

На другата сутрин пресрещахме колите на излизане от SS3, като пръв засякохме Sordo (бяхме изпуснали 4 коли в търсене на правилния път):

Ето и някои от останалите:
Petter Solberg с новата Impreza (дебют за новото Субару на това рали):

Conrad Rautenbach (беше много щастлив и ни махна, като ни видя):

Някои бяха спрели на изхода на етапа и сменяха гуми, като Uwe Nittel:

Продължихме към старта на етапа, когато ни задмина ей това, очевидно силно пострадало от удар в задно дясно колело:

Това беше последния сутрешен етап, до започването на следобедните имаше достатъчно време, за да се натопим ето тук:

Намерихме си къмпинг, наблизо продаваха и узо:

И продължихме към старта на SS6. Само че не преценихме разстоянието, което трябваше да минем пеша, и още преди да сме стигнали средата на пътя колите вече започнаха да минават:


Някои от пилотите бяха спрели до пътя и имахме възможност за снимки:

(за тези, които не го разпознават - това е Матю Уилсън, в момента 9-ти в класирането, син на шефа на Форд).
Rautenbach също беше спрял до пътя и изчакваше:


Стигнахме до старта (по-натам ще пусна и клипчета) - беше доста впечатляващо - колите съвсем буквално се "изстрелваха" и на 30-40м бяха на 3-та и включваха 4-та. Ето малко снимки от етапа:


Следващите снимки са малко преди финала на първия етап на втория ден.
Loeb:

Hirvonen:

Petter:

A тази снимка е малко преди финала на етапа:

Крис Аткинсън беше спрял с неизвестен проблем по колата и не пусна телефона поне 10 минути:


Малко снимки "под капака" на Subaru-то:


Задно и предно окачване на Mitsubishi група N:


Вертунов прави бърз ремонт на Subaru-то (бьстро, бьстро, перчатки давай):

Това е Latvala след финала на второто минаване на Aghii Theodori:

A тук Petter Solberg вдига Субару-то на крик:

Предно и задно окачване на Ford Focus WRC:


Eто го и Уилсън, който "лети" на следващия етап (Pissia):

(ей, ще му тръгне кариерата на това момче след снимките с нас)
Това е Petter 30 метра след старта на предпоследния етап в последния ден:

Latvala на същото място:

И за финал - малко коли на феновете, дошли да гледат:

Такива там имаше доволно, видяхме поне 10, за сметка на това отдолу, от които видяхме може би 3:

И като цяло - малко лични впечатления:
- трудно ориентиране, има места, на които табелите са написани само на гръцки, да не говорим, че ги няма (пример: търсехме олимпийското село, намерихме една-единствена малка табелка, написана само на гръцки).
- много добри пътища, дори и осмокласните селски - нямат кръпки, асфалтират изцяло.
- като цяло културни шофьори, карат вдясно и оставят място да ги изпревариш, въпреки, че имаше и типично мутренски изпълнения.
- мит е, че гърците карат с ограниченията - малко бяха колите, които се движеха с под 140-150 по магистралата. Да не говорим, че май не ги стряскат и табелите с написи "радар" - този пред нас го засякога с около 80 при ограничение 50.
- съдраха ни кожата с тол-такси - от Солун до Атина имаше поне 7-8 пункта с цени от 1.5 докъм 3 еври.
- голяма пустош е - само камънак и жълта трева. По плажовете пясък няма, обаче морето е сълза - явно природата може и да се пази...
- на връщане в България веднага познахме, че сме на прав път - опашката пред НАШИЯ граничен пункт беше голяма, на гръцкия нямаше ЕДНА кола.
А ето тук са всички снимки от единия фотоапарат...