Правилата на де ла Реа.
1. Не се вземай на сериозно.
2. Внимавай на какъв се правиш, защото такъв и ще станеш.
3. Мий си зъбите редовно.
4. Внимавай какво си пожелаваш, защото мечтите се сбъдват.
5. Купи си евтино жилище в скъп квартал, а не обратно.
6. Да знаеш, че има Господ.
7. Винаги дръж в гардероба си един строг костюм за погребения.
8. Слагай си колана, когато шофираш.
9. Пълни ваната първо със студена вода , а после с горещата.
10. Най-добре се ожени по любов.
11. Ако трябва да избираш между този, когото обичаш и друг, койтo те обича - избери втория.
12. Не си купувай евтини очила, дори и слънчеви.
13. Най-добре изобщо не пуши.
14. Знай да се храниш правилно с нож, вилица и клечки.
15. Когато си в компания на видимо по-богати, не говори за пари.
16. Научи се да се ориентираш по карта.
17. Имай винаги пари за такси до в къщи.
18. Ако не ползваш дреха или вещ 2 години, махай я.
19. Ако имаш нещо излишно, не го хвърляй , а го подари на някого.
20. Не забравяй празниците на роднини и приятели.
21. Не закъснявай.
22. Не се срамувай да плачеш и да се смееш.
23. Казвай на любимите си хора, колко ги обичаш.
24. Купи си къща с басейн и камина.
25. Учи повече езици.
26. Дръж се прилично.
27. Гледай някой хубав футболен мач на живо.
28. Иди на концерта на любимата си група.
29. Разбери, че ученето е най-добре положения труд.
30. Не се занимавай с глупости.
31. Прави нещата с любов, иначе няма да станат.
32. Научи се да пишеш писма.
33. Не се страхувай, че ще те набият.
34. Виж колкото можеш повече места по света.
35. Не се самоубивай.
36. Няма нищо невъзможно, само някои неща са невероятни.
37. Не започвай с наркотиците.
38. Не си купувай обувки , ако ти стискат още в магазина.
39. Не тръгвай на дълъг път с нови обувки.
40. Не карай пил.
41. Научи се да казваш "не".
42. Поздравявай пръв.
43. Другите не са лоши, а различни.
44. Не прави секс с жени ,по-грозни от твоята.
45. Никога не води любовница в къщи.
46. Не работи на едно и също място с жена си.
47. Не позволявай да ти свърши батерията на GSM-а през деня.
48. Не започвай вечерта с "една малка" , винаги свършва зле.
49. Напий се един път, да видиш от какво патим.
50. Вземай заеми и винаги ги връщай.
51. Не сядай в компания, ако не можеш да платиш цялата сметка.
52. Не си мисли че остаряваш и поумняваш, само остаряваш.
53. Вземи си куче и си грижи добре за него.
54. Не пресичай на червено.
55. Плащай си данъците.
56. Не позволявай да те манипулират.
57. Запомни, във всеки договор най-важната точка е как може да бъде прекратен.
58. Играй с децата си , докато можеш.
59. Не давай мнение, ако не ти го искат.
60. Различавай познати от приятели.
61. Не се качвай при пиян шофьор.
62. Научи се да готвиш.
63. Не се страхувай от големите разходи, а от малките приходи.
64. Не харчи, а инвестирай.
65. Пази се.
66. Не си мисли винаги най-лошото.
67. Казах ти, дръж се прилично.
68. Не вярвай. че винаги стaва въпрос за пари.
69. Не си мисли, че знаеш един език преди да си решил поне една кръстословица на него.
70. Не вярвай на очите си, а на сърцето си.
71. Хората не лъжат другите, а само себе си. После са искрени.
72. Не се ядосвай за неща, които ще си забравил след половин година.
73. Посади дърво. Широколистно.
74. Прави дребни подаръци без повод.
75. Не очаквай благодарности за добрината си.
76. Не можеш да се харесаш на всички едновременно.
77. Научи се да изслушваш хората.
78. Планирай си успеха, иначе си планираш неуспеха.
79. Използвай презерватив.
80. Не позволявай детето ти, да те вижда пиян.
81. Ходи с чисти обувки.
82. Купувай си стойностни и скъпи вещи, макар и рядко, а не евтинии.
83. Вземай важните решения, след като преспиш една нощ.
84. Признавай си грешките.
85. Научи едно хоро и едно танго.
86. Не лъжи, че си болен. Ще се разболееш наистина.
87. Не пий хапчета без основателна причина.
88. Всички болести са от нерви, само половите от удоволствие. Внимавай с тези две неща.
89. Не обещавай нещо, което не зависи само от теб.
90.Казах ти вече, дръж се прилично.
Правилата на де ла Реа
Правила на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
Порових се малко и попаднах и на това, надявам се де ла Реа да няма нещо против.
Отворено Писмо до временно управляващите.
Отворено Писмо до временно управляващите.
до: Президента на Република България
Председателя на Народното Събрание на РБ
Министър-председателя на РБ
Правителство на РБ
копие до: парламентарно представените политически сили
средствата за масова информация
Уважаеми господа и дами!
Повода за това писмо е неприятен. Нещата не са добре. България не се развива, а стои на едно място, имитирайки реформи.
Аз и други българските граждани, живеещи в страната и зад граница, смятаме че Вие сте отговорни за това положение.
Истината е, че ние сме суверена, а Вие сте само временно назначени да свършите някаква общественополезна дейност. Да си гражданин на Република България е право, което се предава по наследство. Това е за цял живот, а не е временно като всички постове, които сега заемате. Затова и си позволявам да Ви критикувам за Вашите действия или бездействия.
Изглежда, че не си вършите добре работата. Можете да го приемете като последно предупреждение преди уволнение. Притесненията ни са, че ще се наложи да преосмислим нашите договорни отношения и със съжаление да се разделим с някои от Вас. Не ни вършите работата, за която сте назначени.
Държа Вас отговорни за създалата се ситуация, понеже Вие сте политическата класа. А ние сме другите. Народ, електорат, тия които плащат таксите, данъците, митата и акцизите. Точно тия, които са Ви сложили на това място. Изглежда, ще се наложи пак да Ви покажем къде Ви е мястото.
Това, което ни демонстрирате повече от 16 години, изобщо не ме удовлетворява. Самозабравяте се, забравяте гладните години. Заради Вашите постъпки, се компрометира цялата идея за демокрация. Не това искам аз. Искам повече лоялност от Ваша страна, и повече отзивчивост за обществените желания.
Нека всеки от Вас се вгледа в себе си, да си сложи ръка на сърцето и да си признае собствената вина. Не си мислете, че не се отнася за Вас лично. Напротив, отнася се за всеки без изключение.
Ако продължавате да я карате така, както до сега, нищо добро не ни чака. Най-лошото ще е, ако се стигне до уличен натиск. Защото тогава вече няма да има връщане назад, а тълпата няма да Ви дели на по-малко или повече виновни. Просто ще Ви помете.
Аз, като всеки един български гражданин, имам желание нашето общество да се промени към по-добро. За целта Ви предлагам своите искания и мотиви. Моля, вземете ги под внимание.
Ето какво искам конкретно:
Демокрация:
Това сегашното, не е демокрация. Гледаме пиесата "Криворазбраната демокрация". Всъщност си има научен термин за това - "охлокрация". В превод означава "тълпокрация", власт на всички. А при демокрацията власта е само на съзнателните граждани, които спазват законите, плащат си данъците и с труда си допринасят за общественото благо. Конфуции има една много правилна, теория за алгебричното и геометричното равенство на хората. Хората са равни като същества, но в обществото имат различна тежест, според усилията, които всеки е положил за общия интерес. Не апелирам за имуществен ценз. Имам предвид образователен такъв. В момента за шофьорски права се изисква поне основно образование. Но то не се изисква за гласуване на парламентарни избори, и това е недопустимо. За да станеш шофьор, трябва да представиш медицинско свидетелство, а за да станеш депутат - не. Това също е недопустимо в една демокрация.
При сегашната избирателна система депутатите се определят не от избирателя, а от партийните централи. И за това сме на тоя хал, защото системата се самовъзпроизвежда и не допуска нови субекти. Ако някой нов успее да влезе в системата, тя го поглъща и покорява на общите правила. Или го изхвърля.
Това е, защото използваме така наречената "представителна демокрация". Нашата, обаче се оказа повече представителна и много малко демокрация. Другия вариант е "пряката демокрация", но Вие, сега управляващите, не допускате даже да се говори за това. Защото при нея сте излишни.
Основен принцип на "демокрацията" е разделението на 3-те власти. При нас такова нещо няма, и то защото законите не го позволяват. Нека видим теорията.
Първата власт е законодателната - тя измисля законите, но не ги прилага. Втората е изпълнителната - тя прилага законите, но не ги измисля. Третата е съдебната - тя нито измисля законите, нито ги прилага, тя само следи за спазването им.
При нас такова нещо няма, и то е очевидно. Когато една голяма партия спечели изборите и разполага с 121 депутата, тя има вече контрол върху първата власт - законодателната. Може да измисля каквито си иска закони, стига да не са в явно противоречие с Конституцията. След това обаче тази същата партия съставя и правителството. Значи вече може и да прилага законите, които сама си е измислила. Това обеснява защо в момента правителството е най-големия вносител на законопроекти - вместо парламента да налага някакви правила се получава обратното, правителството си измисля правилата на играта и ги "спуска" за гласуване в Народното събрание.
Значи в тях е хляба, в тях и ножа. Дори и салама, ако разберем как се формира третата власт у нас. По квотен принцип, по една трета от всяка власт. Но първите две вече са слуги на един господар. И това не е избирателя, ами този, който е редил листите. Лесно успява да подчини и съдебната власт и затова няма осъдени за корупция. По време на един 4-ри годишен правителствен мандат, се налага подмяна и на поне 1/3 от членовете на Конституционния съд. Това става по същия квотен принцип и е много удобен начин да се вкарат някой подходящи хора на подходящото място. А ако се случи така да има и президенстки избори, може с малко усилие да се направи "Голям шлем".
За да се поправи така описаната ситуация е неоходимо да се направят следните промени в Конституцията и Законите:
1. Нов Обществен Договор.
Сегашната конституция е плод на многобройни компромиси и времето само показва нуждата от промени. Новата Конституция не трябва да е документ подписан между Вас самите. Това трябва да е Основен Закон, подписан от нас, всичките в това общество. Трябва да се разграничат "жители" от "граждани".
2. Да се смени "строя". Премахване на "парламентарното" управление, въвеждане на "Президенска Република".
Идеята изобщо не е нова, тя е лансирана още от д-р Желев. Тогава се прие като негова прищявка, за да си усили личната власт като държавен глава. Но е принципно прав. При "президенската" република единствено има гарантирана равнопоставеност на властите. Президента е и министър-председател, той ръководи цялостната политика на държавата. А парламента измисля законите, но не може да бламира никой министър, още по-малко цялото правителство. Политическа криза или предсрочни избори са практически невъзможни. При тази схема има доказано място за вицепрезидента.
3. Въвеждане на "пряка" демокрация" за сметка на досегашната "представителна" демокрация.
Това е най-лесно за постигане, само да има добро желание и политическа воля. Необходимо е да се изберат два дена в годината, примерно през април и ноември, но всяка година. На тези дни задължително се провеждат "референдуми" - допитване до народа. Всички закони, приети в Парламента на второ четене, задължително минават през всенародното допитване "на трето четене". В случай, че за даден закон се гласува "против", се връща автоматично за дооправяне в пленарна зала. Т.е. народа има право на "отлагателно вето", нещо което сега има само президента.
4. Премахване на "Великото Народно Събрание".
Идеята, че ако парламента е от повече депутати, то има по-голям шанс и някой по-умен да влезе е неуместна. Не 400, ами 4 000 да са депутатите, все тая. Количеството не води до качество, а само оскъпява издръжката на държавните служители. Всички знаете, че подобна институция има само в Монголия, освен ако не са я премахнали и там, докато четете тези редове. При "пряка" демокрация, електората извършва това, за което сега имаме "ВНС".
5. Премахване на Многомандатните Избирателни Райони (МИР), и замяната им с един Национален Избирателен Район (НИР).
При такъв вариант всичко е много по-ясно и лесно. Отпада необходимостта да се използва системата на Виктор дОнт за прехвърляне на гласове от едно място на друго. Само това да е ползата, пак е достатъчно.
6. Преустройване на парламента.
Каква е ситуацията сега?
Имаме еднокамарен парламент от 240 депутата, избирани за срок от 4-ри години. Няма ограничения в броя на мандатите за всеки един депутат, може да се кандидатира до гроб. Всяко народно събрание има съответен номер.
6.1. Броя на депутатите трябва да се намали. И във най-успешните фирми има 10-20 % служители, които са си за изгонване. Нашият парламент не е от тези фирми, но цифрите са много близки.
Предлагам да са 180 депутата.
6.2. Състава на парламента се подменя не на всеки 4-ри години, а се сменя половината от състава му на всеки 2 години.
Стар трик, прилага се в САЩ, за да се гарантира държавата от резки завои в политиката и нещо много по-важно, да се държи перманентна предизборна ситуация. Просто тогава политиците са най-отзивчиви за обществените настроения.
Ние, гражданите, трябва да държим политиците постоянно в тази предизборна обстановка и да не им позволяваме да се отпускат. Повече избори и по-често, това е истината.
6.3. Пряк избор на Председател на Народното събрание.
В момента Председателя се избира от самите депутати и резултатите са налице. Плачевни. Това е все едно учениците да си избират класния ръководител сами, по симпатия. По този начин никой не може да се справи с гласуването с чужди карти. Единствения верен начин е пряк избор, както на президента.
6.4. Преминаване от 100% "пропорционална" система за избори към "смесена" - "пропорционална" и "мажоритарна".
Така беше през 90-та година и тогава беше избран най-качествения състав на парламента. От тогава насам положението само се влошава. Въпроса е какво да е съотношението. Но тук проблема е математически, не политически.
6.5. Ограничения на броя депутатски мандати за едно и също лице.
Ако приемем, че за президента таван е два мандата, то е нормално 3 мандата за депутат. Все пак това са 12 години, предостатъчно да се направи нещо добро за избирателите. Ако има такъв таван, той сам ще способства за постепенното подновяване на избранниците.
За да завършим за Парламента, да доуточня, че председателя е 181-вия депутат и мандата му е само две години. Така е по-добре, повече правомощия за по-кратък срок.
7. Преосмисляне на ролята на "областните управители".
Тази длъжност сега е изпразнена от съдържание. Обосновката "представляват държавните интереси по места" е много мъглява. Не е ясно какво точно правят тези хора, освен че карат и те като нас от аванс на заплата. Само че цифрите им са други, предполагам. На тези места се назначават "Кучета в резерв", неуспели кандидат- депутати, които да бъдат нахранени и мотивирани за преданост на партията, която ги е назначила. Играят ролята на "партиен координатор в областта", а пък ние им плащаме заплатите. Или да се премахне този пост, или да се натовари със задължения и изборност.
8. Въвеждане на изборност в съдебната власт.
Елементарно, всички съдии, от районните до върховните, се кандидатират за своето място и хората избират по-добрите. В момента съдиите се назначават и това ги прави уязвими на политически натиск от страна на властта. А съдебната система трябва да е отговорна единствено пред избирателите.
Ако всички тези промени се реализират е сигурно, ше държавата ще се справя по-добре със своите задължения и ще бъде по-отговорна към гражданите си. Тези искания не изчерпват темата за политически промени, но са едно добро начало.
Разбира се, политиката не е всичко в обществото. Нужни са и реформи в икономическата и духовната сфера. Тук ще изложа само някои идеи по част от тези въпроси.
1. Пълно отегляне на държавата от стопанска дейност.
Държавата трябва да следи за спазването на правилата на играта, а не да е един от играчите. В никое казино крупието не може да залага, нали?
2. Постепенно прехвърляне на данъчната тежест от фирмите към гражданите.
И сега гражданите плащат всичко от джоба си. Данъците на фирмите са сложени в цените на услугите, така или иначе. Това спъва икономиката, води до безработица и недоимък на хората, които няма как да са добри данъкоплатци, ако не са добре финансово. В първия свят данъците на гражданите са много високи, но всички си ги плащат, защото икономиката им върви, създава работни места и осигурява благосъстоянието на хората.
3. Връщане на част от ДДС на крайния потребител.
Всеки може да се регистрира по ДДС като физическо лице. Веднъж месечно се отчита на данъчните органи чрез събраните касови бележки. Получава процент от събрания ДДС. По този начин ще се гарантира пълното издаване на касови бележки от търговците на дребно, те от своя страна ще изискват фактури за стоките, които купуват от търговците на едро. Ефекта ще е много рязко снижаване на сивата икономика в страната.
4. Майчинството. Болна тема отвсякъде. Ако искаме да има висока раждаемост, трябва да създадем необходимите условия за това. Предлагам две неща:
4.1. Срока на майчинството да се определя спрямо образованието на жената. Най-късия срок е за жените без образоване 3 месеца, най-дългия за жените с висше образование-3 години. Така се стимулира раждаемостта на по-образованите слоеве от населението.
4.2. Сумата за месечната издръжка, която получава майката, да се смята въз основа на нейния досегашен доход. Примерно 125% от заплатата, която е получавала през последната година, преди да излезе в майчинство. Ако е била безработна, парите са като за социална помощ. Но ако е на хубава и добре заплатена работа, защо трябва да губи? Целта е да се направи "майчинството" един добре заплатен труд, а не както досега, да е свързан с лишения.
Относно духовната сфера ще се спра само на едно нещо, което намирам за основополагащо и от там трябва да се започне.
Става въпрос за 24-май. Трябва специален закон за него.
Защо е необходимо, нали и сега си е празник, какво повече?
Отговора е, че тази дата не е просто "най-българския" празник. Имаме много празници в България. Можем да ги разделим на религиозни, като Коледа и Великден, и на държавни -3-март, 6-ти септември и др.
Но имаме само една единствена дата, която можем и трябва да приемем за наш "национален" празник. Това не е само ден на писменността ни, или на културата и образованието. Това е ден на нацията, защото ние сме се сформирали като такава именно заради общия си писмен език. Ако искаме в Европа да ни уважават, трябва да го направим час по-скоро.
Антони Ангелов де ла Реа
основен инициатор
политически клуб "Цветница"
20.ноември 2005г.
Отворено Писмо до временно управляващите.
Отворено Писмо до временно управляващите.
до: Президента на Република България
Председателя на Народното Събрание на РБ
Министър-председателя на РБ
Правителство на РБ
копие до: парламентарно представените политически сили
средствата за масова информация
Уважаеми господа и дами!
Повода за това писмо е неприятен. Нещата не са добре. България не се развива, а стои на едно място, имитирайки реформи.
Аз и други българските граждани, живеещи в страната и зад граница, смятаме че Вие сте отговорни за това положение.
Истината е, че ние сме суверена, а Вие сте само временно назначени да свършите някаква общественополезна дейност. Да си гражданин на Република България е право, което се предава по наследство. Това е за цял живот, а не е временно като всички постове, които сега заемате. Затова и си позволявам да Ви критикувам за Вашите действия или бездействия.
Изглежда, че не си вършите добре работата. Можете да го приемете като последно предупреждение преди уволнение. Притесненията ни са, че ще се наложи да преосмислим нашите договорни отношения и със съжаление да се разделим с някои от Вас. Не ни вършите работата, за която сте назначени.
Държа Вас отговорни за създалата се ситуация, понеже Вие сте политическата класа. А ние сме другите. Народ, електорат, тия които плащат таксите, данъците, митата и акцизите. Точно тия, които са Ви сложили на това място. Изглежда, ще се наложи пак да Ви покажем къде Ви е мястото.
Това, което ни демонстрирате повече от 16 години, изобщо не ме удовлетворява. Самозабравяте се, забравяте гладните години. Заради Вашите постъпки, се компрометира цялата идея за демокрация. Не това искам аз. Искам повече лоялност от Ваша страна, и повече отзивчивост за обществените желания.
Нека всеки от Вас се вгледа в себе си, да си сложи ръка на сърцето и да си признае собствената вина. Не си мислете, че не се отнася за Вас лично. Напротив, отнася се за всеки без изключение.
Ако продължавате да я карате така, както до сега, нищо добро не ни чака. Най-лошото ще е, ако се стигне до уличен натиск. Защото тогава вече няма да има връщане назад, а тълпата няма да Ви дели на по-малко или повече виновни. Просто ще Ви помете.
Аз, като всеки един български гражданин, имам желание нашето общество да се промени към по-добро. За целта Ви предлагам своите искания и мотиви. Моля, вземете ги под внимание.
Ето какво искам конкретно:
Демокрация:
Това сегашното, не е демокрация. Гледаме пиесата "Криворазбраната демокрация". Всъщност си има научен термин за това - "охлокрация". В превод означава "тълпокрация", власт на всички. А при демокрацията власта е само на съзнателните граждани, които спазват законите, плащат си данъците и с труда си допринасят за общественото благо. Конфуции има една много правилна, теория за алгебричното и геометричното равенство на хората. Хората са равни като същества, но в обществото имат различна тежест, според усилията, които всеки е положил за общия интерес. Не апелирам за имуществен ценз. Имам предвид образователен такъв. В момента за шофьорски права се изисква поне основно образование. Но то не се изисква за гласуване на парламентарни избори, и това е недопустимо. За да станеш шофьор, трябва да представиш медицинско свидетелство, а за да станеш депутат - не. Това също е недопустимо в една демокрация.
При сегашната избирателна система депутатите се определят не от избирателя, а от партийните централи. И за това сме на тоя хал, защото системата се самовъзпроизвежда и не допуска нови субекти. Ако някой нов успее да влезе в системата, тя го поглъща и покорява на общите правила. Или го изхвърля.
Това е, защото използваме така наречената "представителна демокрация". Нашата, обаче се оказа повече представителна и много малко демокрация. Другия вариант е "пряката демокрация", но Вие, сега управляващите, не допускате даже да се говори за това. Защото при нея сте излишни.
Основен принцип на "демокрацията" е разделението на 3-те власти. При нас такова нещо няма, и то защото законите не го позволяват. Нека видим теорията.
Първата власт е законодателната - тя измисля законите, но не ги прилага. Втората е изпълнителната - тя прилага законите, но не ги измисля. Третата е съдебната - тя нито измисля законите, нито ги прилага, тя само следи за спазването им.
При нас такова нещо няма, и то е очевидно. Когато една голяма партия спечели изборите и разполага с 121 депутата, тя има вече контрол върху първата власт - законодателната. Може да измисля каквито си иска закони, стига да не са в явно противоречие с Конституцията. След това обаче тази същата партия съставя и правителството. Значи вече може и да прилага законите, които сама си е измислила. Това обеснява защо в момента правителството е най-големия вносител на законопроекти - вместо парламента да налага някакви правила се получава обратното, правителството си измисля правилата на играта и ги "спуска" за гласуване в Народното събрание.
Значи в тях е хляба, в тях и ножа. Дори и салама, ако разберем как се формира третата власт у нас. По квотен принцип, по една трета от всяка власт. Но първите две вече са слуги на един господар. И това не е избирателя, ами този, който е редил листите. Лесно успява да подчини и съдебната власт и затова няма осъдени за корупция. По време на един 4-ри годишен правителствен мандат, се налага подмяна и на поне 1/3 от членовете на Конституционния съд. Това става по същия квотен принцип и е много удобен начин да се вкарат някой подходящи хора на подходящото място. А ако се случи така да има и президенстки избори, може с малко усилие да се направи "Голям шлем".
За да се поправи така описаната ситуация е неоходимо да се направят следните промени в Конституцията и Законите:
1. Нов Обществен Договор.
Сегашната конституция е плод на многобройни компромиси и времето само показва нуждата от промени. Новата Конституция не трябва да е документ подписан между Вас самите. Това трябва да е Основен Закон, подписан от нас, всичките в това общество. Трябва да се разграничат "жители" от "граждани".
2. Да се смени "строя". Премахване на "парламентарното" управление, въвеждане на "Президенска Република".
Идеята изобщо не е нова, тя е лансирана още от д-р Желев. Тогава се прие като негова прищявка, за да си усили личната власт като държавен глава. Но е принципно прав. При "президенската" република единствено има гарантирана равнопоставеност на властите. Президента е и министър-председател, той ръководи цялостната политика на държавата. А парламента измисля законите, но не може да бламира никой министър, още по-малко цялото правителство. Политическа криза или предсрочни избори са практически невъзможни. При тази схема има доказано място за вицепрезидента.
3. Въвеждане на "пряка" демокрация" за сметка на досегашната "представителна" демокрация.
Това е най-лесно за постигане, само да има добро желание и политическа воля. Необходимо е да се изберат два дена в годината, примерно през април и ноември, но всяка година. На тези дни задължително се провеждат "референдуми" - допитване до народа. Всички закони, приети в Парламента на второ четене, задължително минават през всенародното допитване "на трето четене". В случай, че за даден закон се гласува "против", се връща автоматично за дооправяне в пленарна зала. Т.е. народа има право на "отлагателно вето", нещо което сега има само президента.
4. Премахване на "Великото Народно Събрание".
Идеята, че ако парламента е от повече депутати, то има по-голям шанс и някой по-умен да влезе е неуместна. Не 400, ами 4 000 да са депутатите, все тая. Количеството не води до качество, а само оскъпява издръжката на държавните служители. Всички знаете, че подобна институция има само в Монголия, освен ако не са я премахнали и там, докато четете тези редове. При "пряка" демокрация, електората извършва това, за което сега имаме "ВНС".
5. Премахване на Многомандатните Избирателни Райони (МИР), и замяната им с един Национален Избирателен Район (НИР).
При такъв вариант всичко е много по-ясно и лесно. Отпада необходимостта да се използва системата на Виктор дОнт за прехвърляне на гласове от едно място на друго. Само това да е ползата, пак е достатъчно.
6. Преустройване на парламента.
Каква е ситуацията сега?
Имаме еднокамарен парламент от 240 депутата, избирани за срок от 4-ри години. Няма ограничения в броя на мандатите за всеки един депутат, може да се кандидатира до гроб. Всяко народно събрание има съответен номер.
6.1. Броя на депутатите трябва да се намали. И във най-успешните фирми има 10-20 % служители, които са си за изгонване. Нашият парламент не е от тези фирми, но цифрите са много близки.
Предлагам да са 180 депутата.
6.2. Състава на парламента се подменя не на всеки 4-ри години, а се сменя половината от състава му на всеки 2 години.
Стар трик, прилага се в САЩ, за да се гарантира държавата от резки завои в политиката и нещо много по-важно, да се държи перманентна предизборна ситуация. Просто тогава политиците са най-отзивчиви за обществените настроения.
Ние, гражданите, трябва да държим политиците постоянно в тази предизборна обстановка и да не им позволяваме да се отпускат. Повече избори и по-често, това е истината.
6.3. Пряк избор на Председател на Народното събрание.
В момента Председателя се избира от самите депутати и резултатите са налице. Плачевни. Това е все едно учениците да си избират класния ръководител сами, по симпатия. По този начин никой не може да се справи с гласуването с чужди карти. Единствения верен начин е пряк избор, както на президента.
6.4. Преминаване от 100% "пропорционална" система за избори към "смесена" - "пропорционална" и "мажоритарна".
Така беше през 90-та година и тогава беше избран най-качествения състав на парламента. От тогава насам положението само се влошава. Въпроса е какво да е съотношението. Но тук проблема е математически, не политически.
6.5. Ограничения на броя депутатски мандати за едно и също лице.
Ако приемем, че за президента таван е два мандата, то е нормално 3 мандата за депутат. Все пак това са 12 години, предостатъчно да се направи нещо добро за избирателите. Ако има такъв таван, той сам ще способства за постепенното подновяване на избранниците.
За да завършим за Парламента, да доуточня, че председателя е 181-вия депутат и мандата му е само две години. Така е по-добре, повече правомощия за по-кратък срок.
7. Преосмисляне на ролята на "областните управители".
Тази длъжност сега е изпразнена от съдържание. Обосновката "представляват държавните интереси по места" е много мъглява. Не е ясно какво точно правят тези хора, освен че карат и те като нас от аванс на заплата. Само че цифрите им са други, предполагам. На тези места се назначават "Кучета в резерв", неуспели кандидат- депутати, които да бъдат нахранени и мотивирани за преданост на партията, която ги е назначила. Играят ролята на "партиен координатор в областта", а пък ние им плащаме заплатите. Или да се премахне този пост, или да се натовари със задължения и изборност.
8. Въвеждане на изборност в съдебната власт.
Елементарно, всички съдии, от районните до върховните, се кандидатират за своето място и хората избират по-добрите. В момента съдиите се назначават и това ги прави уязвими на политически натиск от страна на властта. А съдебната система трябва да е отговорна единствено пред избирателите.
Ако всички тези промени се реализират е сигурно, ше държавата ще се справя по-добре със своите задължения и ще бъде по-отговорна към гражданите си. Тези искания не изчерпват темата за политически промени, но са едно добро начало.
Разбира се, политиката не е всичко в обществото. Нужни са и реформи в икономическата и духовната сфера. Тук ще изложа само някои идеи по част от тези въпроси.
1. Пълно отегляне на държавата от стопанска дейност.
Държавата трябва да следи за спазването на правилата на играта, а не да е един от играчите. В никое казино крупието не може да залага, нали?
2. Постепенно прехвърляне на данъчната тежест от фирмите към гражданите.
И сега гражданите плащат всичко от джоба си. Данъците на фирмите са сложени в цените на услугите, така или иначе. Това спъва икономиката, води до безработица и недоимък на хората, които няма как да са добри данъкоплатци, ако не са добре финансово. В първия свят данъците на гражданите са много високи, но всички си ги плащат, защото икономиката им върви, създава работни места и осигурява благосъстоянието на хората.
3. Връщане на част от ДДС на крайния потребител.
Всеки може да се регистрира по ДДС като физическо лице. Веднъж месечно се отчита на данъчните органи чрез събраните касови бележки. Получава процент от събрания ДДС. По този начин ще се гарантира пълното издаване на касови бележки от търговците на дребно, те от своя страна ще изискват фактури за стоките, които купуват от търговците на едро. Ефекта ще е много рязко снижаване на сивата икономика в страната.
4. Майчинството. Болна тема отвсякъде. Ако искаме да има висока раждаемост, трябва да създадем необходимите условия за това. Предлагам две неща:
4.1. Срока на майчинството да се определя спрямо образованието на жената. Най-късия срок е за жените без образоване 3 месеца, най-дългия за жените с висше образование-3 години. Така се стимулира раждаемостта на по-образованите слоеве от населението.
4.2. Сумата за месечната издръжка, която получава майката, да се смята въз основа на нейния досегашен доход. Примерно 125% от заплатата, която е получавала през последната година, преди да излезе в майчинство. Ако е била безработна, парите са като за социална помощ. Но ако е на хубава и добре заплатена работа, защо трябва да губи? Целта е да се направи "майчинството" един добре заплатен труд, а не както досега, да е свързан с лишения.
Относно духовната сфера ще се спра само на едно нещо, което намирам за основополагащо и от там трябва да се започне.
Става въпрос за 24-май. Трябва специален закон за него.
Защо е необходимо, нали и сега си е празник, какво повече?
Отговора е, че тази дата не е просто "най-българския" празник. Имаме много празници в България. Можем да ги разделим на религиозни, като Коледа и Великден, и на държавни -3-март, 6-ти септември и др.
Но имаме само една единствена дата, която можем и трябва да приемем за наш "национален" празник. Това не е само ден на писменността ни, или на културата и образованието. Това е ден на нацията, защото ние сме се сформирали като такава именно заради общия си писмен език. Ако искаме в Европа да ни уважават, трябва да го направим час по-скоро.
Антони Ангелов де ла Реа
основен инициатор
политически клуб "Цветница"
20.ноември 2005г.
- valeri dimov
- Мнения: 117
- Регистриран на: Пон 28 ное 2005 11:54
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
- Контакти:
опааа
правилата са яки......
но имам въпрос кои ги е спазвал някога




Върни се в “ОФФ-Топик - други”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Google [Bot] и 33 госта