„Настана пълен хаос около Алексей Петров; Разделянето на Октопода незаконно; Решението на Софийски градски съд от миналата седмица, с което Петров беше оставен в ареста, също е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено”- такива бяха анонсите на всички новини, които удариха ЦЦ като физкултурна пудовка по главата.
ЦЦ изскочи от къщи, както си беше по гащи, като брат на Пернишки прокурор и благодарение на отличната си физическа подготовка прескачаше по 10-15 стъпала наведнъж. В бесния си галоп по стълбите не забеляза, че охраната му не е на обичайното си място. Бронираният мерцедес и шофьорът му също ги нямаше пред блока, което леко го озадачи но нямаше време за мислене, скочи в едно мърляво такси и отсече кратко и остро:
- Министерството!
- Кое министерство? Аз да не съм ти Нострадамус да знам къде си се юрнал!И толко ли немаше време да се облечеш малко.Откачени хора, шибан народ!- нервничеше, докато си палеше цигара таксиджията , който май изобщо не позна ВИП клиента си.
Постовият полицай на МВР не се изпъна и не козирува на ЦЦ, както обикновено, а свойски и съчувствено му заприказва: „Ле-лее Цецоо, как си го закъсал! Не стига че си закъснел, ами си и гол!
Метни си нещо отгоре и бегай при началника на Кадри, че сто пъти ме пита дали се дошел.”
Това почваше да прилича на някакъв кошмар. Служителите в министерството, които до вчера угоднически го поздравяваха по коридорите сега или се правеха, че не го виждат или го гледаха нагло и подигравателно, когато се разминаваха с него.
ЦЦ влетя в кабинета на началника на Кадри - Иван Аврамов.
- Леко, ще ме отнесеш бе Цветанов! – иронично и сърдито изръмжа Аврамов, който се случи близо до вратата в момента на нахлуването.
- Какво става тук?? – кресна ЦЦ.
-Първо: тук не се вика, второ: въпросите задавам аз и трето: ти часовник имаш ли?! Я виж колко е часа! Ти идваш по-късно и от министъра бе, Цветанов, не те ли е срам!? - нареждаше Аврамов като го гледаше строго със змийските си очички.
-Ама нали аз съм…?!
-Аз–ти, вече няма значение! – прекъсна го Аврамов - Отиваш си на работното място, старото, и почваш да си натискаш папките, че няма кой да ти върши работата! А сега ме остави, че съм затънал до гуша в задачи!
Аврамов беше известен с това, че нямаше никаква работа, но беше Паганини в симулациите на отруденост и пренасочването на лоялност, с което оцеляваше при всички ръководства на МВР.
ЦЦ се ощипа силно с надеждата, че това е кошмар, но не би-само където си направи синка.
„Този бастун да ми държи такъв тон?! После ще го смачкам, сега трябва да разбера какво става”- възвърна си смелостта ЦЦ, докато набираше номера на неговият благодетел, най-силния премиер в историята на третата българска държава:
-Бат Бойко…, шефе,..аа.. г-н Генерал, здравей! Абее.. може би нямаше нужда да те безпокоя, но днес се случват едни странни неща с мен.. Може ли да се видим?!
- Нема к’во да се гледаме, Цецо!Ти май не си внимавал онзи ден, когато Аз казах, че който сгреши го отстранявам. Ти не само сгреши, ти се оплете, ти се оля, ти се осра с тоя Октопод бе, Цецо!Ти ми изяде рейтинга бе, пич!Едно конгретюлейшън не са ми казали цяла година американците заради теб. Отивай си на кадровишката работа и целувай ръка, да не те върна пак да въртиш геврека.И не ми се обаждай повече, че пиша SMS на Алексей!-нокаутира го Човекът на който дължеше всичко.
„Тиква октоподска, мутра такава, шланг пожарникарски, ръка ще ти целувам! Нещо друго нещеш ли да ти целувам?!”- ЦЦ вече преливаше от омраза към довчерашният си кумир.
„Няма да ти се дам толкова лесно, Тикво! Ще се обадя в ДАНС-те ме накиснаха в този бъркоч, те ще ме оправят. Специална служба са, контраразузнаване, могат да накарат Земята да се върти обратно, та с един цървул от Банкя, с един прост пожарникар ли няма да се справят!”- даваше си кураж ЦЦ, докато набираше шефа на агенцията Йовчо Цветлинов:
-Йовчо, как сте?! Как е оперативната обстановка?- опита се да звучи бодро ЦЦ.
-Правим подписка срещу Татяна Дончева и деструктивното влияние на съдебната система…- някак си неуверено звучеше Цветлинов.
-Всички агенти ли се подписаха?
-Ами! Само десетина ултраси от нашия кръг.Другите се скриха като мишки, като гниди...
„Тия са по-зле и от мен!”- оцени обстановката ЦЦ, защото беше чувал какви големи шамари отнасят после организаторите на подписките в ДАНС.
„Контраразузнавачи- мърлячи- топачи- лайнячи! Ха-ха, лайнячи!”-възхити се ЦЦ на собствените си поетични способности.
„ Имам и други козове аз, битката още не е завършила! Тиквата да не си мисли, че сме независима държава, че той е важния тук?!”- не се предаваше ЦЦ, докато набираше номера на посланика на САЩ Уорли Джеймс, истинският господар по тези географски ширини.
-Здравейте мистър Джеймс, министър Цветанов е. Извинявайте така.., за безпокойството, но може ли да се видим по един много спешен въпрос?- опита се да звучи максимално спокойно ЦЦ.
-Сдравейте мистър Светанофф, за жалост аз много зает - трябва снима филм, трябва среща се с джипси, трябва каже на български министри как да прави добро за моя Америка. Аз разбрал, че Вие има нова работа. Конгретюлейшън! Всяка работа хубава, когато обича американска демокрация!- закопа го посланикът.
„ Откачалник такъв! Тия имат ли си психиатри в държавния департамент ? Не го ли виждат, че тоя е луд за връзване?”-приключи ЦЦ с любовта си към Америка.
„Майната им на всички! Най-важно е семейството! От толкова много работа не мога се видя с жена си! Неблагодарници шибани!”- настройваше се ЦЦ докато набираше жена си Седи:
- Седи, скъпа , случиха се ужасни неща, но важното е да сме живи и здрави! Хайде да излезем тази вечер само двамата, така… да вечеряме някъде на свещи!- преливаше от нежност и романтика ЦЦ.
-О-оо, скъпи, предупреждавай ме по-отрано! В кой век живееш? Аз съм освободена жена, имам си собствен живот, свиквай с това! Вече се уговорих с Хаджол Велинов.Ти сега имаш време, пусни прахосмукачката в къщи. Ча-о!
„Освободена!?А вчера не беше освободена?! Ама, защо ли не те разкарах аз още на първото ти освобождаване с тоя маймун!?”-откриваше „топлата вода” за женската любов ЦЦ.
Предаден и отхвърлен от всички, ЦЦ изпитваше остра нужда от приятелско рамо, от една мъжка подкрепа. Реши да се обади на най-добрият си приятел, най-великия глас за всички времена, осъденият на щастие, великият Марин Веселинов. ЦЦ обичаше да се обажда на Марин Веселинов, който беше качил на телефона си величествения полицейски химн и ЦЦ първо чуваше любимата си мелодия а после и верният си приятел.Набра номера, но Марин не му отговаряше, само полицейският химн галеше слуха на ЦЦ. „Ненадмината музика!”-наслаждаваше се ЦЦ в очакване на приятелския глас, но скоро забеляза, че текста е малко променен:
Хора, поздравете Трактора,
хора, Цецо вече не преде,
срам ме е, че пях за него,
гордост е да служиш на машината
със която се оре!
копнато е от друго място,но е много увлекателно и забавно.дано не го резнат че е политическа сатира
