От къде зимате '' - '' за усилвателя ?

[Виктор]

Правият ток...

Прав и крив ток няма колега.Има постоянен и променлив ток
Казвам го не да се заяждам, а защото гледам че имаш претенции за задълбочени познания по темата.
Нека използваме правилните наименования на нещата

[andro_]

ОК, постоянен ток.
Приемам забележката.
А иначе претенции нямам .Каквото пиша обикновено е от опит...

[Pepi-s-passata]

ОК, постоянен ток.
Приемам забележката.
А иначе претенции нямам .Каквото пиша обикновено е от опит...

Аз лично си мисля, че отиваме към друга тема и накрая ще спечелиме от петъчния спам

[borislav_mladenov]

аз съм с пасат Б5, 98-ма година хванал съм си маса от болта на колана, който се намира под задната седалка. Кабела ми е 10 кв. м.

[delian1978]

Колеги,
Понеже много глупости са написани в тази тема реших да кача един много добре написан материал относно усливателите и тяхното свързване:

Инсталиране на усилватели

При инсталиране на автомобилния аудиоусилвател се предявяват различни изисквания от електрическо и механично естество , като на по-важните от тях е отделено място в тази точка на настоящата инструкция по експлоатация .
Монтирането на усилватела става на място , което не позволява съприкосновение с твърди предмети и товари ( обикновено монтирането става в багажното отделение на автомобила ) , които е възможно да го повредят механически.
При избора на място трябва да се има предвид и необходимостта от допълнителен акумулатор в непосрсдствена близост до усилватела ( при модели над , или няколко стъпала с обща мощност по-голяма от 1000 W допълнителен акумулатор е задължителен , независимо от изискването за минимално допустимо сечение на захранващите кабели ) .
Освен това трябва да се има предвид , че усилвателът при нормална работа отделя топлина , тя се разсейва в околната среда от целия корпус и избраното място за монтаж трябва да позволява адекватна вентилация .
Между корпуса на усилватела и шасито на автомобила се препоръчва да се постави подложка ( гума или друг подходящ материал ) за намаляване на вибрациите пораждани от автомобила при движение . Неправилно е например монтирането на стъпалото върху бокса с басите .
Сигналът към усилватела се подава чрез универсалните RCA входове обикновено с ниво ( 0.3 до 5 ) V , което позволява съгласуване с повечето възможни източници на сигнал ,за препоръчване е използването на “ LOW LЕVEL RCA “ изходи . В този случай се постига по-високо качество на възпроизвеждане и по-ниско ниво на шума . Този начин на включване се препоръчва при всички приложения за да се избегнат редица проблеми . Важно е свързващите кабели да са качествени – много добра екранировка , изолация , позлатени RCA съединители .
При полагането кабелите , пренасящи сигнала трябва да се прекарат възможно най-далеко от силовата инсталация на автомобила , както и от кабелите захранващи усилватела и свързващи озвучителните тела . При необходимост от пресичане с подобни силови кабели , това трябва да става под ъгъл 90°. По този начин се избягва постъпването на шумове по индуктивен път . Много е важно да не се полагат успоредно , особено по цялата им дължина .
Особено внимание трябва да се отдели на захранването на усилватела . На повечето усилватели нормалната работа се гарантира в диапазона ( 10 – 16 ) V . За да се постигнат тези условия е необходимо да се вземат мерки като : подходящо сечение на захранващите кабели , при по-голяма инсталирана мощност – монтиране на допълнителен акумулатор , евентуална подмяна на автомобилния генератор или дори монтиране на допълнителен .
При избора на сечението на кабела трябва да се има предвид и дължината му ( кабелът към маса трябва да е не по-дълъг от 500 mm ) .При по-голяма дължина се избира по-голямо сечение и обратно .
Свързването на масата е първата и най-важна операция при монтажа на един усилвател , от качеството на тази връзка зависи до голяма степен качествената работа на цялото озвучаване .
Използва се проводник с сечение в зависимост от мощността на усилватела ,но при всички случаи S>8 mm² и възможно най-малка дължина ( не повече от 500 mm ) . Трябва да се осигури много добра електрическа връзка със шасито на автомобила като кабелната обувка
се стяга много добре – например с болт М8 , контактните повърхности трябва да са гладки и добре почистени за постигане на максимална контактна площ . Най-много проблеми в автомобилното озвучаване произтичат именно от лошото качество на масата – малко сечение или голяма дължина на кабела за маса , лоша връзка към шасито на автомобила – както на кабела към усилватела така и на кабела свързващ шасито към клема “ – “ на автомобилния акумула-тор . Затова абсолютно всички връзки в електрическата верига на масата осъществени механично трябва да се прегледат , почистят и стегнат добре .
При инсталирана мощност по-голяма от 1000 W задължително се монтира подходящ допълнителен акумулатор в максимална близост до усилватела ( или до усилватела с най-голяма мощност при няколко стъпала ) . Свързването на клема “-“ на допълнителния акумулатор към шаси се прави според описаните изисквания за осигуряване на “ добра маса “ .
При мощности над 1000W се предявяват специални изисквания и към автомобилния генератор , той трябва да осигурява ток над 100A . При необходимост се монтира генератор с по-голяма мощност и допускащ по-голям товарен ток .

Настойки

Настройката на усилвател става посредством органите за настройка , монтирани на предния панел и с помощта на светодиодната индикация .
Превключвател за филтрите : най-често трипозиционен превключвател ( OFF ↔ LPF ↔ HPF ) – чрез него се установява режима на работа на усилватела ;
Потенциометри за настройка : типично - три потенциометъра монтирани на предния панел - за усилване GAIN и за настройка срязващата честота на филтрите LPF , HPF ;
Индикация : светодиодна
* CLIP индикация за високо ниво на входния сигнал – усилвателът “ криви ” ;
* PWR усилвателът е включен ;
* PROT задействана защита

Ако превключвателът за филтрите се постави в положение OFF сигналът се подава към крайното стъпало на усилватела ( съответно и към озвучителното тяло ) директно .
Превключването в положение LPF , когато усилвателът работи с баси активира нискочестотен филтър , с регулируема
срязваща честота и спад на честотната характеристика обикновено 24 dB/oct . Срязващата честота се настройва плавно чрез потенциометър примерно ( от 40 до 250 Hz ) , това става субективно според динамичните свойства на високоговорителя , акустичните свойствата на бокса и купето на автомобила . Препоръчва се да се избере примерно от 150 до 100 Hz . Всички баси работят в този режим , защото се избягва монтирането на филтри в озвучителното тяло .
Включването на високоговорители за високите честоти изисква високочестотен филтър , отрязващ ниските които биха били вредни в случая . Затова превключвателът се поставя в положение HPF . Срязващата честота се настройва аналогично на LPF и е в границите на 50 до 600 Hz . Наклонът на амплитудно-честотната характеристика в диапазона на срязване е типично 12dB/oct .
Средночестотни високоговорители и озвучителни тела с монтирани в тях филтри се включват при превключвател в положение OFF или HPF .

Потенциометърът за настройка на усилването е предназначен да съгласува по ниво изхода на източника на сигнал с входа на усилватела , поставя се в положение при което звученето е най-добро , без изкривявания . Насройката се прави в следната примерна последователност :
1. Потенциометърът GAIN на усилватела се поставя на минимум ;
2. Източникът на сигнал ( CD player )се поставя на ниво около 2/3 от максимума (ако е примерно до 100 – слага се на 70 );
3. Потенциометърът GAIN на усилватела се върти в положителна посока , в посока на усилване , или по-голяма чувствителност ( ако е разграфено като чувствтелност , т.е. във V , то завътането е в посока на “малките” числа ) . Така се усилва до момента , в който светне светодиодът CLIP или “на слух” , когато започнат да се получават се изкривявания и след това се завърта обратно до момента в който CLIP изгасне , с това настройката завършва.

Видове усилватели:

class A - характеризират се със доста ниска ефективност, максимум 25%. Това е способността на усилвателя да конвертира консумираната мощност в изходяща. Клас А усилвателите почти не се прилагат в кар аудиото затова няма да ги описвам подробно.

class A/B - чувствително по-висока ефективност, може да достигне 50%, теоретично дори повече от 70%. Това са най-често срещаните авто усилватели. Предлагат ниски хармонични изкривявания, което е важно при ползването им за захранване на коаксиални ( дву- и трилентови ) и компонентни колони. Най-добрият вариант ако търсите усилвател за елипси или предна линия.

class D - едни от най-високо ефективните усилватели на пазара в момента ( единствено клас H+ ги превъзхождат, много рядко може да попаднете на такъв. Class D-тата на Hifonics се доближават до тях ). Достигат ефективност от 97%. Високи хармонични изкривявания, до 10%. Особено подходящи са за субуфери.

Ефективност - съотношението изходяща/входяща мощност. Колкото по-висока е ефективността на един усилвател, толкова по ниски са топлинните загуби.

Възможни проблеми и шумове:

Доста често срещан проблем, особенно при старите коли... лади..жигули...не казвам че при новите не го прави...
Проблема е следния. Пускате сд-то но нещо пращи...вие...и всичко това го чувате през колоните си...
Чудите ли се как да оправите този проблем?
Отговорите са много прости!

1.Проблеми от този вид винаги са разрешими(но не бързо,спор няма ,че е играчка),ако се работи с разбиране и последователност.Забравете за всякакъв вид LC филтри в захранването на стъпалата или не дай си боже в сигналния път.
Първото и най-важно нещо е да се определи какъв е източника на шум и как прониква в усилвателя.
Източници на електромагнитни излъчвания в автомобила има всякакви
и колкото е по-нов толкова повече са те(алтернатор,инжекцион,бордкомпютри и разните му екстри).Да приемем,че шума е от рода "виене" и източника е алтернатор .Да примем,че основните изисквания за монтаж са спазени:достатъчно сечение на захранващите кабели,масите на всички консуматори в аудиоситемата в една точка(- на акумулатора),добрe екранирани
входни RCA кабели и прекарването им през праговете на купето или
местата с най малко кабели които може да са източници на шум.
Първото нещо е да се определи как прониква шума в стъпалото.
Проверка дали нивото на смущенията зависи от положението на потенциометъра GAIN(или SENSITIVITY):
-ако да ,то шумовте са индуцирани в кабела някъде по пътя или те навлизат от източника(headunit).На днешно време всеки уважаващ
себе си производител се е погрижил за втората причина.Понеже шумовете са синфазни ,те обикновенно се подтискат(затихват) от
входната част(около40-50дБ за1КHz) ,ако усилвателят е с балансиран вход.Ако сменяте усилватели и правите проби,добре е да имате под
ръка усилвател с такъв вход за еталон(повечето модели на PPI,AUDISON,PIONEER,ZX na KICKER,AMPLITRON и други разбира се).Ако усилвателите в системата са с обикновенни входове този проблем не може да се реши лесно(всеки шум навлязъл ще се усили)
-ако не,то проблема с шумовете е предизвикан от затворен кръг на масите(ground loop).В началото приехме ,че при монтажа всички маси са в една точка,но да не се забравя ,че усилвателите имат различна архитектура и схемни решения.В идеалният случай сигналната и силовата(входното 12В) са разделени галванично в усилвателя чрез
импулсния трансформатор.В зависимост от изпълнението на стъпалото
(екстри и обратни връзка) тези маси може да са напълно разделени,свързани с резистор няколкостотин ома или свързани на късо.При последния случай обикновенно масата на входа на стъпалото е разделена от вътрешната сигнална маса(ground isolator).
Усилвателите на посочените горе производители съчетават балансиран вход и изолация на входната маса.За това те са подготвени за всякакви шумове в автомобила и обикновено се справят добре във всякакви ситуации.
Както се вижда ,усилвателят е много важна част от решението на проблема особенно когато има ограничения в монтажа или не може да бъде изпълнен според всички изисквания.
2.Поставяне на кондензатора на кабела на самия алтернатор


Начини на свързване:

Кондензатори - включвам ги към усилвателите тъй като са от съществено значение за правилната работа на усилвателя. Кондензатора представлява устройство, което позволява съхранението на електричество, което по-късно да бъде оползотворено от усилвателя при пикови моменти. Използва се при по-мощни аудио системи ( при кар аудиото ). Представлява две плочи, между които се задържа електрическа енергия. Стабилизира големината на тока V. Капацитета на кондензаторите се измерва във фаради - F. Най-общо казано, за аудио система от 1000W пикова мощност е желателно да се постави кондензатор с капацитет 1F ( един Фарад ). Кондензаторите обикновенно са със и без управляваща електроника. Евтините модели са без електроника. Най-често тази електроника има волтметър ( показва моментната големина на тока ) и м някои случаи амперметър.
Кондензаторите се монтират възможно най-близо до усилвателя и най-далече от купето. Причината е, че в много редки случаи ( при нарушаване на обшивката ) кондензаторите гърмят със страшна сила. Обикновенно всеки кондензатор има упътване как да се свърже.

Субуфери - Нискочестотни ( басови ) говорители, характеризиращи се със големите обеми въздух които изместват.
Те са най-важни за постигането на сила на аудио системата. Възпроизвеждат ниски честоти. Важните характеристики за един авто субуфер са да слиза достатъчно ниско ( идеалният вариант е 20Hz ) и да притежават видока ефективност ( измерве се в db ). По принцип колкото по-голям като диаметър е един субуфер, толкова по ниски честоти може да възпроизвежда. Субуферите да два вида - SQ и SPL субуфери. Първите са не особено мощни басови говорители, специално разработени за качествена репродукция на басовият честотен спектър. Вторите са предимно са състезания по надсвирване, притежават голяма сила, но в повечето случаи не са подходящи за слушането на нормална музика.
Субуферите още биват еднонамоткови, двунамоткови и четиринамоткови. Последните са от графата SPL.
Освен от качествата на самият говорител, неговите музикални качества зависят и от кутията, която ползваме за инсталацията на субуфера. Обикновено всеки производител посочва каква кутия да използваме за съответният модел субуфер, която обаче не винаги е най-правилната.
Мембраните на авто субуферите са от всякакви материали. Най-важното е мембраната да е от лек материал. Доста често срещаните напоследък полипропиленови говорители не бива да ви заблуждават с написаното по тях. В повечето случаи са с много нискокачествено "свирене". Добри варианти са хартиените мембрани, навлизащите карбонови и композитни такива. При по-мощни системи добър вариант са и алуминиевите мембрани както и кевларените говорители.

Кабели - кабелите не бива да бъдат пренебрегвани при цялостното конфигуриране на аудиосистемата. Лошите кабели могат да доведат до некачествено възпроизвеждане на съответната музика. По големите магазини също могат да се намерят готови решения, но ако търсите нещо качествено - нещата на Connection и Helix са чудесни варианти. Задължително е при свързването на усилвателя да се постави бушон малко след акумулатора, най-често 60А.

[delian1978]

Още едно допълнение към горния материал:
Когато хората говорят за усилватели, обикновено говорят за тези усилватели, които са част от аудио уредбите. Това са една малка част от всички устройства които работят като усилватели. Усилвателите са доста често срещана част, във всичко което по някакъв начин издава звук през тонколони, дори ухото има група от 3 миниатюрни костици, които играят ролята на усилвател. Усилвателите представляват сложни уреди, които изпълняват проста задача. Общо казано, записването на звука минава през 3 основни стъпки
Улавянето на звуковите вълни най-често с микрофон, и преобразуването им в електрични импулси.
Запиването на тези импулси върху съответен носител
Просвирването им обратно, като тези импулси се предават на тонколона, която превръща импулсите в трептения подобни на тези които микрофона първоначално е уловил.
До тук нищо особено не става, улавяне на вибрации, които се преобразуват в един или друг вид сигнали които накрая пак се преобразуват във вибрации. Стигаме там от където тръгваме. За да може мембраната да улови всички трептения, тя трябва да е тънка, лека и чувствителна, и от там тя да трепти с малка амплитуда. Реално се използва принципа на електромагнитната индукция, като към мембраната е закачена фина намотка, която намотка вибрира с мембраната. Тази намотка вибрира около постоянен магнит, и така се индуцира слаб ток. На записващото устройство този ток му е достатъчен, но не и за да накара мембраните на тонколоните да трептят. За да накараме тонколоните да изкарат тези същите трептения, ни трябва уред който може да усили тока без да наруши трептенията. Това звено е усилвателя. Той чете импулсите от микрофона, използва ги като модел върху който да оформи импулси от силен ток, оформя импулси от силен ток като се старае да запази качеството и го подава на колоните. На практика това е възможно защото усилвателя работи с 2 електрични вериги. Веригата със силния ток, обикновено з нея усилвателя черпи ток от батерия, или контакт или друг енергиен източник. Това е изходящата верига. Една от функциите на усилвателя е да преобразува променливият ток в прав и да го стабилизира, като постоянен плавен сигнал. Целта на външната верига е да подава ел. Импулси достатъчно силни за да накарат мембраните на колоните да трептят. Входящата верига е тази към която се включва плейър, или микрофон, или друго устройство чиито сигнал трябва да е усили. Целта е импулсите от входящата верига да слушат като калъп по който да се преобразуват импулсите от изходящата верига. Това става като се използва променливо съпротивление, с което се преобразува изходящият ток. Обикновено в усилвателите има и пред усилвател. Той прави същото като усилвателя само че в по-малки размери. Общо взето се използва междинен сигнал който е по-слаб от изходящия но по-силен от входящият като междинния се оформя по входящия и служи като калъп по който да се оформи изходящия сигнал. До тук е лесната част да усилим сигнала. Сега идва трудното, как да запазим точният модел на трептене, и да не вкарваме шум – да се запази качеството при изход. Вътре има няколко големи транзистора, които са под голям радиатор, защото по време на работата си отделят много топлина. В усилвателя има много и различни електронни елементи, но не всички са толкова важни. Транзисторите обаче са, те са сърцето на усилвателя. Това са полупроводникови елементи, които имат различна проводимост под въздействието на различен ток. Тези елементи се правят от нечист силиций. В чистият си вариант всички атоми в силиция са перфектно свързани един с друг и не остават свободни електрони, за да пренесат сигнала. В нечистия силиций обикновено има примеси от атоми, така че да има свободни електрони, или да има свободни места, по които електроните да се придвижват. В случая със свободните електрони слоевете са тип N – от negative а в случая със свободните места за електрони, Слоевете са тип Р – от Positive
Да ви дим как действа усилвател базиран на би полярен транзистор. Би полярният транзистор се състои от 3 полупроводникови слоя Първият N слой се казва Емитер, P слоя се казва база и другият N слой се казва колектор. Външната верига е свързана към емитер и колектора на транзистора, Входящата верига се свързва емитера и базата на транзистора. Свободните електрони от N слоевете се стремят да запълнят празните места в P слоя. Обаче има много повече електрони от колкото дупки и дупките се запълват страшно бързо. Това създава изхабени зони в N слоевете, където те граничат с P слоя. В тази зона полупроводника се в състояние в което няма свободни електрони или свободни места, и електропроводимостта изчезва. Когато тези зони да много дебели, много малко ток може да мине от емитера към колектора, дори при голяма разлика между двата електрода. Когато тези изхабени зони са големи, усилване на тока в базата тоест тока се контролира от входящата верига. Когато тока във входящата верига си върви нормално, базата е положително заредена, и освобождава свободни места, и с тези места привлича допълнително електрони с което смалява тези изхабени зони. Тока преминава по-лесно и проводимостта са се увеличава. Размера на изхабените зони и от там проводимостта на транзистора, се определят от волтажа на електрода база. Така с трептенето на входящият ток, се влияе на проводимостта на транзистора и от там на тока на външната верига. Така входящият ток, моделира изходящият, и моделираният изходящ се подава на тонколоните. Един транзистор е само елемент, стъпало в усилвателя. Нормален усилвател мима няколко транзистора – няколко стъпала, през които се усилва. Усилвателя на телефон например може да усили до половин ват, колкото за говорителчето в мобилния телефон или в слушалката. Усилвателите в домашните уредби обикновен стигат до няколко стотин вата. Усилвателите за концерти, на открито могат да достигат хиляди ватове мощност. Целта на добрите усилватели е и да запазят доброто качество. Крайният сигнал трябва да има същите трептения като входящият като разликата трябва да е в амплитудата. Този подход може да се използва и за усилването на други сигнали, не само аудио но и видео например, и въобще всичко което се предава по електричен път.

[delian1978]

И като последно допълнение няколко примерни схеми за свързване на един или повече говорителя с една или повече намотки,съответно на 2 или 4 ома:

[delian1978]

Още допълнения:

[delian1978]

И тази за финал:

[borislav_mladenov]

Евала, че си си направил труда да копираш това във форума:) Наистина е полезно и е правилно и свръх професионално...но аз не мисля, че ти си го свързал по този начин... ? Незнам може и да си Но според мен, квито ни са колите, такива са ни и останалите неща , което не е за хвалене..ама какво да се прави