
Отиде си още един голям, велик български писател
Дончо Цончев написа:"Абе братле. .. мамка му и животеца, дето е даден на нас. Мамка му!..... Дръж се и ти. Всичко ще се оправи, да знаеш. Щом се държим помежду си......Може би после. Друг път. След години или след няколко крачки."
Пет дни преди да навърши 77 години почина писателят Дончо Цончев.
Той е автор на близо 60 книги с проза и публицистика. Сценарист е на четири игрални филма, написал е пет театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза.
- Известно е, че днес хората не четат. Какво губят от това?
- Те не знаят, че губят. А и начинът, по който ги възпитаваме, е безумен. Аз започнах да преглеждам масовата преса и взех да научавам цвета на гащите на фолкпевиците, имената им помня. Следя с кого е излязла някоя от тях, какво са правили, за бандитите знам доста. Това е злободневието. Това е, което се чете в стохилядни тиражи. Това са героите на нашето време. И затова днешната младеж бърка Левски с футболния отбор. Схемата е пагубна. Тази фраза "морални ценности", думата "духовност" за тях са нещо измислено. Хората, говорещи за това, са някаква секта, идиоти, които се занимават с откачени неща - поезия, любов, природни картини. Те буквално се подиграват с нас. Но така е по цял свят. Поголовна бездуховност, новият бог - парите, е по-силен от Сталин, от всички диктатори. Но особено с възрастта усещаш пределно ясно, че парите не са всичко. Богът на парите е лъжовен.
- Каква е диагнозата ви за медийното слово?
- Загуби се всякаква мярка. Човекът, който пише и мисли за език, за стил, за богатство на изразите, за метафори, за духовни, емоционални отношения, вече изглежда старомоден като някоя учителка по български от миналия век, която става смешна. Отвори се тая чешма и такава помия тръгна… Едни и същи хора - от много години ги следя - се държат като цветарки. Яви се някой политик на гребена на вълната и го изкарват бог. Като падне, го хулят - същите хора. Това става няколко пъти с няколко души политици, имена, които са в оборот непрекъснато. И не мога да си обясня как тези писачи гледат на себе си. Тоз гений ще спаси България. След като падне, казват тоз престъпник ограби България. Втори път, трети път, с различни лица. Никой не запази критичен тон в началото, като тръгне някой от поредните спасители. Никой не запази приличен тон, след като падне. Има нещо дълбоко просташко и примитивно, нещо крайно неморално в това.
- Какво продължава да ви крепи в тази враждебна среда?
- Моите читатели. Аз не ги излъгах и сега те ми се отплащат по един превъзходен начин. Не участвах в промени, в революции. Поддържал съм една и съща позиция винаги. Шефът ми е един - горе на небето. И пред него не ми се криви. После - искам като се бръсна, да знам кой е тоя отсреща. И едно чувство за достойнство се натрупва. Аз го усетих чрез другите, чрез отношението им. Знаят, че няма да ги подведа. Най-просто казано, хората ми вярват. Аз имам хиляди задочни приятели. Току получа дамаджана отнякъде. Еди-кой си. Не сме се виждали изобщо. Някоя бутилка със стихотворение. И усещам, че аз съм му на тоя човек кумирът, че има 20 от книгите ми. После с някои от тях се виждаме. Знаеш ли какво е да имаш готови приятели. Все едно че сме били заедно. Като роднини сме. Имам много такива хора. Това не мога да го сравня с нищо. Знам, че съществувам в тях.
- Тази година получихте Вазовата награда. Това ли е таванът за българския писател?
- Аз ги броих, имам всички възможни български награди. Имам една световна за литература, в добра конкуренция, и две европейски. Имам орден "Стара планина" първа степен и каквото се сетиш. Много се радвах на Вазовата награда, Иван Вазов ми е патрон, любимец. После, когато му погледнах пак биографията по случай наградата, видях, че той си е отишъл на 71. Почти момче, завалията.
- Вие сте градско чедо, живеете отдавна в столицата, познавате града. Какво се случва със София, какво лекарство може да я оправи?
- Някакво драстично лекарство трябва да е. Имаше идеи да се ограничава увеличаването на населението, имаше идеи да се спират колите от провинцията на Околовръстното. Аз не съм по драстичните действия, но не виждам друг начин. Би било ужасно да кажа да се внимава с жителството, както едно време, защото аз бая теглих с това жителство.То не е проблем само на София. Мексико е 15 милиона, две Българии. Мисля, че не може да се спре този процес. София ще става все по-селска, все по-мръсна. И все по-анонимни лица ще идват тук, готови бандити, които нямат тука връзка с никого. Аз съм от 1949 г. в София. 60 години живея тук. Съседи, познати, родство, квартала. Момчета, с които играем или сме съученици. Ти си нещо там и не можеш така да излезеш от общата схема. Имаш едно възприето поведение, приличие. Винаги е имало хулигани. Но сега е джунгла. И можеш да правиш, каквото си искаш.
- А какво искате да извикате на автомобилните камикадзета?
- Най-грубо казано, да не се самоубиват. Това е безумие. Дъщеря ми живее в Швейцария. За 2006 г. си спомням, че имаше 6 жертви по пътищата в Швейцария. Тя е колкото България. Тука - хиляда, хиляда и нещо на година. Много пъти са шест до осем на ден. Това не знам дали го има по света. Пълно безумие. На руска рулетка го дават много от шофьорите. Стана приключение да стигнеш донякъде с колата. Говори ти бившият шампион, състезател по автомобилизъм. И брат ми, ортакът ми от състезанията, и той вика: стана приключение да излезеш с колата.