Да започнем от тук - всеки един от нас е пешеходец или шофьор, няма дръго положение, нали ? Е аз понеже съм по-често от страната на шофиращите ще разгледам проблема от тази гледна точка. То за пешеходците в голяма степен е същото.
Та такаааа.. ставаш сутринта, да кажем добре поспал и т.н. – или кой каквото прави нощно време. Пийваш кафенце, похапваш кроасанче или препечени филийки…гледаш Бареков с „новината” или Коритаров дето разпъва на кръст поредния политик-олигофрен…или ММ, МТV…тоалет едно друго…Целуваш жената, котката , кучето излизаш и отиваш към колата си, която си паркирал някъде, някак си, и си мислиш дали не е разбита, без касетофон , тасове или гуми, или дали изобщо е там. Е тя е там ама виждаш как някой небрежно е спрял напреки и ти не можеш да помръднеш ..Нещо като гняв се надига в теб, нали? Как може тия хора така да не се съобразяват и да спират кой как му падне…След много нерви и време, свиркане, бутане „кретена” слиза и мести колата си все пак и те гледа недоволно, че си му прекъснал съня (това е по-добрия вариант, може и да не слезе или да слезе и да те заплашва или недай боже пребие…) , Ти потегляш към работата, Още на първото не регулирано кръстовище в квартала , на което си с предимство , някой гъзар най-нагло ти го отнема и даже ти се кара и свири с клаксона…Изпсуваш и продължаваш смело, на светофара обаче първо джигит минава точно пред теб и ти едва не се размазваш и после друг отсреща тарикат минава чак в насрещното да прави ляв завой за да не чака колите пред него и ти пак скачаш на спирачките. По нататък според зависи от дистанцията, която трябва да изминеш, количеството на нервите и адреналина се увеличават в геометрична прогресия (за тези, които не са добри по математика,като мен това ще рече адски много нерви заминават, чак се разтреперваш.. ). В крайна сметка стигаш до работното си място ако си бил с късмет днес без ПТП , но с доста закъснение. Колегите ти, и те като теб са минали през същите изпитания и са с опънати нерви..Е от тук деня ти е започнал просто прекрасно, ти до толкова си свикнал с това ежедневие , че вече не ти прави впечатление, но всичко е някак си по-нервно, гадно и омразно и зло и агресивно…ако се замислиш затова де. Това описва горе долу старта на деня на шофиращия… продължението е ясно. Ден след ден това се трупа, но вече не си даваме сметка, свикнали сме.Само като отидем в чужбина(белите държави), се чудим що всички са по-спокойни някак си, усмихват се…
Ами приятели извора на проблема е в униформените на улицата или т.нар КАТ. (аз ги наричам шапкарите с хранилките б.а. хранилка=стоп палка) и по нататък за краткост ще наричам К.
Аргументирам се : Всички тези дето карат като изоглавени, все едно пътя е техен,карат пияни-заляни, мачкат блъскат и т.н. си го позволяват само и защото тези К. са корумпирани. Открих топлата вода нали

Повече усмивки и нека бъдем по-толерантни и отговорни на пътя. От там са бедите ни.
Има ли поне един съгласен с мен ?