FUN

Взаимопомощ, полезна информация и всичко, извън темата на останалите секции
Потребителски аватар
Lizard
Мнения: 940
Регистриран на: Чет 27 юли 2006 8:35
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: София - Варна
Контакти:

Мнениеот Lizard » Вто 15 яну 2008 17:19


Хванал вълка заека:
- Направи ми минет.
- Не мога.
- Колкото можеш.
- Хруп-хруп-хруп.




Потребителски аватар
mishu
Мнения: 607
Регистриран на: Пет 27 май 2005 16:14
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: София
Контакти:

Мнениеот mishu » Вто 15 яну 2008 18:26


ОТВОРЕНО ПИСМО
На вниманието на:
г-н Георги Първанов - Президент на Р България
г-н Сергей Станишев - Премиер-министър на Р България
г-жа Емел Етем - Министър на Министерство на държавната политика за бедствия и аварии
г-н Бойко Борисов - Кмет на гр. София
г-да Кметове на всички градове в България
Началници на Гражданска защита
Шефове на снегорини
Концесионери
Други отговорни типове

За да няма пак порой от тъпанарски оправдания,
искам да ви кажа само едно:

ВАЛИ СНЯГ, ТЪПИ КОПЕЛЕТА!


Потребителски аватар
Formel
Мнения: 731
Регистриран на: Сря 05 юли 2006 17:12
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Перник
Контакти:

Мнениеот Formel » Вто 15 яну 2008 18:43


EbiUchiEbiUchi написа




Жената в магазин за авточасти

Никой не е виновен че човек понякога попада в ситуации където не е на мястото си. На засегнатите дами предлагам да развият темата "Мъж пазарува чорапогащи с ликра". А дотогава....

Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй.... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят.... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго.... Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - "Роло"!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи....
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойкатапочервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?.... (пауза) - хм.. !! .. следващия!!


Потребителски аватар
Formel
Мнения: 731
Регистриран на: Сря 05 юли 2006 17:12
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Перник
Контакти:

Мнениеот Formel » Вто 15 яну 2008 18:45


РЪКОВОДСТВО ЗА ПРАВИЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЖЕНА В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ

Съжалявам, че ще го кажа, но жената е капризна техника. Ето защо трябва да се полагат специални грижи за съхранението и експлоатацията й в домашни условия.
Ако не можете да осигурите всичко необходимото – по-добре не си взимайте жена, а нещо друго…

Ако разходите по експлоатацията на жената започнат да превишават вашите доходи, то е повече от наложително въпросната жена да бъде заменена с по-икономичен модел!
В никакъв случай не се опитвайте да оправите жената собственоръчно, тъй като това може да я извади от строя завинаги!
Заводски дефект на всяка жена е липсата на копче за изключване на звука (някой му викат “муте”-то).
Изборът на жена трябва да бъде дълъг и внимателен, тъй като закупени екземпляри не се връщат!
Препоръчително е да се избират млади и здрави модели, тъй като те са с по-дълъг срок на годност!
Жените трябва да получават разнообразна храна, наситена с витамини и минерали.
Особено полезни за жените са витамините А, В, С, Е и Х (да ви кажа ли къде се намират?!).
Сухи и консервирани храна не се препоръчва.
Жената се поддава на дресура особено трудно. За да постигнете някакъв резултат, ще са необходими няколко години упорит ежедневен труд. Имайте предвид, че ефектът не е гарантиран. Даже добре дресираната жена не винаги реагира правилно на подадените й команди, а често дори се опитва самата тя да ги подава!
Оптималната температура на помещението, в което се съхранява жената е около 20 градуса.
Жената трябва редовно да се извежда, тъй като се нуждае от движение и чист въздух.
За да изработите условни рефлекси у жената, трябва да постъпите както при другите домашни любимци: за да изпълнява командите ви, отвреме-навреме й обещавайте да й купите нещо.
Жените, както и котките, обичат да напускат дома, но по правило - винаги се връщат!
Жените не търпят в къщата друг представител от своя вид и често го нападат. Този екземпляр светкавично бива нахапан и изподран, като при това съществува риск и за онзи, който го е домъкнал в къщата! Рядко някоя жена ще се съгласи да бъде отглеждана в аквариум или терариум, затова е най-добре да я съхраняваме в сухо и проветриво помещение!
Жените отделят много време в близане на козината си и пощене за въшки. Когато ги видите, че правят това – не им пречете! Защото жена с чиста козина и без въшки изглежда и се чвуства значително по-добре! Учените до ден днешен спорят - може ли жената да мисли или не, но до единно мноние по въпроса още не се е стигнало!
Младите екземпляри имат доста по-активен начин на живот, като често сменят местообитанието си, докато старите все по-рядко напускат къщичката си.
В изборът на жена трябва да се вземе в предвид не само екстериора, но и характера на екземпляра. В никакъв случай не дразнете непозната жена, защото може да ви се ядоса и дори да ви ухапе!
Когато разхождате жената е необходимо да я държите изкъсо. Защото в противен случай – може да се изплъзне и да избяга. Нашийници за жени се използват рядко.
Отчетете факта, че – попаднала на свобода - жената може да се размножава безконтролно.
Процесът на облагородяване на жената е започнал още в каменната ера, когато мъжете отивали на лов, хващали си диви жени, след което ги опитомявали.
Жената смята мъжа за собственик на къщата и затова му се подчинява. Ако започне да смята себе си за собственик, то значи вече е непригодна за по-нататъшна експлоатация!
Ако гаранционният срок е изтекъл, препоръчваме ви да я замените с такава, която по-добре ще изпълнява командите ви!
На свобода жените бързо подивяват.
И днес често се срещат диви или подивели екземпляри, които лесно може да познаете по очите!
Жените имат множество недостатъци, които ги правят негодни за дълга експлоатация. Жената рядко ще се хвърли в блатото, за да донесе простреляната патица и с неохота ще изтича да върне хвърлената пръчка.
Добре дресираната жена се изправя на задни лапи и издава радостни звуци при завръщането на стопанина вкъщи, облизва го от главата до петите и енергично маха с опашка!
При правилна експлоатацията жената ще ви служи дълги години, при това – без ремонт и без замени!
mod edit: asentm

май последните 2 са от поредицата "архивите са живи" :lol: :lol:


Потребителски аватар
gr_kanev
Доктора
Мнения: 5650
Регистриран на: Пон 09 окт 2006 9:01
Автомобил: VW Transporter T5 2006
Двигател: AXD
Местоположение: Търговище

Мнениеот gr_kanev » Вто 15 яну 2008 19:09


Изображение
По интересен (за нас, българите) начин украинците казват на печката. Въпреки че си мисля, че нещо май ни пързалят в превода - занимавах се с този език преди време, и си мисля че не е точно така.


Потребителски аватар
blagoykata
Мнения: 620
Регистриран на: Пон 23 окт 2006 22:05
Автомобил: Пасат
Двигател: АФТ 1996
Местоположение: Пловдив

Мнениеот blagoykata » Вто 15 яну 2008 19:34


Изображение

Шейната се казва "Сборка"


Потребителски аватар
FreAk
Мнения: 499
Регистриран на: Пон 10 окт 2005 13:36
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: София, В.Търново

Мнениеот FreAk » Вто 15 яну 2008 20:03




Потребителски аватар
biostrong
Мнения: 771
Регистриран на: Нед 22 окт 2006 21:04
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Стара Загора

Мнениеот biostrong » Вто 15 яну 2008 22:16


http://audibg.com/NEW/index.php?showtopic=11749&st=0

интересна темичка :)


Потребителски аватар
Stefan
R.I.P Madcap
Мнения: 18394
Регистриран на: Пет 16 сеп 2005 8:50
Автомобил: VW mk1 Cabrio VW mk2 Black Betty
Двигател:
Местоположение: Чепеларе/Пампорово

Мнениеот Stefan » Сря 16 яну 2008 15:14


Изображение
Изображение
Изображение


Потребителски аватар
Gigabyte
Мнения: 2857
Регистриран на: Нед 29 окт 2006 9:08
Автомобил: neko drugo
Двигател: vaprosche
Местоположение: Оряхово / Велико Търнуу

Мнениеот Gigabyte » Сря 16 яну 2008 15:48


http://vbox7.com/play:3037a197

"Вземи за бог да прости"
"Защо?"
"Ми нали като умра как ще те почерпа" mhihi


myrshavija
Мнения: 5553
Регистриран на: Вто 05 апр 2005 6:45
Автомобил:
Двигател:

Мнениеот myrshavija » Чет 17 яну 2008 11:43


Назаем от Ауди форума:

Понеже на скоро, за пореден път ми биха шута, та се сетих за един по-отдавнашен подобен случай.
Действието се развива в далечното лето господне 1996-то. Моя милост вече старо куче в аскера. С какъв акъл, военните ме бяха направили сапьор, не ми е ясно до ден днешен.
Или не са забелязали налудничевия блуждаещ поглед, или бяха решили, че защото съм завършил тахникум, има шанс да различа противотанкова мина от кравешко лайно. Дори за целта да ми се наложи, да използвам вкусовите си рецептори.
В тогавашния момент обаче, ме занимаваха съвсем различни проблеми. Същата сутрин бях получил писмо от любимата. Писмото беше дълго към четири страници и изпълнено със солидна доза нежност. Проблема беше, че цялото писмо би могло спокойно да се резюмира така: „Минаваш на чикии, той не е толкова хубав колкото теб, но е тук...”. Здрава женска логика, която ми се стовари, като саксия с бегония, върху случаен минувач. Лошото е, че когато си на 19 и си в казармата, с радост би избрал саксията.
Та седя си аз на чешмичката на плаца, гледам в една точка, като току що шомполиран, долната ми челюст любопитно се е приближила до топките ми, а пръстите ми се опитват да направят от писмото парченца, видни само през електронен микроскоп.
В този момент към мен се приближава Пецата/ака – редник Петков/. Пецата е рожба на едно Тетевенско село, 140 кила по чорапи и с лазурен поглед, на надзирател в централния с махмурлук. Говедото можеше да носи 40 кила противотанкови мини, 20 километра, без после да си връзва прав връзките на обувките.
Пецата беше подробно запознат, с настоящата ми психологическа епикриза и изобщо не одобряваше как реагирах на рутинната казармена история. Застана до мен и с ужасяващо делови глас ми съобщи, че в момента решава, дали да ми тегли такъв бой, че после да ме сглобяват в лабораторни условия, или просто приятелски да ми тресне веднъж главата в чешмата и да изкара от там всички глупости. После явно видя, че на мен лично в момента ми беше все едно, дали ще ми преаранжира физиономията и с тежка въздишка, като кон на който са свалили седлото, седна и той на чешмата.
Така ни завари сержанта на взвода, дявол го знае откъде се пръкна в събота, но явно и той беше запознат с тежката участ на съцето ми и изпитанията стоящи пред дясната ми ръка.
Предишната седмица с Пецата бяхме налепили тапети в апартамента му, строен от строителни войски. Никога не бях предполагал, че мангалите от СВ имат такова влечение към изкуството и такова свободно виждане, за архитектурните форми . Явно някой беше вменил в дълг на строителите, в сградата да няма нито един 90 градусов ъгъл. За да налепиш правилно тапети в такава дупка, трябва или да си кривоглед астигматик, или пиян като трета смяна, началник движение в БДЖ-то. Ние естествено избрахме второто и също така естествено, се справихме блестящо със задачата. После немската овчарка на сержанта ме изведе на разходка в гората, изпика ме изчака ме да повърна и ме прибра обратно, но това е друга история.
Та нека се върнем при чешмичката, където в момента сержанта обясняваше на Пецата, че ни пуска гарнизонка и двамата, и той - Пецата, да вземел под ръка циврещата аморфна михлюза, тоест мен, и да налеел в мен толкова алкохол, щото да изчезнел кравешкия елемент в погледа ми.
Пецата чинно спазвайки субординацията, прие задачата, като заповед от висшестоящ и се зае с ипълнението.
Обади се на баща си – як тираджия, малко по-едър от отрочето си, който пристигна от Тетевен до Карлово за толкова време, щото после бях убеден, че стандартното оборудване на Опел Кадет, включва и телепорт.
Семейство Петкови, качиха мощите ми в колата и поехме обратно към Тетевенския Балкан. Започнах да ме наливат с бира още по пътя. Опитах се да обясня, че не обичам бира, но в семейия речник на семейство Петкови словосъчетанието „не искам”, се намираше, някъде между глаголите „насран” и „наебан”. Така че при съотношение във водоиместването 300 към 80 кила, нямах много голям избор – бях засмукал 5 бири още преди да пристигнем. Като резултат, долната ми челюст започна леко да се отдалечава от топките и да се приближава към горната такава – неочакван и недостатъчно изследван свиващ ефект, на Каменица Светло. Последва запознаване с родата – много мили хора, оказа се все пак, че най едрия член на семейството, е не бащата, а сестрата на Пецата. Проблема ми беше подложен на обсъждане. Диагнозата изяснена и лечението одобрено - накараха ме да изпия три големи сливови ракии. Към този момент вече, погледа ми беше започнал лека-полека, да възвръща излъчването си на нещо, претърпяло 50 000 години еволюция.
След това започна страшното. Оказа се че в селото празнуват изпращане на войник – едно наистина нещастно стечение на обстоятелствата. Конфигурацията беше напълно стандартна. Двора на фабриката за дървени профили, много маси с бели покривки, много хора. Средно количество алкохол в кръвта, на присъстващите балканджии, около 3.6 промила, ако броим и децата. Спрях да броя бирите, а и не мисля, че в този момент, мозъка ми би се справил с подобни големи числа. За сметка на това започнах да говоря, предимно глупости и предимно на висок глас. Вписах се в обстановката, като стара мома в секс-шоп. Хората ме харесаха , в смисъл - ей го на, и свестни Софиянци имало, тоя тука му се е изместил центъра на погледа от пиене, пък и носи – абе наше момче. В реката до фабриката, защо паднах, нямам идея. Предполагам съм отишъл да пикая, което обясняваше и защо съм паднал по очи. Кога в навалицата загубих сем. Петкови и защо по дяволите, се опитах да включа най-голямата фреза във фабриката, предизвиквайки паника, също не тая спомен.
В последствие, като се опитах да възстановя вечерта, се получаваха накъсани кадри, като реклама на второстепенен екшън.
Няколко от местните ме влачат/бутта/дърпат/крепят в посока към къщата на домакините ми: „Аре бе момче, стегни ги тия макарони, какво си се спаружил, като рибарски хуй”.
Аз вече сам в двора на къщата, седя и не мога да реша: Дали да си легна при свинята в кочината, точно до портата, на която съм се подпрял, или да се опитам да намеря къде по дяволите е входа на тая къща/мътни спомени, че май имаше вход/. Аз, отчаяно търсещ тоалетната. Аз, седящ в основата на стълбата към втория етаж и подскачайки от крак на крак, чакам бащата на Пецата, който пък е в горния край на стълбата, да слезе и да се разминем. Аз, осъзнавайки след половин час подскачане на място и почти напикал се, че това горе не е бащата на Пецата, а закачалка със зимното му палто, която едва ли скоро ще слезе по стълбата. После нещата станаха много бързо. Качих се по стълбите на втория етаж, където помнех, че е тоалетната. Влетях почти тичайки, разкопчавайки си дюкяна и залитайки в предполагаемата тоалетна. Свеж полъх, ниско парапетче, ръцете се борят с дюкяна, краката бутат напред и паднах от балкончето. Оказа се, че вратата в която влетях, водела към малкото балконче на втория етаж. Как съм се преметнал – не знам. Ако бях трезвен сигурно щях да си счупя нещо. Лошото беше, че съм отново в изходна позиция, лежащ в калта пред кочината на прасето, което вече се беше събудило и смутено грухтеше. Предполагам си мислеше, нещо то рода на: тия тъпи човеци, не могат ли да се упражняват да летят в по-свинско време, абсолютна човещина, ще спра да наддавам от това недоспиване.
Вече не ми се пикаеше. Предполагам съм я свършил тая работа при падането – дано не е било в полет. Качих се отново по стълбата, по която, поради стечението наобстоятелсвата, вече втори път се качвах, но не бях слязъл нито веднъж.
Тихичко влязох в стята, която ми бяха дали да спя. Естествено отново обърках стаите. Любопитното е, че задачата да се движа тихо беше заела целия капацитет на мозъка ми. Само така мога да си обясня, че стигнах до средата на стаята, преди да осъзная, че в стаята свети, а в леглото майката и бащата на Пецата правят секс. Предполагам, че те са били по изумени от мен. Някакъв пиян тип, наклонен под неестествен ъгъл и стоящ прав напук на всичко, което те знаят за физиката, освен това целия в кал и с широка усмивка на лицето, изразяваща бащино благоволение, към младите, които са решили да полодуват рано сутрин. Майката едва успя да промълви: „Отсрещната врата момченце”, аз се усмихнах разбиращо и паднах. После сигурно са ме сложили да си легна.
Това е историята. От тогава хич не обичам бира. Когато няколко месеца по-късно, излязох от казармата, въпросната мацка ми се обеси отново на врата. За мен обаче, нещата вече не бяха сериозни и скоро я зарязах. Не на последно място, защото всеки път, като правехме секс и се сещах как лежа в калта до прасето и гледам учудено балкончето над мен. Не върви всеки път, като павиш секс и да те напушва смях...нали


Потребителски аватар
kasho
Мнения: 84
Регистриран на: Сря 18 юли 2007 12:36
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Асеновград

Мнениеот kasho » Чет 17 яну 2008 12:10


Тази снимка аз лично съм я правил

Изображение


Потребителски аватар
kiko
Мнения: 799
Регистриран на: Чет 30 ное 2006 14:30
Автомобил:
Двигател:

Мнениеот kiko » Чет 17 яну 2008 20:56


Пешеходец - това е същество с брой на краката от два до четири, намиращо се извън транспортно средство на пътя и не извършващо работа по него...
Основно общността на пешеходците може да се раздели на две основни подгрупи: пешеходец безопасен (например: пешеходец подземен, пешеходец обучен, пешеходец наплашен и т.н.) и пешеходец немислещ (описан в настоящата класификация).

1. Пешеходец немислещ антропоморфен

1.1. Леличка безмислена

Описание
Особа от женски пол, на неопределена възраст, често с една или няколко торби. Пресича платното с постоянна скорост, в напълно сомнамбулическо състояние, не гледа въобще наникъде - нито наляво, нито надясно, нито напред. Среща се повсеместно, максимална вероятност за излизане на платното - края на работния ден. Категория на опасност по 5-бална скала - 3.

Препоръчвани действия при среща
При забелязване на пътя - в никакъв случай не използвайте клаксона!!! Тук с висока степен на вероятност може да сработи "ефекта на хаотичната осцилация"! (по-подробно за него виж по-долу) Намалете скоростта, изчислете траекторията и заобиколете, съблюдавайки безопасна дистанция.

Методи за борба
а) упражнение "свирка изотзадзе" - колкото може по-незабелязано се промъкнете зад гърба на индивида; намирайки се точно зад гърба му, рязко натиснете клаксона. В случай на отсъствие у индивида на устойчива ремиссия - да се повтаря упражнението при всяка следваща среща, до поява на навици за безопасно поведение на пътя;
б) движение със свалени гърнета;
в) движение с включени къси светлини.

1.2. Бабичка безмозъчно напираща

Описание
Особа от женски пол, в предпенсионна или пенсионна възраст, често въоръжена с бастун. Пресича платното с крайно решително изражение на лицето, гледайки само напред, с постоянна или нарастваща скорост. Среща се повсеместно, най-вероятни места за локализация - пазари и мини-пазари, хранителни магазини, и прилежащите им пътища. Категория на опасност по 5-бална скала - 3.

Препоръчвани действия при среща
При забелязване на пътя ясно и недвусмислено декларирайте своите по-нататъшни действия. За целта или спрете и я пропуснете или продължете движението си без да променяте скоростта си и да сменяте платното, като непрекъснато свирите с клаксона. В случай че не искате да използвате клаксон или да спирате, намалете скоростта, изчислете траекторията и заобиколете, съблюдавайки безопасна дистанция.

Методи за борба
а) "свирка изотзадзе";
б) движение със свалени гърнета.

1.3. Пенсионер склерозирал

Описание
Особа от мъжки или женски пол, в пенсионна или свръхпенсионна възраст. Паникьосан се оглежда наоколо, започва да пресича платното неочаквано и немотивирано. При най-малък признак на опасност сработва "ефекта на хаотичната осцилация", при който индивида започва да се мята пределите на платното, като изпреварва с половин секунда всички ваши маневри предприети за избягване на сблъсък. Среща се повсеместно, най-вероятни места за локализация - спирки на градския транспорт. Категория на опасност по 5-бална скала - 5.

Препоръчвани действия при среща.
Спрете и го пропуснете.

Методи за борба
Непобедим, понеже да го учиш е късно а да го убиеш - жалко...

1.4. Алкохолик суисидиален

Описание
Особа, като правило от мъжки пол, с неопрятен вид, на неопределена възраст и социално положение. Характерна особеност - пиян като талпа. Платното пресича с изменяща се скорост, по странна и непредсказуема траектория. Пътната обстановка абсолютно не го вълнува. Поглед мътен, в пространството, по-рядко - в краката. Може да пресича платното в компанията на себеподобни, което сериозно снижава и без това невисоките шансове за избягване на ПТП. Любим прийом - неочаквано да падне на средата на платното, след което дълго да се опитва да стане и да продължи движението си. Среща се, като правило, вечер, най-вероятни места за локализация - изходи от дворове и кръчми, а също така спирки на градския транспорт и в околностите на денонощни магазинчета и павилиончета. Категория на опасност по 5-бална скала - 4.

Препоръчвани действия при среща
При наличие на свободно време - спрете, махнете го от платното , по възможност проведете разяснителна работа. В противен случай - намалете скоростта до минимум, внимателно изчислете траекторията, с особено внимание заобиколете на максимална дистанция.

Методи за борба
а) тривиален бой по манерката;
б) движение със свалени гърнета.

1.5. Деца

Описание
Малолетни особи от мъжки (по правило) пол. Характерна особеност - абсолютна липса на мислене. На платното обикновено излизат на групи по 2-3 индивида, понякога се придвижват не напряко на движението на автомобилите а успоредно... Могат да започнат на платното игра на гоненица, криеница, прескочи кобила и други. Траектория на движение - хаотична и непредсказуема. Инстинкт за самосъхранение, познаване на ЗДвП и умение да анализират пътната обстановка - напълно отсъстват. Среща се повсеместно, най-вероятни места за локализация - околностите на общообразователни учреждения, изходи на дворове. Категория на опасност по 5-бална скала - 6.

Препоръчвани действия при среща
Спрете и го пропуснете.

Методи за борба
а) глобално - внедряване и пропагандиране в широките народни маси на идеите за контрацептивите;
б) локално - възпитателна работа, а именно: спрете, поговорете, почерпете с бира (по възможност), повозете, обяснете правилата за безопасно пресичане на пътя. Странно, но работи...

1.6. КАТ

Описание
Служители на КАТ, намиращи се на платното извън транспортното средство типа "луноход". Характерна особеност - уверени са , че извършват на платното някаква работа. Това твърдение не съответства на истината, което позволява да причислим дадения подвид антропоморфни особи към ПЕШЕХОДЦИТЕ (Вж. определението в началото на класификацията). Снабдени с хранилки и радари. Срещат се повсеместно, най-вероятни места за локализация - близо до сложни кръстовища, ЖП прелези, участъци от пътя с полуизтрита маркировка, участъци с немотивирано ограничение на скоростта, спорни или незабележими пътни знаци и т.н. Категория на опасност по 5-бална скала - 2.

Препоръчвани действия при среща
В момента на спиране бъдете трезвен, имайте подръка документи за използваното транспортно средство и шофьорска книжка със съответстваща категория, или адекватна на липсващите компоненти сума пари. По възможност заобикаляйте представителите на този подвид от племето на пешеходците, намирайки се извън зоната на визуален контакт (например, в лявото платно, скрит зад някой тежкотоварен автомобил, движещ се в дясното платно). След заобикалянето - предупредете насрещните транспортни средства за приближаващата се опасност с примигване с дългите светлини.

Методи за борба
а) в случай на противозаконни действия на служителя на КАТ - обърнете се към службата за собствена безопасност (по желание);
б) в случай на спорна ситуация - точно знание на съответстващи членове от ЗДвП, също така на законови и подзаконови актове, и тяхното цитиране (по възможност);
в) във всички останали случаи - давате на служителя на КАТ колкото може по-малка сума пари.


Потребителски аватар
Varbona
El Presidente
Мнения: 7655
Регистриран на: Пон 28 юни 2004 14:31
Автомобил:
Двигател:

Мнениеот Varbona » Пет 18 яну 2008 16:14


Зимата на 1997 година. Гладни времена. Доларът е 3000лв. Инфлацията гони 700%. Жан Виденов подава оставка.

Хората скачат по барикадите, за да се топлят.

Аз съм на селУ. Чакам пред фурната, за ляб. Студ. Клинч. Виелици. Бръкнал съм си в гащите да си топля ръцете. Гледам на земята вестник.

Замислям се, че щом ще се яде, трябва и да се изхождам после и вземам вестника. Гледам картинки. Чета (лошо)

Обяви: "Търсят се млади ездачи на палави кобилки. Чуждестранен филм. Отлично заплащане. тел... 0885/118875"

Купих ляба. Изядох го още докато е мек. Аз обичам мек и топъл ляб.

Отидох в пощата и дадох последните 50лв. за разговор, не бях ползвал телефон дотогава. Мoдерна работа. Пъхам се аз в една кабинка. Това ковчег ли е какво е ?!

Дигам слушалката и от там:

- Ти ти ти.

Малиии, тоз телефон ме познава.

- Ти ти ти.

Аз де, аз. Аз съм номер едно. Ей, виж, даже и телефонката как знае. Хваля се на останалите в пощата. Дойде Фатмето, тя има завършен трети клас, взе телефона и набра някакви работи от вестника и ми даде тутурутката.

- Ало - чувам женски глас насреща.

Лелииии. Дедииии. Те затворили жената вътре - в телефона, гледам аз отдолу и отгоре откъде да я пусна. Идва Фатмето и ми казва говори като на мен.

- Добър ден - казвам аз с най-учтивия си глас, както като поздравявам кмета или Димчо Минцифайката - аз за таковата, за обявата се обаждам.

- Добре - казва тя - имаме няколко въпроса, за да преминете интервюто.

- В наше село Камен, Стажишко, съм яздил всичките магарици и кобили, даже два катъра съм издил и един бик, ама той ме метна - бързам да я уведомя аз, че видиш ли не съм случаен човек.

- Шегаджия! - усмихва се тя и пита: - болен ли сте от някакви венерически заболявания?

- Фенер имам, даже два газови. Зъби - бол, цели седем, единият малко се клати, де.

- Болен ли сте от нещо - пита сериозно вече тя.

- Малко съм хремав - проронвам унило, предполагайки, че ще ме отрежат ей сега - ама си духам сополките в ръка и ги мятам, мога да уцеля муха на 20 метра.

- Втори въпрос - казва тя - Снимали ли сте в други филми, вестници или списания?!

Тази защо все говори в множествено число. Сигурно говори с няколко човека.

- Като бях мънечък, идваха да снимат за един вестник кукерите и бабишкерниците от един вестник. Аз заедно с Чопър, Пършеван и Гарабед се курдисахме най-отпред. Инъче гледам анимационите всеки ден и после си играя на Волтрон, Кустенурките нинджа и Мишел Ваян.

- На колко сте години - пита авторитетно тя.

Аз бях на 16 тогава, амен амен 17, ама си викам сакън да не научва, че ще платят по-малко.

- Е, кобилки ли ще яхам или ще вземам пенсия - питам раздразнено, защото вече парите в телефонката взеха да свършват и някаква жена взе да се обажда неща, аз с две на един път не мога да говоря.

- Какво заплащане, очаквате ?! Това е последен въпрос - увоедомява ме.

Тук ме хванаха неподготвен. Аз обикновенно вземам за по два хляба и едно шише ракия и цепя дърва, нося печки, чистя на крави, каквото има.

- 300 - казвам неуверено и да започва пазарлъка.

- 300 долара - разсмива се тя - добре, утре кастингът е в 10:00 часа, в гр. София, бул. "Македония" 32.

Онова пак

- Ти ти ти.

Не ми се занимава с него вече. Лелииииии. Малкиииииии. Дедиииииииии. Толкоз пари 300 долара по 3000лв. Леле колко пари са това... Замислям се. Опитвам се да ги сметна. Стигам до извода, че са много. Лелии като ги взема и съм цар. Милионер. Милиярдер. Ултрабилионер. Радо Шишарката. Ще ги скъсам на село.

Опа... полазиха ме тръпки, тази София ли каза. Това е далеч, има една табела на края на селото, 320км до там. Няма как, много пари са това. Жертви требват. Отивам до Бай Цоню и го лъжа да даде кобилата, че ще ходя до Никюп, съседното село. Дава ми я със заръката да я пазя и да не я върна както последния път. Тогава я водих на съзтезание. Ама мълча, гледам умно и кимам само. Аз като мълча и много Ентелигентен изглеждам, цял Ентелектуалец. Дава ми я.

Вземам един буркан с люти чушки от нас и два чувала зоб за кобилата Гина. Гаааз към София. На 20км спира, не може повече. Бум люта чушка в задницата, предния път така спечелих съзтезанието. Не усетих кога сме стигнали.

Софията. Голям град. Много панаир, много сергии, много народ. Едни големи червени зверове, по пътищата с напис "Икарус" търкат, тръскат, празнят се по спирките и гълтат хора. Ама аз нали съм умен, давам от на Гина сеното пред тях и не закачат, само реват "биииип" в знак на благодарност. Галя ги по муцуните.

Отивам към центъра. Там народ, народ, свят да ти се зайде. Пуля се и се дивя. По пътя едни жици минават, а по тях едни с рога, ток тече там. Аз все си мислех, че минават самолетите и го пръскат - това бялото, дето остава след тях. Хайде, че парите ме чакат. Лелии. Малии. Дедиии.

Стигнах аз до адреса, вързвам кобилата пред блока и влизам. Един дребен, плешив чичко, като консомолец, но с очила ме поглежда и казва:

- За филма ли си. Аз съм режисьора.

- И ти ли ще участваш, какво е това сьора, дето ще режеш ?!

Онзи се усмихва неразбиращо и вика:

- Хайде, събличай се да те видим.

Омърлушвам се аз. Сигурно донаборнта комисия е тук. Да не ме вземат само в казарма. Събличам се. Плаче ми се чак.

- Ехааа. Това ти е до колената, бе - развълнува се чичката.

- Студено е, не съм във форма, ама не пречи на ездата, до сега съм яздил, проблем ли има? - питам аз, с готовност да си тръгна. Не са хубави тези хора нещо, не са земляци.

- Не, не, такива момчета ни трябват на нас - млади, силни и корави.

- Днес в 15:00 часа тук, но се изкъпи, че понамирисваш.

Уффф. Камък ми падна, отървах войниклъка. Парите чакат. Пфуу. Да се къпя. Чиляк два пъти се къпи в живота, като се роди и като умре. Даже втория път не е много наложително. Много пари са, няма как. Лелиии. Малиии. Дедиии. Само да ги взема. Отивам въкна, овърглаях се в снега. Обтрих се едно хубаво. Седя и си чакам да стане 15:00часа.

Качвам се горе. До стълбите гледам един напдис Асанцьор. Модерна работа. Влизам. Гледам там три жени, голи, ама голи, ама еййй чистак-бърсак, като тея Саманта Фокс, Сабрина, Си си кеч и Азис, дето ги има накачени по стрелбищата. Аз много обичам да стрелям с пушките. Даже някой път кат хвана мотиката и като пушка я държа. Па - па - па. Колям кеф.

- И вие ли ще яздите - питам ги аз, колкото да върви лафа - къде са кобилките, да взема ли моята отдолу?!

Те се хихикат само. Голямо смещно, няма що. Аз за работата горя, а те. Идва малкият пак, този път с него двама със слушали, като извънземни, включиха едни лампи, като на село дето топлим свинете с тях. Мижам аз, пека се и все за парите мисля.

- Почваме да снимаме порно - казва чичката.

- Но... - подпитвам го аз, обичам да знам всички детайли, любознателен съм - от малък.

- Какво но, бе ?!

- Вие, казахте Пор... но... - не ми хареса тона му нещо, ама няма как, много пари, трябват жертви - нали каза, че кобили ще яздим, сега изведнъж порове, те са малки и много лошо миришат. Пък съм съм къпан днес.

- Порнографски филм, чукундур с чукундур. - кара ми се онзи.

- Аха, ясно - смутолевам и питам момичета зад него - графски, защото сега като се махна Жан Виденова, ще дойде онзи царя, Монката да ни оправя, нали ?! (То по-късно така и стана дойде и направо ни оправи) Нека видят те, че ние селяните също отбираме от политиканстване и сме запознати с междуРодната оПстанофка. Ама те пак се хихикат нещо, побутват се и ме гледат между колената. Женска работа. Нищо не отбират.

През това време тези със слушалките ме грабнаха и прас в една стая ме окепазиха с едни мазила, четки, малиии, голям срам. Дадоха ми едни хапове. След 10 минути като се припотих, като ми стана пишито, голям срам, чудя се къде да го скрия. Тези със тонколоните на ушите ме видяха, ухилиха се и ми намигат:

- Готов си, а?!

- Абе не съм много, ама дойдоха ли кобилите?!

- Голям чешит си, все едно от Луната идваш.

- А, не - промълвявам аз - от село Камен съм, Стрежешко, ама тази Луна я знам, идва да пее на панаира един път.

- Хайде, по-живо - вика режисьора, и ме тикнаха в една голяма стая.

Там чичката върху едно голямо черно - като оръдие седнал и се върти нещо. Много джаджи, много кабел, много нещо. Натиснах и аз няколко. Ей така, защото и аз отбирам от техниката и модерното. Пък и кобилите още ги няма, как ли ще ги вкарат в тази теснотия. Гледам на едно легло онези трите се чешат нещо. Ей, успокойх се - мислех си, че само аз имам въшки, ама явно и те. Няма проблеми. И все между краката се чешеха, голям сърберл, голямо нещо, да не са крастави?! Тъкмо си размишлявах аз така и чичката ми вика:

- Хайде, ти се отиваш на леглото и започваш да чукаш.

Пфу, викам аз, за толкоз пари - ще чукам и пушек ще се вдига. Сядам на леглото аз, далеч от тези трите, че нали са крастави и почвам да чукам по раклата с ръка.

- CUT. CUT - какво правиш, бе - развиква се, чак очилата му се изпотиха.

- Ами чукам, нали това казахте - реших вече окончателно, че той е шефа, щом командори така. Много съм умен ей, как ги разбирам работите. През това време започнах да се оглеждам кокошки ли, патки ли, какво имаше, този за какво къткаше...

- Оф... Ако не си единственият, да съм те махнал досега - напрегна се дребният и си намести очилата - момичета, хването го този пън и го почвайте. Camera. Action.

Взех да се оглеждам аз за камарите и се зачудих дали са с тор или със слама за кобилите, които пордължаваха да липсват, и този акцион, дали беше оказион, на селу има един. И тъкмо си разсъждавах така, онези трите като ме награбиха, едната, първата, русата ми седна на... абе срам, не срам, на пишито ми седна - облещи се малко, поквича, другата с черна коса ме гътна на леглото и ми се надупи на носа, а трета с червена взе да ме ближе - явно не се бях изкъпал добре. Пуснаха и музика. Манго (Michаel) Джери (Jackson) Ям (I'am) Обед (Bad). Закъркориха ми и на мен червата, само на люти чуки бях и взех да си таникам - белким залъжа глада.

- таръта тарътатаръта та тъ тъ та.

Тази черната много взе да се търка нещо - направо ще ми изтрие носа с гъз, тъкмо понечих да и кажа, че е много тъмно и не мога да стискам въшките със зъби. И сърцето ми спря!!!

Абе, тяхната краста да не ми се лепне и на мен, ама после се сетих, че и аз имам краста и въшки, нямаше от какво да се боя. Пък много пари са това, искат жертви. Няма как. Лелии. Малиииии. Дедиииии. Само да ги взема. Връткат се те там, аз уморен от ездата викам да подремна малко един, два, три часа сън.

Събуждам се - те още се връткат. Много ги морят въшките, викам си. По едно време тази русата, овика орталъка, напишка се върху мен и се гътна.

- Cut. Cut. - пака команадва малкият - Браво. Много добре се получи.

Взех и аз да къткам и се наведох под леглото, бях решил, че кокошките са там, ама не. Зачудих се защо се бавят конете, но реших, че никой като не обелва дума, значи е нещо нормално. Мълча си и гледам умно.

- Измори ли се - питат ме трите и ме гледат едно влажно и жално.

- Тц. Какво да съм се изморил, само лежим, киризим и чакаме. - ей, просто племе и мързеливо са това жените и да лежат ги мързуни. Онези трите ме само повдигат вежди, побутват се и хихикат. Голямо смешно. - Семки да ви се намират, че да полюпим малко ?

Очилатият идва и вика:

- Така, сега сменяме позите - какви поЛзи, какви 5 лева, се чудя аз, а той продължава - ти - и сочи русата - на устата, а ти, червенокосата, се качвай да го яздиш.

Ей, светна ми най-после. Те нямат краста, бе - вече май имаха, но това е друга тематика. Съвсем друго нещо правеха. Въй, къф съм селянин, въй, как щях да се изложа. Явно не бяха яздили и тренираха ездата. Оф, таман бях се зачудил да не ми правят нещо лошо. Пак се почна една. Ама тази, дето ми беше на пишито, сега ми седна на лицето и взе да ми се търка там нещо. А, няма да я бъде тази, като сме селяни и ние си имаме хигиена. Днес съм се къпал. Вдигам ръка аз, защото нищо не мога да кажа, а съм си оторил устата, ха са ми влезли космърлаци там.

- CUT. CUT. Кажи, торпедо ?!

- Торпедо. - казвам аз и се зачудих защо иска да му го кажа, но после се сетих за какво бях вдигнал ръка - тази - соча русата, мирише на пишано и тя, нейните въшки не ги виждам, защото има много косми.

Тя като чу и очите и се разшириха, взе да ме удря там, разплака се и избяга в едната стая. Почесах се аз, викам да не съм объркал нещо, режисьорчето ме погледна разбиращо и кимна:

- Добре де, само кажи като не ти харесва някоя. Ние сцените с онази ги заснехме, хайде. Camera. Action.

Легнах си пак аз, тези двете върху мен пак, да тренират, явно много упорито се готвеха. Аз си лежа и си мисля за мойте си работи, Лелиии, сега като взема парите. Цар ставам, да видиш какво ще ги направя. Ставам Патрон. Мисля си. Аз така вечер като легна и много обичам да си мисля. Трябва животните да нахраня, да изведа кучето, да излъжа Бай Цоню за кобилата. Леле, кобилата. Забравих я отвързана. Ставам, разхвърлях ги тези двете и Гааааз надолу гол по стълбите, чак се оривам на завойте. Тя там долу. Разрила снега и си пасе. Оффф. Вързах я и се качих пак горе.

- Свърши ли, къде хукна така - пита ме онзи - Финал, а?! Тукмо да го питам какво да съм свършил и като чух Финал (популярна марка дъвки с футболисти в средата на 90 години) Се облещих и викам:

- Имам всичките картинки без номер 9 и 11, може да си менкаме, ако искаш.

- Добре. Както и да е. Хайде сега последната сцена да заснемем и да си ходим. Camera. Action.

Тези двете ми се нахвърлиха на пишито. Аз тъкмо да им обясня, че там не ме сърби, а въшките ми са на главата и: - Ах. Ох. Ух. Като изригнах аз, като същински Везувий, едното момиче чак го преместих два метра назад. Един бял фонтан и по целия таван, даже по главата на шефа с рикошет.

- Аз такова, много се извинявам - викам, виждайки как си заминават 300 долара. Това бялото какво беше, някоя пъпка ще са ми изцъркали си мисля. Лелии. Малии. Дедии. Толкоз зор си дадох и как се осрахме като власите на края на Дунав. И ми е едно измаляло такова.

Онзи седи, киска се и си бърше темето:

- Браво, момче, вика. Ела да ти дам парите. Ето ти 300 долара и още 1000лв. за този големия патарок.

Ех, това гражданите са много прости хора, моя патарок на село, дето го гледам, Пешо, не е паторок, а е гъсок, тоя пък от къде го е виждал. Сигурно и той е от село, не може да ме заблуди лесно мен.

Ама като извади парите, забравих ума и дума. Плаща предварително. Хммм... по-силно ще го ударила гнойта от пъпката, пък много беше, бре да опустее дано. Явно сега ще ходим да яздим кобилите. Взех парите 30 по десет - точно както си ги бях представял, като ти дават - вземай, като те гонят - бягай, те почнаха да сгъват джундуриите, облякоха се мичетата, аз също, понечвам да си тръгвам след тях.

Обърках стайте. То голям палат - апарТмент ли как му викат, ама де се изхождат в туй до стълбите дето е Асансьор. Трябва да питам само Асан ли може да сере вътре или може и аз, че ми се ходи. Влизам в Асансьора, Асан го нямаше.

Там. Онази. Русата. От рева размазана цялта като клоун. Жените така си реват. Тъкмо понечвам да изляза. Тя ме спира и пита:

- Това там го каза, защото съм дебела и грозна, нали ?!

- Не, не си, виж, много си хубава и си лека - като две кофи тор си, оборски, не повече - да видят те, че ние селяните съшо можем да правим комплименти. - даже ми дадоха пари, ако искаш на сладкарница може да отидем.

- Приятелят ми след малко идва да ме вземе с Мерцедеса, много хубаво ми беше - казва тя.

- Какъв магарцедес, аз навън кобилата съм вързал... - обеснявам.

Тя изведнъж скача и ме целува в устата, с нейната уста. Лелииии. Познаваме се от няколко часа, а тя няма срам, няма нищо - да ме целува така. И приятел си има. Лоши хора. Пфу, развартена работа, това столицата. Ай сиктир. Озъртам се наляво, няма никой, надясно, пак същото. Тези ги няма. Явно са яхнали кобилите. Само да не се върнат да си искат парите.

Бързо си тръгнах аз. Отвързах кобилата. Пак давам сено на зверовете. Пак "бииип". Изходих се пред онова там НДК-то, то голямо съкращание за Национален Държавен Клозет. И после Гаааааз към селУ. На 20км кобилата спря. Люта чушка. Пак съшата процедура. Даже успях да стигна навреме за детското. Оправих мойте работи. За кобилата, не се наложи да обеснявам - той Бай Цоню се бе напил и къртеше.

С онези 1000лв. купих ляб, бобони и ракия. Аз обичам топъл ляб.

А 300 долара залепих като тапети из стаята и сега си ги гледам. Лелии. Малиии. Дедииии. Голям Кеф. Стана по-хубаво откакто си го предстаях. Модерна работа.

След няколко месеца, около селото взеха да обикалят едни с големи коли, да ме търсят, аз се крия в нас, не си показвам носа - за парите явно идват, усетили са какво е станало. Лъжат, че някакъв филм е станал голям хит на запад, че съм бил прочут, че милиони щели да ми плащат. Сиромах човек - жив дявол, не можеш лесно го преметна. Тапетите не си ги давам.

Едно лято само онзи - режисьорчето, ме намери на къра, помоли му да му дам от онова бялото, че му никнела коса от него. Изцедих няколко пъпки.

Какво да правиш хора сме - трябва да си помагаме.


Потребителски аватар
stoqn_g60
Мнения: 4380
Регистриран на: Чет 31 май 2007 14:13
Автомобил: Audi 80
Двигател: ADA
Местоположение: у Софията

Мнениеот stoqn_g60 » Пет 18 яну 2008 21:10


Изображение бг вариант на ХЪМВИ ама сме изобретателни пу да не са ни уруки



Върни се в “ОФФ-Топик - други”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 63 госта