Бях на РД на мой приятел в друг квартал. Понеже ми бяха затиснали голфа на паркинга, палих ладата и право там. Хапнахме, бъбрихме, смяхме се. С две думи - празнувахме, но не съм пил понеже шофирам. И към 3 часа ще си тръгвам, че тая сутрин да стана по с време. Хубаво, обаче входа е тъмен и няма осветление. Слизам от асансиора и тъкмо излизам на входа и гледам нещо мърда в колата ми бе. Ей богу, изкарах си акъла - викам си "край, на тоя му се еб@ мамата". Правя се на разсеян и минавам покрай колата с парадна стъпка, тоя вътре не реаргира, все едно у дома си
Обърнах се рязко и отворих вратата и го хванах за яката. Изкарах го от колата и почнах да го нареждам. Поглегнах вътре - СД-то на мястото си, жабката затворена,не се вижда да е мърдосвал вътре. А то какъв човек само - възрастен ром около 170 см, слаб, мустакат, с голямо кожено яке и слънчева шапка, имаше някаква странна тръба от гърлото му стърчеше. Първо реших да го бия /въпреки че беше набор на баща ми/, после се реших да го бия и да викна полиция но и от това се отказах. Реших да викна полиция, добре, ама се сещам че си оставих телефона вкъщи понеже ми падаше батерията а и кой ще ме търси в събота вечер
Нямаше как да викна домакините на партито, щото нямат звънци отдолу, а и апартамента им гледа към гърба на блока. В тва време докато викам по тоя мангал черен, и се светна на първия етаж и излезе една жена - и си викам "край тоя оттърва боя". Почнах разпит - как е влязъл в колата. И почна да ми обяснява как била отключена
, как негов приятел на същата улица имал същата, как си помислил че била неговата... Абе с две думи, почна да ме лъже, беше я отворил. Колата не съм я забравил отключена, понеже докато я заключвах и пристигнаха още от поканените, че ме бъзикаха че никой няма да я открадне. Влязах в колата да видя дали всичко е ток, жабката беше разбъркана, но уред, гироре/само го беше извадил/, фенер, панела на СД-то и тем подобни полезни историй си бяха на мястото... Накарах го да си изкара всичко от джобовете. Нищо мое не видях. Само дето и нож си носеше
Почудих се кво да го прая, не посмях да го ударя че тая тръба от гърлото направо лошо ми ставаше като я погледна... Ще го ударя и му стане нещо, ще ме съдят че съм утрепал човека дето ми тарашеше колата. Едно хубаво му обясних какво нищожество е, как и аз не съм се замогнал, но не съм тръгнал да обирам чужди коли, и че за мен не е човек. Разбирам да е на 18, да е на 20 - да каже човек че е искал СД-то. Не го бих, поразклатих го малко, пообясних му при повторна наша среща как ще го натоваря в багажника и никой повече няма да го чуе/види и го пратих да си дири късметя. С тва темпо - ще си го намери...
Като се прибрах почнах да мисля и да се критикувам що съм го пуснал, що не съм викнал полиция/ и да пиша 3 часа обяснения посред нощ там, тоя филм съм го играл един път/, що не съм го бил. Но прецених по свое му, че май трябваше да си говори с полицайте... Но беше минало.
Тва е колеги. Излях си мъката.
.
