ще ми се наложи да давам 24часови oncall дежурства, и искам да питам има ли някаква компенсация, дори и да не ми се налага да работя?
или ще пия една студена:)



въпрос относно трудово законодателство
Правила на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
- Pichaga
- Антиспамър №1
- Мнения: 16339
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:57
- Автомобил: Opel Zafira B
- Двигател: Z19DT
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: въпрос относно трудово законодателство
тука требе да се намеси барабуса, ама
Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
Удължаване на работното време
Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.
(3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
(4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
(5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.
(6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.
Намалено работно време
Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Намалено работно време се установява за:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нова, бр. 25 от 2001 г., предишна ал. 2, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., предишна ал. 3, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
Непълно работно време
Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 48 от 2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 48 от 2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
Въвеждане на непълно работно време от работодателя
Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
(3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:
1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;
4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
Разпределение на работното време
Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
(3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., отм., бр. 48 от 2006 г.).
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
Ненормиран работен ден
Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
(2) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
(4) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.
(5) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(6) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Нощен труд
Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
(4) Нощният труд е забранен за:
1. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 52 от 2004 г.) бременни работнички и служителки;
3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
4. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., отм., бр. 48 от 2006 г.).
Особени правила при полагане на нощен труд
Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2 , както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287 .
(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Работа на смени
Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
(2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.
(4) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес.
(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.
(6) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
Отчитане на работното време
Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 48 от 2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 52 от 2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
Удължаване на работното време
Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.
(3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
(4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
(5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.
(6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.
Намалено работно време
Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Намалено работно време се установява за:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нова, бр. 25 от 2001 г., предишна ал. 2, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.
(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., предишна ал. 3, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.
Непълно работно време
Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 48 от 2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 48 от 2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
Въвеждане на непълно работно време от работодателя
Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
(3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:
1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;
2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;
3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;
4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.
Разпределение на работното време
Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.
(3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., отм., бр. 48 от 2006 г.).
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.
Ненормиран работен ден
Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.
(2) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.
(4) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.
(5) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
(6) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Нощен труд
Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
(4) Нощният труд е забранен за:
1. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 52 от 2004 г.) бременни работнички и служителки;
3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
4. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., отм., бр. 48 от 2006 г.).
Особени правила при полагане на нощен труд
Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2 , както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.
(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.
(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287 .
(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.
(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
Работа на смени
Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
(2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.
(4) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес.
(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.
(6) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.
Отчитане на работното време
Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 48 от 2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 52 от 2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
- Pichaga
- Антиспамър №1
- Мнения: 16339
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:57
- Автомобил: Opel Zafira B
- Двигател: Z19DT
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: въпрос относно трудово законодателство
и за почивките
Раздел III
Почивки
Почивки в работния ден
Чл. 151. (1) Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
(2) Почивките не се включват в работното време.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.
Междудневна почивка
Чл. 152. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Седмична почивка
Чл. 153. (1) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
Празнични дни
Чл. 154. (1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 1988 г., изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г., бр. 104 от 1991 г., доп., бр. 88 от 1992 г., изм., бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 22 от 1998 г., бр. 56 от 1998 г., бр. 108 от 1998 г.) Официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд
Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.
Раздел III
Почивки
Почивки в работния ден
Чл. 151. (1) Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
(2) Почивките не се включват в работното време.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.
Междудневна почивка
Чл. 152. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Седмична почивка
Чл. 153. (1) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.
Празнични дни
Чл. 154. (1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 1988 г., изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г., бр. 104 от 1991 г., доп., бр. 88 от 1992 г., изм., бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 22 от 1998 г., бр. 56 от 1998 г., бр. 108 от 1998 г.) Официални празници са: 1 януари - Нова година; 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник; 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението; 22 септември - Ден на Независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово; Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд
Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.
- Pichaga
- Антиспамър №1
- Мнения: 16339
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:57
- Автомобил: Opel Zafira B
- Двигател: Z19DT
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: въпрос относно трудово законодателство
относно дежурствата
явно не си на работа, а следва да си на разположение само
тогава доколкото знам трябва да ти го платят, но е разрешено
примерно съдии и прокурори дават такива дежурства на повикване няколко пъти в месеца
явно не си на работа, а следва да си на разположение само
тогава доколкото знам трябва да ти го платят, но е разрешено
примерно съдии и прокурори дават такива дежурства на повикване няколко пъти в месеца
- dude
- Мнения: 1614
- Регистриран на: Пет 27 май 2005 13:01
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: въпрос относно трудово законодателство
четох, но не разбрах как трябва да ми го платят- на база реално отработено време ? или на някаква ставка за тези 16 часа- защото през деня съм си и на работа
- Pichaga
- Антиспамър №1
- Мнения: 16339
- Регистриран на: Вто 08 юни 2004 16:57
- Автомобил: Opel Zafira B
- Двигател: Z19DT
- Местоположение: София
- Контакти:
Re: въпрос относно трудово законодателство
реално ти си на разположение, а не работиш
така че надали ще ти го платят на час...
така че надали ще ти го платят на час...
Върни се в “ОФФ-Топик - други”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 21 госта