Седя си днес в работата и чакам шефа да се върне от кратак три часов обяд,и ми звъни жената.
-Ало мило абе аз такова...трябваше да ходим със сестра ми до Сливница.-При което аз испадам в шок и ужас,защото бълдъзата по принцип е в гърция,и никой не е казал,че ще си идва.До тук добре,но следва и съществената част.
-Ми ние сега сме на ОМВ-то и заредихме,но има проблем.-Питам аз кво е станало,а жената отговаря:
-Ми колата не иска да запали.(БМВ Е-30)Кво да правя?
Казвам и аз,че я е задавила и да идат да пият по нещо в бензиностанцията,и по-късно пак да пробва.Звъни след малко и ми казва:
-Пробвах няколко пъти,но пак не става,ето чуй.....

Можеш ли да си дойдеш?
Поради естеството ми на работа,аз не мога да излизам когато си поискам.(возя кмет)
Следователно и казвам,че незнам дали ще мога,и кога.Между временно докато тя ми показва през телефонната слушалка кво се чува от колата,аз чувам,че акумулатора издъхва,и я накарах да не върти повече,че ще стане още по-зле.Веднага почнах да търся някой,който може да е в района,но греда.Звъня на шефа да го питам дали ще мога да и дойда до нас,и там греда,не вдига.Малко по-късно ми звънна и го попитах,той каза,че ще излизаме,но аз му обясних за кво става дума.Той в крайна сметка цупейки се ме пусна,и аз газ към ОМВ-то.Между другото пропуснах да спомена,че се намирам в Студенски град,а тя в Банишора.Отивам аз пробвам да запаля,греда.Тъста има кабели и решавам,че ще му давам ток ,за да запали.И там греда,кабелите калпави,и не дават ток.Почвам пак да въртя телефони,и накрая се сетих за павката.Той само каза имам,но са ми в колата,а аз съм на работа и не съм с нея.Ела да ме вземеш,ще идем до нас,и ще ти ги дам.Така и направих,взех ги.Върнах го,и обратно към потъващия кораб.Сложих ги и всичко се оправи.
Павка, винаги когато имаш нужда от нещо,знай че аз съм на среща.Не зависимо по кое време е.






ПП извинявам се за дългото писане.