Може да не е от филм, ама директно извозва след като е къртило!

Камен Донев Големия!
Изчезнаха учителите авантюристи, чешитите, дето можеш да споделиш с него, да го поканиш на кафе... Мен са ме канили на кафе и на рождени дни. Не че не съм се напивал - напивал съм се и много пъти съм падал, пак съм ставал, пак съм се напивал...
Мъчно ми е, мъчно ми е, че няма вече така... учителите от моята характеристика, разбираш ли. Няма ги вече така... хората с отворените сърца. Да кажат две-три добри думи - не че не съм удрял - тупвал съм някой, естествено.
И досега някое момче, като ми кая'е абе, така и така, аз като му шибна два шамара, то се опра'и...
Ето, пенсионираха ме, щото съм честен и откровен човек. И винаги съм държал на дисциплината. Не че не съм удрял - все се случва да цапнеш някой, но аз никога не съм спестявал пък, като срещна, да речеме, директора, все съм мислил да му кажа чукундур - и съм му кая'ал - ти си чукундур кая'ам. Той после ходи, рита, фърла по мене разни пили, чукове, триони, но... аз си знам тоа човек съм му го казвал.
На образователната система сто пъти съм казвал: "Вие сте - съм казвал - котенца, бе, котенца сте, бе. Вие не сте лъ'уве, Вие трябва да сте лъ'уве, да ви уважават като лъ'уве. А вие - викам - сте котенца, бе."
И ся т'ва, че си стоим на село, че си стоим при жената... те пак ще ма потърсят. И досега ми се обаждат ученици. От Ню Йорк ми се обади една моя ученичка. Няма кой да ми шибне, вика, два шамара, да ми сплеска бушона, казва. Хъ! Ей такива неща.
Изпрати ми, викам, пари, изпрати ми, а-а... покана и че дойдем във Америка, и не само на тебе ще откършим два шамара, ами на който си искаш ши - такова.
Аз за шамари ли е, не се стискам. Ей на, вкъщи, примерно, жената кат хвана бой, бой, пребивам я. Она казва: Защо? Щот' те обичам - викам - затова те бия. Викам, ей кучето, като го бия, то знае, разбира и изпълнява. Щот го бия -казвам - теб, ако не те бия, как ще изпълняваш.
И себе си бия по някой път. Както си лежа, си спа, стана, па си зема една талпа, па се бия, бия. Ей тука, горе, зат'ва ми е сплеснато. И ме викат по конференции в чужбина и казват защо ти е сплеснато. Викам защот' се бия.
И други хора са ме удряли - не мога без бой. Е... с бой ще си умра. С бой съм се родил, с бой ще си умра.
Аз кога съм се родил, майка ми е фанала едно, разбираш ли, джезве и с джезвето - туп! - по главата ме е праснала. Па аз зат'ва съм си станал учен човек и съм си преподавал. Въобще боят - той изгражда, той не да разгражда, той изгражда. Ся не ги бият, ся само мъмрат. Не моеш да мъмриш, брат. Не можеш.
Се едно хан Аспарух да мъмри не. Се едно Симеон да мъмри, разбираш ли, войниците кога са се били на Шипка, разбираш ли, горе... на Клокотница. Аз Сапун колко пъти съм му казвал. Викам, ти дай, викам, две кила моркови, пък после, викам, мини в Сърбия и ми се обади по телефона, щото казва жена ми... еми няма салфетки. Ми, няма. Няма. Щот’ то едното не може да се съизмери с другото... камионче на детето... което му купих за Нова година.
И вчера ми се обадат, че Майкъл Джексън... защо не съм му бил уважил на рождения ден... с дъщеря ми... Димитричка. Да сме се събрали в Брацигово, разбираш, на хижите, разбираш, да ходиме нагоре... да копаеме картофите.
Че човекът иска натюрел... Не че нямаме чукове и триони, и... и... и... не че, примерно, сме бедни, да каеш, да не можем да си отворим две врати. Не!
Жена ми и тя да земе, разбираш ли, да се качи на един кон, па да се цапнат, разбираш, къде горе, Шумен, в една табела... Та я погребвахме вчера, та не моем пък после да я извадим, щот' си бех забравил в ковчега три ролекса, си бех забравил.
И всичко т'ва аз трябва, разбираш, да го пренеса, да го напиша, автобиография...
Добре, че ще издаде Джорж Лукас, ми дава и пари, и вика издай, издай автобиография.
Аз не че нямам чалма, но понеже съм си грък по националност...
(...пробвах да постна само част...е, не става и това си е...)