Благодаря ви за искрените думи, колеги, Коста Атанасов Костов (Малкия) 1990-2008 беше един много добър и честен човек, страхотен приятел, винаги весел и жизнерадостен, за всичките 12 години, през които се познавахме, аз никога не съм го виждал ядосан, той винаги беше с усмивка на лицето, беше душата на компанията, без него вече нищо няма да бъде същото. Като си спомня колко труд хвърлихме двамата да направим Голфа му, имало е вечери не сме спали да работим по колата, за да може да стане наистина неповторима и да ви радва. За голямо съжаление, това ще си останат само хубави спомени. Яд ме е, че лекарите го изтърваха, защото той се възстановяваше и никой не очакваше, че след толкова дълъг престой в болницата, той не успя да се оправи. Коце, обичаме те и никога няма да те забравим. Дано поне на мястото, където си в момента има черен истински триврат GOLF R32.

R.I.P.