Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
искам само да ви кажа.. че обърнах внимание че няма номер 6
аз съм 85-ти набор и определено много неща от горенаписаните са верни.. за жалост... но аз винаги ще си остана дете .. (характера имах в предвид..) както и да съм израстнал каквото и да съм правил.
Всеки е така.. колкото и да се мръщите че компютрите и телефоните променят живота ви ... силно ме съмнява да не пазите детското някъде дълбоко у Вас... имах един колега (там където работех преди) един ден пием кафета и го гледам взел едни камъни и цели връбчета и псува "мама ви де*а връбчета гадни" .. и викам .. ае ко ти стаа е? за ко ги целиш .. и съответно обяснението му беше "Серът по колите!". всеки е така аз съм сигурен... преди месец месец и нещо седнахме с приятели на по бира да гледаме Уорнър брадърс анимациите.. еми.. толкова не се бях смял от одавна нищо че бяхме на по половин кило ракия и бих се смял и на в. "Лична Драма" ама.. все пак.. всеки е израстнал с нещо което пази в сърцето си .. нормално е .. всеки тъжи за миналото, всеки иска пак да бъде ученик и да си изпуска химикала като мине някое момиченце с поличка да може да види какво има отдолу... е сега пак е така сигурен съм само че нещата съвсем малко са се променили.. пак си изтърваш химикала само че да видиш 'днеска с белио ли е' а момиченцата вече не се закачат с момченцата само да се държат за рака ами да му направи една с*ирка ама както и да е
Като отида в надежда и като видя там където бях живял.. там където бях отраснал.. всичко си е същото единственото което липсва това е живота там .. няма ги хората.. единия забягнал за авганистан другия за тиуркмистан третия за бреговете на шат ел араб и всякакви такива.. липсва ми.. тъжно е .. хмм тук се замислих много.. мислех да напиша че адски много искам да се върна назад.. но май не е така май неискам. интересно ми е.. интересно ми е хората с които съм израстнал .. дали са успяли в живота.. интересно ми е защото аз цял живот не учих цял живот правих всичко за да мога да пропадна колкото се може повече .. а сега изведнъж живота ме изритва обратно и казва 'low disk space in drive 'мизерия', restoring file $1'.. само заради това искам да се върна да ги видя как са се справили те с живота. всеки си го пази аз съм сигурен .. и съм сигурен че ако всеки даде воля на чувствата си и се съберем някъде .. и успее да се отпусне достатъчно много че да покаже детското у себе си .. ще бъде много гот..

единственото което сме загубили през всичките тези години (при някой са повече при други по малко) са първичните усмивки, чистите като сълзи очи и умопомрачителната първа любов ... първия момент в който разбираш чувството.. ЕТО ТОВА Е КОЕТО МИ ЛИПСВА