както вече някои знаят ми изпадна една сума с която да подменя голфарата (тройка 92-ра) с друг по-нов автомобил. Дълго въртях, суках и накрая се спрях отново на голф, но този път четворка. Всичко мина екстра, огледи, проверки, тинтири минтири и така дойде днешния заветен ден на покупката

Като за начало не можах да мигна нощес. Въртях се, кошмари, чудеса... в 6:00 станах като бито куче. В 8:30 бях пред банката да тегля парите. Влизам в чакалнята и о изненада! Скапала им се системата и нямат връзка със сървърите

Почаках ги 15 мин и цъфна една кака която съвсем безцеремонно ми заяви, че проблема им е сериозен, засегнал е цялата клонова мрежа и вероятно няма да го оправят до обяд

Хубаво ама мен в 9:30 ме чака човек с кола за продан на другия край на града. Направо побеснях! Вдигнах им един скандал и след 10 мин разправии се оказа, че имало един едничък клон който имал връзка с базата и можели да ми изплатят сумата. Подпалих голфа и газ. Поне беше близо и ми свършиха работа.
Отивам на срещата там всичко ток. Момчето ме чака, минаваме през нотариуса, правим сделката и той си заминава. Прибирам се вкъщи и о ужас! Не ми е дал платените данъци на колата. Звъня му а той вече излиза от София в командировка със служебен превоз и няма как да се върне. Уговаряме се да ги остави на макдоналдс на царигратско и да тичам да ги взимам. Паля новата кола и излитам. Взимам си бележките (благодарности към служителите в макдоналдс) и се изпърдевам към работа.
Понеже бачкам много близо до КАТ зарязвам колата пред офиса и отивам да регистрирам. Вървиме си с колегата Volkov към КАТ, аз си се кефя, радвам си се, един весел...
Присигаме на гишето и идва момент да ми приемат документите. Тук лична карта, там лична карта... няма ми го целия портфейл


Връщане, обикаляне, ровене в колата, ровене в офиса, обратно обикаляне на маршрута, ровене по храсти... Няма портфейл и толкова

Тръгвам по мъките, паля колата и си забравям всички останали документи в офиса... Отивам намирам пари, експресни снимки, полиция, община, банка... пълната лудница. Добре, че поне не ме спряха без един документ ни за самоличност, ни за кола, ни за правоуправление на МПС...

Пръснах една кофа нерви. Заболя ме главата, стегна ме стомаха, призля ми и какво ли още не. На финала реших да не се връзвам и да се радвам на новата си колица. Картата майната и, а с парите някой да се чувства почерпен.
Слизам в двора и започвам да претакам багажите от тройката в новата. Ударих и един маркуч и точно като се канех да я изпрахосмуча ми звъни служебния телефон

- Ало?
- Добър вечер, г-н (моето име)?
- Да?
- Да сте си губили нещо наскоро?
- Ъхъм...

- Ми заповядайте (адрес на магазин до офиса ми) да си го получите

- (шок топки, топ шошки и секви радости)

Пристигам на мястото. Магазина добре го познавам. Точно с/у офиса. Познавам персонала. Те обаче не ме познали по личната карта защото там съм 60 кила по-слаб

Здрасти здрасти всичко ток. Дават ми портфейла който намерили от страни в тревата. Отварям го и ооооооооооооо



Всичко си е там! До стотинка

Хиляди милиони благодарности + 50 лв за почерпка които едвам приеха и се спасих...
Сега стоя вкъщи и нито знам какво ми е, нито къде съм, нито какво се случи...
Искам да благодаря специално на Ваското1 за съпорта около покупката на колата, на колегата Volkov за това, че цял ден се размотава с мене и ме подкрепи в безбройните тъпи ситуации в които попаднах, на хората от магазинчето които не се полакомиха за 400 лв и ми върнаха вярата в доброто у човека!

Сега съм горд собственик на Голф 4, 1.8Т AGU мотор, 1999 година

