В памет на Капитан Димитър Списаревски

[МАЛКИЯ]

поклон пред този голям българин!!!!!!

[hooligans]

[ak_47]

Поклон пред тези Велики Българи!
Нека не забравяме какво са сторили, за да служат за пример на идните поколения.

Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

Само една вметка - към всички, които се питат защо няма такива българи днес, и защо биват забравени подвизите на дедите ни - Ние сме тези българи, и ние трябва да помним и да пазим националната си гордост.Не някой друг. Това е отговорност на всеки един от нас. И ако някой се чуди, значи и той е виновен за това. Всеки трябва да се замисли над това и да спре да мрънка, да разбере че героите се раждат от обикновените хора - това сме ние. Не комшията, не кмета, не синът на селския първенец - а всеки може да направи нещо велико и стойностно, за да се гордеят децата му с него.
Малко повече позитивност и патриотизъм. Стига с това черногледство. Замислете се, не защо сега не било имало такива хора, а мислете какво всеки един може да направи за Родината си.

Да живее България!

[vasstop]

В памет на Димитър Списаревски е репитера на Копитото на Витоша и е кръстен на негово име: LZ0DSP
Радиолюбителите знаят за какво става дума.
Поклон!

[GTI 16V ABF]

Поклон!

[420]

Нямало патриоти ли?


Вечна памет на героите български.

П.С.: Първата бомба хвърлена от самолет се е отделила от ръката на Продан Таракчиев през 1912г. Още един пионер, забравен от историята.
П.С.2: Владо Черноземски от Велинград е овековечен в първия в света заснет терористичен атентат, за щастие успешен.

[1z]

Нямало патриоти ли?


Вечна памет на героите български.

П.С.: Първата бомба хвърлена от самолет се е отделила от ръката на Продан Таракчиев през 1912г. Още един пионер, забравен от историята.
П.С.2: Владо Черноземски от Велинград е овековечен в първия в света заснет терористичен атентат, за щастие успешен.

първата в европа и втора в света (първата е на италянец)
ето го и атентата поклон пред делото на ,,шофьора''

[pkaramitev]

Вечна слава на Геройте

[420]

В поредната годишнина от смъртта на нашия герой ще копирам част от редактирания наскоро текст за него в Уикипедия:

Знае се, че Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, Списаревски я счупва в гърба му.

Лобното място на капитана - Пасарелски параклис „Свети Георги Победоносец“

[predat0r]

Поклон

[Vizor]

ВЕЛИК!!! НАСТРЪХНАХ!

[bobocamaro]

Поклон пред паметта му.

[1z]

Когато го видях на знамето целият изтръпнах на 1:07 и 1:32

[R@do]

Поклон!
Не остана такъв дух и българщина..

[batVenci]

Поклон. Приятно е да знаеш, че е имало и такива българи.
Според статистиката на всеки свален български самолет са сваляни по 10 американски.
Доколкото знам американците само са прелитали над България за да бомбардират нефтени обекти в Румъния. Нито са бомбардирали нито ние сме ги обстрелвали. Един повреден самолет обаче паднал в България, екипажа са скочили с парашут и на земята някакви селски юнаци ги хванали и ги убили. Бомбардировките на София са били наказателна акция точно заради този случай.
Освен Списаревски и поручик Кюмюрджиев е загинал при таран, ама аз лично никъде не съм чел нищо за него.
Тези работи ми ги разправя един дядка и не съм сигурен доколко са верни.

Англо-американците са излитали от база на остров Сицилия през 1943-44 г. и са бомбандирвали петролните кладенци в Плоещ, Румъния. Бомбандировките над България отначало не са им приоритет, но на 10 януари 1944 г. София е тежко бомбандирана.
За тези двамата летци ми е говорил дядо на времето, по това време служил в авиацията. Според него този герой преди тарана е успял да свали два други самолета, но в боя получавайки много поражения (телесни и по самолета), тъй като е губел мощност на самолета, решава вместо да скочи с парашута да таранира трети самолет. Количеството на българските самолети тогава е било нищожно в сравнение с броя на англо-американските армади. Обикновено една авиацианна атака е включвала често до 500 самолета. Случвало се е на ден да има няколко атаки. Единствения начин за респект над многочисления противник е бил именно този, затова неслучайно Списаревски постъпва точно така, защото съотношението на силите е бил в изключително голям превес на противника. Противовъздушната отбрана е стреляла, но без резултат, тъй като противника е летял на над 9 километра (ползвали са кислородни апарати, а двигателите са им били турбинирани, предвид изключително разредения въздух на 9 километра височина). Тогава нашия топ-изтребител Ме-109 не бил пригоден за такива свръхвисочинни боеве и наистина от пилота се е искало много (както физически, така и летателно-тактически) за да респектира многобройния и добре въоръжен противник. Например една американска крепост Бе-29 е разполагала с половин дузина картечници и четири оръдия, бомби с тегло над 5 тона и т.н. При падане на една такава 5 тонна бомба в диаметър от 200 метра всичко е било опустошавано. Както казах едно ято е включвало няколко стотици крепости, плюс охраняващи ги не по-малко изтребители, като Мустанг - може би най-добрия масов витлов изтребител във войната. С една дума битката на Списаревски е като тази на Давид с Голиат.

Иначе у нас има немалко паднали англо-американски самолети. Дори при паднал самолет при с.Деков - до Белене, е присъствал дядо. Самолета е бил тежко повреден от румънците при бомбандировките на петролните кладенци при Плоещ. Със сетни сили добрал се до наша територия, екипажа му от 11 човека скача и се предава доброволно (самолета е Бе-29, същия като този който хвърля атомната бомба). Тогава у нас е имало специални части, които задържат и съпровождат такива доброволно предали се екипажи, които са откарвани в специален лагер в Шумен. Според дядо, ако такъв екипаж е паднел в Румъния, то той е бил пребиван с тояги до смърт. А асовете на тогавашната наша авиация са били с най-голям авторитет в обществото, по-голям от този на известни банкери, индустриалци, принцове, певци или холивудски артисти...