Единственото ми ПТП беше преди година някъде. Карам си аз и гледам пред мен паркирано от дясно пред един магазин, возило (познато изглежда). Загледах се и намалих. Тръгвам да го заобикалям и отсреща бай мангал с някаква жига... С двата крака на спирачките и колата занесе леко на страни и одари леко колата от дясно. Бай мангал мина през тротоара и си замина. Слизам аз за оглед на щетите и какво да видя. Няма помен от десния ми фар и калника леко сгънат. Другата кола (която ми изглежда позата от някъде) и няма нищо... леко вдлъбната и леко надрана от калника ми предполагам... Викам си на акъла... бее що от къде я знам тая кола... на кой беше?? (любовни мъки ме тресяха тогава и си ползвах мозъка на 1-2% някъде...). В същия момент баща ми излиза от магазина... не мина и секунда и се сетих на кого е колата - на баща ми!

Баща ми идва гледа си колата, гледа моята кола, гледа мен... пауза за размисъл... и като се разкрещя пред всички... и кво ся веееееее КАТ ще викаме ли ЪЪЪЪ?! ама и аз да не остана назад: ТИ КЪДЕ СИ СПРЯЛ БЕ СЕЛООО... я стига си смардял ми се качвай и си заминавай вееее!!! От което се бе събрала тълпа сираджиици и всички чакаха физическа саморазправа.
Баща ми дойде до мен, бутна ме леко и почна да ме гледа в очите... тълпата вече не издържаше и един даже извика... убии го ве!
Гледаме се с баща ми и в един и двамата избухнахме в смях... ама смях ви казвам... аз се разревах даже. Хората останаха дълбоко замислени и се разотидоха, с бащата се прибрахме и пиинахме биричка, после двете коли в сервиза за моя сметка
