"Малииии тия дъртите се разреваха по офиси и паланки"
Една тъжна истина за нашия живот
Правила на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
- The_Machine
- Мнения: 3558
- Регистриран на: Нед 17 дек 2006 20:09
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
- mx3333
- Мнения: 303
- Регистриран на: Пон 12 мар 2007 14:55
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: Велико Търново
Varbona написа:nina написа:Спомняте ли си как с нетърпение чакахме във "Всяка неделя" да излъчат кратък епизод на "Розовата пантера Пинко"?
Алеле, умирах от яд като заради някакви празни приказки на възрастни не оставаше време за Пинко или инспектор Дюдю...
Хубави бяха, щото филмите бяха съвсем малко и всички интересно се ценеше. А сега какво е - торенти безкрай. От това количество вече не се ценят филмите. Радвайте се на торентите ама си има и обратна страна.
А иначе по темата ще допълня нещо:
http://www.76-82.ru/
Последна промяна от mx3333 на Сря 18 апр 2007 14:15, променено общо 1 път.
- scuba
- R.I.P. Holy Diver
- Мнения: 6971
- Регистриран на: Вто 19 окт 2004 12:04
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
- Контакти:
reinhard написа:Не само на теб.Както изглежда върна доста хора назад....разбира се и мен
Дано довечера като се приберете у дома, да погледнете децата и жените си с други, по-добри и мили очи и сърца
Последна промяна от scuba на Сря 18 апр 2007 14:16, променено общо 1 път.
- Roberta
- Официален говорител
- Мнения: 1570
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 11:42
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
- Контакти:
scuba написа:reinhard написа:Не само на теб.Както изглежда върна доста хора назад....разбира се и мен
Дано довечера като се приберете у дома, да погледнете децата и жените си с други, по-добри и мили очи и сърца
Иска ми се децата ми един ден да израстнат със същите книжки и филмчета, с които израстнах и аз
Свят, изпълнен с мечти
- Vizor
- Изгубена душа
- Мнения: 12509
- Регистриран на: Съб 04 мар 2006 16:01
- Автомобил: Subaru Forester XT
- Двигател:
- Местоположение: София
- Контакти:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
искам само да ви кажа.. че обърнах внимание че няма номер 6
аз съм 85-ти набор и определено много неща от горенаписаните са верни.. за жалост... но аз винаги ще си остана дете .. (характера имах в предвид..) както и да съм израстнал каквото и да съм правил.
Всеки е така.. колкото и да се мръщите че компютрите и телефоните променят живота ви ... силно ме съмнява да не пазите детското някъде дълбоко у Вас... имах един колега (там където работех преди) един ден пием кафета и го гледам взел едни камъни и цели връбчета и псува "мама ви де*а връбчета гадни" .. и викам .. ае ко ти стаа е? за ко ги целиш .. и съответно обяснението му беше "Серът по колите!". всеки е така аз съм сигурен... преди месец месец и нещо седнахме с приятели на по бира да гледаме Уорнър брадърс анимациите.. еми.. толкова не се бях смял от одавна нищо че бяхме на по половин кило ракия и бих се смял и на в. "Лична Драма" ама.. все пак.. всеки е израстнал с нещо което пази в сърцето си .. нормално е .. всеки тъжи за миналото, всеки иска пак да бъде ученик и да си изпуска химикала като мине някое момиченце с поличка да може да види какво има отдолу... е сега пак е така сигурен съм само че нещата съвсем малко са се променили.. пак си изтърваш химикала само че да видиш 'днеска с белио ли е' а момиченцата вече не се закачат с момченцата само да се държат за рака ами да му направи една с*ирка ама както и да е
Като отида в надежда и като видя там където бях живял.. там където бях отраснал.. всичко си е същото единственото което липсва това е живота там .. няма ги хората.. единия забягнал за авганистан другия за тиуркмистан третия за бреговете на шат ел араб и всякакви такива.. липсва ми.. тъжно е .. хмм тук се замислих много.. мислех да напиша че адски много искам да се върна назад.. но май не е така май неискам. интересно ми е.. интересно ми е хората с които съм израстнал .. дали са успяли в живота.. интересно ми е защото аз цял живот не учих цял живот правих всичко за да мога да пропадна колкото се може повече .. а сега изведнъж живота ме изритва обратно и казва 'low disk space in drive 'мизерия', restoring file $1'.. само заради това искам да се върна да ги видя как са се справили те с живота. всеки си го пази аз съм сигурен .. и съм сигурен че ако всеки даде воля на чувствата си и се съберем някъде .. и успее да се отпусне достатъчно много че да покаже детското у себе си .. ще бъде много гот..
Върни се в “ОФФ-Топик - други”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 45 госта



