Седя си днес в работата и чакам шефа да се върне от кратак три часов обяд,и ми звъни жената.
-Ало мило абе аз такова...трябваше да ходим със сестра ми до Сливница.-При което аз испадам в шок и ужас,защото бълдъзата по принцип е в гърция,и никой не е казал,че ще си идва.До тук добре,но следва и съществената част.
-Ми ние сега сме на ОМВ-то и заредихме,но има проблем.-Питам аз кво е станало,а жената отговаря:
-Ми колата не иска да запали.(БМВ Е-30)Кво да правя?
Казвам и аз,че я е задавила и да идат да пият по нещо в бензиностанцията,и по-късно пак да пробва.Звъни след малко и ми казва:
-Пробвах няколко пъти,но пак не става,ето чуй.....
Можеш ли да си дойдеш?
Поради естеството ми на работа,аз не мога да излизам когато си поискам.(возя кмет)
Следователно и казвам,че незнам дали ще мога,и кога.Между временно докато тя ми показва през телефонната слушалка кво се чува от колата,аз чувам,че акумулатора издъхва,и я накарах да не върти повече,че ще стане още по-зле.Веднага почнах да търся някой,който може да е в района,но греда.Звъня на шефа да го питам дали ще мога да и дойда до нас,и там греда,не вдига.Малко по-късно ми звънна и го попитах,той каза,че ще излизаме,но аз му обясних за кво става дума.Той в крайна сметка цупейки се ме пусна,и аз газ към ОМВ-то.Между другото пропуснах да спомена,че се намирам в Студенски град,а тя в Банишора.Отивам аз пробвам да запаля,греда.Тъста има кабели и решавам,че ще му давам ток ,за да запали.И там греда,кабелите калпави,и не дават ток.Почвам пак да въртя телефони,и накрая се сетих за павката.Той само каза имам,но са ми в колата,а аз съм на работа и не съм с нея.Ела да ме вземеш,ще идем до нас,и ще ти ги дам.Така и направих,взех ги.Върнах го,и обратно към потъващия кораб.Сложих ги и всичко се оправи.
Павка, винаги когато имаш нужда от нещо,знай че аз съм на среща.Не зависимо по кое време е.
ПП извинявам се за дългото писане.
майката да има кой да помогне.
. 
