Вчера се прибирам София -> Видин привечер, сам с голфа, спазвам си всички ограничения, не бързам за никъде...
Между Димово и Срацимир ми светкат, аз учуден (в Димово имаше КАТ-аджии) махам с ръка и намалявам.. След малко гледам пръст и някакви начупени елементи от кола, няколко коли на аварийни и едно момче маха да намаля. Спирам викам "нещо да помогна"? Той не, няма нужда, чакаме линейка, ама един човек не можем да го изкараме от колата, че е заяла вратата. Викам ще спра, белким помогна някак.
Един форд, не гледах модела, някак беше излязъл от пътя, после се е въртял доста... Шофьора (форда беше с десен волан) беше излетял от колата и беше в канавката, мърдаше, около него имаше хора. Пасажера обаче беше още в колата.. Нямаше течности от колата, нямаше пушек, предположих, че е безопасно.. Доста хора бяха спрели да помогнат, останалите бяха спрели назад, за да не пречат като минават. 3-ма човека опитвахме да отворим вратата, ама тя не иска.. От някъде донесоха щанга (малка) и голяма тръба, за удължител. Нищо не направихме, само изкривихме ламарините.. Човека вътре стенеше от болка, боли го корема и главата. Другата врата е отворена, ама не смеем да мръднем човека, да не стане по-зле.. Така са ме учили познати и кат-аджии.. Говорихме му, пръскахме го с вода. Еърбеговете се бяха отворили, явно те ги бяха спасили... Колата беше обезобразена.. На 20-30 метра от нея назад по пътя видях бронята, на 10 метра от нея - шофьора в канавката.
Дойде патрулка, дойде линейка, откараха шофьора. Остана един лекар при спътника, измери му кръвното, говореше му, държеше го за ръка. Премести го на съседната седалка внимателно. Ние си тръгнахме, защото беше очевидно, че няма повече какво да направим. По пътя напред се разминах с линейка, явно отиваше за спътника.
На другия ден (днес) по радиото чух за катастрофата, двамата са със сътресение на мозъка, спътника освен със сътресението - с много счупени ребра. Счупени от колана. Шофьора обаче явно е бил без колан, щом беше излетял от колата... Та кое е по-добре? С или без колан?
Пиша го това, защото не винаги никой не спира.. Не знам от какво зависи, в тоя случай хора не липсваха. Всеки даваше полезни идеи, никой не се беше сетил да разкачи клемите на акумулатора. Дойде един човек, изрови ключ отнякъде и ги махна. Когато теглехме вратата и бутахме лостове, помагаше един циганин. Мръсна тениска, с галоши, ама се мъчеше най-много човека
Имаше и българи, които стояха отстрани и гледаха.Добре, че нямаше някой да снима с телефон, че щях да му го изтръгна от ръцете.
Както виждате едно камъче е достатъчно да преобърне колата!
.Целия път беше в антифриз и масла и за малко да стане още една катастрофа.Една синичка жигулета така поднесе и почна да дрифти(незнам дали беше случайно или не), че беше достойна за дрифт състезание, но това е друга тема!Лошото е, че там съм бил свидетел на доста безумни изпреварвания през насрещното и точно на същото място преди 2-3 месеца едно Поло се размаза в една Х5-ца,едвам извадиха момчето от Полото...а там все пак си е с по две ленти във всяка посока....тъпото е,че винаги ще се намери някои нервак който,закъснява за някъде да настъпи педала и един, два пъти ако си изпреварил така, не означава, че и третия път ще успееш да се шмугнеш на косъм.А и нали знаете поговорката "Бързай - бавно".....
