балада за комуниста

[turtey]

слумайно някой да зане балада за комуниста - цялата или да има идея къде онлайн го има тикста?

[Pichaga]

автор Веселин Андреев, ама ме върна 15 години назад в училище 8 клас...
виж това хи хи хи
Само като си помисля какви глупости ни караха
да пишем навремето за Антон и ми става ...мъчно...
Ту комунистите побеждаваха Смъртта, ту телата им бяха от желязо.
Абе остави.
на мен по ми идзваше отръки в онези години да коментирам поемата "Сашка"
на същия автор....
***
А после проснали я диво
и взели и сред смях и дим
това що пазела свенливо
за чакания свой любим!
***
вие Йо, понеже сте малка сигурно не знаете , че Сашка е комунистка
която е попаднала в Монархо-фашистки плен.
И преди да я разстрелят, монархо-фашистите отнемат девствеността и.
Която тя пазела , за да загуби в някоя землянка???
Един мой съученик в Първа Английска, чиито родители бяха партизани
ми разказваше за сексуалния живот на партизаните в землянките.
***
Значи в землянката спели общо 35 достойни народни верни синове!
Имало и три семейни двойки. А в редовете на борбата се били оформили още две двойки, които обаче не били женени. Това обаче не им пречело да се сношават едва ли не всяка втора вечер. Пред лицето на Смъртта казват, че половия нагон се засилвал....Аз лично не съм виждал Смъртта в лице и не мога нито да потвърдя нито да отрека това твърдение...Но две от двойките не били женени! Нямало как да слезнат в кметството и да се оженят. Но си били дали дума пред партията.
В кметствата като слизали главна задача им била да ограбят касата и да запалят архивите......И да отмъкнат пет-шест овчици за чеверме.....
****
В землянката един от ъглите бил отделен с една черга за семейните партизани.
там спели и петте двойки. От другата страна на чергата спели партизаните -ергени или партизаните , чиито другарки живеели по селата....и не искали да се подложат на несгодите на живота в землянка. Все пак в оборите и конюшните където те живеели другарките на партизаните било и по-топло и по уютно!
***
Родителите на моя съученик много се ядосвали на две от двойките.
Защото много шумно си вършели вечерно време "работата"
партизанките дори стенели, охкали и пъшкали от получените оргазми и това притеснявало партизаните ергени. Да не говорим че силно понижавало бойната им готовност! Командирът и политкомисарят се притеснили да не би
самотните партизани да се изпедерастят.
Историята доказа неправотата на техните опасения!
Партизаните се изпедерастиха едва след по-бедата.
***
Направили строга партийна забележка на по-буйните и шумни семейни партизански двойки-на закрито партийно събрание под една стара бука.... Другарят на едната партизанка със шумен оргазъм
започнал да и слага непрана вълна в устата по време на акт.
Но така пък за малко да я ...задуши....
Никак не е било лесно на верните народни синове.
Само те си знаят какво са изживели.
Аз го питах(съученика ми), не са ли познавали партизаните Френската любов?
При която ако някой трябва да стене това е мъжът! Но мъжете -партизани са били къде-къде по-издържливи на мъчения.....
Съученикът ми ме погледна злобно и ме отряза-Буржуазни и декадентски полови изпълнения не са били познати на Партизаните!
Само най-конвенциална полова любов!
Не забравяй Поповски, че тези хора са били-ЖЕНЕНИ!
Не забравях.....
****
А в това време дебелите угоени буржуи се ширели в 200 квадратни апартаменти на Оборище и Докторската градина и се радвали не парно, течаща топла вода и огромни чугунени вани в баните си....Че даже слушали и Радио Берлин! И отвреме на време щипели слугините си по задника.
както правел простия селяк-банкерчето Буров, от когото кой знае защо днес всички се възхищават! ????На българия и върви на банкери-селяци!
И тоалетните им били вътрешни, а не като тоалетните в бедните български села като сирищник например които били отвънка.Да не говорим за миризмите
***
Но след по-бедата на 9 септември ролите се смениха.
Тези дето спяха в землянки , събраха тези от Оборище и Докторската градина
закараха ги в мазетата на хотел Славянска беседа, и в патайни доби ги качваха на стари съвецки ЗИСОВЕ, навързани с въжа като трите синджира роби, закарваха ги на Искърското дефиле и там им правеха Дискотека с манлихери, ножове и прави лопати....
Под звуците на Интернационала.....
после ги хвърляха в предварително изкопаните "братски гробове"
Очевидци викаха, че земята "мърдала" дни след разстрела.....
***

това го откраднах де...

[golfer]

не човек а желязо.........
само това си спомням.
за к'во ти е това бре?

[turtey]

еххх спомени спомени...
абе тука се опитвам да обясня на едни колеги що е то комунезъм но явно вече веселин андреев не попада в учебната програма и са си останали невежи горките - иначе за сашка ... еххх романтика

за съжаление обаче аз освен
Колко дена го били?
Ни дума, ни вопъл , ни стон...
но устата сгрешила...
сама промълвила ...Антон
***
Не човек , а желязо
просъскал агента-фашист
Тихо Мъртвия казал...
НЕ! Комунист!

не можах да се сетя друго - инаме ми писаха 6 за изразително рецитиране навремето ...

[Pichaga]

гледай сега търтей, понеже ме върна в младостта, утре ще ходя на гости на нашите, оттам ако майка ми не е изхвърлила читанката от 6 ли 7 клас се учеше обещавам да го препиша и постна било на лична за тебе било във форума за всички
в нета не мога да го намеля, то ти сигурно си го търсил де....

[turtey]

много ще съм ти благодарен ако го постнеш пичага
то ще е полезно и за младежите да го прочетат, че някои неща НЕ трябва да се повтарят

[Pichaga]

скъсах се да го тъпся в нета това стихотворение ......обаче няма....днес ще проверя довечера у назе

[golfer]

значи и аз се запалих,и търсих ,обаче...тц!
снощи съм карал майка ми,баща ми....тъщата да ми рецитират по телефона!!!!!!
след определенията им за моето психическо състояние Screwy
събрах това:
балада за антифашиста
.....колко дена го били
ни дума,ни вопъл,ни стон.
но устата сгрешила..
сама промълвила Антон

Своето име им казал
дни наред после мълчал.
тялото покрито с рани
а в раните сипвали сол.

Не човек,а желязо
просъскал агента фашист.
тихо мъртвия казал..
Не.комунист!

Оказа се,че около живота и творчеството на В.Андреев има доста странни и интересни неща!

[turtey]

е дано го намериш - тука се опитвам да сътворя една гениална сатия за що е то комунизъм, която усилено си проваля - нещо ме избива на псевдоромантични спомени - как примерно щяха да ми намаляват поведениета за "неприлични предложения към другарката библиотекарка" а 100% не съм и предлагал щото едно бях 7 клас и друго като се сетя как изглеждаше надали някога ще изпадна толкова ...

btw в капитал има една интересна сатия за спомените - ще я постна тук

[turtey]

Социализмът – анатомия на чувствата

Защо е по-добре, вместо да се празнуват годишнини, да се разказват истории

Диана ИВАНОВА

Знаете ли защо на ВЕФ-а трябва да се издигне паметник?
Облъчван ли сте с лампа в салона по физкултура и пом­ните ли как мирише тя?
Знаете ли кой вестник първи съобщава в София за събитията в Чехословакия през 1968?
Знаете ли какво е означавало учителка да носи панталон в провинцията през 70-те?
Метафора или конкретно описание за социализма е изразът „водата бликна от чешмата“?
Ако прочетете историите на тази страница и влезете в сайта www.spomeniteni.org, ще можете да отговорите на въпросите „от раз“.
Самата аз, препрочитайки историите и мненията във форума, установих, че от тях може да се нареди пъзел, който да се превърне в нещо като тест за колективната ни памет. И че този пъзел сам най-добре отговаря на въпроса, с който започва този текст:
Защо е по-добре, вместо да се празнуват годишнини, да се разказват истории?
Но има още два не по-малко съществени въпроса:
Какво се получава, когато различни българи разказват свои лични спомени от социализма пред компютър, пращайки ги на един сайт?
И какво в крайна сметка се случва от срещата на социализма с интернет?
Отговорът, който имам, ми се струва парадоксален, но ще го споделя - интимността, която отделяме на социализма, се оказва истинското лекарство срещу него. Фактът, че си сам срещу компютъра, когато пишеш и те четат други хора, посвоему усамотени в мрежата, изважда не само други лица на социализма, но и показва колко дълбоки и истински лица имаме ние, пишещите. Колко различни са българите и (изненадващо за мнозина!) колко са интересни. Както писа едно момче във форума: „Приятно съм изненадан, има шанс за България.“
Тази интимност позволява да се споделят и ето такива неща:

„Здравейте! Казвам се Пламена. Изненадана съм, но и доволна, че най-сетне нашето поколение (на 60-те години) проговори така откровено. Мили хора, аз нямам подобен кураж. Объркана съм, защото съм странен хибрид от добре възпитано в духа на социализма дете и нищо не разбиращ, но вярващ в промяната възрастен.
Тази раздвоеност ми създава проблеми, когато общувам с колеги (учители - принудително безпартийни сега), когато трябваше да посещавам модули по гражданско образование (занятията приличаха на сеанси на група алкохолици), когато трябва да слушам литургията на празника на народните будители, съпроводена с приказки и усмивки от страна на присъстващите. Най-трудно ми е, когато застана пред децата, защото трябва да съм искрена. Говорим за нов морал, за свободно общуване между хората... Няма такова нещо. Спомените ни са наяве...“

С уважение: Пламена.

Аз съм в Съединените щати и в един от класовете по политически системи на западноевропейски държави преподавателката ни раздаде първия ден картончета с въпроси - единият беше „кога за първи път имате спомен за изразяване на политическа позиция или участие в политиката“.
И аз дълго мислех и не написах нищо, защото може би трябваше да напиша поне 200 страници с дълги обяснения - какво е манифестация и как в дома ти леко започват да се притесняват за бъдещето ти, когато откажат за втори път да те приемат в комсомола. И как притеснението е отминало, защото дошъл 10 ноември.

Милена, Мисури, САЩ

Аз съм от онова поколение, за което последният преживян класически соцмомент остана връзването на пионерската връзка. Малко след това дойде демокрацията и викахме, и скачахме, и започнахме старателно да изтриваме и прикриваме излишните и изродичните спомени... Помня как бях асистентка на знаменосеца и марширувахме пред цялото училище, помня как ме отучиха да пиша с лявата ръка (защото всички пишат с дясната), но някак съвсем естествено започнах да рисувам с нея, помня как ми издърпаха ухото за едно криво написано „М“, помня как баща ми внезапно ми забрани да пия вода от чешмата, изкупи всичката хисарска вода от магазина, след това изкорени и изхвърли марулите, които беше отгледал на двора (по-късно проумях какво точно се е случило тогава и че това е била точно 1986)... баща ми слушаше на ВЕФ-а „Свободна Европа“ (оттам разбра за Чернобил) - ясно помня шума от „заглушаванията“ и тръпките, които предизвикваше у мен цялото шушукане или внезапното изключване на радиото...

Светлана

Всъщност сайтът направи очевидна една закономерност - че колективните и личните промени не протичат синхронно и много хора имат проблем с това - вместо яснота от промените се появява ново объркване. Това е доста сериозна тема, която в сайта и форума тепърва започва да се формулира. Струва ми се важен самият факт, че споделянето на това объркване е възможно и че то днес се оказва свързващо чувство между много хора.
Сайтът www.spomeniteni.org прави още един опит - да извади чувствата ни от времето на социализма от привидната им униформеност, като нарисува емоционална карта на реално преживяното. Замисляли ли сте се например дали има нещо, от което ви е срам, когато мислите за своето живеене тогава, какво ви навява тъга, било ли ви е страх и от какво, кои са ситуациите на радост и на любов, кое е предизвиквало у вас желание и надежда или пък завист и яд?
Ето една момента снимка на някои от споделените емоции в сайта:
Радост: ваканция, лагери, сладкарница, игри на улицата пред блока, море с нашите, ей, мекиците на Бургас:) сега се сетих:) мда... разходка в морската градина и ей такива неща:), и фунийките, и „Жената днес“, и небет шекера за гърло, и бозата от 3, 5 и 8 стотинки, и масленките, детството си е хубаво:)
Когато татко се върнеше от командировка и донесеше някакъв колбас. Когато намерех кока-кола. И когато майка ми веднъж донесе шоколад „Тоблерон“.
Влюбването в жена ми - по време на студентска бригада в Киев, СССР.
Пътуването със самолет „Ан“ до морето, тогава баща ми имаше възможности и често пътувах с авиокомпания „Балкан“.
Празни кутии от цигари, игра на фунийки.
Раждането на сина.
Когато дядо ме лъжеше, че на борчето до нас растат банани, а той се е редял за тях на опашка (разбрах го доста по-късно).
19.06.1984 г. - изкачих връх Мойсей на Синайската планина.
Любов: В училище естествено:)
Към семейството.
Книги.
Към руската ми говореща кукла.
Неделите с баща ми и няколко години след това, когато двамата с него слушахме „Свободна Европа“ в къщата в Симеоново.
Към майка ми, която понякога ме вземаше с нея на работа в службата. В нормален офис сега това би било невъзможно, но тогава беше - в началото на 70-те.
Надежда: в часовете по математика:) в разговорите ни за бъдещето.
Да излизам в чужбина, когато пожелая.
Че синята ми връзка (чавдарската) няма да избелее.
Горбачов и перестройката, четенето на „Огонек“ и „Литературная газета“, усещането, че може да се живее и без лъжа.
Желание: Да имам всички онези неща, които видях в корекома, когато влязох за пръв път. А после в некерманите. Явно ме теглеше към консуматорското общество въпреки социалистическата пропаганда. Но бях млад и глупав.
Желанието ми и тогава, и сега е едно, но неосъществимо - да пътувам по света. Тогава не ме пускаха, сега нямам средства.
Да не живея в социализма.
Да имам дънкова риза.
Като нашумя Милена, исках и аз да правя група.
Страх: Страхувах се да не ме пребият милиционерите след поредния рок концерт за това, че съм станал да танцувам. Страхувах се също да не скъсат фланелката с надпис „Блек сабат“.
Тате ми каза, че Халеевата комета щяла да мине, цяла нощ не спах от страх...
Чичкото с ладата.
Първият ми разпит в МВР в Шумен по повод споделени размисли за въвеждането на военно положение в Полша.
Когато започнаха часовете по гражданска защита. Тогава за първи път си загубих съня дълготрайно - мислех, че докато спя, ще ни бомбардират и край с нас! Защото не се знаеше дали Тодор Живков или Съветската армия ще са на поста си, за да застанат срещу гадните западни империалисти... Едно от силните земетресения в Пловдив също ме беше „смразило“.
Когато запалих първата цигара зад училището и когато за първи път ми намалиха поведението.
Завист: Към Теодор, чиито родители работеха в Либия и му пращаха страхотни химикалки с плаващи корабчета и какво ли още не. Ей, голяма скръндза беше това момченце!
Може би съм завидял на някое дете от квартала за това, че има играчка от западна страна или че се е сдобило с шоколадово яйце.
Е, признавам, че завиждах на моите връстници от свободния свят във времето на хипитата - на свободата, когато обикаляха света на стоп. Когато правеха фестивали в Уудсток.
Към Жельо Желев, че бе силен тогава. Аз не познавам друг дисидент.
Завиждах на Цанко за дънките, касетофона „Хитачи“ и блузата с Мики Маус (баща му беше шофьор на ТИР).
Тъга: много се бях натъжила, като почина Брежнев, ама то как няма, като имаше траур 2-3 дена, не учихме и т.н. и ходихме тъжни по коридорите на училището...
Когато гледах след 1989 г. филм за лагерите в Белене, Скравена и Персин, се разплаках.
Когато почина татко.
Когато в училище ми се подиграваха за това, че нашите са разведени.
Стана ми тъжно за майка ми, когато сестра ми каза, че не може да яде повече тази супа, а родителите ми нямаха пари за друго.
Не ме направиха отряден председател, защото родителите ми не бяха в БКП.
Когато баща ми замина запас по време на Чернобил - плаках много и му намокрих една от резервните чисти кърпички, той я сложи във вътрешния си джоб, преди да тръгне...
Че ни докараха дотам, та някои в първите години на промяната да казват, че нищо не са знаели. Не им вярвам на такива, но представете си, ако е истина!!!
Срам: Не можах да завърша висше образование - беше ми забранено от предишния ни режим.
Първо се срамувах, че съм дебела, после се срамувах, че съм нормална, защото все се намираше за какво да ми се подиграват в малкото детски градини, в които съм била...
Срамувала съм се, когато трябваше да премълчавам истината заради оцеляването на децата ми, на роднините ми. Защото знаех как убиват и как съсипват живота на хората. И все пак се срамувах. Срамувам се и сега.
Че ме беше страх. Подписах декларация, че ще бъда добро момиче. Годината бе 1982. Мисля, че нямах избор, но пак ме е срам.
Изпитах срам, когато след свалянето на комунизма с едни ученици крещяхме едни срещу други „Долу Т. Живков“ и „Само Т. Живков“. Не помня от кой лагер бях, но ни се скараха учителките.
Когато на улицата имитирах една недъгава жена, като си мислех, че го прави нарочно. Майка ми ме дръпна настрани и ми обясни каква е истината.
Когато лъжех майка ми, че ходя на частни уроци по математика, и когато преджобвах дядо ми.
Яд: Мразех Тодор Живков и обкръжението му заради празните магазини и за това, че ме арестуваха, че слушам хеви метъл в градинката пред Театъра.
Яд и омраза - не си спомням. Отвращение - да! Когато безумно скриха от цялата нация избухването в Чернобил, когато оставиха на радиацията дори пеленачетата и бременните майки. Отвращаваше ме самодоволството, когато преименуваха турците, отвращаваха ме, когато ги прогонваха от страната и изкупуваха имуществото им за жълти стотинки.
„Моят“ следовател ми прочете избрано от досието ми, в което имаше случаи от гимназията, явно докладвани от съученици. Не предполагах, че може да се стигне дотам. Мисля, че тогава окончателно загубих и последната си вяра в човешкото лице на социализма.
Гордост: Ами като стоях като чавдарче-пионерче на 2 юни пред паметници на пост, освен това имаше разни „Викторини“, на които беше кеф да познаваш отговорите, и пишехме стихотворения - аз за моите спечелих книжка - „Крокодила Гена“ - голям кеф:)
Гордея се, че отказах да стана комсомолски секретар на цеха, в който работех.
Че не издадох никого, че не съм като тях и затова им прощавам.
Гимнастика и щанги, Еверест и космонавтите.

Смятате ли, че честванията са последното, от което имаме нужда днес?
Изпитвате ли объркване? Между личните си спомени и колективните? Между личното преживяване и колективната интерпретация?
Има ли чувства, които все още трудно споделяте, защото смятате за неподходящи?
Ако отговаряте на тези въпроси с да - добре дошли в нашия клуб, сайтът www.spomeniteni.org е за вас.

[Pichaga]

има още....но добре се справи..днес ще си търся по читанките

[turtey]

значи и аз се запалих,и търсих ,обаче...тц!
снощи съм карал майка ми,баща ми....тъщата да ми рецитират по телефона!!!!!!
след определенията им за моето психическо състояние Screwy
събрах това:

голфер тва да тъщата ме уби bowdown - да не ти навлека семейни проблеми само

явно Девети още има сила сред нас - само дано не се повтарят простотиите - как KISS значело club international of ss и тям подобни ...

[Pichaga]

търтей, това го четох в Капитал и ме изкефи, оттам ли е ...иначе тая уеб страница още не съм имал време да я отворя-струва ли си?

[turtey]

търтей, това го четох в Капитал и ме изкефи, оттам ли е ...иначе тая уеб страница още не съм имал време да я отворя-струва ли си?

от капитал е

ами гледах я sponemityeni.org - доста е интересна всъщност (различни хора разказват какво самите те помнят от блаженните години)

както са писали на сайта ако
Помните дъвките "Идеал" и паста "Поморин"? А бригадите, "Москвичите", опашката за портокали, политическите вицове, страшното и смешното на онова време…

то сайта е за вас

[Pichaga]

на бригада съм бил два пъти, за банани и портокали съм се редил като изоглавен, поморин яко гадна паста, дъвките по 10 ст., а москвича то е ясно
леле колко съм дърт, щом ги помня