calm написа:Цели 1,5км.

Представяш ли си?! И трябва да ги минеш ПЕША???
Calm, единственият проблем, който стои пред тия 1.5км всъщност е че вървейки пеша губя време. Не че ми е проблем да се разхождам и съм го правил. Вървенето пеша е бавно и ако реша да се отбия някъде, като нищо може да не ми стигне времето, за което съм платил на синя зона А като ми изтече билетчето, дори 2мин след това някой може да дойде и да ме заскоби. Получава се, че трябва постоянно да си гледам часовника, не ми е спокойно/комфортно. Не мога да реша да спра и да се разходя из центъра, ами трябва да бързам постоянно. А и да, като ще си плащам, искам всичко да ми е до г*за. Ако не - да го направят без пари. За САЩ съм чел статии, където можеш да си купиш едни дънки, да ги носиш и след това да ги върнеш и нищо не ти казват. Тука клиентът за нищо го нямат.
vucata написа:Ама чакай сега, аз какво правя си е моя работа, чии кур ми дириш в моята паница?..
Чичо Ханс кара колело? И аз имам колело. Нямаш грижи. Въпроса е, че аз пътувам много извънградско. 80км с колело почти ежедневно дори и да съм ентусиаст просто е много бавно и не мога да товаря багаж. Иначе аз за разстояние под 1-2км обикновено въобще не си правя труда да паля кола освен ако нямам багаж или не гоня време.
2лв - 2лв. 2х2лв - една тарелка кебапчета.

А иначе сериозно - в БГ-то всеки лев е ключов. Много добре знаеш как са нещата тук и какво спокойствие има човек в живота. Едва ли аз съм виновен за липсата на спокойствие в България.
А иначе не ти гледам в паницата, въпросът беше малко риторичен. Хората нямаше да отиват при чичо Ханс, ако той беше беден като български пенсионер, който изсипва от портфейла си последните жълти стотинки в магазина за 1хляб и едно кисело мляко, ама от евтиното - от 50 стотинки.
И понеже ме нахрани, ще ти отговоря за кафенетата. В кафене повече от няколко пъти в месеца не ходя. Цигари не пуша. И съм сменял работни места долу-горе колкото теб. Имало е дни, в които съм работил без спиране. Понеже съм и "бакшиш", ама не таксиметров шофьор, а и техник на повикване. Казваш ми какво искаш, разбираме се за цената, идвам с тая пуста кола, свършвам го и си хващам партакешите. И въпреки всичките ми опити за спокойствие, не се чувствам сигурен за утрешният ден.