Минаха почти 2 месеца откакто направихме това пътуване, но чак сега стигнах до писането на тема за него. Отварям темата, за да може някой ако му е интересно какво се случва на един трип до Германия за кола да си прочете. Пък и аз съвсем ще забравя след време, та си записвам и за собствени спомени какво точно се случи
Братовчед ми още от миналата година започна да се оглежда за Honda CR-V и тъй като в България е много трудно да не те излъжат я със сервизна история, я с километри или проблеми, решихме да ходим до Германия на пазар с него и с брат ми.
Естествено не беше трудно да ме навият да попътуваме, особено при положение, че планът беше да пътуваме със служебния Passat B8 2.0 TDI 150 к.с. на братовчеда, който беше закупен като употребяван автомобил в края на 2015 г. от Das WeltAuto на 1 година и 12'000 км. Преди да го закупят, пасатът е бил служебен на Порше БГ.
Бяхме си поставили следните критерии за търсеното CR-V: след 2008 г, 2.2 дизел, и по възможност Exclusive изпълнението, което има добър набор от екстри - ксенон, кожен салон, темпомат, парктроник, 18 лети джанти и т.н.
Решихме, че ще тръгнем в събота вечерта, за да пристигнем в Германия в неделя, където да си починем от пътя, да се наспим и от понеделник сутринта да започнем да обикаляме автокъщите.
В петък поразровихме в mobile.DE и извадихме офертите, които са подходящи и отговарят на критериите за търсене. Разпечатахме ги и ги номерирахме, като записахме и кои ни харесват най-много на снимки и описание. След това разпечатахме една карта на района, към който се бяхме насочили и нанесохме автомобилите на картата за да си направим оптимален маршрут на движение и да решим къде ще спим. През Booking.com си запазихме си хотел във Франкфурт за неделя вечерта (Hotel Garni).
.
На следващия ден, в събота 9-ти януари, около 17:00 ч. пасатът беше пред нас:
Отидохме да сменим евро да си имаме, купихме си вода и провизии за по пътя, брат ми и братовчеда бяха направили и сандвичи.
В 18:00 ч. напълнихме до горе и потеглихме от OMV-то след тунела в Люлин. Пасатът се пълни с фирмена карта на OMV, която може да се използва в цяла Европа, както на OMV, така и на Agip и др. бензиностанции.
В 18:42 вече бяхме на Калотина:
Това ни беше багажа на отиване - носехме си празни каси бира
Сравнително бързо влязохме в Сърбия.
Вътре в Сърбия обаче имаше големи задръствания на пунктовете, където се плаща за магистралата. Трафикът беше доста сериозен. Обяснявам си го с това, че повечето немски фирми почиват по Коледа и нова година, както и първата седмица след нова година и голяма част от гастарбайтерите се прибират в събота срещу неделя за първия работен ден в понеделник. За първи път видях задръстване в Сърбия над километър и чакане над 30 мин за преминаване на путарината. Това се повтори и на другата путарина.
Поради това решихме да не рискуваме през пункта на магистралата за влизане в Унгария, а да се отклоним през Суботца към Томпа. Ето тук има повече инфо за маршрута. Там минахме сравнително бързо и безпроблемно.
Новото беше, че заради бежанците между Австрия и Германия също имаше граничен контрол, който обаче беше доста бърз - по-скоро само оглеждаха дали няма бежанци в колата.
Сняг нямаше, но по пътя ни валя дъжд почти през цялото време и имаше доста мъгла, но въпреки това успяхме да пристигнем във Франкфурт в неделя около 12 ч. местно време. Бяхме минали малко над 1700 км. от началото на пътуването за 19 часа. Направихме една бърза обиколка през центъра с колата и се настанихме в хотела.
Аз бях карал последните няколко часа и бях изморен, но брат ми и братовчед ми излязоха да се поразходят и да потърсят работещ магазин, което се оказа почти невъзможно в неделя. За сметка на това обаче са попаднали на неделния битак във Франкфурт:
Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
- Vlad777
- King of the Road
- Мнения: 19713
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
- Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
- Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
Аз поспах и отворих компютъра да потърся все пак някой работещ магазин. Оказа се, че единственото място, където може да си купиш хранителни стоки е магазинът в подлеза на гарата във Франкфурт. Отидохме да я разгледаме - наистина е забележителна сграда откъм архитектура и размери. Вътре беше пълно с всякакви цветнокожи. Немците на гарата бяха предимно полицаи, охранители и цивилни наблюдатели . Пътуващите не бяха много. Общо взето на всеки 2-ма посетители на гарата се падаше по един полицай.
Разгледахме гарата и се насочихме по една от пешеходните улици около нея, където също имаше отворени магазини за алкохол и цигари.
Попаднах на 1-литрово кенче бира FAXE - не беше лоша. Ето тук сме се снимали до един MK7 GTI:
По-надолу по улицата решихме да хапнем традиционна немска кухня, а именно чист немски дюнер Трябва да им се признае на немците, че са им добри дюнерите
Взехме по още няколко бири и се прибрахме в хотела, за да обсъдим какво ще правим на другия ден и да разгледаме дали има още някакви нови обяви, които сме пропуснали.
Разгледахме гарата и се насочихме по една от пешеходните улици около нея, където също имаше отворени магазини за алкохол и цигари.
Попаднах на 1-литрово кенче бира FAXE - не беше лоша. Ето тук сме се снимали до един MK7 GTI:
По-надолу по улицата решихме да хапнем традиционна немска кухня, а именно чист немски дюнер Трябва да им се признае на немците, че са им добри дюнерите
Взехме по още няколко бири и се прибрахме в хотела, за да обсъдим какво ще правим на другия ден и да разгледаме дали има още някакви нови обяви, които сме пропуснали.
- Vlad777
- King of the Road
- Мнения: 19713
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
- Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
- Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
Дойде понеделник, станахме рано, направихме си сандвичи и се отправихме на път. Разбрахме какво е да си в трафика на голям германски град в понеделник сутрин. Снимката е от 08:25 ч.:
Първият автомобил в списъка беше на около 35 километра от хотела в съседния град - Wiesbaden. Целият град изглеждаше много добре, архитектурата не може да се опише с думи. Градчето е доста гъзарско и е сред най-скъпите градове в Германия. Там видяхме Бентли и Mercedes S63 coupe - автомобили, които не се срещат често в Германия, за разлика от родната действителност.
Това беше и автокъща номер 1, която посетихме.
Tracht Automobile (http://www.trachtautomobile.de)
Aarstr. 1, 65195 Wiesbaden, Deutschland
Бяхме отишли малко по-рано на адреса и все още не беше отворено, огледахме колата на паркинга и отидохме до едно магазинче наблизо, откъдето взехме кафе.
Обявена на 11'000 EUR, колата беше доста хубава на 130'000 км., имаше си сервизна книжка, но имаше някои дребни забележки по салона, който не беше съвсем перфектен, а ние все пак искахме да купим хубава кола след толкова много път. Автокъщата беше малка, имаше около 15 автомобила на паркинга пред офиса. Собственикът беше германец - Wolfgang Tracht. Снимка от сайта му:
Свалиха и 500 евро от цената, още преди да сме се пазарили мъжката, но реално като първи разгледан автомобил нямахме голяма база за сравнение.
Поискахме да направим тест драйв и бяхме изненадани, че след копие на лична карта и шофьорска книжка, сложиха временни номера на колата, връчиха ни ключовете и казаха да отиваме да караме. Попитахме ги дали някой няма да дойде с нас, но те казаха, че няма нужда. Трудно, но все пак успяхме да намерим един черен път, където да пробваме 4x4. Резултатът бяха един куп кални пръски по иначе чистата бяла кола Решихме, че задължително трябва да намерим и други автомобили и продължихме по плана.
Следващият автомобил, който гледахме беше на още 60 км от предишния в град Lahnstein:
Autohaus Amrein (http://www.autohaus-amrein.de).
Тази автокъща беше доста по-голяма от предишната, а към нея имаше пункт за TUV, сервиз, дори бояджийски услуги. На двора и вътре в шоурума имаше сигурно 80-100 автомобила.
Там собственика беше немец, който говореше на руски по телефона Колата беше обявена в интернет за 12'000, което беше повече от нашия бюджет от 11'500, а на самата нея имаше табела 12'500.
Той ни каза, че съвсем скоро е свалил цената в интернет. Обяснихме му, че тази обява по принцип не сме я гледали, защото нямаме толкова пари, но все пак сме спрели при него, защото ни е по път и може да я вземем ако свали на 11'500. В крайна сметка след кратък размисъл и консултация по телефона, той склони на 11'500.
Отново направихме тест драйв самостоятелно и нямаше никакви шумове или нередности. Имаше си доста екстри - двузонов климатроник, парктроник отпред и отзад, кожа, панорамен таван, демонтируем теглич, решетка за куче зад задната седалка и други. Като цяло състоянието беше много, много добро. Автомобилът беше наистина хубав, но и цената 11'500 беше на горната граница на бюджета, така че решихме да разгледаме още коли, преди да вземем крайното решение. Разбрахме се да се обадим по-късно в автокъщата и да им кажем какво сме решили.
Ето и няколко снимки на колата:
Следващата ни спирка беше след още 160 км в гр. Aachen. Там бяхме в една огромна автокъща с над 1000 автомобила. Продават и нови от няколко марки и огромен плац със стари.
Moll Automobile (http://www.moll-automobile.de)
Тук имаше проблем с паленето- акумулаторът беше паднал. Наложи се да донесат уред за стартиране. Колата изглеждаше много добре на външен и вътрешен вид, но имаше странен шум от турбото, затова дори не питахме за тест драйв и директно си заминахме. Нямаше как да вземем кола с потенциален проблем и да се надяваме да се прибере до България. Даже все още се продава - явно няма кой да я вземе на цена от 11500 ЕВРО.
Там обаче на паркинга имаше и един интересен за мен автомобил - MGB GT V8:
Вече беше 3 след обяд, но все пак решихме да погледнем още една кола в същия ден, която беше наблизо и се продаваше от дилър на Honda. И така след още 52 километра път бяхме в Bergheim.
Honda Autohaus Karlsohn (http://www.autohaus-karlsohn.de)
Тук автомобилът беше по-евтин - 9700 EUR, но за сметка на това не беше топ ниво на оборудване. Нямаше голяма част от екстрите, но решихме да го пробваме. Все пак почти 2000 евро по-малко. Отново ни дадоха номера и ключовете и отидохме да се забявляваме. По време на тестовото шофиране имаше странен шум - бучене откъм задницата. Аз предположих, че е задния диференциал. Върнахме се в сервиза, един механик се качи в колата, направи едно кръгче и каза, че е от гумите. Чудехме се какво да правим, а и вече ставаше късно и се стъмваше.
Тогава се обади един приятел на брат ми, който живее в Мюнхен и каза, че отива да гледа една кола на място в Мюнхен. Отидохме да си напазаруваме от Lidl и го чакахме да се обади как е колата на живо.
Докато чакахме попаднахме и на магазин Trinkgut, където аз направо се загубих. Уникално място за напитки със стотици видове бира, включително и крафт бири. Не можах да реша какво да взема, затова оставих това за после.
Онзи човек се обади и каза, че му се струва много добра колата. На обява беше перфектна - освен всичко в Ексклузив нивото имаше и навигация, камера за задно виждане, както и няколко допълнителни елементи отвън. Общо взето наистина всички екстри за модела. Нямаше как да я пропуснем и решихме да отсвирим останалите предварително набелязани в северна Германия автомобили и да се отправим на юг към Мюнхен, което означаваше 560 километра шофиране.
По пътя през booking.com намерихме подходящ хотел, в който да нощуваме - Hotel Thannhof (Liebigstraße 2, 85301 Schweitenkirchen) - по маршрута ни на около 30 км преди Мюнхен и се разбрахме с рецепционистката да ни остави ключа за стаята под една саксия, защото рецепцията не беше денонощна, а ние пристигахме там в 1 след полунощ.
Успяхме да пристигнем благополучно и да се настаним в хотела. Така завърши понеделникът, в който се събудихме във Франкфурт, огледахме 4 автомобила, пропътувахме 900 км и се озовахме близо до Мюнхен.
Първият автомобил в списъка беше на около 35 километра от хотела в съседния град - Wiesbaden. Целият град изглеждаше много добре, архитектурата не може да се опише с думи. Градчето е доста гъзарско и е сред най-скъпите градове в Германия. Там видяхме Бентли и Mercedes S63 coupe - автомобили, които не се срещат често в Германия, за разлика от родната действителност.
Това беше и автокъща номер 1, която посетихме.
Tracht Automobile (http://www.trachtautomobile.de)
Aarstr. 1, 65195 Wiesbaden, Deutschland
Бяхме отишли малко по-рано на адреса и все още не беше отворено, огледахме колата на паркинга и отидохме до едно магазинче наблизо, откъдето взехме кафе.
Обявена на 11'000 EUR, колата беше доста хубава на 130'000 км., имаше си сервизна книжка, но имаше някои дребни забележки по салона, който не беше съвсем перфектен, а ние все пак искахме да купим хубава кола след толкова много път. Автокъщата беше малка, имаше около 15 автомобила на паркинга пред офиса. Собственикът беше германец - Wolfgang Tracht. Снимка от сайта му:
Свалиха и 500 евро от цената, още преди да сме се пазарили мъжката, но реално като първи разгледан автомобил нямахме голяма база за сравнение.
Поискахме да направим тест драйв и бяхме изненадани, че след копие на лична карта и шофьорска книжка, сложиха временни номера на колата, връчиха ни ключовете и казаха да отиваме да караме. Попитахме ги дали някой няма да дойде с нас, но те казаха, че няма нужда. Трудно, но все пак успяхме да намерим един черен път, където да пробваме 4x4. Резултатът бяха един куп кални пръски по иначе чистата бяла кола Решихме, че задължително трябва да намерим и други автомобили и продължихме по плана.
Следващият автомобил, който гледахме беше на още 60 км от предишния в град Lahnstein:
Autohaus Amrein (http://www.autohaus-amrein.de).
Тази автокъща беше доста по-голяма от предишната, а към нея имаше пункт за TUV, сервиз, дори бояджийски услуги. На двора и вътре в шоурума имаше сигурно 80-100 автомобила.
Там собственика беше немец, който говореше на руски по телефона Колата беше обявена в интернет за 12'000, което беше повече от нашия бюджет от 11'500, а на самата нея имаше табела 12'500.
Той ни каза, че съвсем скоро е свалил цената в интернет. Обяснихме му, че тази обява по принцип не сме я гледали, защото нямаме толкова пари, но все пак сме спрели при него, защото ни е по път и може да я вземем ако свали на 11'500. В крайна сметка след кратък размисъл и консултация по телефона, той склони на 11'500.
Отново направихме тест драйв самостоятелно и нямаше никакви шумове или нередности. Имаше си доста екстри - двузонов климатроник, парктроник отпред и отзад, кожа, панорамен таван, демонтируем теглич, решетка за куче зад задната седалка и други. Като цяло състоянието беше много, много добро. Автомобилът беше наистина хубав, но и цената 11'500 беше на горната граница на бюджета, така че решихме да разгледаме още коли, преди да вземем крайното решение. Разбрахме се да се обадим по-късно в автокъщата и да им кажем какво сме решили.
Ето и няколко снимки на колата:
Следващата ни спирка беше след още 160 км в гр. Aachen. Там бяхме в една огромна автокъща с над 1000 автомобила. Продават и нови от няколко марки и огромен плац със стари.
Moll Automobile (http://www.moll-automobile.de)
Тук имаше проблем с паленето- акумулаторът беше паднал. Наложи се да донесат уред за стартиране. Колата изглеждаше много добре на външен и вътрешен вид, но имаше странен шум от турбото, затова дори не питахме за тест драйв и директно си заминахме. Нямаше как да вземем кола с потенциален проблем и да се надяваме да се прибере до България. Даже все още се продава - явно няма кой да я вземе на цена от 11500 ЕВРО.
Там обаче на паркинга имаше и един интересен за мен автомобил - MGB GT V8:
Вече беше 3 след обяд, но все пак решихме да погледнем още една кола в същия ден, която беше наблизо и се продаваше от дилър на Honda. И така след още 52 километра път бяхме в Bergheim.
Honda Autohaus Karlsohn (http://www.autohaus-karlsohn.de)
Тук автомобилът беше по-евтин - 9700 EUR, но за сметка на това не беше топ ниво на оборудване. Нямаше голяма част от екстрите, но решихме да го пробваме. Все пак почти 2000 евро по-малко. Отново ни дадоха номера и ключовете и отидохме да се забявляваме. По време на тестовото шофиране имаше странен шум - бучене откъм задницата. Аз предположих, че е задния диференциал. Върнахме се в сервиза, един механик се качи в колата, направи едно кръгче и каза, че е от гумите. Чудехме се какво да правим, а и вече ставаше късно и се стъмваше.
Тогава се обади един приятел на брат ми, който живее в Мюнхен и каза, че отива да гледа една кола на място в Мюнхен. Отидохме да си напазаруваме от Lidl и го чакахме да се обади как е колата на живо.
Докато чакахме попаднахме и на магазин Trinkgut, където аз направо се загубих. Уникално място за напитки със стотици видове бира, включително и крафт бири. Не можах да реша какво да взема, затова оставих това за после.
Онзи човек се обади и каза, че му се струва много добра колата. На обява беше перфектна - освен всичко в Ексклузив нивото имаше и навигация, камера за задно виждане, както и няколко допълнителни елементи отвън. Общо взето наистина всички екстри за модела. Нямаше как да я пропуснем и решихме да отсвирим останалите предварително набелязани в северна Германия автомобили и да се отправим на юг към Мюнхен, което означаваше 560 километра шофиране.
По пътя през booking.com намерихме подходящ хотел, в който да нощуваме - Hotel Thannhof (Liebigstraße 2, 85301 Schweitenkirchen) - по маршрута ни на около 30 км преди Мюнхен и се разбрахме с рецепционистката да ни остави ключа за стаята под една саксия, защото рецепцията не беше денонощна, а ние пристигахме там в 1 след полунощ.
Успяхме да пристигнем благополучно и да се настаним в хотела. Така завърши понеделникът, в който се събудихме във Франкфурт, огледахме 4 автомобила, пропътувахме 900 км и се озовахме близо до Мюнхен.
- Vlad777
- King of the Road
- Мнения: 19713
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
- Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
- Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
Вторникът започна отново с ранно ставане, въпреки късното лягане. Искахме да стигнем по-рано при следващия автомобил, който можеше да е този, с който да си тръгнем. Минахме набързо 56-те километра до адреса и се озовахме в автокъщата.
Autoland West (Bodenseestr.115 Büro Nr.5, 81243 München)
Първият шок беше като пристигнахме на адреса. Това беше един голям плац, на който имаше 15 бунгалца тип контейнери и всеки от тези беше отделна автокъща, с по 10-15 автомобила. Нещо като Горубляне. Почти всичките бяха с турски имена.
Както и да е - намерихме колата - огледахме я - наистина беше перфектна. Беше затворено и изчакахме да отвори около час. Дойде собственика - леко мургав. Обясни ни, че колата все още не била с готови документи, защото била върната в Хонда и от там чакал да му пратят документите до няколко дни. Това означаваше, че няма да можем да си тръгнем с нея. Иначе на външен и вътрешен вид беше идеална. Сервизна книжка имаше, но нямаше никакви други документи - фактури, TUV и т.н.
Вторият шок беше, че дори не ни разреши да я преместим от мястото й, а докато я оглеждахме, държеше и той да е в колата. Дори не ни даде ключа да го пипнем. Аз тръгвам да пробвам дали работи щората на панорамния покрив, той ме спира и казва - колата е перфектна...
Най-шокиращо обаче беше като залегнах под колата и видях, че носачи, полуоски, накрайници - всичко е боядисано с черен спрей. Включително и гумените маншони на места. Общо взето с баданарката. А дисковете със сив.
Питах го: "Защо така?", а той отговаря: "Предишният собственик така е направил, защото много си е обичал колата. По-добре ли щеше да е ако имаше ръжда?". След тоя лаф се почуствах вече абсолютно като на Горубляне, а бях на 1400 километра от там...
Разочарованието беше голямо. Бяхме минали 560 км до Мюнхен напразно.
В крайна сметка решихме да се обадим на руснака и да се върнем обратно на север. Навигацията показваше 480 км до там и 5 часа път, а вече беше 10:45. Това означаваше да стигнем в 4 следобед и да не успеем да купим и регистрираме колата.
Нямаше какво да се мисли - трябваше да стигнем преди 15:00 ч. Слава богу разполагахме с перфектния автомобил за немските аутобани VW Passat TDI
Въпреки катастрофа на магистралата и задръстване, което ни забави с цели 30 минути за 3-4 километра, успяхме да стигнем в 14:35 Изминахме 480 км за 3 часа и 50 минути, включително 30 минути задръстване. И това спазвайки правилата за движение.
Руснакът се оказа точен и въпреки, че не му се бяхме обадили на предишния ден, както се бяхме разбрали, удържа на думата си и спази уговорката за цената. Дори каза, че след като сме се обадили, че пътуваме към него днес, е дошъл друг човек и е искал да купи колата за повече пари, отколкото се бяхме разбрали ние с него.
Успяхме да оформим документите, но тук излезе малко греда, че момчето, което работи за него и трябваше да отиде с нас в цуласунга за транзитните номера беше някъде по задачи. Чакахме го доста дълго време и накрая отидохме в цуласунга около 16:45 при работно време до 17:00 ч. Пред нас имаше опашка от 6 човека и нямаше изгледи да успеем да минем. Номерцата там се теглеха от хартиена лента, навита на руло - просто си късаш едно. Откъснахме и зачакахме.
В 17 ч. затвориха вратите и прибраха лентата в номерцата. Слава богу - оказа се, че ще обслужат всички, които имат номерца
Така след около 150 евро такси за нови талони, транзитни номера и застраховка бяхме готови за път. Върнахме се в автокъщата, монтирахме номерата на колата и потеглихме. Спряхме на една бензиностанция да заредим. Часът беше вече 18:30.
Обадих се на golfer, който живее около Мюнхен и му казах да се готви, защото идваме - оставаха ни само 520 км път .
Вторникът завърши по феноменален начин. Бяхме се събудили леко на север от Мюнхен, видяхме една кола и един германец от Горубляне , купихме друга, която бяхме гледали предишния ден и минахме общо 1150 км за този ден и пак бяхме около Мюнхен. Обаче пък в края на деня хапнахме няколко вида пресно изпечени на скара баварски вурстове, с бира Augustiner в ръка и приятел, когото не бях виждал отдавна.
Autoland West (Bodenseestr.115 Büro Nr.5, 81243 München)
Първият шок беше като пристигнахме на адреса. Това беше един голям плац, на който имаше 15 бунгалца тип контейнери и всеки от тези беше отделна автокъща, с по 10-15 автомобила. Нещо като Горубляне. Почти всичките бяха с турски имена.
Както и да е - намерихме колата - огледахме я - наистина беше перфектна. Беше затворено и изчакахме да отвори около час. Дойде собственика - леко мургав. Обясни ни, че колата все още не била с готови документи, защото била върната в Хонда и от там чакал да му пратят документите до няколко дни. Това означаваше, че няма да можем да си тръгнем с нея. Иначе на външен и вътрешен вид беше идеална. Сервизна книжка имаше, но нямаше никакви други документи - фактури, TUV и т.н.
Вторият шок беше, че дори не ни разреши да я преместим от мястото й, а докато я оглеждахме, държеше и той да е в колата. Дори не ни даде ключа да го пипнем. Аз тръгвам да пробвам дали работи щората на панорамния покрив, той ме спира и казва - колата е перфектна...
Най-шокиращо обаче беше като залегнах под колата и видях, че носачи, полуоски, накрайници - всичко е боядисано с черен спрей. Включително и гумените маншони на места. Общо взето с баданарката. А дисковете със сив.
Питах го: "Защо така?", а той отговаря: "Предишният собственик така е направил, защото много си е обичал колата. По-добре ли щеше да е ако имаше ръжда?". След тоя лаф се почуствах вече абсолютно като на Горубляне, а бях на 1400 километра от там...
Разочарованието беше голямо. Бяхме минали 560 км до Мюнхен напразно.
В крайна сметка решихме да се обадим на руснака и да се върнем обратно на север. Навигацията показваше 480 км до там и 5 часа път, а вече беше 10:45. Това означаваше да стигнем в 4 следобед и да не успеем да купим и регистрираме колата.
Нямаше какво да се мисли - трябваше да стигнем преди 15:00 ч. Слава богу разполагахме с перфектния автомобил за немските аутобани VW Passat TDI
Въпреки катастрофа на магистралата и задръстване, което ни забави с цели 30 минути за 3-4 километра, успяхме да стигнем в 14:35 Изминахме 480 км за 3 часа и 50 минути, включително 30 минути задръстване. И това спазвайки правилата за движение.
Руснакът се оказа точен и въпреки, че не му се бяхме обадили на предишния ден, както се бяхме разбрали, удържа на думата си и спази уговорката за цената. Дори каза, че след като сме се обадили, че пътуваме към него днес, е дошъл друг човек и е искал да купи колата за повече пари, отколкото се бяхме разбрали ние с него.
Успяхме да оформим документите, но тук излезе малко греда, че момчето, което работи за него и трябваше да отиде с нас в цуласунга за транзитните номера беше някъде по задачи. Чакахме го доста дълго време и накрая отидохме в цуласунга около 16:45 при работно време до 17:00 ч. Пред нас имаше опашка от 6 човека и нямаше изгледи да успеем да минем. Номерцата там се теглеха от хартиена лента, навита на руло - просто си късаш едно. Откъснахме и зачакахме.
В 17 ч. затвориха вратите и прибраха лентата в номерцата. Слава богу - оказа се, че ще обслужат всички, които имат номерца
Така след около 150 евро такси за нови талони, транзитни номера и застраховка бяхме готови за път. Върнахме се в автокъщата, монтирахме номерата на колата и потеглихме. Спряхме на една бензиностанция да заредим. Часът беше вече 18:30.
Обадих се на golfer, който живее около Мюнхен и му казах да се готви, защото идваме - оставаха ни само 520 км път .
Вторникът завърши по феноменален начин. Бяхме се събудили леко на север от Мюнхен, видяхме една кола и един германец от Горубляне , купихме друга, която бяхме гледали предишния ден и минахме общо 1150 км за този ден и пак бяхме около Мюнхен. Обаче пък в края на деня хапнахме няколко вида пресно изпечени на скара баварски вурстове, с бира Augustiner в ръка и приятел, когото не бях виждал отдавна.
- Vlad777
- King of the Road
- Мнения: 19713
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
- Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
- Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
В сряда вече всичко беше по лежерно. Само ставането беше малко по-трудно след приятната вечер с golfer и Augustiner
(To be continued... )
(To be continued... )
- technopolis
- Мнения: 204
- Регистриран на: Съб 07 ное 2009 19:04
- Автомобил: Ford Focus 2019
- Двигател:
- Местоположение: София
- Vlad777
- King of the Road
- Мнения: 19713
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
- Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
- Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
Добре изглежда колега!
Продължавам със срядата.
Както вече написах, вече бяхме свършили работа и бяхме по-спокойни, трябваше да помислим и за другите неща, които бяхме планирали да направим.
Станахме сутринта и пихме кафе.
От балкона забелязах нещо да присветва и се загледах по-внимателно. Оказа се, че в жилищен район на малка уличка с ограничение 30 бяха монтирали скрита камера - слязох долу и снимах - оградил съм ги в червено:
Тези устройства бяха свързани с кабел към един бус, който беше скрит отзад в храстите, а като ме видя, че снимам се появи един чичага, а аз побързах да прибера телефона и да се прибирам в колата
По препоръка на golfer-а отидохме в магазин Orterer. Това е магазин отново само за напитки. Изборът беше огромен, но не чак колкото в Trinkgut. Прегледах им сайтовете, оказа се, че Orterer има само в югоизточна Германия, а Trinkgut предимно в централна западна Германия.
Ето и няколко снимки от там:
Тръгнахме си за България, но бяхме заложили в навигацията да минем и през Кауфланд. по пътя минахме покрай езерото Chiemsee. Доста е голямо, времето не беше добро, имаше и вълни. Въпреки температурата от 2-3 градуса, дъжд и силен вятър в езерото имаше един кайт сърфист
Потеглихме към следващата спирка. От Мюнхен, почти до границата карахме извън магистрали:
Следващата спирка беше Кауфланд. Магазините в Германия са по-големи от българските и обикновено са на 2 етажа.
На щанда с вината имаше и български, като черга беше на цена 3.99 EUR, което мисля, че е дори по-евтино от България:
Имаше и промоция на Nutella 1 kg за 3.33 EUR (За сравнение промоцията на същата нутела в Lidl в София беше 12 лв ):
Като цяло препоръчвам на всеки, който има път към Германия да посети Кауфланд, защото има доста изгодни неща, които могат да се купят от там. ние напълнихме торбите и тръгнахме.
Преди да влезем в Австрия спряхме на аутлета в Piding, но не бяхме очаровани. Някои от магазините не работеха, а и като цяло не бяха много.
Стана около 14 ч., а имахме още около 1300 км път до София, затова решихме да не се бавим повече, а да пътуваме. Все пак направихме още едно спиране за 15-тина минути на аутлета в Парндорф след Виена.
В Сърбия вече бяхме много изморени и малко преди Ниш спряхме да подремнем за 2 часа. пристигнахме в София в Четвъртък сутринта и в същия ден регистрирахме колата в КАТ.
А сега няколко думи за пасата
Мога всъщност да го опиша само с 1 дума - перфектен!
За тези няколко дни му навъртяхме около 5400 км, по-голямата част от които карах аз. Това е средния разход, който се покачи, заради бързото магистрално каране в Германия:
А това е при каране с постоянна скорост 130-140 км/ч:
Автомобилът беше с ръчна 6 скоростна кутия, като на 6-та предавка с около 2000 оборота е на 125-130 км/ч.
Режимът на движение може да се управлява - има Eco, Normal, Sport, Individual. Тези режими управляват динамиката на движение, твърдост и директност на волана и режимите на круз контрола.
Най-много бях впечатлен от ACC - Adaptive Cruise Control системата. Тя е комбинирана с датчик в предната броня, който следи колите отпред и при необходимост намалява сам автомобила, в случай, че приближиш предния автомобил, повече от зададеното. Единственият му недостатък - не работи при скорости над 160 км/ч.
Така на връщане като бяхме 2 коли оставих Хондата да е отпред - тя се движеше със 130-140. Отзад нагласих на круз контрола в пасата 150 км/ч. и той през цялото време караше плътно зад Хондата. Валеше силен дъжд и трудно се виждаше, но круз контрола следеше разстоянието и в случай, че хондата намали по някаква причина, пасатът намаляваше също автоматично. Голяма екстра наистина!
Комфортът на пътуване няма какво да го коментирам. Трима човека на отиване пътувахме преспокойно, пътят не го усетихме много, а всеки ден имахме по 1000 и повече километри.
Стабилността на новия Пасат е уникална. В нито един момент не съм почувствал колебания в поведението, независимо дали с 200 по магистралата или по някой планински път от преходите.
Общо взето изключителен автомобил, особено сравнено с цената, на която се предлага и цените на конкурентните Audi A6 (дори A4), BMW 5.
Това е от мен за този трип. Пак бих го повторил. Ето и едно селфи, което си направих - изражението добре описва чуството да се движиш с този автомобил:
Продължавам със срядата.
Както вече написах, вече бяхме свършили работа и бяхме по-спокойни, трябваше да помислим и за другите неща, които бяхме планирали да направим.
Станахме сутринта и пихме кафе.
От балкона забелязах нещо да присветва и се загледах по-внимателно. Оказа се, че в жилищен район на малка уличка с ограничение 30 бяха монтирали скрита камера - слязох долу и снимах - оградил съм ги в червено:
Тези устройства бяха свързани с кабел към един бус, който беше скрит отзад в храстите, а като ме видя, че снимам се появи един чичага, а аз побързах да прибера телефона и да се прибирам в колата
По препоръка на golfer-а отидохме в магазин Orterer. Това е магазин отново само за напитки. Изборът беше огромен, но не чак колкото в Trinkgut. Прегледах им сайтовете, оказа се, че Orterer има само в югоизточна Германия, а Trinkgut предимно в централна западна Германия.
Ето и няколко снимки от там:
Тръгнахме си за България, но бяхме заложили в навигацията да минем и през Кауфланд. по пътя минахме покрай езерото Chiemsee. Доста е голямо, времето не беше добро, имаше и вълни. Въпреки температурата от 2-3 градуса, дъжд и силен вятър в езерото имаше един кайт сърфист
Потеглихме към следващата спирка. От Мюнхен, почти до границата карахме извън магистрали:
Следващата спирка беше Кауфланд. Магазините в Германия са по-големи от българските и обикновено са на 2 етажа.
На щанда с вината имаше и български, като черга беше на цена 3.99 EUR, което мисля, че е дори по-евтино от България:
Имаше и промоция на Nutella 1 kg за 3.33 EUR (За сравнение промоцията на същата нутела в Lidl в София беше 12 лв ):
Като цяло препоръчвам на всеки, който има път към Германия да посети Кауфланд, защото има доста изгодни неща, които могат да се купят от там. ние напълнихме торбите и тръгнахме.
Преди да влезем в Австрия спряхме на аутлета в Piding, но не бяхме очаровани. Някои от магазините не работеха, а и като цяло не бяха много.
Стана около 14 ч., а имахме още около 1300 км път до София, затова решихме да не се бавим повече, а да пътуваме. Все пак направихме още едно спиране за 15-тина минути на аутлета в Парндорф след Виена.
В Сърбия вече бяхме много изморени и малко преди Ниш спряхме да подремнем за 2 часа. пристигнахме в София в Четвъртък сутринта и в същия ден регистрирахме колата в КАТ.
А сега няколко думи за пасата
Мога всъщност да го опиша само с 1 дума - перфектен!
За тези няколко дни му навъртяхме около 5400 км, по-голямата част от които карах аз. Това е средния разход, който се покачи, заради бързото магистрално каране в Германия:
А това е при каране с постоянна скорост 130-140 км/ч:
Автомобилът беше с ръчна 6 скоростна кутия, като на 6-та предавка с около 2000 оборота е на 125-130 км/ч.
Режимът на движение може да се управлява - има Eco, Normal, Sport, Individual. Тези режими управляват динамиката на движение, твърдост и директност на волана и режимите на круз контрола.
Най-много бях впечатлен от ACC - Adaptive Cruise Control системата. Тя е комбинирана с датчик в предната броня, който следи колите отпред и при необходимост намалява сам автомобила, в случай, че приближиш предния автомобил, повече от зададеното. Единственият му недостатък - не работи при скорости над 160 км/ч.
Така на връщане като бяхме 2 коли оставих Хондата да е отпред - тя се движеше със 130-140. Отзад нагласих на круз контрола в пасата 150 км/ч. и той през цялото време караше плътно зад Хондата. Валеше силен дъжд и трудно се виждаше, но круз контрола следеше разстоянието и в случай, че хондата намали по някаква причина, пасатът намаляваше също автоматично. Голяма екстра наистина!
Комфортът на пътуване няма какво да го коментирам. Трима човека на отиване пътувахме преспокойно, пътят не го усетихме много, а всеки ден имахме по 1000 и повече километри.
Стабилността на новия Пасат е уникална. В нито един момент не съм почувствал колебания в поведението, независимо дали с 200 по магистралата или по някой планински път от преходите.
Общо взето изключителен автомобил, особено сравнено с цената, на която се предлага и цените на конкурентните Audi A6 (дори A4), BMW 5.
Това е от мен за този трип. Пак бих го повторил. Ето и едно селфи, което си направих - изражението добре описва чуството да се движиш с този автомобил:
- connor cane
- Мнения: 1281
- Регистриран на: Чет 05 апр 2007 9:34
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
Re: Закупуване и внос на автомобил от Германия
Браво за темата - страхотна е.
- ssssl
- Мнения: 924
- Регистриран на: Вто 12 май 2009 17:47
- Автомобил:
- Двигател: CJXC
- Местоположение: Sofia
Re: Закупуване и внос на автомобил от Германия
Браво и от мен Между 1990 и 2002 г имам поне 30 пътувания до Германия и обратно. С кола. Много спомени...
Леко допълнение относно АСС - с минималната поддържана дистанция, каточели малко стегнато са си вързали гащичките инжинерите. Можеше и да е по-малка
Леко допълнение относно АСС - с минималната поддържана дистанция, каточели малко стегнато са си вързали гащичките инжинерите. Можеше и да е по-малка
- Vlad777
- King of the Road
- Мнения: 19713
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
- Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
- Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: Закупуване и внос на автомобил от Германия
Съгласен съм за ACC-то. Най-къса е дистанцията в режим Sport.
- connor cane
- Мнения: 1281
- Регистриран на: Чет 05 апр 2007 9:34
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
Re: Закупуване и внос на автомобил от Германия
Може ли малко повече инфо за пасата, тъй като наистина привлече вниманието ми - колко е струвал нов, за колко е купен след това, кое ниво на оборудване е...
- Vlad777
- King of the Road
- Мнения: 19713
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
- Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
- Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
Нивото на оборудване мисля, че е Comfortline. 2.0 TDI 150 к.с. 6 ръчни скорости. Като екстри мога да отбележа:
- Двузонов климатроник отпред и зона отзад
- Сензор за дъжд
- Aвтоматични дълги светлини
- Мултимедия с тъч скрийн (без навигация) с Bluetooth и USB за флашка с mp3, като от тъч скрийна се управляват доста от функциите на колата
- Камера за задно виждане
- Текстилен салон
- Адаптивния круз контрол
- Безключово палене
- Прибиране на огледалата
Сигурно пропускам доста неща, но като цяло има доста готини неща в него. Няма готиния ксенон, но и тези фарове си светят много добре.
Цената му като нов не зная колко е била, но сега попитах - купен е на 8 месеца за 48'000 лв с включен ДДС със сертификат N1.
- Двузонов климатроник отпред и зона отзад
- Сензор за дъжд
- Aвтоматични дълги светлини
- Мултимедия с тъч скрийн (без навигация) с Bluetooth и USB за флашка с mp3, като от тъч скрийна се управляват доста от функциите на колата
- Камера за задно виждане
- Текстилен салон
- Адаптивния круз контрол
- Безключово палене
- Прибиране на огледалата
Сигурно пропускам доста неща, но като цяло има доста готини неща в него. Няма готиния ксенон, но и тези фарове си светят много добре.
Цената му като нов не зная колко е била, но сега попитах - купен е на 8 месеца за 48'000 лв с включен ДДС със сертификат N1.
- Pagemakerboy
- Мнения: 475
- Регистриран на: Пон 02 юли 2007 14:22
- Автомобил: Arteon BiTdi
- Двигател:
- Местоположение: България
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
Превъзходна тема и удоволствие от прочетеното мога само да изкажа.
Единственото странно нещо е салонът на закупения автомобил. Тази шофьорска седалка не отговаря на 122 000 км.
Еле па дизел 2008 г. да е на толкова, еле па в Германия :)
Явно и там са почнали здраво да ментят.
Единственото странно нещо е салонът на закупения автомобил. Тази шофьорска седалка не отговаря на 122 000 км.
Еле па дизел 2008 г. да е на толкова, еле па в Германия :)
Явно и там са почнали здраво да ментят.
- Vlad777
- King of the Road
- Мнения: 19713
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:34
- Автомобил: Passat B8 BiTDI 4m CUAA
- Двигател: MK2 RP+PG+PB Jetta Coupe+T-Roc
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
При всички SUV бордът на шофьорската седалка се амортизира доста бързо, поради високата позиция на седене. Реално при всяко качване в колата първо се сяда върху борда, така че това е нормално.
Относно километрите нямам причина да се съмнявам, защото с колата си вървяха пълен набор от сервизни документи, а и самия салон, волан, както и другите елементи са в перфектно състояние.
А относно дизеловите автомобили и пробегът им - има си екземпляри на малко километри, но затова и цената е такава.
Относно километрите нямам причина да се съмнявам, защото с колата си вървяха пълен набор от сервизни документи, а и самия салон, волан, както и другите елементи са в перфектно състояние.
А относно дизеловите автомобили и пробегът им - има си екземпляри на малко километри, но затова и цената е такава.
- Pagemakerboy
- Мнения: 475
- Регистриран на: Пон 02 юли 2007 14:22
- Автомобил: Arteon BiTdi
- Двигател:
- Местоположение: България
Re: Пътуване с Passat B8 2.0 TDI до Германия за Honda CR-V III 2.2 CDTi 2008 г.
Ясно, още веднъж поздравления за страхотната и най-вече добре структурирана и поднесена тема.
Браво за ентусиазма да споделиш с нас.
Браво за ентусиазма да споделиш с нас.
Върни се в “Избор и покупка на автомобил”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 10 госта