Колеги-мотористи

[nii]

кунца, що сваляш акумулатора???
нямаш ли си зарядно с изведена жица ?

[vucata]

Утре на Александър Невски ще ходи ли някой?

[Kuncavia]

кунца, що сваляш акумулатора???
нямаш ли си зарядно с изведена жица ?

Нямам От една година следя лидъл за ново зарядно и все не се появява или го изпускам :( А техните цена/качество са прекрасни.

[nii]

купи си това и не се занимавай с глупости
http://www.motorco.biz/catalog/product_ ... s_id=43832

тук идеята е че част от кабела е постоянно закачена за акумулатора, и когато искаш да зареждаш не махаш седалки и т.н. а направо закачаш конектора и заключваш гаража...

[Kuncavia]

Ами цената е супер. Идеята с буксата е супер добра. Предполагам работи на същия принцип - като зареди акумулатора - спира? Че да не ми искат допълнителни пари за ток от гаража

[nii]

Точно така. Освен това зарежда с доста слаб ток 0,4А т.е. не го пържи докато го зарежда.

[vucata]

Айде фенове едно последно до Копривщица на 16ти октомври....

[Kuncavia]

Ами може, ако не успея на 10-ти да се разходя до Серес, с удоволствие

[Kuncavia]

До Серес и назад...



Нямаше как да не седна да отделя някой друг ред (всъщност, обожавам да разтягам локуми и едва ли ще е много кратко) за това, което преживях миналия уикенд (закриването). От сега мога да кажа, че текста е подходящ за хора които се интересуват или имат желание да се запознаят с курсовете California Superbike School или хора, които се чудят какво да правят и могат да убият някоя друга минута, четейки този текст.
Преди може би 2-3 години, един приятел ме светна за този тип курсове, които се провеждат на пистата Калоянво. Беше карал първо ниво и ми разказа на 2-3 за самия курс и ме запали много. Сумата от 550 лв. сама по себе си бе достатъчна да отлагам този курс през годините докато "изпаднат излишни пари". Годините минаха и само се навивах. За това време бях разбрал, че CSS се организира и на писта Дракаон и на писта Серес (Гърция). Естествено, започнах да разпитвам, къде е по-добре да се запиша, тук на родна земя или в Гърция. Естествено отговорите бяха различни, като преодоляваше пистата в Гърция. Единствените предимства на Дракон за мен бяха, че има преводач, тъй като английския ми е е най-добрия, а на тези курсове да изтървеш малко нещо, може да се окаже проблем, който да се наложи да изчистваш по-напред, но не е нещо фатално. Серес за мен бе една далечна писта, която не знам къде се намирам, чувал бях, че е по-добра от Калояново, но до там. Като ударих чертата, бях готов да се запиша за курса на Калояново, тъй като по-лесно мога да се оправя, организира се от българи пък и бях карал и друг път на нея (кола). Извадих адски големия късмет, че по някаква случайност коментирах намеренията си с Калин Цанев който ми каза, че съм луд и е по-добре да запиша курса в Гърция. Обясних му какво ме притеснява, а той ме насочи към Григор Попов, който организира българска група за Серес и може да подсигури преводач за мен. Естествено, щом ще има българска намеса, везните резко се наклониха в посока Серес. Мислех го още няколко месеца и накрая писах на Григор. Не го познавах тогава, но беше болезнено изчерпателен и ме нави още повече. Толкова бях зарибен, че реших да запиша първо ниво. И двамата ме убеждаваха да запиша и второ, но нямах от къде да извадя толкова пари а и исках да практикувам наученото от първо ниво, пък след това да надграждам. Ако имах излишни пари, щях да запиша и второто. Предплатих 2-3 месеца преди мероприятието, хем да хвана намаление, защо иначе курса е 550 лв. хем да ми е сигурно и да не се провали нещо в последния момент. Трябваше в 7:00 да сме на пистата и моя план беше да легна рано и да тръгна към 4 сутринта за да пристигна директно с мотора и после да си ходя след курса. Малко бе безумно, но пък беше възможно най-евтиния вариант. Нищо, че щеше да ми се спи през целия курс, а после сили за прибиране??? Калин, който помагаше на Григор, ми предложи да качим мотора на ремаркето, да тръгнем в петък, да се настаним и да спим там. Едвам ме нави, стиснахме си ръцете и се разбрахме. Идеята беше да спя в хотела, в който участниците в CSS имат отстъпка, нощувката беше 30 евро, но Калин ми каза, че има вариант да спим на къмпинг на пистата. Викам супер, за 1 вечер, какво повече. Натоварихме моторите в четвъртък за да може директно в петък след работа да отлетим към Серес.



Така и стана, пътя бе забавен, по магистралата 90-110, никога не съм карал толкова законно през живота си. В крайна сметка пристигнахме в Гърция, смазани от път, намерихме пистата, която е на преко сили 20 км. от границата и се настанихме на къмпинга.



Оказа се, че цената е 10 евро на вечер, но пък хората бяха подсигурили чешми на самия къмпинг, табла от които да вземеш ток и окосени поляни. Имаше тоалетни и бани, абсолютно европейска работа. Настанихме се, отворихме още с пристигането по една бира и подкарахме барбекюто.



Пресушихме бирите, изядохме скарата и вече бяхме готови за сън, на сутринта, ме очакваше нещо прекрасно. Дойде сутринта и директно паркирахме ремаркето на пистата. Там ни очакваше Григор, който ме заведе в регистратурата, обясни ми какво да взема и общо взето свърши всичко вместо мен, аз само се подписвах. Попълних декларация, описаха ми екипа, че е годен за мероприятието, а през това време Калин вече ми бе разтоварил мотора от ремаркето. Падна ми се номер 1... СлОчаеност?



Запознахме се с организаторите и готови за лекция. Беше супер, първо ниво бяхме група около 15-20 човека, не съм ги броил. Инструкторите обясняваха неща които вече бях слушал, чел и гледал по различни видеа и филми. Викам, е нищо ново под слънцето. Време е за проба, и ни изкараха всички на 1 права, да загреем гумите, като през това време личните треньори ни гледаха. Наложи се на 3 пъти да ми коригират стойката на мотора, от което умрях от срам, но пък веднага се усети разликата в чупенето на мотора. Треньора каза "Супер си, можеш ли това сега да го направиш на пистата?". Надъхах се и казах да. Излизам за първа сесия, която беше от около 5 обиколки + 2 опознавателни. Леле бях като в небрано лозе, за първи път с мотор на писта, второто нещо което ми бе в главата бе "Добре, че не отидох на Калояново". Пистата беше огромна, дълга гладка, без дупки, без бабуни, прекрасна. Наслаждавах се на всеки сантиметър, който гумата ми обхождаше асфалта. Изпълних си поставените задачи и се прибрах. Толкова страх и удоволствие не бях изпитвал, мразя чуждите води, но тези бяха приятни. Дойде време на следващата лекция, няма да разкривам в детайли, просто това нещо трябва да се преживее. Отново излезнах на пистата, като този път обиколките бяха към 8. Инструктора ме викна в бокса за да ми обясни какво правя грешно и пак се завърнах на пистата вече коригирал. Прибрахме се и загледах гумите. Задната бе затворена а на предната оставаше много малко.



Затварянето на гумата за мен винаги е било най-комплексарския критерии за това дали можеш да караш или не. Да не говорим, че адски много зависи от профила на гумата. За пример - BT016 го затварям без проблем 180/55 на планински път, а същата гума Dunlop D212 която пак е 180/55 ми остава 1 пръст на същия път и същото каране. Както и да е сега бях със семи слика отзад и за първи път бе запълнен. Бях адски щастлив, странно, но факт, луд на шарено се радва. След следващата лекция и новата сесия от 10 обиколки затворих и предната гума. Нещо което не бях правил нито на street нито на race гума.



До тук стигнах ниво за мен, за което не бях очаквал дори. Толкова бях щастлив и зарибен, че едвам се концентрирах на лекциите, в главата ми бе само асфалта на пистата. В интерес на истината още на третата сесия изтърках логото на Dunlop, което седи на ръба на гумата, лого, което мислех, че никога няма да разкарам от там. Минахме още няколко няколко лекции и сесии, в които треньорите бяха доволни от мен, питаха ме къде изпитвам затруднения даваха ми предложения, показваха ми тънкости по време на самото каране и така се стигна до един комичен момент. Влизам в един десен завой и се чува някакво стържене. Викам, ботуша замина. Слизам след сесията, ботуша не е мръднал... Следваща сесия пак същото. Оказа се, че съм стъргал степенката...



О ФАК, отново една безумна и леко комплексарска радост обзе тялото ми. Отново един "next level" който не очаквах. Тогава дойде Григор и ми каза, че е говорил с гърците и има вариант ако имам желание да запиша и второ ниво на разсрочено. Гадината ми наби мухата в главата... Звъннах 2-3 телефона, намерих пари и остана само да го помисля. На финалната сесия, като края на всеки интересен епизод от филм, ни подсказаха какво ще ни чака на второ ниво и направихме лека "загрявка" Макар и само от теорията, увеличих скоростта в завоите и вече бях твърдо решен да запиша. Отидох при Григор и му казах "Продължавам второ, става ли да ти дам парите в понеделник". Човека, каза, че ще говори и уреди нещата. Точно на финалната сесия ми свърши бензина, ебахти 1 резервоар замина, при положение, че не съм раздавал цялата газ, че даже и на половина. Григор ми сипа 10 литра, с които отидох да заредя още 6 в близката бензиностанция. Добре, че бяха той и Калин иначе, щях да съм толкова неподготвен, нито бензин, нито превоз, нито нищо. Бях супер щастлив, отидохме в лагера ни и се оказа, че трябва да спим още 1 вечер, ужас, добре че бях взел повече место, че се наядохме с Калин като прасета.

Минахме и през кръчма, ударихме по 1-2 гадни гръцки бири и аз поне заспах като къпан след един такъв ден, мамка му, уморително е. Едвам се дигнах за второ ниво, но ентусиазма пребори умората. Наредихме моторите и вече бях номер 26 (роден съм на 26-ти, слОчаеност?).

Заради инцидент Григор трябваше да се върне в София и вече помощника ми го нямаше. Разбира се без проблем вече се справих с регистратурата, вече го бях играл. За съжаление, сутринта започна с гъза нагоре, светна ми лампата за маслото, прозорчето бе празно. Калин обаче, освен целяи супорт, бе помъкнал всичко, от инструменти до масло. Оказа се че има точно от моето, XTC C60 10w30, доляхме 400 мл и всичко беше перфектно, бях готов за втория ден. Отново лекции, каране, този път бях много по-сигурен в себе си, съответно по-безотговорен. Бях скастрен от треньора намалих темпото с цел да правя упражненията по-правилно, защото когато даваш 100 и над 100% от възможностите си, не успяваш да правиш задачите по перфектния начин. След скастрянето и думите "Момче, ако продължаваш по този начин, ще свършиш в болница, но аз няма да съм там да ти нося цигари" си седнах на гъза и бях ученик за пример. Пак да се върна на това, в лекциите нямаше нищо, което да не съм чул, чел и видял, но мамка му разликата след всяка лекция бе кристално видима. Едно е да четеш и да гледаш, друго е да ти го покажат, да те спрат да ти покажат къде ти е грешката, какво пропускаш, какво да гониш. След всяка една сесия се чувствах все по-уверен, все по-добър. Вече като докосвах степенките не връщах газта, знаех, че нищо кой-знае какво не е и накланях мотора още и още докато стържех през целия завой. След като скъсих степенката започнах да търкам слайдерите на ботушите и на единия дори подметката.





Серес е писта с предимно десни завои, затова и десния ботуш го изяде най-много. Единственото, което ми бягаше, бе да ударя коленце на пистата. Но бе почти невъзможно имайки в предвид, че стойката на мотора не го позволяваше. Не "слизахме" от мотора, носехме се с него. Техните за това, вече бяха в трето ниво, което със сигурност ще карам на пролет. Въпреки това последната сесия, успях да изтъркам слайдера. Колкото и комплексарско да е, чувството бе страхотно. Мамка му, това беше края, трябваше да си ходим, а бях готов да остана още 1 ден, но такъв нямаше, трябваше да си ходим. Качихме конете на ремаркето, минахме през финалния брифинг и се отправихме към София. За тези, които са стигнали до тази част на текста искам да обобщя, че ако се чудите дали да запишете Калифорния или не, запишете я, ако искате да се научите да карате, това е вашия курс. Ако се чудите къде? Моят съвет е С Е Р Е С !!! Пистата е невероятна и сигурно поне 3 пъти по-голяма от Калояново, асфалта нито е хлъзгав, нито има дупки, а завоите са повече от скандални. Неуместно е да се сравнява състезателна писта с бивша писта за селскостопански самолети... Ако гледаме от София, разликата е не повече от 50 км. единствено имате такса 2.40 евро в посока заради гръцката магистрала, но разликата в качеството, може да се види от космоса. И пак казвам, нямаше да е толкова спокойно и без проблемно без помощта на Григор и Калин. Наистина тези двама души допринесоха адски много за това прекрасно изживяване. Благодарение на Григор имаше българска група в Гърция, помогна повече от колкото може да се очаква... Ако не беше Калин, нямаше да мога да продължа второ ниво. На къмпинга осигури макара за ток от таблата, барбекю, лампи, абе всичко необходимо, така че да не ни липсва нищо. Но не бе само това, помогна ми и с пари, тъй като бях неподготвен за втория ден а банкомати в близост нямаше, беше не само мой преводач, но ми даваше и насоки, тъй като бе карал всички нива, помогна ми със всичко по мотора, прибра ми мотора до нас, наистина без тези двама души, този приказен уикенд, нямаше да се състои. Огромни благодарности момчета, железни сте, не съм очаквал такава перфектна организация, такава помощ и всичко, раздадохте се, защото ви идва от сърце, поклон! Вие бяхте в основата на един прекрасен уикенд, който никога няма да забравя.
Така, че ако някой все още се чуди дали да запише или не и къде, направо да пише на Grigor Popov и да бърка в джоба, обещавам да се видим на пролет и да търкаме слайдерите заедно.
п.п. макар, че е задължително да си с екип на пистата, се оказа, че с/у 20 евро на ден, може да наемеш ботуши, костюм и ръкавици, така че ако нямате екипировка, отново може да участвате.

п.п. 2 и останалите снимки, за които не намерих място в текста

[vucata]

Търкаааай. Аз ще покарам и другия сезон, чак след него ще запиша задълже!

[phantom_]

Браво колега,много добре си го написал и със сигурност преживяването си струва

[drmilendd]

виждам, че моторите са пистови. Аз карам чопър, но много ми се иска да се понауча да карам правилно. Само с четене и гледане на клипчета не става. Има ли смисъл да се записвам за този курс (то не знам да има и друг). Мисля за Калояново.

[gergeto]

До Серес и назад...

Нямаше как да не седна да отделя някой друг ред

Браво бе "Алеко' ,с тоя "пътепис" подпалваш не само мен а и други колеги (предполагам) за тия курсове,макар че и аз съм фен повече на "чопърите"...

[Kuncavia]

Чувал съм за чопър на California, макар и да е малко странно на писта. Но масово има доста турстически ендурота, които раздават газ.

[ABSOLUT]

кунца, що сваляш акумулатора???
нямаш ли си зарядно с изведена жица ?

Нямам От една година следя лидъл за ново зарядно и все не се появява или го изпускам :( А техните цена/качество са прекрасни.

Една година мина и съдбата ти се усмихна ;)

http://www.lidl.bg/bg/513.htm?action=showDetail&id=47921