Уикипедия - образование гратис

Взаимопомощ, полезна информация и всичко, извън темата на останалите секции
Потребителски аватар
CellNet ™
Sheriff
Мнения: 2570
Регистриран на: Съб 07 авг 2004 19:45
Автомобил:
Двигател:
Местоположение: Golf Capital of the World
Контакти:

Уикипедия - образование гратис

Мнениеот CellNet ™ » Пон 12 дек 2005 21:27


Кво мислите за това: :?


Уикипедия - образование гратис

Профилът на българския автор в Wikipedia е мъж на 20-30 години, пребиваващ в чужбина, пишат Филип Стоев и Нева Мичева във в. Дневник
12.12.2005
В изданието на "Енциклопедия Британика" от 1926 г. статията "Психоанализа" е подписана от Зигмунд Фройд. Една от последните редакции на "Психоанализа" в Уикипедия ( http://www.wikipedia.org/ ) - след повече от 400 промени - е дело на Доминик, електроинженер от Тампа, щата Флорида.

Взаимен контрол на безграничното читателско множество срещу авторитета на експерта: това е формулата, по която свободната универсална енциклопедия посяга към привилегиите на класическата си предшественица. Звучи революционно.

Дали през ХХІ век идеологът на Уикипедия Джими Уейлс ще разбуни духовете, както направи великият енциклопедист Дени Дидро през ХVІІІ? Какъвто и да е отговорът, ще имаме шанса да присъстваме на събитията. И да участваме в тях на български.

Проектът Wikipedia
("уики" е "бързо" на хавайски, а "педия" е от гръцки - "образование") започва през 2001 г. като безплатен речник, в който всеки може да добавя и редактира информация. Автор е читателят.

Бариерата пред новите потребители е смъкната до минимум, не се изисква дори регистрация, няма ограничение в темите.

Четири години по-късно английската Уикипедия е една от 50-те най-популярни страници в интернет.

Уикипедии се списват на 215 езика, като най-обемисти са английската, германската и френската (българската е на нелошото 21-во място, непосредствено след украинската и каталанската).

"Бързата енциклопедия" онлайн вече е информационен феномен, а не просто интересно хрумване на шепа ентусиасти.

Уикипедия отдавна излезе от положението на страница за любопитни факти и навлиза във фазата си на мерило за истината, към нея са отправени очаквания да стане по-висша и демократична форма на подредба на човешкото знание.

Ако си суетен, в Уикипедия можеш да демонстрираш ерудиция и елегантност.
Ако си алтруист - да осведомиш остатъка от човечеството по въпросите, които ти се виждат важни за добруването му.
Ако си фен - да качиш статия за любимия си отбор или поет.

Едно е сигурно: докато се забавляваш и ставаш все по-начетен, някой извлича полза от твоите усилия.

Има едно оксфордско издание на Библията от 1717 г., останало с името "Оцетената Библия" заради печатна грешка: вместо "Притча за лозето" (vineyard) в Лука там пише "Притча за оцета" (vinegar). В Уикипедия

непоправими грешки няма

Нещо повече - докато традиционните енциклопедии се актуализират веднъж в годината, Уикипедия се обновява стотици пъти на ден. Уикипедия е пространство без бюрокрация, без да е анархична - общността й почива на взаимното уважение и норми на поведение (уикиетикет).

Официалното правило за "неутрална гледна точка" е успешна позиция за писане по противоречиви съвременни теми (в английската Уикипедия например човек може да се информира подробно и безпристрастно за израелско-арабските конфликти само за десетина минути). Колкото повече хора редактират една статия, толкова повече тя се усъвършенства.

Уикипедия привлича интелигентни и образовани хора и въпреки че много от работата се върши от дилетанти, най-съществените подобрения се правят от експерти. (Скоро ще бъде добавена и възможност всеки потребител да дава оценка по различни критерии.)

И накрая - Уикипедия се разширява непрестанно и за разлика от много други онлайн енциклопедии е безплатна.От друга страна - защото и тази революция има своите бесове - изглежда непосилно Уикипедия да надскочи своето настоящо състояние на

"просто полезна"

В списването й цари егалитаризъм и приемането на някои редактори за по-авторитетни от други би означавало да се признае елитаризмът като начин за производство на по-качествен текст, но това би било отстъпление от водещата идея.

Понякога отворената Уикипедия се сравнява с отворения "Линукс", но този паралел е неточен - при "Линукс" има йерархия, при Уикипедия - не. Всеки може да замени по-хубав текст с по-лош.

Голям проблем е и самовъзпроизвеждането на грешни факти: почерпват се от Уикипедия, прехвърлят се в други страници и се връщат обратно като цитат. Ако в случайна (но посещавана) статия се постави грешка, тя ще бъде забелязана и оправена в рамките на часове, но слабо посещаваните раздели остават непроменени с месеци.

Съществуват и някои неизбежни изкривявания - по силата на обстоятелствата повечето автори са финансово независими бели мъже с компютри и свободно време, което се отразява на тематичния баланс: Белгия например се споменава 11 пъти повече от Руанда в английската Уикипедия.

Българската Уикипедия
Първите материали в свободната енциклопедия на български ( http://bg.wikipedia.org ) са на Borislav (от Велико Търново) и 5ko (Петко от Франция). Статията, с която започва всичко, е преводът "Грегориански календар", публикуван от Петко на 6 декември 2003 г.

В ядрото на пионерите влизат и Webkid, Ема, Emil, Спас Колев и Harry, активни до ден днешен. Администраторите са осем, сътрудниците - около 50, като едва 20 от тях са по-дейни.

Българските уикипедианци се изживяват колкото като общество с мисия, толкова и като съвкупност от единаци. Проявите на общността са главно в коментарните страници, където се обсъждат конкретни случаи и генерални стратегии, както и в колективното доизглаждане на статиите.

Личните изпълнения са във всичко останало. Нарочна координация между тях няма, няма и срещи на живо.

Според самите уикипедианци спецификите на нашата Уикипедия са езикът, информацията за страната и прогресивното намаляване на редакторите (което си обясняват с минималното внимание от страна на обществото и липсата на взаимно уважение) и огромното количество "мъничета" (малки статии).

Около 8000 от около 20 500-те статии в БГ Уикипедия са създадени и се попълват автоматично: специална програма добавя информация от позволени външни източници по шаблон. Стиловите неясноти се изчистват чрез всеобщо участие: всеки коригира всекиго.

Споровете се решават чрез още спорове, често със солидни аргументи от двете страни и финална намеса на администратор (на въпроса "какви са задълженията на уикиадминистратора" дружният отговор беше:

"Уикиадминистраторът се отличава от обикновения сътрудник не по задълженията, а по правата - да трие страници, да блокира вандали, да се произнася по горещи статии...").

"Роми" и "хомосексуализъм" са едни от най-щекотливите теми. Имало е 1-2 случая на сериен вандализъм. Останалото са изолирани случаи на пакостни "тролове" - главно хлапета, които изпробват системата, или плагиатстващи от други сайтове.

Най-широкомащабната операция, нарушаваща правилата на Уикипедия, е било умишленото въвеждане на голям брой статии, преписани или сканирани от книга - все още не всички са намерени и изтрити.

Сън Цу и тараторът

Според статистиката българският сътрудник на Уикипедия е мъж на възраст между 20 и 30 години и най-вероятно пребивава в чужбина. (Което не значи, че няма пишещи на по 15 години от Варна или на 38 от София, или дори родени в друга държава както немецът Muratza или македонецът Боjan.)

Времето, което отделя за редактиране, е от два-три часа на седмица. Проблемите му се състоят главно в проверката на достоверността на информацията, уточняването на понятията, намирането на снимков материал с уредени авторски права и сблъсъка на лични убеждения.

Така твърдят почти единодушно българските редактори. А по най-вълнуващата тема, личната им мотивация, мненията им се разделят.

"Колкото повече знаеш ти, толкова по-малко знае

твоят противник

(Сън Цу, "Изкуството на войната") е правилото, което светът следва от хиляди години, целенасочено или не. Е, аз мисля, че е време хората да минат крачка напред от начина на мислене на един военачалник." (cryout)

"За да получиш, трябва да дадеш. Интересуват ме много неща и съм на ясно, че това, което търся в интернет, трябва все някой да го е написал. Този някой може и да съм аз..." (ikonact)

"Уикипедия не да се опитва да дублира информация на стотици езици - на всеки език има нещо, липсващо при другите." (Ket)

"Научавам много покрай написването на статия или дори един абзац за привидно "познато" нещо." (Златко)

"Бих искала след време, като ме питат нещо децата ми, да им кажа: вижте в Уики, и да знам, че съм била един от редакторите й." (Darsie)

"Обичам да помагам на хората. Отделно си обичам езика и често допълвам Уикипедия, защото дава възможност да се пишат неща на български на всякакви теми." (Ванка5)

"От малък съм си многознайко и Уикипедия за мен е хоби - тук използвам способностите си, които не намират достатъчно приложение в останалата част от ежедневието ми." (Emil).

Всеки си има и любими статии, които следи, и въпреки че не им е лесно да посочат една за завършек, поне се опитват: "Глобална система за позициониране ? доста труд положих и е авторска, не просто превод от друг език." (ikonact)

"Брестовица (Пловдивско) - цялото съдържание е добавено от нерегистриран потребител, ние само я форматирахме." (Спас Колев)

"Бирхан Уолду, статия №20 000 - кара ме да вярвам, че има надежда и че със задружни усилия хората могат много." (Prince Yuki)

"Меларен - от най-обикновена редакция на чужд текст прерасна в страхотна кооперативна дейност на шведски теми." (Златко)

"Птици - много се мъчих да преведа на български разни неща, да ги направя годни за четене, после се включиха (кой с каквото знае и може) много други редактори." (The Engineer)

"Ясер Арафат. Сигурно поне 15 часа съм отделил за нея и за препратките, които идват от статията." (Webkid)

"Любимата ми статия не е моя, това е "Глаголица". От моите мисля, че са ми особено важни "Дело срещу лекарите" (1953) и "Просто попитай децата ми"." (Хари)

"Таратор - майтапчийските идеи в Уикипедия са изключение, но понякога се превръщат в неочаквано сериозен анализ." (cryout)




Върни се в “ОФФ-Топик - други”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: astragt и 58 госта