> Столчето е отлично средство да застопориш детето в градско каране и на къси разтояния, майка му да го закара на градина. За тази работа е направо незаменимо.
> Столчето е мъка за детето на дълги разтояния. Само аз ли разхождам внучето на разтояния повече от 500 -1000км?
Най-обикновена ситуация > детето спи. Колкото и да правя на легло столчето, то детето си е горе-долу седнало. Главичката му е клюмнала, отпусната. Мятка се наляво-надясно по завойте. Имам чувството, че ако натисна рязко спирачката, главичката му ще излети през предният прозорец.
При мене стана практика, когато детето заспи (само когато заспи), да го сложа да се опъне добре на задната седалка, с малката възглавничка за спане и леко покрито, под орловият поглед на баба му, също на задната седалка, а детското сточе да го преместя на предната пасажерска седалка.
И още един въпрос,да попитам и да уточним:
Може ли дете на 3.5 (три и половина) годинки, сложено в детска седалка, захваната надеждно с коланите, да се вози на предна седалка?
1.> В градски условия, докато се кара на детска градина, в България.
(Дъщерята в Австрия така го кара на детска градина.)
2.> А на път извън града?
(Там скоростите са високи (90-130км/ч))
И къде го пише (тълкува) в ЗДП? Да го видят очите ми.
