мотор HZ 88 г. карбуратор, 152 000 км. (не съм сигурен доколко са реални - трети собственик съм в бг) - слагам само минерално 15W40 - вкл. арал, който смесих с шел от бензиностанция - никакъв проблем, а в момента съм на червен валволин - макс лайф. най съм доволен от валволина. доливам около 500 гр. между две смени (8000-9000 км.)
прочее от валволина сложих и на служ форд, който е на 130 000 км. - реални и също съм доволен, при това форда е бая сдухан в буквалния смисъм - духа яко от капачката за маслото. долях към 600-700 гр на 10 000 км., което е в границите на нормалното. сега му сложих мотул също менерален 15W40, не забелязвам съществена разлика за 3000 км. оттакто го смених, двигателят работи добре като е загрял. иначе на фордака му чатка здраво единият от хидр. повдигачи, докато моторът е студен, след това почти напълно утихва.
Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
-
Lyubo_Toshev
- Мнения: 19
- Регистриран на: Чет 11 авг 2005 9:25
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: Blagoevgrad Audi 80 1.8S NE/1988
Момчета в нашия форум на Ауди има една много ценна статия за маслата и затова ще ви я постна тук, за да си изясните с какви масла е най правилно да ни се карат колите:
Всичко това което ще прочетете го имаме благодарение на колегата HITMAN
Ще се спра само на основните пониятия. После можем да изпадаме в допълнителни подробности.
Целта на темата е да даде най-обща начална представа за моторните масла, на тези, които съвсем си нямат такава. Знам, че много от вас ги зная тия работи не по-зле от мен, но също така знам, че има такива, които биха научили нещо допълнително.
Самият аз не съм специалист по трибология или петрохимия и не гарантирам за абсолютна точност. Приемайте ги на собствен риск. Фактите изложени по-долу в по-голямата си част са получени от Интернет източници, преведени, допълнени и променени според моите лични знания и разбирания. Най-долу ще дам линкове, където всеки сам може да продължи да чете.
Приятно четене
Съдържание:
1. Предназначение и задачи на моторното масло.
2. Видове моторни масла според техният състав и произход.
- Минерални
- Полусинтетични
- Хидрокрек
- Напълно синтетични
3. Класификация на маслата
- Вискозни класове (SAE)
- Качествени класове (ACEA, API)
4. Какво масло да изберем?
________________________________________________________________
1. Предназначение и задачи на моторното масло.
За какво всъщност служи маслото в двигателя? Очевидният отговор е, за да смазва. Формулирано по-точно, най-важната функция на маслото е да предотвратява прекия контакт между две метални повърхности. Това се осъществява посредством образуването ма маслен филм между контактуващите повърхности. Дебелината и свойствата на този филм зависят пряко от състава на маслото и условията на средата.
Втората много важна функция на маслото е да отвежда топлината, образувана при триенето на повърхностите, както и от други процеси в двигателя (горене, нагнетяване на въздуха).
Третата важна функция на маслото е да поема и задържа в суспензия различни вещества, образуващи се като странични продукти от работата на двигателя - нагар, окиси, киселини и тнт. Това е основният показател по който се различават дизеловите от бензиновите масла, защото отпадните продукти при двата типа двигатели са доста различни. Например, към дизеловите масла се предявява повишени изисквания за неутрализиране на киселини, които в дизеловите двигатели се образуват в по-голяма степен, например от нафта с високо съдържание на сяра.
Почистващата функция на маслото се подобрява в голяма с използването на специални добавки.
2. Видове моторни масла според техният състав и произход.
Най-общо, по произход маслата се делят на минерални и синтетични, като има и междинни категории, като полусинтетични и хидрокрек.
Минералните масла се произвеждат от т.нар. базово масло, към което всеки производител добавя съответен пакет от адитиви с цел подобряване на свойствата му. Така например от single grade (виж по-долу) базови масла се получават multy grade маслата. Адитивите подобряват още и основните функции на маслото, посочени по-горе. Недостатък на тези масла е, че в определен момент действието на адитивите се изчерпва. Затова тези масла не се използват в новите двигатели с удължени сервизни интервали. Нищо не пречи обаче да се ползват в нормални двигатели, като се спазват обаче правилата за редовна смяна на маслото. Минералните масла са и най-евтини.
Синтетичните моторни масла, които се срещат на пазара, независимо от името си също са петролен продукт. Те се получават обаче от най-чистития продукт на фракционирането на петрола - газта (пропан и бутан). Чрез синтез, от газта се получават полиалфаолифини (Polyalphaolifins или ПАО), които са основата съставка по която едно синтетично масло се различава от минерално.
ПАО подобряват значително вискозитета при различни температурни режими. Също така ПАО са химически по-стабилни от съставките на минералното масло и са по-малко склонни да образуват агресивни разпадни продукти.
Разбира се, ПАО не са единствената съставка на синтетичното масло, но за други няма да става дума за сега.
Значи с прости думи, синтетичните масла са създадени да си вършат работата, без да носят ненужните или дори вредни качества на минералните масла. Също така е възможно постигане на качества, които са непостижими с минералните масла.
Недостатък на тези съставки е известната им агресивност към някои материали използвани в маправата на уплътнения и гарнитури (примерно корк). От много години обаче производителите не използват такива материали.
Полусинтетичните масла, както се разбира от името им, са нещо средно. Накратко, това са минерални масла с добавка на съставки, характерни за синтетичните масла, като ПАО например.
Има и още една категория масла, за които производителите упорито се опитват да ни убедят, че са синтетични. Т.е. не, че ги наричат директно "синтетични", щото ще ги пляскат през ръцете, но примерно слагат имена на продукта, които подсказват, че това е синтетика (примерно нещо от типа "едикакво си Syntec").
Става въпрос за т.нар Хидрокрек масла. Хидрокрекинга е химичен процес при който съставките на минералното масло се модифицират тотално с цел да се подобрят качествата им. С две думи, това са минерални масла, макар и с по-добри качества от обикновените минерални. Чрез хидрокрек производителите постигат свойства, каквито до скоро бяха възможни само с напълно синтетични масла, а в някои случаи могат дори да превъзхождат чистата синтетика.
Всички тези масла (минерални, синтетични и тнт) могат напълно свободно да се мешат едно с друго. Казвам това, защото все още се намира някой да каже - А няма ли да се пресекат? Не, няма да се пресекат. Затова са всички тези стандарти. Може да стане обаче друго - купили сте двигател каран 10 години с евтино минерално масло, при лоши условия, слаба поддръжка и тнт. Сега обаче е ваш и искате да му сложите най-доброто масло. Наливате качествената синтетика и какво става - всичките нагари, утайки и боклуци, останали от небрежната употреба сега изведнъж почват да се отмиват (хубавото масло освен всичко друго и почиства добре) и да се вдигат на парцали, да задръстват филтъра и други мазала. Затова, задължително преди преминаване към синтетично масло, трябва да се направи промивка на вдигателя! Има много начини за това, но сега няма да се спираме на тях.
Освен това, при доста стари двигатели винаги има риск да се окаже, че някои от уплътненията не са съвместими със синтетиката и да рукне като лейка. За Мерцедесите от 124 насам, мога да гарантирам, че няма такива проблеми.
3. Класификация на маслата.
Тука идваме на най-важната от практична гледна точка част.
Защо? Защото какво се получава - отивате в магазина за масла и там заварвате камари с туби с най-различни етикети, кой от кой по-шарен и по-обещаваш. Какво трябва да правим в такъв случай? Ами най-добре е напълно да се игнорира предния (шарения) етикет на тубата и да забием поглед в задния такъв.
Каква информация намираме там?
Първото нещо, което виждаме, може би още от предния етикет е т.нар. вискозен индекс по SAE (Society of Automotive Engineers), който изглежда като нещо такова: 15W40, 5W30, 0W40, 20W50, 10W60 и тнт.
Има много теории какво точно означават самите цифри и сега няма да се спирам на това, защото по-важно е как да се тълкуват означенията.
Накратко - цифрата преди "W" (като Winter) e за вискозитета на студено. Колко студено, няма значение, това е вискозитета, който е важен, когато двигателят е студен. Като оставим конструкцията и състоянието на двигателя, както и външните условия, този вискозитет е най-важният фактор, който определя колко време двигателят ви ще работи без масло, след като го запалите сутрин. А това е моментът който води до най-голямо износване на двигателя. Всъщност от това идва може би 90% от износването, особено при двигатели подложени на чести студени стартове и особено в студени климатични пояси.
Колкото е по-ниска цифрате преди "W", толкова маслото е по-течливо при ниска температура, толкова по-лесно и бързо се изпомпва до местата, където е необходимо. Допълнителен бонус през зимата е по-лесното палене на двигателя, тъй работата по изпомпвнането на маслото и пличкането му из картера и по-малка. Тази работа иначе се вади от мощността на стартера, която хич не е много.
Само за информация, има и т. нар. mono grade масла, като W30 да речем. Това означава, че няма специални добавки за намаляване на вискозитета на студено. Такива масла вече не се използват в леките автомобили, но могат да се използват в тежкотоварни или промишлени дизели.
Така, двигателят е отдавна запален и карате вече повече от половин час. Това обикновено означава, че двигателят е достигнал работната си температура. Работна температура в случая трябва да включва и температурата на маслото. Защото то се загравя много по-бавно от охладителната течност да речем.
С повишаване на температурата в двигателя, вече започва да играе цифрата след "W", a именно, вискозитетът на горещо (по принцип се тества при 100°C). Повишената течливост, която се търсеше при студения старт, тука вече е нежелателна, защото горещото масло си е течливо и без това. Маслото трябва да има определен минимален вискозитет иначе не може да си върши работата! Колко точно да е този вискозитет е казано от производителя на двигателя. Обикновено производителите допускат известни вариации във вискозитета, което ни дава по-голяма свобода в избора на масла.
Но как да тълкуваме например следните визкозитети:
0W40, 5W40, 10W40, 15W40. Тези означения означават, че при достигане на работна температура, тези масла ще са с приблизително еднакъв вискозитет. Т.е. след като загрее, на двигателят ще му е все тая кое от тези масла сте му сипали (но само от гледна точка на вискозитета). Ако подберем масло с по-нисък "студен" вискозитет обаче, ще облекчим значително двигателят в първите минути след старта.
SAE класификацията по вискозитета обаче не е единственото, което трябва да се гледа при избора на масло.
На всяко масло, продавано на европейския пазар, има още най-малко едно означение, а често даже две или повече.
Това, са така да ги наречем, качествените класове по различни системи. Европейската система носи името на асоциацията на Европейските автомобилни инженери ACEA (Association des Constructeurs Europeens d'Automobiles). Тя е аналог на системата на Американският петрологичен институт (API).
Докато SAE индекса се занимава основно с един от показателите на маслото (вискозитета), тези две системи оценяват маслата по-генерално, по повече показатели. Така се формират отделни класове, които казват съответното масло за какво е подходящо.
ACEA класовете са следните - от А1 до А3 за масла за бензинови двигатели (не съм сигурен дали не излезна и А4 стандарта вече); В1 до В4 за дизели за леки автомобили; и Е1 до Е3 за промишлени и тежкотоварни дизели.
Ето ги и сами те класове (копирам ги на англйски, мисля, че и така са ясни):
A1 Fuel Economy Petrol
A2 Standard performance level
A3 High performance and / or extended drain
B1 Fuel Economy diesel
B2 Standard performance level
B3 High performance and / or extended drain
B4 For direct injection passenger car diesel engines
E1 Non-turbo charged light duty diesel
E2 Standard performance level
E3 High performance extended drain
E4 Higher performance and longer extended drain
E5 (1999) High performance / long drain plus American/API performances.
Индекса може да е последван и от годината на приемане на съответния стандарт, примерно А3'96.
Подобна е и API класификацията.
Със "S" се означават класовете за бензинови двигатели, а с "C" за дизели
Бензинови двигатели:
Стандарт: Статус: Предназначение:
SL Актуален За всички съвременни автомобили. Въведен 2001.
SJ Актуален За всички съвременни автомобили произведени преди 2001.
SH Остарял За двигатели произведени преди 1996
SG Остарял За двигатели произведени преди1993
SF Остарял За двигатели произведени преди 1988
SE Остарял За двигатели произведени преди 1979
SD Остарял За двигатели произведени преди 1971
SC Остарял За двигатели произведени преди 1967
SB Остарял За по-стари двигатели. Да се използва само по специална преподъка от производителя.
SA Остарял За още по-стари двигатели без големи натоварвания.Да се използва само по специална преподъка от производителя.
Масла за дизелови двигатели
CI-4 Статус: Актуален.
Въведен през 2002 за бързооборотни 4-тактови двигатели. Подходящ за двигатели с рециркулация на изгорелите газове (EGR). Подходящи при използване на гориво с ниско съдържание на сяра (до 0,5%, каквото е от няколко години в Германия). Може да замества CD, CE, CF-4, CG-4 и CH-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CH-4 Статус: Актуален
Въведен през 1998 за бързооборотни 4-тактови двигатели. Подходящи при използване на гориво с ниско съдържание на сяра (до 0,5%). Може да замества CD, CE, CF-4 и CG-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CG-4 Статус: Актуален
Въведен през 1995 за бързооборотни силнонатоварени 4-тактови двигатели.СН-4 маслата са особено подходящи при исползване на гориво със ниско съдържание на сяра (до 0,5%). Изисква се за двигатели покриващи стандартите за изгорели газове от 1994. Може да замества CD, CE и CF-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CF-4 Статус: Актуален
Въведен през 1990 за бързооборотни 4-тактови двигатели с турбо- и атмосферно- пълнене. Може да се използва вместо CD и CE маслата.
CF-2 Статус: Актуален
Въведен през 1994 силно натоварени двутактови двигатели. Може да се използва вместо CD-II.
CF Статус: Актуален
Въведен през 1994 за офроуд, индиректно-впръскващи и други дизели, вкл. и такива използващи гориво с над 0,5% сяра (каквото е в България). Може да се използва вместo CD.
CE Статус: Остарял
Въведен през 1987 за бързооборотни 4-тактови двигатели с турбо- и атмосферно- пълнене. Може да се използва вместо CC и CD маслата.
CD-II Статус:Остарял
Въведен 1987 за двутактови двигатели.
CD Статус:Остарял
Въведен 1955 за определени атмосферни и турбо двигатели.
CC Статус:Остарял
Въведен 1961 за всички дизели.
CB Статус:Остарял
Въведен 1949 за средно натоварени двигатели.
CA Статус:Остарял
Въведен 1940 за леко натоварени двигатели.
4. Какво масло да изберем?
Така, значи как трябва да изглежда едно модерно масло? Ами трябва отзад да пише, че отговаря най малко на ACEA A3/B3 и на АPI CF. За дизелите специално в България е препоръчително маслото да отговаря точно на API CF, а не на някой от по-горните класове. Това изобщо не е компромис, защото в тази категория се включват най-добрите и модерни масла на Castrol, Mobil и тнт.
И разбира се, каквото и масло да сипете, то трябва да се сменя редовно.
Aми мисля, че това трябва да е достатъчно, като първоначална информация.
Искрено се надавам да съм бил полезен на някого.
А също така и това:
From Dir.bg, thx to Vento, Toledo.
Това е от Dir-а :
"Копирал съм ти малко по-подробна информация на тази тема разглеждана в клуб VW, но тя важи 1:1 и за Audi. Писал я е Косьо, но за мен тя бе особено ценна.
Да започнем с маслата както предложи Vento. Между другото Mugaga е предложил два интересни сайта- “Библия на моторните масла” и “Библия на автомобилните гуми” на английски. Пита дали мога да ги преведа за всички- да но нямам време, пък и това което ще споделя не е по-различно от това, което е написано вътре. Просто ще споделя с Вас приятели и колеги, възможно най-кратко и просто всичко, което съм прочел, научил и изпатил на тема масла.
Какви са изискванията към съвременните моторни масла:
1. Да обезпечава надеждно смазване, намаляйки триенето и износването на двигателя
2. Да уплътнява междините между триещите се повърхности
3. Да охлажда детайлите
4. Да не допуска обрауването на нагар и лакообразни отлагания
5. Да предотвратява корозията на детайлите на двигателя
6. Да предотвратява образуването на утайки
7. Да неутрализира киселините, образуващи се при окисляването на маслото и изгарянето на горивото
За постигането на тези и ред други изисквания в така наречените базови масла се прибавят пакет от присадки./ Между другото без да звучи като реклама, но 60-80% от фирмите произвеждащи моторни масла ползват базови такива от SHELL./ Съществуват четири вида базови масла:
1. Минерални- получени чрез вакуумна обработка на нефта с последващо рафиниране
2. Хидрокрекингови- хидрокрекинг но минерални масла
3. Полусинтетични- смес на минерални и синтетични
4. Синтетични- специален синтез /между другото има и синтетичен бензин/
Основното предимство но минералните масла е цената им- ниска. Но стабилността на техните свойства се влошава право пропорционално на времето на експлоатацията им. Резултатът е шлам /утайки/ и нагар в двигателя.
Именно за избягването на тези последствия са разработени синтетичните масла. Те запазват своите качества през целия срок на експлоатация, но затова пък са доста скъпи.
Компромисен вариант между цена и качество са полусинтетичните /и хидрокрекинговите/ масла. Синтетиката в тях варира от няколко до над 50%.
Какво трябва да гледаме при покупката на масло:
1. Препоръките от завода производител за конкретния тип двигател- по техническото описание /книжката/- разбира се то винаги е много общо, неясно и не е съобразено с нашите климатични условия
2. Вискозитет на маслото по SAE
3. Класификация на маслото по API
4. Класификация на маслото по АСЕА
5. Допуски /препоръки/ на производителите на автомобили
I. Класификация по вискозитет на SAE- Американската Общност на Автомобилните Инженери
По определение вискозитетът е мярка за вътрешното триене между молекулите на всяка течност, или с други думи, това е съпротивлението при изтичане на тази течност при дадена температура.
На сезонните масла има еднозначно обозначение, при което наличието на буква W означава, че те са зимни, а отсъствието- летни. Например SAE-10 W е зимно, а SAE-40 е лятно. По- разпространени са обаче всесезонните масла с двоен индекс, например SAE 5W30. Обикновено свойствата на всесезонните масла се постигат чрез добавяне на присадки “повишаващи индекса на вискозитет”. Тези добавки дават възможност за използване на маслото при ниски температури, когато ще трябва да може да се осъществи превъртане на коляновия вал и да се обезпечи нормална циркулация на маслото, и при високи температури, където вискозитетът на маслото ще трябва да остане достатъчно висок, така че да може да защити двигателя от износване. Условно може да се определи, че колкото е по-малка първата цифра, толкова маслото ще бъде по течливо /гъсто/ през зимата, и колкото е по-голяма втората, толкова маслото ще бъде по-гъсто лятото. Тук е мястото да подчертаем, че стабилността на тези свойства е отново по-голяма при синтетичните и полусинтетичните, за разлика от минералните при един и същ вискозитетен индекс. Важното е да се подчертае: НЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАЙТЕ ЦИФРИТЕ ОТ ВИСКОЗИТЕТНАТА ИНДИКАЦИЯТА С ДОПУСТИМА РАБОТНА ТЕМПЕРАТУРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА! НО АКО КОЛАТА ВИ ГОРИ МАСЛО /РАЗБИРА СЕ НЕ КАТО ЛАМЯ/ СПАСЕНИЕТО Е ДА СЕ ПРЕМИНЕ НА МАСЛО С ПО-ВИСОК ВИСКОЗИТЕТЕН ИНДЕКС!
II. Класификация по API- Американски Институт по Нефта- присвояващ на маслата класове на качество, съгласно проведени тестове.
Със “S” се означават маслата за бензинови двигатели, а с “С”- за дизелови. Вторите букви винаги показват нивото на класификация по азбучен ред на латиницата. Например API-SJ е един от най-високите класове за бензинови масла. Все по-често се срещат маркировки от типа API-SJ/СD, което говори, че маслото е от клас на качество J за бензинови и D за дизелови двигатели, т.е. че става и за двата вида. Тук е мястото да споменем обаче следното. На маслата /най-вече минералните/ за бензиновите двигатели, нормално се слагат присадки непозволяващи разреждането на маслото в процеса на работа от проникващите между цилиндробуталните групи бензинови пари. При дизелите, където пък проникват сажди, които сгъстяват маслото, присадките пък са точно за обратното- да не позволяват прекомерно сгъстяване. Така че никога не бъркайте маслата и не слагайте дизелово на бензинов двигател например, или пък такова, на което спецификацията по API за дизел е поставена преди тази за бензин- API- СD/SJ- това масло е преди всичко дизелово, макар че уж го дават и за бензин. Това според мен са фирмени трикове, но може и да се окаже и лоша шега с по-дълготраен и невидим веднага ефект.
III. Класификация по АСЕА /старото название е ССМС/- Европейска Общност на Автомобилостроителите
АСЕА приема всички тестове на API, но освен тях установява и допълнителни, по-тежки, с европейски тестови двигатели.
С “G” се означават маслата за бензинови, с “D” за товарни дизелови и с “PD” за дизелови пътнически. Числото след съответната буква показва качеството на маслото- колкото е по-голямо, толкова е по качествено.
IV. Одобрения на производителите
Ще говорим само за нормите на VW.
“VW- Norm 500.00” – е одобрение за пестящи енергия масла
“VW- Norm 501.01”, “Norm 502.00”, “Norm 502.02”, “Norm 503.00”, – е одобрение за масла за бензинови двигатели
“VW- Norm 505.00”, “Norm 505.01”, “Norm 506.00”, – е одобрение за масла за дизелови двигатели
И тук е най-важното:
1. Масла отговарящи на нормите “VW- Norm 503.00” и “VW- Norm 506.00” не трябва да се използват при двигатели производство преди 2000г.те са от типа “Longlife- Service” и са за модели след 1999г.
2. Според VW – трябва да се знаят още две важни неща:
- Масла от вискозитетен клас 15W-40/50, 20W-40/50 са за отрицателни температури не по-ниски от минус 150С- за положителните нямат ограничение!
- Масла от вискозитетен клас 5W-30/40, 10W-30/40, които не отговарят на изискванията на “VW- Norm 500.00” , трябва да се употребяват при температури до плюс 150С!
- За всички останали вискозитетни класове няма ограничения нито по положителни, нито по отрицателни температури!
И НАЙ-ВАЖНОТО:
НЕ КУПУВАЙТЕ МАСЛА НЕОДОБРЕНИ ОТ VW!
Да продължим разговора за маслата с малко история от практиката и накрая да кажем и нещо за трансмисионните масла. Не че съм голям разбирач, но приятели, от старите машинки които караме се опитваме да изстискаме втори живот и това не трябва да е на каква да е цена.
КАКВО МАСЛО ДА ИЗПОЛЗВАМЕ
В началото на 80-те години в Европа е имало голямо “изреваване” на тема масла и то е било за сметка на крайния потребител. ЗАЩО?
През този период масово са се използвали минералните масла неотговарящи на изпреварилите ги в технологично и конструктивно отношение двигатели. Говорим за многото клапани, за масовото навлизане на турбопълненето, за повишаване на компресията и оборотите, за масовото навлизане на инжекционните системи, за катализаторите /скопяващи с около 5% моторите/, за компютърните управления водещи след себе си “чип тунинга” и т.н. Въобще за всичко правещо двигателя по-бърз, по-мощен, по-екологичен, по-икономичен и по-надежден. От другата страна обаче са хората- с по-висок стандарт и ангажименти, преодоляващи все по-големи разстояния за по-кротко време и обръщащи все по-малко внимание на подробностите. Така се появява така наречената ЧЕРНА СМЪРТ- разграждане и превръщане на маслото в черна пихтиеста маса, която за броени минути запушва и блокира всичко!. Най-много “изреваване” например е имало от GM- OPEL. И така се стига до опити за изстискване на всичко възможно от минералните и преминаване към синтетичните масла.
Какво се случва обаче, когато един двигател работил с години с минерални масла, премине на синтетика. Синтетиката и полусинтетиката с ниски вискозитетни индекси освен всичко, има и превъзходни миещи свойства. За кратко време тя сваля фините отложения по детайлите останали от минералното масло и най-грубо казано увеличава луфтовете. И тогава питаме “КАКВО СТАВА С ТЕЗИ ПОВДИГАЧИ?” В “Библия за маслата”, посочена от Mugaga например авторът споменава за случаи, при които поизносените легла на сегментите на буталата и самите сегменти така се изчистват, че допуските на сглобката стават вече достатъчно големи за да предизвикат вибрации в сегментите, резонанс и от там дори чупене.
Проблемът при нас, в България се засилва и от друго:
Вносителите на масла вкарват продукти с много тесен /ограничен/ вискозитетен индекс. Например като видим 15W40 и 20W40 ние знаем, че това е задължително минерално; 10W40- полусинтетика; 5W40- синтетика. Рядко можем да направим друг избор. Например ВР и MOTUL пускат тук там 15W50- полусинтетика, а КАСТРОЛ- 10W60- пълна синтетика. На практика всички фирми произвеждат от всеки тип масло доста широка гама от вискозитети. Дори в Русия има изключително разнообразие. Мен винаги ме притеснява ограничението от VW, за което вече казах, масла с вискозитет 15W40/50 и 20W40/50 да се използват до температури минус 15 градуса Целзии! Аз вече имам горчив опит от преди няколко години, когато в града при много силен вятър при около минус 22 градуса, колата ми много трудно запали /трудно превъртя/, а когато запали не можа въобще да вдигне налягане. Трябваше непременно да пътувам /детето ми беше с много висока температура/, бях изключително притеснен и бях готов на всичко. Бутнахме я в гаража на комшията и загряхме картера за малко с бензиновата лампа. Чукнах и тя вдигна налягане. Оправих си детето по докторите, като гледах двигателя да не изстива и при всяко следващо палене треперех дали ще вдигне налягане- беше някъде към 94г., а автомобилът бе Нисан. След всички перипетии изчаках няколко дена да се постопли, запалих я и пак вдигна налягане, и отидох да сменя маслото. Тогава тъкмо се бяха появили тук там първите полусинтетики и по съвет на един майстор да налея по-тънко, налях 10W40, но едната кобилица на клапаните вече се беше разтропала. Други износвания по двигателя сигурно имаше, но поне не блокира на момента и след това продължи да върви. Така и си замина.... Тогава разбира се бях пълен аджамия по маслата и доста време си мислех, че просто съм попаднал на някакъв “боклук”, но думите на майстора “по-тънко” също ме глождеха и ме накараха да чета и ровя всичко на тази тема…
Дано да не е досадно това лирично отклонение, но сега въобще и не си помислям за вискозитет 15W40, особено за планината, където обичам и ходя много често на ски! Но как да си намеря минерално 10W40 с нормите например за стария си VW, като го няма в България!? Ами минах на полусинтетика.
Чета в сайта на Валволин отзивите на доволни клиенти: Еди кой си карал колата си минерално 5W40 много години и бил много доволен защото нямал проблеми и било доста евтино, друг пък карал със синтетика 15W50 и също хвали. Като гледам по картата единият живее доста на север, а другият на юг, но те имат избор, а ние не.
И накрая: как да преминем към синтетика или полусинтетика, ако сме решили. С предварително промиване на мотора, но не с 200мл флакончета, които продават тук, и които трябвало да налеем в старото масло и след 2-3 мин работа да излеем всичко. Трябва да използваме специални миещи масла от типа на 0W40, които са задължително синтетични. Източва се старото и се налива това. След работа на ПРАЗЕН ход 20-30мин всичко се източва, сменя се филтъра и се налива избранота от нас синтетика. Така пишат и “Библията….” на Mugaga.
И накрая, въпреки всичко не е за предпочитане “резачките” дори и да не са многоклапанни да вървят с минералки. "
Надявам се да съм ви бил полезен!!!!
Специални Благодарности На HITMAN и дано има повече като тебе....[/list][/u][/quote][/url]
Всичко това което ще прочетете го имаме благодарение на колегата HITMAN
Ще се спра само на основните пониятия. После можем да изпадаме в допълнителни подробности.
Целта на темата е да даде най-обща начална представа за моторните масла, на тези, които съвсем си нямат такава. Знам, че много от вас ги зная тия работи не по-зле от мен, но също така знам, че има такива, които биха научили нещо допълнително.
Самият аз не съм специалист по трибология или петрохимия и не гарантирам за абсолютна точност. Приемайте ги на собствен риск. Фактите изложени по-долу в по-голямата си част са получени от Интернет източници, преведени, допълнени и променени според моите лични знания и разбирания. Най-долу ще дам линкове, където всеки сам може да продължи да чете.
Приятно четене
Съдържание:
1. Предназначение и задачи на моторното масло.
2. Видове моторни масла според техният състав и произход.
- Минерални
- Полусинтетични
- Хидрокрек
- Напълно синтетични
3. Класификация на маслата
- Вискозни класове (SAE)
- Качествени класове (ACEA, API)
4. Какво масло да изберем?
________________________________________________________________
1. Предназначение и задачи на моторното масло.
За какво всъщност служи маслото в двигателя? Очевидният отговор е, за да смазва. Формулирано по-точно, най-важната функция на маслото е да предотвратява прекия контакт между две метални повърхности. Това се осъществява посредством образуването ма маслен филм между контактуващите повърхности. Дебелината и свойствата на този филм зависят пряко от състава на маслото и условията на средата.
Втората много важна функция на маслото е да отвежда топлината, образувана при триенето на повърхностите, както и от други процеси в двигателя (горене, нагнетяване на въздуха).
Третата важна функция на маслото е да поема и задържа в суспензия различни вещества, образуващи се като странични продукти от работата на двигателя - нагар, окиси, киселини и тнт. Това е основният показател по който се различават дизеловите от бензиновите масла, защото отпадните продукти при двата типа двигатели са доста различни. Например, към дизеловите масла се предявява повишени изисквания за неутрализиране на киселини, които в дизеловите двигатели се образуват в по-голяма степен, например от нафта с високо съдържание на сяра.
Почистващата функция на маслото се подобрява в голяма с използването на специални добавки.
2. Видове моторни масла според техният състав и произход.
Най-общо, по произход маслата се делят на минерални и синтетични, като има и междинни категории, като полусинтетични и хидрокрек.
Минералните масла се произвеждат от т.нар. базово масло, към което всеки производител добавя съответен пакет от адитиви с цел подобряване на свойствата му. Така например от single grade (виж по-долу) базови масла се получават multy grade маслата. Адитивите подобряват още и основните функции на маслото, посочени по-горе. Недостатък на тези масла е, че в определен момент действието на адитивите се изчерпва. Затова тези масла не се използват в новите двигатели с удължени сервизни интервали. Нищо не пречи обаче да се ползват в нормални двигатели, като се спазват обаче правилата за редовна смяна на маслото. Минералните масла са и най-евтини.
Синтетичните моторни масла, които се срещат на пазара, независимо от името си също са петролен продукт. Те се получават обаче от най-чистития продукт на фракционирането на петрола - газта (пропан и бутан). Чрез синтез, от газта се получават полиалфаолифини (Polyalphaolifins или ПАО), които са основата съставка по която едно синтетично масло се различава от минерално.
ПАО подобряват значително вискозитета при различни температурни режими. Също така ПАО са химически по-стабилни от съставките на минералното масло и са по-малко склонни да образуват агресивни разпадни продукти.
Разбира се, ПАО не са единствената съставка на синтетичното масло, но за други няма да става дума за сега.
Значи с прости думи, синтетичните масла са създадени да си вършат работата, без да носят ненужните или дори вредни качества на минералните масла. Също така е възможно постигане на качества, които са непостижими с минералните масла.
Недостатък на тези съставки е известната им агресивност към някои материали използвани в маправата на уплътнения и гарнитури (примерно корк). От много години обаче производителите не използват такива материали.
Полусинтетичните масла, както се разбира от името им, са нещо средно. Накратко, това са минерални масла с добавка на съставки, характерни за синтетичните масла, като ПАО например.
Има и още една категория масла, за които производителите упорито се опитват да ни убедят, че са синтетични. Т.е. не, че ги наричат директно "синтетични", щото ще ги пляскат през ръцете, но примерно слагат имена на продукта, които подсказват, че това е синтетика (примерно нещо от типа "едикакво си Syntec").
Става въпрос за т.нар Хидрокрек масла. Хидрокрекинга е химичен процес при който съставките на минералното масло се модифицират тотално с цел да се подобрят качествата им. С две думи, това са минерални масла, макар и с по-добри качества от обикновените минерални. Чрез хидрокрек производителите постигат свойства, каквито до скоро бяха възможни само с напълно синтетични масла, а в някои случаи могат дори да превъзхождат чистата синтетика.
Всички тези масла (минерални, синтетични и тнт) могат напълно свободно да се мешат едно с друго. Казвам това, защото все още се намира някой да каже - А няма ли да се пресекат? Не, няма да се пресекат. Затова са всички тези стандарти. Може да стане обаче друго - купили сте двигател каран 10 години с евтино минерално масло, при лоши условия, слаба поддръжка и тнт. Сега обаче е ваш и искате да му сложите най-доброто масло. Наливате качествената синтетика и какво става - всичките нагари, утайки и боклуци, останали от небрежната употреба сега изведнъж почват да се отмиват (хубавото масло освен всичко друго и почиства добре) и да се вдигат на парцали, да задръстват филтъра и други мазала. Затова, задължително преди преминаване към синтетично масло, трябва да се направи промивка на вдигателя! Има много начини за това, но сега няма да се спираме на тях.
Освен това, при доста стари двигатели винаги има риск да се окаже, че някои от уплътненията не са съвместими със синтетиката и да рукне като лейка. За Мерцедесите от 124 насам, мога да гарантирам, че няма такива проблеми.
3. Класификация на маслата.
Тука идваме на най-важната от практична гледна точка част.
Защо? Защото какво се получава - отивате в магазина за масла и там заварвате камари с туби с най-различни етикети, кой от кой по-шарен и по-обещаваш. Какво трябва да правим в такъв случай? Ами най-добре е напълно да се игнорира предния (шарения) етикет на тубата и да забием поглед в задния такъв.
Каква информация намираме там?
Първото нещо, което виждаме, може би още от предния етикет е т.нар. вискозен индекс по SAE (Society of Automotive Engineers), който изглежда като нещо такова: 15W40, 5W30, 0W40, 20W50, 10W60 и тнт.
Има много теории какво точно означават самите цифри и сега няма да се спирам на това, защото по-важно е как да се тълкуват означенията.
Накратко - цифрата преди "W" (като Winter) e за вискозитета на студено. Колко студено, няма значение, това е вискозитета, който е важен, когато двигателят е студен. Като оставим конструкцията и състоянието на двигателя, както и външните условия, този вискозитет е най-важният фактор, който определя колко време двигателят ви ще работи без масло, след като го запалите сутрин. А това е моментът който води до най-голямо износване на двигателя. Всъщност от това идва може би 90% от износването, особено при двигатели подложени на чести студени стартове и особено в студени климатични пояси.
Колкото е по-ниска цифрате преди "W", толкова маслото е по-течливо при ниска температура, толкова по-лесно и бързо се изпомпва до местата, където е необходимо. Допълнителен бонус през зимата е по-лесното палене на двигателя, тъй работата по изпомпвнането на маслото и пличкането му из картера и по-малка. Тази работа иначе се вади от мощността на стартера, която хич не е много.
Само за информация, има и т. нар. mono grade масла, като W30 да речем. Това означава, че няма специални добавки за намаляване на вискозитета на студено. Такива масла вече не се използват в леките автомобили, но могат да се използват в тежкотоварни или промишлени дизели.
Така, двигателят е отдавна запален и карате вече повече от половин час. Това обикновено означава, че двигателят е достигнал работната си температура. Работна температура в случая трябва да включва и температурата на маслото. Защото то се загравя много по-бавно от охладителната течност да речем.
С повишаване на температурата в двигателя, вече започва да играе цифрата след "W", a именно, вискозитетът на горещо (по принцип се тества при 100°C). Повишената течливост, която се търсеше при студения старт, тука вече е нежелателна, защото горещото масло си е течливо и без това. Маслото трябва да има определен минимален вискозитет иначе не може да си върши работата! Колко точно да е този вискозитет е казано от производителя на двигателя. Обикновено производителите допускат известни вариации във вискозитета, което ни дава по-голяма свобода в избора на масла.
Но как да тълкуваме например следните визкозитети:
0W40, 5W40, 10W40, 15W40. Тези означения означават, че при достигане на работна температура, тези масла ще са с приблизително еднакъв вискозитет. Т.е. след като загрее, на двигателят ще му е все тая кое от тези масла сте му сипали (но само от гледна точка на вискозитета). Ако подберем масло с по-нисък "студен" вискозитет обаче, ще облекчим значително двигателят в първите минути след старта.
SAE класификацията по вискозитета обаче не е единственото, което трябва да се гледа при избора на масло.
На всяко масло, продавано на европейския пазар, има още най-малко едно означение, а често даже две или повече.
Това, са така да ги наречем, качествените класове по различни системи. Европейската система носи името на асоциацията на Европейските автомобилни инженери ACEA (Association des Constructeurs Europeens d'Automobiles). Тя е аналог на системата на Американският петрологичен институт (API).
Докато SAE индекса се занимава основно с един от показателите на маслото (вискозитета), тези две системи оценяват маслата по-генерално, по повече показатели. Така се формират отделни класове, които казват съответното масло за какво е подходящо.
ACEA класовете са следните - от А1 до А3 за масла за бензинови двигатели (не съм сигурен дали не излезна и А4 стандарта вече); В1 до В4 за дизели за леки автомобили; и Е1 до Е3 за промишлени и тежкотоварни дизели.
Ето ги и сами те класове (копирам ги на англйски, мисля, че и така са ясни):
A1 Fuel Economy Petrol
A2 Standard performance level
A3 High performance and / or extended drain
B1 Fuel Economy diesel
B2 Standard performance level
B3 High performance and / or extended drain
B4 For direct injection passenger car diesel engines
E1 Non-turbo charged light duty diesel
E2 Standard performance level
E3 High performance extended drain
E4 Higher performance and longer extended drain
E5 (1999) High performance / long drain plus American/API performances.
Индекса може да е последван и от годината на приемане на съответния стандарт, примерно А3'96.
Подобна е и API класификацията.
Със "S" се означават класовете за бензинови двигатели, а с "C" за дизели
Бензинови двигатели:
Стандарт: Статус: Предназначение:
SL Актуален За всички съвременни автомобили. Въведен 2001.
SJ Актуален За всички съвременни автомобили произведени преди 2001.
SH Остарял За двигатели произведени преди 1996
SG Остарял За двигатели произведени преди1993
SF Остарял За двигатели произведени преди 1988
SE Остарял За двигатели произведени преди 1979
SD Остарял За двигатели произведени преди 1971
SC Остарял За двигатели произведени преди 1967
SB Остарял За по-стари двигатели. Да се използва само по специална преподъка от производителя.
SA Остарял За още по-стари двигатели без големи натоварвания.Да се използва само по специална преподъка от производителя.
Масла за дизелови двигатели
CI-4 Статус: Актуален.
Въведен през 2002 за бързооборотни 4-тактови двигатели. Подходящ за двигатели с рециркулация на изгорелите газове (EGR). Подходящи при използване на гориво с ниско съдържание на сяра (до 0,5%, каквото е от няколко години в Германия). Може да замества CD, CE, CF-4, CG-4 и CH-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CH-4 Статус: Актуален
Въведен през 1998 за бързооборотни 4-тактови двигатели. Подходящи при използване на гориво с ниско съдържание на сяра (до 0,5%). Може да замества CD, CE, CF-4 и CG-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CG-4 Статус: Актуален
Въведен през 1995 за бързооборотни силнонатоварени 4-тактови двигатели.СН-4 маслата са особено подходящи при исползване на гориво със ниско съдържание на сяра (до 0,5%). Изисква се за двигатели покриващи стандартите за изгорели газове от 1994. Може да замества CD, CE и CF-4, когато последните са препоръчани от производителя.
CF-4 Статус: Актуален
Въведен през 1990 за бързооборотни 4-тактови двигатели с турбо- и атмосферно- пълнене. Може да се използва вместо CD и CE маслата.
CF-2 Статус: Актуален
Въведен през 1994 силно натоварени двутактови двигатели. Може да се използва вместо CD-II.
CF Статус: Актуален
Въведен през 1994 за офроуд, индиректно-впръскващи и други дизели, вкл. и такива използващи гориво с над 0,5% сяра (каквото е в България). Може да се използва вместo CD.
CE Статус: Остарял
Въведен през 1987 за бързооборотни 4-тактови двигатели с турбо- и атмосферно- пълнене. Може да се използва вместо CC и CD маслата.
CD-II Статус:Остарял
Въведен 1987 за двутактови двигатели.
CD Статус:Остарял
Въведен 1955 за определени атмосферни и турбо двигатели.
CC Статус:Остарял
Въведен 1961 за всички дизели.
CB Статус:Остарял
Въведен 1949 за средно натоварени двигатели.
CA Статус:Остарял
Въведен 1940 за леко натоварени двигатели.
4. Какво масло да изберем?
Така, значи как трябва да изглежда едно модерно масло? Ами трябва отзад да пише, че отговаря най малко на ACEA A3/B3 и на АPI CF. За дизелите специално в България е препоръчително маслото да отговаря точно на API CF, а не на някой от по-горните класове. Това изобщо не е компромис, защото в тази категория се включват най-добрите и модерни масла на Castrol, Mobil и тнт.
И разбира се, каквото и масло да сипете, то трябва да се сменя редовно.
Aми мисля, че това трябва да е достатъчно, като първоначална информация.
Искрено се надавам да съм бил полезен на някого.
А също така и това:
From Dir.bg, thx to Vento, Toledo.
Това е от Dir-а :
"Копирал съм ти малко по-подробна информация на тази тема разглеждана в клуб VW, но тя важи 1:1 и за Audi. Писал я е Косьо, но за мен тя бе особено ценна.
Да започнем с маслата както предложи Vento. Между другото Mugaga е предложил два интересни сайта- “Библия на моторните масла” и “Библия на автомобилните гуми” на английски. Пита дали мога да ги преведа за всички- да но нямам време, пък и това което ще споделя не е по-различно от това, което е написано вътре. Просто ще споделя с Вас приятели и колеги, възможно най-кратко и просто всичко, което съм прочел, научил и изпатил на тема масла.
Какви са изискванията към съвременните моторни масла:
1. Да обезпечава надеждно смазване, намаляйки триенето и износването на двигателя
2. Да уплътнява междините между триещите се повърхности
3. Да охлажда детайлите
4. Да не допуска обрауването на нагар и лакообразни отлагания
5. Да предотвратява корозията на детайлите на двигателя
6. Да предотвратява образуването на утайки
7. Да неутрализира киселините, образуващи се при окисляването на маслото и изгарянето на горивото
За постигането на тези и ред други изисквания в така наречените базови масла се прибавят пакет от присадки./ Между другото без да звучи като реклама, но 60-80% от фирмите произвеждащи моторни масла ползват базови такива от SHELL./ Съществуват четири вида базови масла:
1. Минерални- получени чрез вакуумна обработка на нефта с последващо рафиниране
2. Хидрокрекингови- хидрокрекинг но минерални масла
3. Полусинтетични- смес на минерални и синтетични
4. Синтетични- специален синтез /между другото има и синтетичен бензин/
Основното предимство но минералните масла е цената им- ниска. Но стабилността на техните свойства се влошава право пропорционално на времето на експлоатацията им. Резултатът е шлам /утайки/ и нагар в двигателя.
Именно за избягването на тези последствия са разработени синтетичните масла. Те запазват своите качества през целия срок на експлоатация, но затова пък са доста скъпи.
Компромисен вариант между цена и качество са полусинтетичните /и хидрокрекинговите/ масла. Синтетиката в тях варира от няколко до над 50%.
Какво трябва да гледаме при покупката на масло:
1. Препоръките от завода производител за конкретния тип двигател- по техническото описание /книжката/- разбира се то винаги е много общо, неясно и не е съобразено с нашите климатични условия
2. Вискозитет на маслото по SAE
3. Класификация на маслото по API
4. Класификация на маслото по АСЕА
5. Допуски /препоръки/ на производителите на автомобили
I. Класификация по вискозитет на SAE- Американската Общност на Автомобилните Инженери
По определение вискозитетът е мярка за вътрешното триене между молекулите на всяка течност, или с други думи, това е съпротивлението при изтичане на тази течност при дадена температура.
На сезонните масла има еднозначно обозначение, при което наличието на буква W означава, че те са зимни, а отсъствието- летни. Например SAE-10 W е зимно, а SAE-40 е лятно. По- разпространени са обаче всесезонните масла с двоен индекс, например SAE 5W30. Обикновено свойствата на всесезонните масла се постигат чрез добавяне на присадки “повишаващи индекса на вискозитет”. Тези добавки дават възможност за използване на маслото при ниски температури, когато ще трябва да може да се осъществи превъртане на коляновия вал и да се обезпечи нормална циркулация на маслото, и при високи температури, където вискозитетът на маслото ще трябва да остане достатъчно висок, така че да може да защити двигателя от износване. Условно може да се определи, че колкото е по-малка първата цифра, толкова маслото ще бъде по течливо /гъсто/ през зимата, и колкото е по-голяма втората, толкова маслото ще бъде по-гъсто лятото. Тук е мястото да подчертаем, че стабилността на тези свойства е отново по-голяма при синтетичните и полусинтетичните, за разлика от минералните при един и същ вискозитетен индекс. Важното е да се подчертае: НЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАЙТЕ ЦИФРИТЕ ОТ ВИСКОЗИТЕТНАТА ИНДИКАЦИЯТА С ДОПУСТИМА РАБОТНА ТЕМПЕРАТУРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА! НО АКО КОЛАТА ВИ ГОРИ МАСЛО /РАЗБИРА СЕ НЕ КАТО ЛАМЯ/ СПАСЕНИЕТО Е ДА СЕ ПРЕМИНЕ НА МАСЛО С ПО-ВИСОК ВИСКОЗИТЕТЕН ИНДЕКС!
II. Класификация по API- Американски Институт по Нефта- присвояващ на маслата класове на качество, съгласно проведени тестове.
Със “S” се означават маслата за бензинови двигатели, а с “С”- за дизелови. Вторите букви винаги показват нивото на класификация по азбучен ред на латиницата. Например API-SJ е един от най-високите класове за бензинови масла. Все по-често се срещат маркировки от типа API-SJ/СD, което говори, че маслото е от клас на качество J за бензинови и D за дизелови двигатели, т.е. че става и за двата вида. Тук е мястото да споменем обаче следното. На маслата /най-вече минералните/ за бензиновите двигатели, нормално се слагат присадки непозволяващи разреждането на маслото в процеса на работа от проникващите между цилиндробуталните групи бензинови пари. При дизелите, където пък проникват сажди, които сгъстяват маслото, присадките пък са точно за обратното- да не позволяват прекомерно сгъстяване. Така че никога не бъркайте маслата и не слагайте дизелово на бензинов двигател например, или пък такова, на което спецификацията по API за дизел е поставена преди тази за бензин- API- СD/SJ- това масло е преди всичко дизелово, макар че уж го дават и за бензин. Това според мен са фирмени трикове, но може и да се окаже и лоша шега с по-дълготраен и невидим веднага ефект.
III. Класификация по АСЕА /старото название е ССМС/- Европейска Общност на Автомобилостроителите
АСЕА приема всички тестове на API, но освен тях установява и допълнителни, по-тежки, с европейски тестови двигатели.
С “G” се означават маслата за бензинови, с “D” за товарни дизелови и с “PD” за дизелови пътнически. Числото след съответната буква показва качеството на маслото- колкото е по-голямо, толкова е по качествено.
IV. Одобрения на производителите
Ще говорим само за нормите на VW.
“VW- Norm 500.00” – е одобрение за пестящи енергия масла
“VW- Norm 501.01”, “Norm 502.00”, “Norm 502.02”, “Norm 503.00”, – е одобрение за масла за бензинови двигатели
“VW- Norm 505.00”, “Norm 505.01”, “Norm 506.00”, – е одобрение за масла за дизелови двигатели
И тук е най-важното:
1. Масла отговарящи на нормите “VW- Norm 503.00” и “VW- Norm 506.00” не трябва да се използват при двигатели производство преди 2000г.те са от типа “Longlife- Service” и са за модели след 1999г.
2. Според VW – трябва да се знаят още две важни неща:
- Масла от вискозитетен клас 15W-40/50, 20W-40/50 са за отрицателни температури не по-ниски от минус 150С- за положителните нямат ограничение!
- Масла от вискозитетен клас 5W-30/40, 10W-30/40, които не отговарят на изискванията на “VW- Norm 500.00” , трябва да се употребяват при температури до плюс 150С!
- За всички останали вискозитетни класове няма ограничения нито по положителни, нито по отрицателни температури!
И НАЙ-ВАЖНОТО:
НЕ КУПУВАЙТЕ МАСЛА НЕОДОБРЕНИ ОТ VW!
Да продължим разговора за маслата с малко история от практиката и накрая да кажем и нещо за трансмисионните масла. Не че съм голям разбирач, но приятели, от старите машинки които караме се опитваме да изстискаме втори живот и това не трябва да е на каква да е цена.
КАКВО МАСЛО ДА ИЗПОЛЗВАМЕ
В началото на 80-те години в Европа е имало голямо “изреваване” на тема масла и то е било за сметка на крайния потребител. ЗАЩО?
През този период масово са се използвали минералните масла неотговарящи на изпреварилите ги в технологично и конструктивно отношение двигатели. Говорим за многото клапани, за масовото навлизане на турбопълненето, за повишаване на компресията и оборотите, за масовото навлизане на инжекционните системи, за катализаторите /скопяващи с около 5% моторите/, за компютърните управления водещи след себе си “чип тунинга” и т.н. Въобще за всичко правещо двигателя по-бърз, по-мощен, по-екологичен, по-икономичен и по-надежден. От другата страна обаче са хората- с по-висок стандарт и ангажименти, преодоляващи все по-големи разстояния за по-кротко време и обръщащи все по-малко внимание на подробностите. Така се появява така наречената ЧЕРНА СМЪРТ- разграждане и превръщане на маслото в черна пихтиеста маса, която за броени минути запушва и блокира всичко!. Най-много “изреваване” например е имало от GM- OPEL. И така се стига до опити за изстискване на всичко възможно от минералните и преминаване към синтетичните масла.
Какво се случва обаче, когато един двигател работил с години с минерални масла, премине на синтетика. Синтетиката и полусинтетиката с ниски вискозитетни индекси освен всичко, има и превъзходни миещи свойства. За кратко време тя сваля фините отложения по детайлите останали от минералното масло и най-грубо казано увеличава луфтовете. И тогава питаме “КАКВО СТАВА С ТЕЗИ ПОВДИГАЧИ?” В “Библия за маслата”, посочена от Mugaga например авторът споменава за случаи, при които поизносените легла на сегментите на буталата и самите сегменти така се изчистват, че допуските на сглобката стават вече достатъчно големи за да предизвикат вибрации в сегментите, резонанс и от там дори чупене.
Проблемът при нас, в България се засилва и от друго:
Вносителите на масла вкарват продукти с много тесен /ограничен/ вискозитетен индекс. Например като видим 15W40 и 20W40 ние знаем, че това е задължително минерално; 10W40- полусинтетика; 5W40- синтетика. Рядко можем да направим друг избор. Например ВР и MOTUL пускат тук там 15W50- полусинтетика, а КАСТРОЛ- 10W60- пълна синтетика. На практика всички фирми произвеждат от всеки тип масло доста широка гама от вискозитети. Дори в Русия има изключително разнообразие. Мен винаги ме притеснява ограничението от VW, за което вече казах, масла с вискозитет 15W40/50 и 20W40/50 да се използват до температури минус 15 градуса Целзии! Аз вече имам горчив опит от преди няколко години, когато в града при много силен вятър при около минус 22 градуса, колата ми много трудно запали /трудно превъртя/, а когато запали не можа въобще да вдигне налягане. Трябваше непременно да пътувам /детето ми беше с много висока температура/, бях изключително притеснен и бях готов на всичко. Бутнахме я в гаража на комшията и загряхме картера за малко с бензиновата лампа. Чукнах и тя вдигна налягане. Оправих си детето по докторите, като гледах двигателя да не изстива и при всяко следващо палене треперех дали ще вдигне налягане- беше някъде към 94г., а автомобилът бе Нисан. След всички перипетии изчаках няколко дена да се постопли, запалих я и пак вдигна налягане, и отидох да сменя маслото. Тогава тъкмо се бяха появили тук там първите полусинтетики и по съвет на един майстор да налея по-тънко, налях 10W40, но едната кобилица на клапаните вече се беше разтропала. Други износвания по двигателя сигурно имаше, но поне не блокира на момента и след това продължи да върви. Така и си замина.... Тогава разбира се бях пълен аджамия по маслата и доста време си мислех, че просто съм попаднал на някакъв “боклук”, но думите на майстора “по-тънко” също ме глождеха и ме накараха да чета и ровя всичко на тази тема…
Дано да не е досадно това лирично отклонение, но сега въобще и не си помислям за вискозитет 15W40, особено за планината, където обичам и ходя много често на ски! Но как да си намеря минерално 10W40 с нормите например за стария си VW, като го няма в България!? Ами минах на полусинтетика.
Чета в сайта на Валволин отзивите на доволни клиенти: Еди кой си карал колата си минерално 5W40 много години и бил много доволен защото нямал проблеми и било доста евтино, друг пък карал със синтетика 15W50 и също хвали. Като гледам по картата единият живее доста на север, а другият на юг, но те имат избор, а ние не.
И накрая: как да преминем към синтетика или полусинтетика, ако сме решили. С предварително промиване на мотора, но не с 200мл флакончета, които продават тук, и които трябвало да налеем в старото масло и след 2-3 мин работа да излеем всичко. Трябва да използваме специални миещи масла от типа на 0W40, които са задължително синтетични. Източва се старото и се налива това. След работа на ПРАЗЕН ход 20-30мин всичко се източва, сменя се филтъра и се налива избранота от нас синтетика. Така пишат и “Библията….” на Mugaga.
И накрая, въпреки всичко не е за предпочитане “резачките” дори и да не са многоклапанни да вървят с минералки. "
Надявам се да съм ви бил полезен!!!!
Специални Благодарности На HITMAN и дано има повече като тебе....[/list][/u][/quote][/url]
-
hitman0013
- Мнения: 1865
- Регистриран на: Пон 11 май 2009 11:22
- Автомобил: GOLF 4
- Двигател:
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
темата е стара но да попитам:трансформаторното масло може ли да промие двигателя добре и да го подготви без проблем за пълна синтетика
-
tdi fen
- Мнения: 4703
- Регистриран на: Пет 05 юни 2009 19:45
- Автомобил: Skoda Octavia 1U Renault Clio
- Двигател: TDI AGR
- Местоположение: София
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
в никакъв случай не сипвай трансформаторно масло,дори и маслото за промивка не е свястно,моят съвет е не промивай с нищо сипвай смело пълната синтетика
-
hitman0013
- Мнения: 1865
- Регистриран на: Пон 11 май 2009 11:22
- Автомобил: GOLF 4
- Двигател:
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
е по горе цял ферман са писали за промиване.Като не е с това ,с какво се промива.Смелото сипване в много от случаите е глупаво сипване 
-
tdi fen
- Мнения: 4703
- Регистриран на: Пет 05 юни 2009 19:45
- Автомобил: Skoda Octavia 1U Renault Clio
- Двигател: TDI AGR
- Местоположение: София
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
hitman0013 написа:е по горе цял ферман са писали за промиване.Като не е с това ,с какво се промива.Смелото сипване в много от случаите е глупаво сипване
и аз исках като теб да правя промивка и попитах мой приятел майстор той ми каза че според него по-добре е в двг да остане полусинтетика но масло,отколкото промивно масло което е почистващ препарат и няма добри мазителни свойства
промивните и трансформаторните са масла с повишена киселиност,знаеш че никое масло не може да се източи на 100% и това което е останало продължава да "чисти" заедно с новото масло,след време повярвай ще останеш неприятно изненадан
п.п но ако си решил сипвай "верото" в мотора
-
hitman0013
- Мнения: 1865
- Регистриран на: Пон 11 май 2009 11:22
- Автомобил: GOLF 4
- Двигател:
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
добре колега.Ще имам в предвид съвета ти 
много ми е интересно но маслото с което съм сега, като забърша щеката в едно парцалче и след това гледам че е изсъхнало в парцалчето а не стои мазно както би трябвало да е.Маслото е полусинтетика
много ми е интересно но маслото с което съм сега, като забърша щеката в едно парцалче и след това гледам че е изсъхнало в парцалчето а не стои мазно както би трябвало да е.Маслото е полусинтетика
-
overapac
- Мнения: 712
- Регистриран на: Сря 03 дек 2008 23:56
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: България
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
ами попива ти парцалчето......?!?!??!?!?! 
-
ji4kata
- Мнения: 159
- Регистриран на: Вто 04 ное 2008 0:29
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: около Несебър
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
Моя голфи 1.3NZ е вече долу горе на 600000хил. км само с 10W40 го карам никви проблеми .
-
stuklen
- Мнения: 17
- Регистриран на: Вто 30 юни 2009 8:46
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: Габрово
- Контакти:
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
Здравейте, ще сменям масло и се чудя какво да е 10W40 или 15W40. Бензинова бора на киломентрите от темата. Има някакво с молибден на лики моли. То по добре ли ще да е?
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
Ти го сменявай редовно...пък то си пише какво да е маслото... На 300х.км. е моя кофтор и слагам и сменям масло, както е по техн. характеристика. Няма тънко, няма благо, няма бай Иван така каза. Инженера го е измислил. За марката сам си преценявай 
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
Само полусинтетика 10w40 някоя известна марка. Казвам го от личен опит със синтетика се разтропаха всички кончета в мотора (1.6 Голф карбураторче. Въпросната синтетика я смених веднага, беше ме страх да карам.
Re: Кое масло е по подходящо за двигател над150хил.км??
ЗДРАВЕИТЕ до сега карах с кютен киолер 10в40 така я взех от гемания преди 5 години...по акьли на разбиращи налях лики моли молибден 10в40....marycom написа:Само полусинтетика 10w40 някоя известна марка. Казвам го от личен опит със синтетика се разтропаха всички кончета в мотора (1.6 Голф карбураторче. Въпросната синтетика я смених веднага, беше ме страх да карам.
audi 80 ....моно инжекция 1.8... миждинка..... 
че това масло добро лиеВърни се в “Общи автомобилни дискусии”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 53 госта