Още като взех колата забелязах, че едната крушка на габарита отпред е маалко по-навътре от другата и свети по-слабо. Та в днешния облачен, приятен, съботен следобед реших, че мога да уплътня поредния си безделен ден със смяна на крушките на габаритите във фаровете.
С изненада установих, че да си навра пръстите в мястото оставено м/у акомулатора и капака на фара трябва да съм или 15 годишна ученичка - пианистка или 6 годишно хлапе с охлузени колене. Необходимо беше да махна акомулатора .. добре .. ама как? След като изпотих една блузка успях да разгадая сложната схема на махане на акомулатора, драпах 15 мин с един ключ 13, чиито ход беше 2 мм, за да развия болта държащ акомулатора, но в крайна сметка .. успях!

Отвори се място .. извадих крушката,

оставих колата в двора с отворени прозорци и вдигнат капак и изтичах пеша до бензиностанцията, където весело ме посрещна симпатично девойче с отговора "Оооо нямаме такива вече .. свършихме ги".


Там нито пиянистка, нито гей със зародиш на акне .. нито бебе можеше да бръкне.

20 мин псувни, пот и ожулени ръце бяха нужни да извадя простата скобичка .. Междувременно .. заваля! Бутайки колата я вкарах в гаража, където ме очакваха банда гладни комари. Ако сега отида да пиина чаша вода гаранция ще тече от мен през две дузини дупки в кожата ми .. РАЗКЪСАХА МЕ!
Затворих всичко с мисълта, че ако видя дизайнера на тези детайли с месторабота във Волфсбург ще го бия с "24 Часа" по тиквата докато се отегча ..
В крайна сметка - двата ми габарита светят еднакво ..

като си знам късмета ще изгори единия след 2 седмици ..