ktamen написа:Поклон. Приятно е да знаеш, че е имало и такива българи.
Според статистиката на всеки свален български самолет са сваляни по 10 американски.
Доколкото знам американците само са прелитали над България за да бомбардират нефтени обекти в Румъния. Нито са бомбардирали нито ние сме ги обстрелвали. Един повреден самолет обаче паднал в България, екипажа са скочили с парашут и на земята някакви селски юнаци ги хванали и ги убили. Бомбардировките на София са били наказателна акция точно заради този случай.
Освен Списаревски и поручик Кюмюрджиев е загинал при таран, ама аз лично никъде не съм чел нищо за него.
Тези работи ми ги разправя един дядка и не съм сигурен доколко са верни.
Англо-американците са излитали от база на остров Сицилия през 1943-44 г. и са бомбандирвали петролните кладенци в Плоещ, Румъния. Бомбандировките над България отначало не са им приоритет, но на 10 януари 1944 г. София е тежко бомбандирана.
За тези двамата летци ми е говорил дядо на времето, по това време служил в авиацията. Според него този герой преди тарана е успял да свали два други самолета, но в боя получавайки много поражения (телесни и по самолета), тъй като е губел мощност на самолета, решава вместо да скочи с парашута да таранира трети самолет. Количеството на българските самолети тогава е било нищожно в сравнение с броя на англо-американските армади. Обикновено една авиацианна атака е включвала често до 500 самолета. Случвало се е на ден да има няколко атаки. Единствения начин за респект над многочисления противник е бил именно този, затова неслучайно Списаревски постъпва точно така, защото съотношението на силите е бил в изключително голям превес на противника. Противовъздушната отбрана е стреляла, но без резултат, тъй като противника е летял на над 9 километра (ползвали са кислородни апарати, а двигателите са им били турбинирани, предвид изключително разредения въздух на 9 километра височина). Тогава нашия топ-изтребител Ме-109 не бил пригоден за такива свръхвисочинни боеве и наистина от пилота се е искало много (както физически, така и летателно-тактически) за да респектира многобройния и добре въоръжен противник. Например една американска крепост Бе-29 е разполагала с половин дузина картечници и четири оръдия, бомби с тегло над 5 тона и т.н. При падане на една такава 5 тонна бомба в диаметър от 200 метра всичко е било опустошавано. Както казах едно ято е включвало няколко стотици крепости, плюс охраняващи ги не по-малко изтребители, като Мустанг - може би най-добрия масов витлов изтребител във войната. С една дума битката на Списаревски е като тази на Давид с Голиат.
Иначе у нас има немалко паднали англо-американски самолети. Дори при паднал самолет при с.Деков - до Белене, е присъствал дядо. Самолета е бил тежко повреден от румънците при бомбандировките на петролните кладенци при Плоещ. Със сетни сили добрал се до наша територия, екипажа му от 11 човека скача и се предава доброволно (самолета е Бе-29, същия като този който хвърля атомната бомба). Тогава у нас е имало специални части, които задържат и съпровождат такива доброволно предали се екипажи, които са откарвани в специален лагер в Шумен. Според дядо, ако такъв екипаж е паднел в Румъния, то той е бил пребиван с тояги до смърт. А асовете на тогавашната наша авиация са били с най-голям авторитет в обществото, по-голям от този на известни банкери, индустриалци, принцове, певци или холивудски артисти...