сигурно го има вече
Изкарахме много добре ваканцията в БГ всичко беше ОК особено на морето, хапване пийване по разни ресторантчета качествена храна, ракийки салатки, мезета, биричка и всичко каквото му се прииска на човек.
Ноооoooooo само каква СЛУЧКА ми се случи на връщане от морето направо не е за вярване, ни най-малко пък за разказване. Ма ето че вече минаха няколко седмици от тогава, прибрахме си се в US, понасъбрах смелост и викам айде да я разкажа.
Но нека първо поясня с каква кола бяхме - BMW 550i 2007г на баджанака и бълдъзата, купена преди около година от Германия от дилър на BMW в идеално състояние сертифицирана, с германска регистрация за да се избегне големия акциз в БГ. Та колата върви и то доста, не е не е като някоя 8-годишна 525-ца. Е не е като М5 или 760i ма като за кола дадена ти да я ползваш for free вместо да се набутваш за разни таралясници под наем е ОК, просто няма от какво човек повече да се оплаква.
Та тръгнахме вечерта на 19 юли около 6 от Бургас за София. Някъде към Айтос ме настигна и ме изпревари едно тъмно-синьо Легаси (Субару Легаси) - металик, модела след 2005 г. Няма да му пиша номера, въпреки, че ми се привижда като реклама на филм щом си затворя очите, само ще кажа че беше с калифорнийска регистрация и отзад имаше лепенка BG.
Та... . Викам си - ебахти Легаси-то скапано, къде ще ми се набива пред мен, тоя е има-няма не повече от 250 коня мощност, аз съм с 367 и го емнах да го натискам отзад, ( да карам малко по-плътно до него, за да го подразня ). От зад пишеше Legacy GT и нищо друго. Нямаше кубатура или други символи. Пича вътре си пуснал музичката, затворил прозорците и се хилят с едно момиче. ( Караше само с лявата ръка и не го видях да пипне волана с двете ръце въобще). Като видя, че съм се лепнал зад него намали малко ( иначе караше между 150-160) до около 130 и се заби с тая скорост - викам си миряса копелето и му дадох ляв мигач. Ама не... Той се закачи отзад и почна той да ме натиска... понатиснах аз малко - 170-180 - оня не се откача, нямаше много коли и по правите отсечки преди Петолъчката дигнах 210-220 - оная гадна муцуна седи на 20 м. зад мен и не мърда - направо ми скъса нервите. По- бързо не става да се кара, защото асфалта беше мокър, а и пътя не е за такива скорости - така до разклона за Сливен. Точно преди разклона намалих на около 130 и като го подминахме, оня ми даде левия мигач и докато разбера ме издуха. Викам си - мамка му и прасе , тая няма да я бъде и го подгоних и аз ... На разклона за Пловдив така се бях унесъл да го настигна, че не се усетих как го подминахме и запраших и аз след него за Казанлък. По едно време започна да ми дърпа напред - гледам аз карам със 180 - значи той някъде към 190-200 натиска. Понатиснах аз - 200 - оня пак дърпа напред -- направо ме хвана шубето. Жената до мен се свила и не смее да се обади и чак ми стана кофти, ама викам няма да се давам, иначе ще изляза некадърник и пак газ. По едно време една дизелова Джета комби TDi модел около 2005 г с плевенска регистрация, една Хонда Сивик от около 94г и една Мазда CX-7 движещи се в пакет ми се изпречиха и докато ги мина по завоите изгубих 5 минути. В това време онова животно се изгуби напред. Изключих климатика за малко повече мощност, угасих радиото да не ме разсейва, включих стептроника на ръчно и газ ... Мамка му и Legacy - лепи се по завоите като дъвка и набира по баирите като диво прасе. На едно - две места едвам не изхвърчах от завоите, добре че нямаше коли отсреща, оня пердаши и хич не му пука. Почнах да изпреварвам гьотере и на един два пъти едва не се набих на коли отсреща... Щях да се пребия като последното тъпо говедо - а оня го изгубих. Някъде точно преди Казанлък изчезна. Натисках колкото мога до Карлово - нама братче... Викам си тоя е спрял някъде или се е отбил от пътя. Аз така и така хванах подбалканската, викам си ще мина от там за София - тъкмо да видя как е пътя. Ама си понатискам кораво. Може пък да го настигна някъде. В село Левски ме спряха катаджии - ограничение 50 - аз карам със 130 - отлетя ми талона барабар с глобата, а и се забавих 10 минути. Метнах се и пак газ, до Пирдоп. Викам си оня сигурно е в някое дере и бере душа аз пак съм цял.
Ама пак същата краста ме гложде - трябва да го настигна някъде - до София все има надежда. И газ... Така до входа на София през Ботевградско шосе. Лампата за горивото ми светна на 50-60 километра преди София и на един километър преди околовръстното ми свърши бензина. Добре че наблизо има ШЕЛ. Спрях от страни на пътя. Взех жената и скапани като пребити кучета тръгнахме към бензиностанцията пеш с надеждата от там да купим туба да я напълним с бензин и да заредим колата. И там какво да видя .... Същото гадно Legacy. Седи спряно не на колонките, а на паркинга. Влязохме вътре и гледам пича - около 50 годишен, с прошарена коса, с едно момиче на около 25 г. ( много си приличаха - сигурно му беше дъщеря) довършваха вечерята си - печено пиле и бира Staropramen. Kато ги гледам те си приказват спокойно, хилят се на някакво списание и изглеждаха свежи като кукуряци. Направо ме хвана срам да приказвам с тях - аз целия мокър, потен зачервен и със страхотно главоболие. А мислех да ги питам какво има под капака на това Legacy - има ли нещо по- голямо от 2.5 Turbo или 3.0? Да не е бил с някакъв друг двигател и да се бъзика с хората по пътя -- не знам ама сигурно няма да го забравя
Баси, тез въобще не ме забелязаха. Минаха покрай мен, купиха си кола и шоколади за изпът и си заминаха.
От тогава не мога да спя спокойно. И си мисля че човека въобще не е виновен за мойто състояние. Просто той е имал по-голям късмет по пътя.
Аз взех пътя Бургас - София за 3 часа и 15 мин. ( Като не смятам 15 мин. забавяне) ОНЯ го е взел за под ТРИ часа. През Карлово. Бах мааму. Това не може да бъде. Направо не мога да си намеря място.
БМВ-то си е БМВ. Ама онова животно не може да е по-стока. Що стана така - незнам.
Едно знам. От сега на татък ще уважавам всеки на пътя, защото явно човека прави колата. Но все пак почвам да си мисля обаче, че пича много добре е знаел, че на магистралата няма никакъв шанс срещу мен, осъзнавал е че ще го разцепя отвсякъде та и затова тръгна по подбалканското.
Ахааа, ей сега ми се навързаха нещата.
Беше ми малко странно в началото, защото случки като тази нямаш всеки ден, а то си имало обяснение всичко това.
Карам си значи с четворката (ВАЗ 2104) по магистралата, скоро беше. Лято, сезон, жеги, а трафик няма. Даже последната ремонтна група си обираше съораженията, щот им казали: "ако не се махнете, Бойко ша ви махне." Чистота, спокойствие, пътя равен, нема дупки - също като у нас си в Америка. На всеки километър щастливи катаджии ми махат и се усмихват. Нема работа за тех. Пътя празен, само аз, но нали не нарушавам правилника, нямат причина да ме спрат. Още повече, че са от специалната група отзовани за сезона да контролират източната половина от магистралата и това им се води командировъчни или един вид "извънреден труд", който е най-цененото нещо в България. И точно когато си мислех, че единственото което може да ми се случи е да видя табелата с надпис София, в моята лента незнайно от къде се пръкнаха един Биймър петица и некво си Субару. Бая са бяха натопорчели щот въпреки, че на Субареца не му личеше, тоя отзад с Баваркат бая зор си беше дал да го догони. Викам си лошо нема нек си рейсват момчетата, ама що ми се пречкат на пътя. Светнах им с фаровете, щот на четворката клаксона не и бачка още от комунистическо време. Никой не е**** да ми обърне внимание. Викам си, ще изчакам да подминем следващата стоянка на катаджиите, те и без това са на всеки километър и ще предприема нешо. Тия отпреде обаче яко за се заяли и ми се пречкат на пътя. Подминавайки поредната двойка щастливи униформени, въпреки огромното си нежелание, дадох десен мигач, той само предния ми работи, и предприех изпреварване от дясно. Минавайки покрай Биймъра забелязах, че километража му отчита към 200-220км/ч. Не мога да кажа точно щот на Ладичката километража не работи от как бутнаха Мавзолея - не можа да го преживее горката. Изпреварвайки Субарото ми напраи впечатление, че шофера е мнооо пекан. С едната ръка държеше волана, с другата некво младо гадже седнало отпред, а с другата пушеше пура. Нямах време за повече подробности, защото се разминахме доста на бързо. Интересното беше, че въпреки многото полицаи на пътя, никой не ни спря. Сигурно защото единия беше с Американска регистрация на колата, другия живееше в Америка, а Ладата отдавна я нямат за кола. Не знам! Аз пътя Бс-Сф го взех за 2:10ч. Така като се замисля Биймъра сигорно го е зел за около 3:15ч, а Субарото най-вероятно за повече, щото шофьора ми изглеждаше малко гладен. Странни работи стават в нашта родина. Нямах време да си регистрирам нов акаунт за да споделя тази случка, ама то и без друго кой ли вече го прави...
Все пак е адвокат 
