
Моят старец е служил на самолета на старшина Сомлев и са били приятели с Димитър Списаревски, с Бончев и с още много незнайни за мен български пилоти и парашутисти загинали в тази война.
Това, което научих от моя старец и другите като него е, че войникът отива на война, за да се бие и да умре за това, в което вярва и за това, което обича.Да, тогава са вярвали, тогава са изпитвали гордост и са имали чест, която на нас, живеещите в мирно време ни е непонятна по много причини...
Мога да ви разказвам много за отбраната на София, за тези, които не са оцелели и за онези, останали със зареян в небето поглед, но няма да го направя...нека почиват в мир и едните и другите...
Ще ви кажа само едно - паметника на Димитър Списаревски, който виждате по-горе на снимката е изграден след 9 сепрември 1944г. от оцелелите американски войници, станали свидетели на безумния героизъм на нашите две "живи торпили" - Списаревски и Тончев ( последният сторил подвига си два пъти ).С риск да бъде предизвикан дипломатически скандал, американските военни се прекланят пред подвига на героя.Много години по-късно същият е реставриран от родолюбиви българи.
Завиждам им в сърцето си за това, че са разбрали в сърцата си какво е чест...
Поклон пред героите...
Поклон пред героите