/ свива вдясно и запушва уличката към бул. Йерусалим. Вътре двама единият шофьора около 48-50 год а другият около 40 год. Та шофьора ми вика ти не ни ли виждаш че идваме от главен бул. Йерусалим незнам си кво там и вика ей сега ше ходим да викаме полиция и заеб.а колата там. Бъркам под седалката и вадя ключа за гуми и ей сега ги утепах и двамата /много се изнервих след дълго лутане, накрая да се връщам ли?/, а през тва време жената до мен ти луд ли си бла бла бла ще им падаш на нивото не ги ли гледаш кви са така и така обръщай /а то отзад такава кал че ако се върна назад там оставам /:(
И решавам каквото и ще да става на Голфа ще карам леко на пред и ще избутам неговата по средата на булеварда.
Да ама не хем на скорост хем на ръчна я оставил нещастника. Бутам бутам и не ще, та тогава един пич свидетел на всичко кат гледа сеира ми вика, не се притеснявай човече има и такива меко казано боклуци, които не се съобразяват с останалите та той беше паркирал неговата кола наблизо и я премести за да изляза аз макар и чрез скокове от тротоара 
Та в задачката се пита какво трябваше да направя аз, да го пребия или да му счупя колата /утре или вдруги ден ще се качи на друга боклука/.
Писна ми от ненормални няма ли кой да въведе ред в тази държава. Какво трябва да правя да се примирявам всеки път ли?
Според мен изхода е само един саморазправа.
П.С. Добре че бях с жена до мен иначе щях да оставя паметник на единият от двамата нещастници.
