Прочетох цялата тема, и ми става много благо на душата, че не съм пушач. Много от вас не се усещат явно, но отстрани ми се струва, че все едно присъствам на сбирка в някоя наркокомуна. В началото уж се подкрепяте в начинанието, което е добре. После обаче един по един окапахте като круши, и тази тема се превърна от тема, която да помогне за отказването на цигарите, в тема, в която се подкрепяте и насърчавате, че пушенето не е чак толкова вредно, обсъждате пластмасови цигари, наргилета, лули, пурети... Така ли отказвате цигарите?!
Много пушачи познавам (90% от приятелите ми пушат). ВСЕКИ от тях се е опитвал поне веднъж да откаже цигарите. Има два типа:
Първите, както в тази тема, търсят утеха и подкрепа сред приятелите си (пушачи). Издържат без цигара от няколко дни до месец-два, броят си дните без цигари и се самозалъгват. После почват да подпалват по цигарка обикновено след няколко чашки, след това по 2, след това по 10, и накрая всичко се връща, както си е било.
Втория тип един хубав ден просто си казват СТОП!, изхвърлят цигарите от джоба си (а не си ги допушват, наслаждавайки се като за последно на всяка цигарка), и повече не поглеждат цигари. Не броят и дните, защото просто знаят, че повече няма да пропушат.
Евала правя на няколкото души от тази тема, които успяха. Май се броят на пръстите на едната ми ръка.
За останалите - тактиката „спирам да пуша от понеделник, пък докато издържа“ - смятам, видяли сте - не действа
