Дано да не е поствано някъде по-назад... 1 плагиатстване ми стига...
и понеже е дългичко, разделих го по глави... айде, дано четенето да ви е приятно
---------------
ПРОЛОГ
От прозореца се виждаше сняг и рота червеноармейци.
Йосиф Висарионович се обърна и попита:
- Другарю Жуков, още ли не са ви разстреляли?
- Не, другарю Сталин.
- Дайте тогава да запалим.
Жуков покорно въздъхна, извади от десния си джоб пакетче "Казбек" и го поднесе на Сталин. Размачквайки няколко цигари, главнокомандуващият замислено запали от протегнатата клечка. След десет минути попита:
- А как вървят нещата на Западния фронт?
- Воюват, - просто отвърна Жуков.
- А как се чувствува другарят Исаев?
- На него му е трудно, - печално каза Жуков.
- Това е добре, - каза Сталин, - имам за него нова задача...
А от прозореца се виждаше сняг и рота червеноармейци.
1.
Ниският опушен таван на кръчмата "Трите прасенца" беше почти черен от сажди, а стените бяха изрисувани със сцени от знаменитата приказка, в чест на която бе назована кръчмата. Храната не беше кой знае колко добра, пиенето още по-лошо, но това не пречеше на постоянните клиенти. Пречеше им друго - от известно време в кръчмата започна да се мярка щандартенфюрерът от СС фон Щирлиц.
Ето и сега той седеше на далечна масичка, която бе запълнена с храна за седмина и с бутилки за осмина. Щирлиц беше сам и не чакаше никого. Когато му ставаше скучно, той изваждаше от джоба си маузер с дарствен надпис "Hа чекиста Исаев за освобождаването на Далечния Изток от Феликс Едмундович Дзержински" и с точност на истински ворошиловски стрелец разстрелваше криещите се по ъглите хлебарки.
- Разпуснаха ви тука! - крещеше той. - Бардак !
И действително, в кръчмата цареше бардак. Подът беше залят с евтино вино, оплют и пълен с фасове. Създаваше се впечатление, че всеки считаше за свой дълг ако не да се издрайфа на пода, то поне да се изхрачи или да разлее нещо. От време на време, спъвайки се по локвите и псувайки, минаваха офицери. На съседната масичка четирима есесовци нахално закачаха хубавичка келнерка. Това й харесваше и тя тъпо се хилеше. В ъгъла, забил лице в салатата от омари, лежеше пиян унтерофицер без ботуши, но с тиранти. Понякога той започваше недоволно да сумти и издаваше високи неприлични звуци. Двама фронтоваци, пийвайки шнапс до бара, тихо разговаряха за събитията на Курската дъга. Младо лейтенантче в компания с две млади момичета с подозрителна външност високо се хвалеше колко е силен и как хубаво стреля с пистолет.
Щирлиц отпиваше от халбата големи глътки бира, ровичкаше с вилицата в консервата със свинско и втренчено разглеждаше околната действителност на разлагащата се Германия, задържайки понякога поглед на някои подробности от разхождащите се келнерки.
- Какви говеда са руснаците, - неочаквано за всички каза младото лейтенантче, - аз всичките ги бих построил и през един разстрелял.
В помещението настана гробна тишина. Всички погледнаха към Щирлиц. Щирлиц изплю парче сланина, стана и събаряйки три маси, със строева стъпка се отправи към поувляклото се лейтенантче.
- Фашистка свиня, - процеди през зъби и зашлеви един шамар на лейтенанта.
- Извинете, аз не съвсем разбирам... - заоправдава се слисаният лейтенант.
Щирлиц се разгорещи и, добарвайки една табуретка, я сгромоляса в главата на злощастния лейтенант. Лейтенантът падна и Щирлиц започна да го рита злобно.
- Аз съм руският разузнавач Исаев и няма да позволя на едно мръсно немско псе да оскърбява руски офицер!
Четирима есесовци се хвърлиха да разтървават биещите се. Откъснаха развеселилия се Щирлиц от стенещия лейтенант и за да го успокоят предложиха да пият "За Родину, за Сталина".
- Да, - каза Щирлиц вече почти спокойно. Той изпи чаша шнапс, рижавия есесовец с готовност му наля втора, Щирлиц пийна още. Лейтенантът започна да му става безинтересен.
- Как може,- прошепна един от фронтоваците на ридаещия лейтенант,- пред самия Щирлиц да се говори така за руснаците. И при това с такива изрази! На негово място направо бих Ви убил.
- Добра душа е Щирлиц,- въздъхна вторият фронтовак, - помня как преди три дни тук биха японския шпионин и всички го ритаха с крака, а Щирлиц - не.
- Рядко добър човек, - потвърди първият фронтовак и те изведоха лейтенанта на чист въздух.
Щирлиц, прегърнал есесовците, високо пееше "Хитлер золдатен". Пияният унтерофицер извади главата си от салатата, обиколи с поглед цялата зала и възторжено закрещя:
- Хайл Хитлер!
Цялата зала скочи, изправяйки ръце. Стените завибрираха от ответния рев:
- Зиг хайл !!!
А Щирлиц вече спеше. Присънваха му се славеи, руско поле и брезичка. Присънваха му се голи момичета, къпещи се в езеро, а той ги гледаше, скрит зад храстите...
Сега той спи. Но точно след половин час той ще се събуди, за да продължи своята нелека, но нужна на Родината работа.
Щирлиц...
Правила на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
2.
В кабинета на Мюлер имаше сейф, в който Мюлер пазеше делата на всички сътрудници на райха. Той често и с любов изваждаше от своя сейф някое дело за да го попълни, възстанови в паметта, просто прелисти или пусне в действие. Но последното се случваше твърде рядко, тъй като Мюлер като истински колекционер не обичаше да се сбогува с делата на своите подопечни. Сейфове с дела имаха почти всички сътрудници на Райха, освен Щирлиц, но такова пълно събрание на съчинения нямаше никой, даже самия Калтенбрунер. Това беше малкото и невинно хоби на шефа на Гестапо. В неговата колекция бяха Химлер, Гьобелс, Шеленберг, Борман, Щирлиц и даже самия Калтенбрунер.
Обергрупенфюрерът седеше до камината и прелистваше делото на Борман. Това беше едно от най-обемистите дела в сейфа. Мюлер си подсвиркваше арията на Мефистофел от "Фауст" и препрочиташе любимите редове.
Партайгенойсе Борман беше пакостник на дребно. Ако Борман не успееше да досади на някого, той считаше деня за загубен. Но ако успееше да направи на някого мръсно, Борман заспиваше с щастлива усмивка на лицето. Любимото кученце на Борман, което живееше при него в кабинета, хапеше офицерите за краката и затова на всички им се налагаше да ходят с високи обувки. Най-много от това страдаше Мюлер, който имаше плоскостъпие. Един път той непредпазливо навести Борман обут в маратонки и беше злостно ухапан по левия крак. Наложи се да отрови кучето. От тогава те с Борман станаха заклети врагове.
Борман беше любител да слага кабърчета по столовете, да пише с тебешир неприлични думи по гърбовете на офицерите, да опъва в тъмните коридори сложни системи от въженца, спъвайки се в които нещастната жертва в най-добрия случай падаше или се оливаше с вода, а в най-лошия върху главата и падаше тухла. На особено място в мръсотиите на Борман стояха клозетите. Какви ли не гадости пишеше на вратите и стените за офицерите на райха, а понякога дори прерисуваше от френските булевардни списания неприлични картинки. Под една от тези картинки един път той написа "ТОВА Е ЕВА БРАУН". Фюрерът се обиди и поръча на него, Борман, да изясни кой го е направил. Два месеца всички в райха пълзяха пред Борман, а Щирлиц даже измисли версия, от която следваше, че за това е виновен китайския шпионин. В края на краищата пострада адмирал Канарис, който непредпазливо спечели на карти от Борман новата му секретарка.
Секретарките бяха втората страст на Борман. Той често уволняваше една и назначаваше друга, разменяше секретарки с Химлер, с Шеленберг, дори молеше да подари секретарката си на Мюлер, но Мюлер отказа. Борман бе антипатичен на всички в Райха, но се бояха от него. На кой му е приятно да види на стената на кенефа своето име заедно с нечие друго?
Борман беше дебел, плешив и злопаметен.
Мюлер затвори папката, потупа я по зелената корица и каза, доволен от себе си:
- Хубаво дело. Интересно, какво ли би казал по този повод Калтенбрунер?
А самия Борман в това време беше твърде зает. С остро ножче той изрязваше на вратата на клозета надпис: "ЩИРЛИЦ Е ГОВЕДО И РУСКИ ШПИОНИН". Сумтейки удовлетворено, Борман дръпна въженцето и излезе. Той изми ръцете си и с чувството на изпълнен дълг се отправи към кабинета си. Денят обещаваше да бъде удачен.
В кабинета си Борман отвори сейфа, заключен със седем секретни ключалки и пъхна главата си в него. Вчера той бе закачил вътре табелка на руски език: "НА РУСКИТЕ РЪЗУЗНАВАЧИ Е ЗАБРЪНЕНО ДА ГЛЕДЪТ". Сега някой с дебел черен молив бе изправил синтактичните грешки и бе дописал: "БОРМАН Е ГЛУПАК".
Борман извади руско-немския речник, преведе и логически помисли:
“Някой е оправил грешките... значи някой е пипал в сейфа... това не съм аз... най-вероятно, значи, това е руски шпионин... и плюс това, значи, той лично познава Борман. Следователно Борман също го познава. Кого аз, Борман, познавам от руските разузнавачи?"
Борман се замисли. След половин час той се сети да потърси отпечатъци. След още половин час той ги намери. Отпечатъците бяха точни и мазни, явно руският разузнавач преди да отвори сейфа беше ял свинско. Консервата от свинското така и си се мъдреше вътре в сейфа.
“Тук си личи работата на Щирлиц. Интересно, какво би казал по този повод Калтенбрунер?"
Борман въздъхна. С Щирлиц хич не струваше да се закачаш, все едно ще измисли нещо, дори сам ще се окажеш виновен. Това знаеха всички.
Борман още един път въздъхна и извади от сейфа делото на пастора Шлаг. За пастора той следеше отдавна и с голям интерес. Този човек имаше обширна женска агентура. Пасторът тичаше подир всякакви жени - стари и млади, красиви и не койб знае колко, омъжени и обратното. И жените му отговаряха с такава взаимност, че Борман, когото жените не обичаха, много се чудеше и даже сърдеше.
“За какво са му са на един човек толкова жени? Не разбирам, виж, ако те бяха, първо, секретарки, и второ при мене. А така... навярно той работи за нечие разузнаване. Най-вероятно това не е нашето разузнаване. Следователно, чуждо,” - Борман вдигна палец, - “Трябва да го опипаме..."
Борман позвъни на Айсман и даде съответните нареждания.
От силния удар с крак вратата се отвори и в кабинета влезе сърдитият и сънен Щирлиц.
- Борман ! Дай цигара !
"Свършили са му се папиросите, - помисли си Борман, предлагайки табакера с профила на фюрера, - значи е пушил много. Много пушат когато мислят. Значи, много е мислил. Щирлиц просто ей така не мисли. Следователно, нещо замисля."
И Борман погледна в честните очи на Щирлиц.
- Как вървят работите?
- Лошо.
"Както винаги, съм прав! - зарадва се Борман. - Наистина замисля нещо! Трябва да разбера."
- Кафе искаш ли?
- Не, - на Щирлиц му се повдигна,- по-добре бира.
Борман натисна копчето, и секретарката влезе. Щирлиц я виждаше за пръв път.
- Новичка, а?
- Да,- похвали се Борман.
- Не е зле, - одобри Щирлиц.
- На мен също ми харесва,- каза Борман.
- Донеси бира, миличка.
- Слушам, партайгеносе.
Секретарката донесе бира и зачака други разпореждания.
- Можеш да вървиш,- махна с ръка Борман.
Секретарката, разочаровано поклащайки бедра, излезе. Щирлиц откъсна поглед от вратата и взе халбата с бира.
- Сядай,- предложи Борман, подлагайки стол.
Щирлиц по навик махна кабърчето от стола и седна.
"Забеляза,- сърдито помисли Борман,- такива номера на него не му минават. Московска ръка играе тука."
Очите на Щирлиц видимо се затоплиха.
- Хубава бира,- каза той.
"Крие, кучия син. Иска да ме излъже. Не, братле Исаев, не там си попаднал. А дали да не си направя една шега? Какво ли ще стане, ако много тънко му намекна, че от него се интересува Ева Браун?"
- Щирлиц! От тебе се интересува Ева Браун!- извика Борман.
Щирлиц целият се разтрепери. С Ева Браун той се бе видял само веднъж и то на прием при фюрера. Щирлиц имаше за себе си високо мнение като мъж, но подобна мисъл никога не му беше идвала в главата. "Ева Браун може да стане ценен агент. Трябва да попитам Центъра."
Щирлиц стана и се изсмърка в завесата.
"Ще клъвне или няма?"- помисли си Борман.
Щирлиц погледна през прозореца.
- Какви крачета има туй маце! - каза той, - Погледни Борман.
Борман извади от бюрото цайсов бинокъл и отиде до прозореца. Мълчаха около минута. За това време Щирлиц успя да премисли думите на Борман, а Борман се досети, че Щирлиц го отвлича.
"Води ме за носа," - помисли си Борман и ловко обърна темата в друга посока.
- Слушай, Щирлиц, ти имаш такива обширни връзки. Можеш ли да ми намериш мъничко умно кученце с остри зъби?
- Мога.
"Този всичко може," - помисли си Борман.
Щирлиц често обещаваше нещо на Борман, както впрочем и на всички останали, но никога нищо не правеше.
- Е, трябва да тръгвам.
Щирлиц прибра от Борман още няколко цигари, механически пъхна под мишница лежащата на бюрото папка и се отправи към изхода.
Борман се хвърли към бюрото и рязко отвори горното чекмедже. Около самата врата, на десет сантиметра от пода се опъна въже за простиране. Щирлиц ловко го прескочи и казвайки "Довиждане", се скри зад вратата.
"Професионалист!"- простена Борман.
Да, Щирлиц беше професионалист. Той не запрелиства откраднатата папка в коридора, както би постъпил на негово място някой английски или парагвайски шпионин, а избра най-скришното място в райха. Влизайки в клозета, Щирлиц откри пресния надпис:
"ЩИРЛИЦ Е ГОВЕДО И РУСКИ ШПИОНИН". Щирлиц старателно задраска думата "шпионин" и надписа думата "РАЗУЗНАВАЧ", а отдолу дописа "БОРМАН СЪЩО Е ГОВЕДО". След това той запрелиства делото на пастор Шлаг. В главата му започна да съзрява все още неясен, но вече план...
В кабинета на Мюлер имаше сейф, в който Мюлер пазеше делата на всички сътрудници на райха. Той често и с любов изваждаше от своя сейф някое дело за да го попълни, възстанови в паметта, просто прелисти или пусне в действие. Но последното се случваше твърде рядко, тъй като Мюлер като истински колекционер не обичаше да се сбогува с делата на своите подопечни. Сейфове с дела имаха почти всички сътрудници на Райха, освен Щирлиц, но такова пълно събрание на съчинения нямаше никой, даже самия Калтенбрунер. Това беше малкото и невинно хоби на шефа на Гестапо. В неговата колекция бяха Химлер, Гьобелс, Шеленберг, Борман, Щирлиц и даже самия Калтенбрунер.
Обергрупенфюрерът седеше до камината и прелистваше делото на Борман. Това беше едно от най-обемистите дела в сейфа. Мюлер си подсвиркваше арията на Мефистофел от "Фауст" и препрочиташе любимите редове.
Партайгенойсе Борман беше пакостник на дребно. Ако Борман не успееше да досади на някого, той считаше деня за загубен. Но ако успееше да направи на някого мръсно, Борман заспиваше с щастлива усмивка на лицето. Любимото кученце на Борман, което живееше при него в кабинета, хапеше офицерите за краката и затова на всички им се налагаше да ходят с високи обувки. Най-много от това страдаше Мюлер, който имаше плоскостъпие. Един път той непредпазливо навести Борман обут в маратонки и беше злостно ухапан по левия крак. Наложи се да отрови кучето. От тогава те с Борман станаха заклети врагове.
Борман беше любител да слага кабърчета по столовете, да пише с тебешир неприлични думи по гърбовете на офицерите, да опъва в тъмните коридори сложни системи от въженца, спъвайки се в които нещастната жертва в най-добрия случай падаше или се оливаше с вода, а в най-лошия върху главата и падаше тухла. На особено място в мръсотиите на Борман стояха клозетите. Какви ли не гадости пишеше на вратите и стените за офицерите на райха, а понякога дори прерисуваше от френските булевардни списания неприлични картинки. Под една от тези картинки един път той написа "ТОВА Е ЕВА БРАУН". Фюрерът се обиди и поръча на него, Борман, да изясни кой го е направил. Два месеца всички в райха пълзяха пред Борман, а Щирлиц даже измисли версия, от която следваше, че за това е виновен китайския шпионин. В края на краищата пострада адмирал Канарис, който непредпазливо спечели на карти от Борман новата му секретарка.
Секретарките бяха втората страст на Борман. Той често уволняваше една и назначаваше друга, разменяше секретарки с Химлер, с Шеленберг, дори молеше да подари секретарката си на Мюлер, но Мюлер отказа. Борман бе антипатичен на всички в Райха, но се бояха от него. На кой му е приятно да види на стената на кенефа своето име заедно с нечие друго?
Борман беше дебел, плешив и злопаметен.
Мюлер затвори папката, потупа я по зелената корица и каза, доволен от себе си:
- Хубаво дело. Интересно, какво ли би казал по този повод Калтенбрунер?
А самия Борман в това време беше твърде зает. С остро ножче той изрязваше на вратата на клозета надпис: "ЩИРЛИЦ Е ГОВЕДО И РУСКИ ШПИОНИН". Сумтейки удовлетворено, Борман дръпна въженцето и излезе. Той изми ръцете си и с чувството на изпълнен дълг се отправи към кабинета си. Денят обещаваше да бъде удачен.
В кабинета си Борман отвори сейфа, заключен със седем секретни ключалки и пъхна главата си в него. Вчера той бе закачил вътре табелка на руски език: "НА РУСКИТЕ РЪЗУЗНАВАЧИ Е ЗАБРЪНЕНО ДА ГЛЕДЪТ". Сега някой с дебел черен молив бе изправил синтактичните грешки и бе дописал: "БОРМАН Е ГЛУПАК".
Борман извади руско-немския речник, преведе и логически помисли:
“Някой е оправил грешките... значи някой е пипал в сейфа... това не съм аз... най-вероятно, значи, това е руски шпионин... и плюс това, значи, той лично познава Борман. Следователно Борман също го познава. Кого аз, Борман, познавам от руските разузнавачи?"
Борман се замисли. След половин час той се сети да потърси отпечатъци. След още половин час той ги намери. Отпечатъците бяха точни и мазни, явно руският разузнавач преди да отвори сейфа беше ял свинско. Консервата от свинското така и си се мъдреше вътре в сейфа.
“Тук си личи работата на Щирлиц. Интересно, какво би казал по този повод Калтенбрунер?"
Борман въздъхна. С Щирлиц хич не струваше да се закачаш, все едно ще измисли нещо, дори сам ще се окажеш виновен. Това знаеха всички.
Борман още един път въздъхна и извади от сейфа делото на пастора Шлаг. За пастора той следеше отдавна и с голям интерес. Този човек имаше обширна женска агентура. Пасторът тичаше подир всякакви жени - стари и млади, красиви и не койб знае колко, омъжени и обратното. И жените му отговаряха с такава взаимност, че Борман, когото жените не обичаха, много се чудеше и даже сърдеше.
“За какво са му са на един човек толкова жени? Не разбирам, виж, ако те бяха, първо, секретарки, и второ при мене. А така... навярно той работи за нечие разузнаване. Най-вероятно това не е нашето разузнаване. Следователно, чуждо,” - Борман вдигна палец, - “Трябва да го опипаме..."
Борман позвъни на Айсман и даде съответните нареждания.
От силния удар с крак вратата се отвори и в кабинета влезе сърдитият и сънен Щирлиц.
- Борман ! Дай цигара !
"Свършили са му се папиросите, - помисли си Борман, предлагайки табакера с профила на фюрера, - значи е пушил много. Много пушат когато мислят. Значи, много е мислил. Щирлиц просто ей така не мисли. Следователно, нещо замисля."
И Борман погледна в честните очи на Щирлиц.
- Как вървят работите?
- Лошо.
"Както винаги, съм прав! - зарадва се Борман. - Наистина замисля нещо! Трябва да разбера."
- Кафе искаш ли?
- Не, - на Щирлиц му се повдигна,- по-добре бира.
Борман натисна копчето, и секретарката влезе. Щирлиц я виждаше за пръв път.
- Новичка, а?
- Да,- похвали се Борман.
- Не е зле, - одобри Щирлиц.
- На мен също ми харесва,- каза Борман.
- Донеси бира, миличка.
- Слушам, партайгеносе.
Секретарката донесе бира и зачака други разпореждания.
- Можеш да вървиш,- махна с ръка Борман.
Секретарката, разочаровано поклащайки бедра, излезе. Щирлиц откъсна поглед от вратата и взе халбата с бира.
- Сядай,- предложи Борман, подлагайки стол.
Щирлиц по навик махна кабърчето от стола и седна.
"Забеляза,- сърдито помисли Борман,- такива номера на него не му минават. Московска ръка играе тука."
Очите на Щирлиц видимо се затоплиха.
- Хубава бира,- каза той.
"Крие, кучия син. Иска да ме излъже. Не, братле Исаев, не там си попаднал. А дали да не си направя една шега? Какво ли ще стане, ако много тънко му намекна, че от него се интересува Ева Браун?"
- Щирлиц! От тебе се интересува Ева Браун!- извика Борман.
Щирлиц целият се разтрепери. С Ева Браун той се бе видял само веднъж и то на прием при фюрера. Щирлиц имаше за себе си високо мнение като мъж, но подобна мисъл никога не му беше идвала в главата. "Ева Браун може да стане ценен агент. Трябва да попитам Центъра."
Щирлиц стана и се изсмърка в завесата.
"Ще клъвне или няма?"- помисли си Борман.
Щирлиц погледна през прозореца.
- Какви крачета има туй маце! - каза той, - Погледни Борман.
Борман извади от бюрото цайсов бинокъл и отиде до прозореца. Мълчаха около минута. За това време Щирлиц успя да премисли думите на Борман, а Борман се досети, че Щирлиц го отвлича.
"Води ме за носа," - помисли си Борман и ловко обърна темата в друга посока.
- Слушай, Щирлиц, ти имаш такива обширни връзки. Можеш ли да ми намериш мъничко умно кученце с остри зъби?
- Мога.
"Този всичко може," - помисли си Борман.
Щирлиц често обещаваше нещо на Борман, както впрочем и на всички останали, но никога нищо не правеше.
- Е, трябва да тръгвам.
Щирлиц прибра от Борман още няколко цигари, механически пъхна под мишница лежащата на бюрото папка и се отправи към изхода.
Борман се хвърли към бюрото и рязко отвори горното чекмедже. Около самата врата, на десет сантиметра от пода се опъна въже за простиране. Щирлиц ловко го прескочи и казвайки "Довиждане", се скри зад вратата.
"Професионалист!"- простена Борман.
Да, Щирлиц беше професионалист. Той не запрелиства откраднатата папка в коридора, както би постъпил на негово място някой английски или парагвайски шпионин, а избра най-скришното място в райха. Влизайки в клозета, Щирлиц откри пресния надпис:
"ЩИРЛИЦ Е ГОВЕДО И РУСКИ ШПИОНИН". Щирлиц старателно задраска думата "шпионин" и надписа думата "РАЗУЗНАВАЧ", а отдолу дописа "БОРМАН СЪЩО Е ГОВЕДО". След това той запрелиства делото на пастор Шлаг. В главата му започна да съзрява все още неясен, но вече план...
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
3.
Когато Айсман го събуди, беше вече края на работния ден. Щирлиц излезе на улицата, извади кутия "Беломор" и взе огънче от часовия. С отсечена стъпка промарширува рота есесовци, мина бронетранспортьор, опръсквайки Щирлиц.
"Скотове, - помисли си Щирлиц, - наплюскали са се и се разкарват. На фронта да ви пъхнат, да храните въшките..."
При думата "храните" на Щирлиц силно му се прииска свинско. Той загаси фаса, пъхна го обратно в пакета, плюна два пъти под краката си и реши да отиде на ресторант.
Крачейки по вечерния Берлин, Щирлиц си мислеше за разни неприятни неща. Първо, свършваше му се "Беломора" и трябваше да го икономисва, което за Щирлиц, несвикнал да се ограничава, беше непоносимо. Второ, интересно каква информация може да получи от Ева Браун и ще разреши ли Центърът контакт. И на всичко отгоре, радистката на Щирлиц внезапно се разболя и й се прииска в къщи, при мъжа си. За тези три неща трябваше да се съобщи в Центъра. А да излиза на връзка с Центъра Щирлиц хич не обичаше.
Размислите на Щирлиц бяха отвлечени от група млади наконтени жени, които, високо кискайки се, пушеха на ъгъла и гледаха към него.
"Курви,"- помисли си Щирлиц.
"Щирлиц,"- помислиха си курвите.
- Ей, Щирлиц! Ти към ресторанта ли си тръгнал? - попита една от тях, кокетливо поправяйки прическата си.
- Хайде,- каза галантният Щирлиц и я хвана под ръка.
Американският агент 008, на който обикновено се поставяха най-трудните задачи, беше изпратен в Берлин за да изясни какво толкова дълго прави в Германия руският агент по амилия Щирлиц, а и да се опита да го презавербува. За агента такива дела бяха нещо обикновено. Тъкмо тези дни той беше презавербувал пакистански агент, работещ като секретар на самия дуче в Италия. За два дена агент 008 успя да проследи Щирлиц и да събере за него дотолкова обширна информация, че на това би завидил даже самият Мюлер.
Агентът 008 следеше Щирлиц от самия райхстаг. Когато Щирлиц влезе със своята дама в ресторанта, агентът слезе от велосипеда и го заключи с верига за един стълб. Пробутвайки на келнера петдоларова банкнота, той запали хаванска цигара и влезе в залата. Избирайки маса около Щирлиц агентът седна, вдигна крака на масата и щракна с пръсти:
- Барман! Уиски със сода!
Двама гестаповци около сцената, на която високо вдигайки прелестните си краченца, няколко момичета танцуваха кан-кан, се спогледаха.
- Мисля, че това е американския агент, - прошепна единият, - я запиши фамилията му за всеки случай.
Вторият, прекалено увлечен от момичетата, отколкото от американските агенти, механически кимна и закрещя:
- Бис!!
Щирлиц, прегърнал своята приятелка, държеше в ръката си чаша с водка и вдъхновено й рецитираше стиховете на Бараков в свой превод. Седящия наблизо побелял генерал се опитваше с явно измислени разкази за своите геройства на фронта да очарова младо момиче и понякога заглушаваше Щирлиц. Щирлиц вече няколко пъти недоволно поглеждаше към него, но от уважение към побелелите му коси не започна да го ругае.
Агент 008 извади запалка, направи три фотоснимки и запали.
- Ето излизам от окопа на бруствера, - с дрезгав пиян глас разказваше писналия на всички генерал, - а по полето партизани. Куршумите свистят, а аз изваждам сабята, крещя "Зареждай", а те по мене с картечница - тра-та-та...
Високото хилене на пийналите есесовци до прозореца заглуши думите му.
- Съвсем се уплете старият козел!
Генералът се огледа и разбра, че се смеят на него. Той скочи, преобърна масата и извади сабята.
- Ти ли бе, тилов плъх такъв, мене ли, бойния генерал...
Седящите в залата фронтоваци, виждайки, че обиждат техния генерал, скочиха и се хванаха за оръжието. Есесовците също.
- Господа! Успокойте се!- извика водещият от сцената. - Ние всички сме защитници на фюрера, и в тила, и на фронта.
Щирлиц, вече извадил от джоба си бокс, не можеше да се успокои и изля своя гняв на келнера:
- Защо бирата е разредена?
- Но вие даже не сте я пробвали, господин щандартенфюрер!
- Млък! - И Щирлиц прасна келнера с бокса. Той не обичаше да изважда бокса просто така.
Келнерът прелетя през масата на генерала и падна на коленете на неговата дама. Дамата запищя като прасенце от което са решили да направят пържоли. Генералът скочи отново.
- Ти ли бе, тилов плъх такъв, мене ли, бойния генерал...
И в яростта си хвана келнера и също го прасна.
Келнерът попадна с главата си в корема на есесовеца. Той се сгъна на две и закрещя:
- Бият наш'те...!
Неговите приятели се хвърлиха към генерала, войниците станаха на защита и се разрази обичайната схватка.
Както винаги, Щирлиц беше невинен. Той скри бокса и извади броунинга с дарствен надпис "На Щандартенфюрер от СС от любимия фюрер". Крещейки "Бият наш'те...", Щирлиц откри стрелба по полюлеите. Момичетата от вариетето с писъци се разбягаха. Смъкнаха водещият от сцената и започнаха да го тъпчат с крака. Неговият писък беше по-сърцераздирателен и от този на генералската дама. Изплашеният до смърт оркестър засвири изведнъж "Подмосковные вечера". Генералът размахваше сабя и викаше:
- Ти ли бе, тилов плъх такъв, мене ли, бойния генерал...
Когато патроните на Щирлиц се свършиха, нито един полюлей вече не светеше. Щирлиц завика:
- Прекратете боя! - и се хвърли да разтървава спорещите.
Чу се звън на разбити чаши и сподавен вопъл, като че ли в нечия глава се е счупила бутилка.
- Полиция ! - раздаде се вик.
Надошлите полицаи започнаха с това, че пуснаха по няколко откоса над главите на биещите се. Беснеещата тълпа постепенно се успокояваше. Тези които не се успокояваха, ги успокоиха. Запалиха лампите. След това на сцената излезе обер-лейтенант.
- Спокойно! Всички да останат по местата си.
И всички бяха прибрани. След това полицаите и останалите живи келнери изнесоха труповете. Сред загиналите се оказа и агент 008.Случайно го бяха уцелили по главата с бутилка от шампанско. Така завърши кариерата си знаменитият агент.
Всички арестувани ги качиха в колите и отведоха в различни полицейски участъци. Щирлиц и бойният генерал се случиха в една кола. Генералът не спираше:
- Ти ли бе, тилов плъх такъв, мене ли, бойния генерал...
- Я го чукнете по главата, - равнодушно каза Щирлиц.
Обер-лейтенантът с удоволствие изпълни молбата му. Генералът млъкна изумен.
Скоро пристигнаха в полицейския участък. Отведоха Щирлиц в килията. След като походи от ъгъл в ъгъл, той започна да изрязва в стената надпис "ТУК Е БИЛ ЩИРЛИЦ", но го прекъснаха.
- Арестуваният Щирлиц, на изхода.
Мрачният конвоиращ с превързана буза го отведе в кабинета на разпит. Зад бюрото седеше скучаещ майор и пиеше кафе.
- Фамилия?
- Щирлиц.
- Може и да си Щирлиц, а може и да не си Щирлиц. Кой те знае. Може и да си руски шпионин?
Щирлиц дойде по-близо и седна.
- Слушай, майоре, не ме закачай, че като се разгневя съм страшен.
Майорът, не очакващ такова нахалство, разтвори уста. А Щирлиц с издевателски тон продължаваше:
- Направи ми сега едно кафе, а след това позвъни на моя приятел Мюлер, инак мога и да те цапна по свинската мутра...
Щирлиц би обяснявал още дълго, той не обичаше полицията, но майорът изведнъж удари с юмрук по масата така, че чашката с кафе подскочи, и закрещя:
- Млък !!!
- Не викай,- помоли го Щирлиц.
- Стани когато говориш с офицер!
Щирлиц беше спокоен като хилав лъв.
- Аз съм щандартенфюрера от СС фон Щирлиц,- по срички произнесе той, - не обичам, когато в мое присъствие крещят всякакви мерзавци. Аз искам кафе и Мюлер. Иначе обявявам гладна стачка в срок от двеста дни. Нима твоята тъпа глава не е в състояние да разбере, че трябва да позвъни на моя любим приятел от детството Мюлер и аз, накрая, повече няма да имам удоволствието да виждам Вашата гнусна мутра.
Завършвайки такава прекрасна фраза, Щирлиц се зарадва на себе си и гордо се ухили.
- Млък !!!
Майорът съвсем престана да се харесва на Щирлиц. Той реши да цапне наглия полицай по зъбите и го цапна. Конвоят се хвърли към Щирлиц, но закъсня. Майорът се удари във висящия на стената портрет на фюрера в пълен ръст. Портретът падна.
Щирлиц, отхвърляйки конвоя, гневно закрещя:
- Да оскърбяват моя любим фюрер! Сега аз от тука въобще няма да мръдна докато не разбия вашите лигави мутри!
С голям труд Щирлиц бе вкаран обратно в килията. Там Щирлиц още дълго буйстваше, удряше с подметки вратата, псуваше на неизвестен език, след това почти се успокои и запя:
- "Измъчен в тежка неволя..."
Свестилият се майор нервно се почеса то тила, където от удара в портрета на фюрера му излезе огромна цицина.
"Дяволски фюрер, сега поне месец ще ме боли... Не портрет, а истинско недоразумение."
Майорът се разходи из кабинета.
- Дано нищо не се случи... Мюлер не обича да се шегува... Какво ли ще каже по този повод Калтенбрунер? Може би все пак да му позвъня, а... За всеки случай...
И той позвъни на Мюлер. Шефът на гестапо каза "А така!" и сложи слушалката обратно. Прежълтелият от страх майор не знаеше къде да се дене. Той ходеше от ъгъл в ъгъл, понякога поглеждайки злополучния портрет на фюрера и потъркваше цицината на главата си.
След половин час пристигна ситият и добродушен Мюлер.
- Кой Щирлиц? А, приятелят ми от детството... Защо веднага не го пуснахте?
- Какво говорите, обергрупенфюрер! Ами ако е руски шпионин?
Мюлер загадъчно се усмихна.
Те слязоха в подземието при Щирлиц. Майорът стеснително почука в затворената врата, зад която Щирлиц си тананикаше някаква песен. Щирлиц отвърна кратко, с три думи. Майорът дълго и унизително моли Щирлиц да извини него, глупавия и тъп кретен, и след половин час Щирлиц му прости. Той излезе от камерата и, не обръщайки внимание на стоящия на колене майор, сърдечно се здрависа с Мюлер. Старите приятели се прегърнаха, спомниха детството си. Щирлиц се оплака, че тука го обиждат и хранят лошо. На майора му идваше да потъне в земята от срам.
Мюлер и Щирлиц излязоха.
- Драги ми Щирлиц, как успяхте да попаднете в това местенце?
- Така се случи. Бях в ресторанта с една... Е, вие я знаете... И изведнъж въргал, а нали не е прилично когато се бият пред дама? Хвърлих се да ги разтървавам. Никога, приятелю, не разтървавайте биещите се. Неблагодарни копелета!
Гласът на Щирлиц звънтеше от неподправено негодуване.
"Щирлиц, - усмихна се Мюлер,- колко години живее вече в Германия, а още не се е научил нормално да говори немски. И откъде се взе този ужасен рязански акцент? Не, когато Щирлиц е трезвен, с него е противно да се разговаря. Но, когато пийне..., е да, тогава говори като кореняк берлинчанин.
- Между впрочем, Щирлиц...
Те се спогледаха.
- И питаш даже!
Приятелите от детство се разбираха от половин дума. Мюлер хвана Щирлиц под ръка и двамата се отправиха към близкия ресторант.
Когато Айсман го събуди, беше вече края на работния ден. Щирлиц излезе на улицата, извади кутия "Беломор" и взе огънче от часовия. С отсечена стъпка промарширува рота есесовци, мина бронетранспортьор, опръсквайки Щирлиц.
"Скотове, - помисли си Щирлиц, - наплюскали са се и се разкарват. На фронта да ви пъхнат, да храните въшките..."
При думата "храните" на Щирлиц силно му се прииска свинско. Той загаси фаса, пъхна го обратно в пакета, плюна два пъти под краката си и реши да отиде на ресторант.
Крачейки по вечерния Берлин, Щирлиц си мислеше за разни неприятни неща. Първо, свършваше му се "Беломора" и трябваше да го икономисва, което за Щирлиц, несвикнал да се ограничава, беше непоносимо. Второ, интересно каква информация може да получи от Ева Браун и ще разреши ли Центърът контакт. И на всичко отгоре, радистката на Щирлиц внезапно се разболя и й се прииска в къщи, при мъжа си. За тези три неща трябваше да се съобщи в Центъра. А да излиза на връзка с Центъра Щирлиц хич не обичаше.
Размислите на Щирлиц бяха отвлечени от група млади наконтени жени, които, високо кискайки се, пушеха на ъгъла и гледаха към него.
"Курви,"- помисли си Щирлиц.
"Щирлиц,"- помислиха си курвите.
- Ей, Щирлиц! Ти към ресторанта ли си тръгнал? - попита една от тях, кокетливо поправяйки прическата си.
- Хайде,- каза галантният Щирлиц и я хвана под ръка.
Американският агент 008, на който обикновено се поставяха най-трудните задачи, беше изпратен в Берлин за да изясни какво толкова дълго прави в Германия руският агент по амилия Щирлиц, а и да се опита да го презавербува. За агента такива дела бяха нещо обикновено. Тъкмо тези дни той беше презавербувал пакистански агент, работещ като секретар на самия дуче в Италия. За два дена агент 008 успя да проследи Щирлиц и да събере за него дотолкова обширна информация, че на това би завидил даже самият Мюлер.
Агентът 008 следеше Щирлиц от самия райхстаг. Когато Щирлиц влезе със своята дама в ресторанта, агентът слезе от велосипеда и го заключи с верига за един стълб. Пробутвайки на келнера петдоларова банкнота, той запали хаванска цигара и влезе в залата. Избирайки маса около Щирлиц агентът седна, вдигна крака на масата и щракна с пръсти:
- Барман! Уиски със сода!
Двама гестаповци около сцената, на която високо вдигайки прелестните си краченца, няколко момичета танцуваха кан-кан, се спогледаха.
- Мисля, че това е американския агент, - прошепна единият, - я запиши фамилията му за всеки случай.
Вторият, прекалено увлечен от момичетата, отколкото от американските агенти, механически кимна и закрещя:
- Бис!!
Щирлиц, прегърнал своята приятелка, държеше в ръката си чаша с водка и вдъхновено й рецитираше стиховете на Бараков в свой превод. Седящия наблизо побелял генерал се опитваше с явно измислени разкази за своите геройства на фронта да очарова младо момиче и понякога заглушаваше Щирлиц. Щирлиц вече няколко пъти недоволно поглеждаше към него, но от уважение към побелелите му коси не започна да го ругае.
Агент 008 извади запалка, направи три фотоснимки и запали.
- Ето излизам от окопа на бруствера, - с дрезгав пиян глас разказваше писналия на всички генерал, - а по полето партизани. Куршумите свистят, а аз изваждам сабята, крещя "Зареждай", а те по мене с картечница - тра-та-та...
Високото хилене на пийналите есесовци до прозореца заглуши думите му.
- Съвсем се уплете старият козел!
Генералът се огледа и разбра, че се смеят на него. Той скочи, преобърна масата и извади сабята.
- Ти ли бе, тилов плъх такъв, мене ли, бойния генерал...
Седящите в залата фронтоваци, виждайки, че обиждат техния генерал, скочиха и се хванаха за оръжието. Есесовците също.
- Господа! Успокойте се!- извика водещият от сцената. - Ние всички сме защитници на фюрера, и в тила, и на фронта.
Щирлиц, вече извадил от джоба си бокс, не можеше да се успокои и изля своя гняв на келнера:
- Защо бирата е разредена?
- Но вие даже не сте я пробвали, господин щандартенфюрер!
- Млък! - И Щирлиц прасна келнера с бокса. Той не обичаше да изважда бокса просто така.
Келнерът прелетя през масата на генерала и падна на коленете на неговата дама. Дамата запищя като прасенце от което са решили да направят пържоли. Генералът скочи отново.
- Ти ли бе, тилов плъх такъв, мене ли, бойния генерал...
И в яростта си хвана келнера и също го прасна.
Келнерът попадна с главата си в корема на есесовеца. Той се сгъна на две и закрещя:
- Бият наш'те...!
Неговите приятели се хвърлиха към генерала, войниците станаха на защита и се разрази обичайната схватка.
Както винаги, Щирлиц беше невинен. Той скри бокса и извади броунинга с дарствен надпис "На Щандартенфюрер от СС от любимия фюрер". Крещейки "Бият наш'те...", Щирлиц откри стрелба по полюлеите. Момичетата от вариетето с писъци се разбягаха. Смъкнаха водещият от сцената и започнаха да го тъпчат с крака. Неговият писък беше по-сърцераздирателен и от този на генералската дама. Изплашеният до смърт оркестър засвири изведнъж "Подмосковные вечера". Генералът размахваше сабя и викаше:
- Ти ли бе, тилов плъх такъв, мене ли, бойния генерал...
Когато патроните на Щирлиц се свършиха, нито един полюлей вече не светеше. Щирлиц завика:
- Прекратете боя! - и се хвърли да разтървава спорещите.
Чу се звън на разбити чаши и сподавен вопъл, като че ли в нечия глава се е счупила бутилка.
- Полиция ! - раздаде се вик.
Надошлите полицаи започнаха с това, че пуснаха по няколко откоса над главите на биещите се. Беснеещата тълпа постепенно се успокояваше. Тези които не се успокояваха, ги успокоиха. Запалиха лампите. След това на сцената излезе обер-лейтенант.
- Спокойно! Всички да останат по местата си.
И всички бяха прибрани. След това полицаите и останалите живи келнери изнесоха труповете. Сред загиналите се оказа и агент 008.Случайно го бяха уцелили по главата с бутилка от шампанско. Така завърши кариерата си знаменитият агент.
Всички арестувани ги качиха в колите и отведоха в различни полицейски участъци. Щирлиц и бойният генерал се случиха в една кола. Генералът не спираше:
- Ти ли бе, тилов плъх такъв, мене ли, бойния генерал...
- Я го чукнете по главата, - равнодушно каза Щирлиц.
Обер-лейтенантът с удоволствие изпълни молбата му. Генералът млъкна изумен.
Скоро пристигнаха в полицейския участък. Отведоха Щирлиц в килията. След като походи от ъгъл в ъгъл, той започна да изрязва в стената надпис "ТУК Е БИЛ ЩИРЛИЦ", но го прекъснаха.
- Арестуваният Щирлиц, на изхода.
Мрачният конвоиращ с превързана буза го отведе в кабинета на разпит. Зад бюрото седеше скучаещ майор и пиеше кафе.
- Фамилия?
- Щирлиц.
- Може и да си Щирлиц, а може и да не си Щирлиц. Кой те знае. Може и да си руски шпионин?
Щирлиц дойде по-близо и седна.
- Слушай, майоре, не ме закачай, че като се разгневя съм страшен.
Майорът, не очакващ такова нахалство, разтвори уста. А Щирлиц с издевателски тон продължаваше:
- Направи ми сега едно кафе, а след това позвъни на моя приятел Мюлер, инак мога и да те цапна по свинската мутра...
Щирлиц би обяснявал още дълго, той не обичаше полицията, но майорът изведнъж удари с юмрук по масата така, че чашката с кафе подскочи, и закрещя:
- Млък !!!
- Не викай,- помоли го Щирлиц.
- Стани когато говориш с офицер!
Щирлиц беше спокоен като хилав лъв.
- Аз съм щандартенфюрера от СС фон Щирлиц,- по срички произнесе той, - не обичам, когато в мое присъствие крещят всякакви мерзавци. Аз искам кафе и Мюлер. Иначе обявявам гладна стачка в срок от двеста дни. Нима твоята тъпа глава не е в състояние да разбере, че трябва да позвъни на моя любим приятел от детството Мюлер и аз, накрая, повече няма да имам удоволствието да виждам Вашата гнусна мутра.
Завършвайки такава прекрасна фраза, Щирлиц се зарадва на себе си и гордо се ухили.
- Млък !!!
Майорът съвсем престана да се харесва на Щирлиц. Той реши да цапне наглия полицай по зъбите и го цапна. Конвоят се хвърли към Щирлиц, но закъсня. Майорът се удари във висящия на стената портрет на фюрера в пълен ръст. Портретът падна.
Щирлиц, отхвърляйки конвоя, гневно закрещя:
- Да оскърбяват моя любим фюрер! Сега аз от тука въобще няма да мръдна докато не разбия вашите лигави мутри!
С голям труд Щирлиц бе вкаран обратно в килията. Там Щирлиц още дълго буйстваше, удряше с подметки вратата, псуваше на неизвестен език, след това почти се успокои и запя:
- "Измъчен в тежка неволя..."
Свестилият се майор нервно се почеса то тила, където от удара в портрета на фюрера му излезе огромна цицина.
"Дяволски фюрер, сега поне месец ще ме боли... Не портрет, а истинско недоразумение."
Майорът се разходи из кабинета.
- Дано нищо не се случи... Мюлер не обича да се шегува... Какво ли ще каже по този повод Калтенбрунер? Може би все пак да му позвъня, а... За всеки случай...
И той позвъни на Мюлер. Шефът на гестапо каза "А така!" и сложи слушалката обратно. Прежълтелият от страх майор не знаеше къде да се дене. Той ходеше от ъгъл в ъгъл, понякога поглеждайки злополучния портрет на фюрера и потъркваше цицината на главата си.
След половин час пристигна ситият и добродушен Мюлер.
- Кой Щирлиц? А, приятелят ми от детството... Защо веднага не го пуснахте?
- Какво говорите, обергрупенфюрер! Ами ако е руски шпионин?
Мюлер загадъчно се усмихна.
Те слязоха в подземието при Щирлиц. Майорът стеснително почука в затворената врата, зад която Щирлиц си тананикаше някаква песен. Щирлиц отвърна кратко, с три думи. Майорът дълго и унизително моли Щирлиц да извини него, глупавия и тъп кретен, и след половин час Щирлиц му прости. Той излезе от камерата и, не обръщайки внимание на стоящия на колене майор, сърдечно се здрависа с Мюлер. Старите приятели се прегърнаха, спомниха детството си. Щирлиц се оплака, че тука го обиждат и хранят лошо. На майора му идваше да потъне в земята от срам.
Мюлер и Щирлиц излязоха.
- Драги ми Щирлиц, как успяхте да попаднете в това местенце?
- Така се случи. Бях в ресторанта с една... Е, вие я знаете... И изведнъж въргал, а нали не е прилично когато се бият пред дама? Хвърлих се да ги разтървавам. Никога, приятелю, не разтървавайте биещите се. Неблагодарни копелета!
Гласът на Щирлиц звънтеше от неподправено негодуване.
"Щирлиц, - усмихна се Мюлер,- колко години живее вече в Германия, а още не се е научил нормално да говори немски. И откъде се взе този ужасен рязански акцент? Не, когато Щирлиц е трезвен, с него е противно да се разговаря. Но, когато пийне..., е да, тогава говори като кореняк берлинчанин.
- Между впрочем, Щирлиц...
Те се спогледаха.
- И питаш даже!
Приятелите от детство се разбираха от половин дума. Мюлер хвана Щирлиц под ръка и двамата се отправиха към близкия ресторант.
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
4=
В бункера на Хитлер заседанието продължаваше вече трети час. Зад кръглата дъбова маса седяха висшите офицери на райха. Под портрета на великия фюрер седеше самият велик фюрер, тъжен и замислен. Никой не му обръщаше внимание.
Обсъждаха се два въпроса - поражението на Курската дъга и как да се промъкнат на рождения ден на Щирлиц.
- Танковете са малко,- мърмореше Химлер.
"Затова пък идиотите в щаба са много," - мислеше си всезнаещият Мюлер.
- Самолетите са малко...
Генерал фон Шварцкопфман стана, прокашля се, изсмърка се в зелена носна кърпичка и дрезгаво каза:
- Господа! На Курската дъга ние претърпяхме поражение съвсем не от това, че имахме малко танкове и самолети, които, слава богу, все още ни стигат, а заради наглостта на руските партизани. На командващия немските войски на Курската дъга генерал-фелдмаршал фон Клюге те са подложили, извинявайте, под задника, таралеж...
Всички се оживиха.
- Да, да, господа! Руски таралеж! Вследствие на това командуващият падна от стола и получи раняване. А без мъдрото ръководство немските войници, - генералът изтри една сълза,- не знаеха накъде да стрелят.
Борман мръсно се ухили. Та нали по негова заповед на фон Клюге бяха подложили таралеж. Шегата бе великолепна.
- Така, - каза Хитлер.
Настана тишина.
"Защо съм импотентен?"- тъжно си помисли фюрерът.
След няколко минути в главата на умния Гьобелс с появи мисъл.
- Трябва да унищожим партизаните и ще завладеем Русия.
- А не е ли по-просто да унищожим таралежите? - предложи Химлер.
- Така,- каза Хитлер.
Отново всички млъкнаха.
"Но защо съм импотентен?"- страдаше великия фюрер.
- Трябва да се изнесат всички таралежи от Русия, - дълбокомислено каза Гьоринг.
- И тогава в Русия ще се наруши биологическото равновесие, - подхвана Химлер,- и партизаните ще умрат от глад.
- Гениално! - подмазвачески се възхити Шеленберг.
- И тогава ще покажем на руснаците още една Курска дъга и още един Сталинград.
- Гениално! - крещеше Шеленберг.
- Така.
Хитлер стана, заобиколи масата, застана зад гърба на Борман и го потупа по потната плешивина.
"Господи! Но защо съм импотентен? Защо не той, не Гьобелс, а именно аз?..."
И фюрерът се отправи към Ева Браун. Всички го съпроводиха със съчувствуващи погледи. Вратата зад Хитлер се затвори. Разговорът продължи.
- Предлагам операцията да се закодира под името "игелс", предложи Гьобелс.
- Аз съм за, - каза Мюлер, на който му беше все едно.
- Шеленберг,- помоли Химлер,- вадете.
Шеленберг извади от пазвата си бутилка ароматен арменски коняк и го разля по чашите. Стигна за всички, а това което остана, Шеленберг го изля в устата си.
- Предлагам да пием за операция "Игелс"!
Вратата със скърцане се отвори. В стаята се втурна Щирлиц. Всички веднага седнаха. До слуха на Щирлиц стигнаха само последните няколко думи.
"Крият нещо,"- помисли си той и реши да се направи, че е дошъл просто така. Щирлиц отиде до сейфа, извади ключовете и го отвори в гробната тишина. Рови около пет минути, но не намери нищо ново.
"Безделници," - помисли си Щирлиц и с трясък затвори вратата.
- Другарю Щирлиц, - много внимателно каза Гьоринг, на когото неотдавна се изгуби половината доклад пред Хитлер, а другата половина беше силно замърсена, - когато взимате документи от сейфа, връщайте ги обратно и не ги цапайте, ако обичате.
- Притрябвали са ми вашите документи, - обиди се Щирлиц, - на мене и моите си ми стигат.
Той отиде до масата, измъкна чашката от ръката на Гьобелс и провъзгласи:
- За моя любим фюрер!
Всички пиха с недоволни лица. Измаменият Гьобелс обидено просумтя, извади от джоба бутилка шнапс и отпи направо от гърлото.
- Хайл! - и Щирлиц излезе.
От шнапса на Гьобелс му се повдигна и той си помисли: "Яка гадна горилка!"
- Та на какво се спряхме?- попита той, изтривайки устата с ръкава на униформата.
- На операцията "Игелс",- каза Шеленберг.
Вратата внезапно отново се отвори и в нея се показа доволната физиономия на Щирлиц.
- Да, господа, влизайки, забравих да поздравя!
- Здрасти, здрасти,- каза винаги вежливия Мюлер.
Щирлиц още един път затвори вратата и си тръгна. Да подслушва зад вратата беше под достойнството му.
Химлер стана, заобиколи масата и погледна зад вратата. Когато се убеди, че Щирлиц си е отишъл, той огледа своите съратници и примигвайки попита:
- Между впрочем, господа, относно Щирлиц: как да попаднем на рождения му ден ?
- Предлагам неочаквано,- каза Гьобелс,- така и подарък няма нужда да купуваме.
Химлер взе от кристалната купа голяма червена ябълка и, дъвчейки, каза:
- При мен на склада има забутан малък бракуван бронетранспортьор за десет-петнадесет човека. Ще тръгнем с него, а после ще го подарим на Щирлиц, все едно е за изхвърляне.
Всички се протегнаха за ябълки.
- А назад как?- попита Гьоринг.
- Назад ще ни откарат.
Те поклюкарстваха още малко. Борман се похвали с новата си секретарка. Разговорът се завъртя около жените, премина на френската порнография, а след това всеки си намери работа.
В бункера на Хитлер заседанието продължаваше вече трети час. Зад кръглата дъбова маса седяха висшите офицери на райха. Под портрета на великия фюрер седеше самият велик фюрер, тъжен и замислен. Никой не му обръщаше внимание.
Обсъждаха се два въпроса - поражението на Курската дъга и как да се промъкнат на рождения ден на Щирлиц.
- Танковете са малко,- мърмореше Химлер.
"Затова пък идиотите в щаба са много," - мислеше си всезнаещият Мюлер.
- Самолетите са малко...
Генерал фон Шварцкопфман стана, прокашля се, изсмърка се в зелена носна кърпичка и дрезгаво каза:
- Господа! На Курската дъга ние претърпяхме поражение съвсем не от това, че имахме малко танкове и самолети, които, слава богу, все още ни стигат, а заради наглостта на руските партизани. На командващия немските войски на Курската дъга генерал-фелдмаршал фон Клюге те са подложили, извинявайте, под задника, таралеж...
Всички се оживиха.
- Да, да, господа! Руски таралеж! Вследствие на това командуващият падна от стола и получи раняване. А без мъдрото ръководство немските войници, - генералът изтри една сълза,- не знаеха накъде да стрелят.
Борман мръсно се ухили. Та нали по негова заповед на фон Клюге бяха подложили таралеж. Шегата бе великолепна.
- Така, - каза Хитлер.
Настана тишина.
"Защо съм импотентен?"- тъжно си помисли фюрерът.
След няколко минути в главата на умния Гьобелс с появи мисъл.
- Трябва да унищожим партизаните и ще завладеем Русия.
- А не е ли по-просто да унищожим таралежите? - предложи Химлер.
- Така,- каза Хитлер.
Отново всички млъкнаха.
"Но защо съм импотентен?"- страдаше великия фюрер.
- Трябва да се изнесат всички таралежи от Русия, - дълбокомислено каза Гьоринг.
- И тогава в Русия ще се наруши биологическото равновесие, - подхвана Химлер,- и партизаните ще умрат от глад.
- Гениално! - подмазвачески се възхити Шеленберг.
- И тогава ще покажем на руснаците още една Курска дъга и още един Сталинград.
- Гениално! - крещеше Шеленберг.
- Така.
Хитлер стана, заобиколи масата, застана зад гърба на Борман и го потупа по потната плешивина.
"Господи! Но защо съм импотентен? Защо не той, не Гьобелс, а именно аз?..."
И фюрерът се отправи към Ева Браун. Всички го съпроводиха със съчувствуващи погледи. Вратата зад Хитлер се затвори. Разговорът продължи.
- Предлагам операцията да се закодира под името "игелс", предложи Гьобелс.
- Аз съм за, - каза Мюлер, на който му беше все едно.
- Шеленберг,- помоли Химлер,- вадете.
Шеленберг извади от пазвата си бутилка ароматен арменски коняк и го разля по чашите. Стигна за всички, а това което остана, Шеленберг го изля в устата си.
- Предлагам да пием за операция "Игелс"!
Вратата със скърцане се отвори. В стаята се втурна Щирлиц. Всички веднага седнаха. До слуха на Щирлиц стигнаха само последните няколко думи.
"Крият нещо,"- помисли си той и реши да се направи, че е дошъл просто така. Щирлиц отиде до сейфа, извади ключовете и го отвори в гробната тишина. Рови около пет минути, но не намери нищо ново.
"Безделници," - помисли си Щирлиц и с трясък затвори вратата.
- Другарю Щирлиц, - много внимателно каза Гьоринг, на когото неотдавна се изгуби половината доклад пред Хитлер, а другата половина беше силно замърсена, - когато взимате документи от сейфа, връщайте ги обратно и не ги цапайте, ако обичате.
- Притрябвали са ми вашите документи, - обиди се Щирлиц, - на мене и моите си ми стигат.
Той отиде до масата, измъкна чашката от ръката на Гьобелс и провъзгласи:
- За моя любим фюрер!
Всички пиха с недоволни лица. Измаменият Гьобелс обидено просумтя, извади от джоба бутилка шнапс и отпи направо от гърлото.
- Хайл! - и Щирлиц излезе.
От шнапса на Гьобелс му се повдигна и той си помисли: "Яка гадна горилка!"
- Та на какво се спряхме?- попита той, изтривайки устата с ръкава на униформата.
- На операцията "Игелс",- каза Шеленберг.
Вратата внезапно отново се отвори и в нея се показа доволната физиономия на Щирлиц.
- Да, господа, влизайки, забравих да поздравя!
- Здрасти, здрасти,- каза винаги вежливия Мюлер.
Щирлиц още един път затвори вратата и си тръгна. Да подслушва зад вратата беше под достойнството му.
Химлер стана, заобиколи масата и погледна зад вратата. Когато се убеди, че Щирлиц си е отишъл, той огледа своите съратници и примигвайки попита:
- Между впрочем, господа, относно Щирлиц: как да попаднем на рождения му ден ?
- Предлагам неочаквано,- каза Гьобелс,- така и подарък няма нужда да купуваме.
Химлер взе от кристалната купа голяма червена ябълка и, дъвчейки, каза:
- При мен на склада има забутан малък бракуван бронетранспортьор за десет-петнадесет човека. Ще тръгнем с него, а после ще го подарим на Щирлиц, все едно е за изхвърляне.
Всички се протегнаха за ябълки.
- А назад как?- попита Гьоринг.
- Назад ще ни откарат.
Те поклюкарстваха още малко. Борман се похвали с новата си секретарка. Разговорът се завъртя около жените, премина на френската порнография, а след това всеки си намери работа.
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
5.
Щирлиц вървеше по коридора, пъхнал ръцете в джобовете. Настроението му беше рядко добро, което се случваше с него рядко. Центърът най-накрая отговори на запитванията му, изпрати пратка с папироси и скоро обеща да прати нова радистка.
Зад вратата с надпис "ГЕСТАПО" се донасяха жаловити стенания, все едно че някого са треснали по носа.
"Странен кабинет,- помисли си Щирлиц,- тука вечно някого бият."
Вратата със скърцане се отвори и Щирлиц видя своя добър приятел Айсман. Щирлиц не без удоволствие си спомни как те миналата седмица разгромиха публичния дом, съдържателят на който се оказа евреин.
- А, Щирлиц! - единственото око на Айсман радостно заблестя,- точно ти и ми трябваш. Имам за теб едно въпросче. Столицата на Съветския Съюз от шест букви, първата е "М". А?
- Не знам, Мадрид, може би.
- Става.
Айсман написа "Мадрид".
- Кого бием?- попита Щирлиц, палейки цигара.
Айсман се протегна за "Беломор".
- Има тука един. Някой си пастор Шлаг.
Те влязоха в кабинета. Двама потни гестаповци методично млатеха дебело човече в расо. Лицето на човечето беше застинало в покорно благочестиво изражение.
- В какво те обвиняват, говедо?- крещеше гестаповецът,- За какво те прибраха? Къде ти е делото?
- Ето,- каза Айсман,- Борман заповяда да го проверим. А делото се загуби. А този гад не ще да признае в какво е виновен.
- В какво те обвиняват?- хорово се надвикваха гестаповците.
Пасторът мълчеше. Щирлиц си спомни за делото на пастора, което някога от някъде беше взел.
- Дай ми го Айсман,- помоли той.
- За какво ти е тази тлъста свиня?
- На Борман прилича.
Айсман се захили.
Гестаповците доставиха пастора в кабинета на Щирлиц. Шлаг стоеше в стойка "мирно". Щирлиц приседна на края на походното легло.
- Сядайте.
- Благодаря, аз ще постоя.
- Сядайте, дявол да ви вземе.
Пасторът уморено приседна на табуретката.
- Чай искате ли?- попита Щирлиц и му наля чаша студен чай.
Те говориха около половин час. Пасторът се хареса на Щирлиц. Шлаг без съмнение беше умен, а неговите размишления за жените привеждаха Щирлиц във възторг.
- Всичко това е добре,- каза Щирлиц,- а все пак, за кого работите.
- Господин щандартенфюрер! Аз съм готов да работя за когото и да е и, честна дума, за нищо не съм виновен.
- Прекрасно,- каза Щирлиц,- вие ще работите за мене.
Той извади папката с надпис "ДЕЛО № 148".
- Аз взех от гестаповците вашето дело, прочетете го!
Пасторът прегледа делото си. На мястото, където го обвиняваха в работа за нечие разузнаване, той удивено повдигнa вежди.
- И от къде на къде са си втълпили, че работя за някого?
Та това са глупости.
- Сега вие работите за мене,- напомни Щирлиц.
- А, да, да, разбира се.
- Пасторе, а за какво са ви толкова много жени.
- Това са мои енориаши, - скромно сведе очи пасторът, - по-точно, енориашки...
- А на колко сте години?
- Зимата ще стана на петдесет и две.
- И защо още не сте се оженили?
Пасторът смутено почервеня.
- Аз още съм млад за да мисля за жени.
Щирлиц повъртя в ръката си пропуска и го подписа.
- Свободен сте. Когато ми потрябвате, ще ви намеря. Ако някой ви досажда, обърнете се към мене, те си ме знаят, мутричките ще им разбия.
Пасторът дълго благодари на Щирлиц и не вярвайки все още, че най-накрая е свободен, си тръгна.
Щирлиц се протегна, прозя се и се просна на леглото. В главата му съзряваше колосален план. Той задряма.
Изведнъж в кабинета му се втурна Айсман.
- Ти какво, пусна ли го?
- Кого?- сънено попита Щирлиц.
- Оня смрадлив пастор...
- Той се предаде,- скучаейки, каза великолепният Щирлиц,- и даже се съгласи да ми стане агент.
Айсман c уважение погледна Щирлиц и поправи черната превръзка на окото си.
- Да-а-а, Щирлиц, умееш ти да работиш с хората !
Те пиха чай. Айсман разказа за няколко нови гадории на Борман и посъветва да не сяда на втората от вратата тоалетна чиния. Така дочакаха края на работния ден.
Щирлиц вървеше по коридора, пъхнал ръцете в джобовете. Настроението му беше рядко добро, което се случваше с него рядко. Центърът най-накрая отговори на запитванията му, изпрати пратка с папироси и скоро обеща да прати нова радистка.
Зад вратата с надпис "ГЕСТАПО" се донасяха жаловити стенания, все едно че някого са треснали по носа.
"Странен кабинет,- помисли си Щирлиц,- тука вечно някого бият."
Вратата със скърцане се отвори и Щирлиц видя своя добър приятел Айсман. Щирлиц не без удоволствие си спомни как те миналата седмица разгромиха публичния дом, съдържателят на който се оказа евреин.
- А, Щирлиц! - единственото око на Айсман радостно заблестя,- точно ти и ми трябваш. Имам за теб едно въпросче. Столицата на Съветския Съюз от шест букви, първата е "М". А?
- Не знам, Мадрид, може би.
- Става.
Айсман написа "Мадрид".
- Кого бием?- попита Щирлиц, палейки цигара.
Айсман се протегна за "Беломор".
- Има тука един. Някой си пастор Шлаг.
Те влязоха в кабинета. Двама потни гестаповци методично млатеха дебело човече в расо. Лицето на човечето беше застинало в покорно благочестиво изражение.
- В какво те обвиняват, говедо?- крещеше гестаповецът,- За какво те прибраха? Къде ти е делото?
- Ето,- каза Айсман,- Борман заповяда да го проверим. А делото се загуби. А този гад не ще да признае в какво е виновен.
- В какво те обвиняват?- хорово се надвикваха гестаповците.
Пасторът мълчеше. Щирлиц си спомни за делото на пастора, което някога от някъде беше взел.
- Дай ми го Айсман,- помоли той.
- За какво ти е тази тлъста свиня?
- На Борман прилича.
Айсман се захили.
Гестаповците доставиха пастора в кабинета на Щирлиц. Шлаг стоеше в стойка "мирно". Щирлиц приседна на края на походното легло.
- Сядайте.
- Благодаря, аз ще постоя.
- Сядайте, дявол да ви вземе.
Пасторът уморено приседна на табуретката.
- Чай искате ли?- попита Щирлиц и му наля чаша студен чай.
Те говориха около половин час. Пасторът се хареса на Щирлиц. Шлаг без съмнение беше умен, а неговите размишления за жените привеждаха Щирлиц във възторг.
- Всичко това е добре,- каза Щирлиц,- а все пак, за кого работите.
- Господин щандартенфюрер! Аз съм готов да работя за когото и да е и, честна дума, за нищо не съм виновен.
- Прекрасно,- каза Щирлиц,- вие ще работите за мене.
Той извади папката с надпис "ДЕЛО № 148".
- Аз взех от гестаповците вашето дело, прочетете го!
Пасторът прегледа делото си. На мястото, където го обвиняваха в работа за нечие разузнаване, той удивено повдигнa вежди.
- И от къде на къде са си втълпили, че работя за някого?
Та това са глупости.
- Сега вие работите за мене,- напомни Щирлиц.
- А, да, да, разбира се.
- Пасторе, а за какво са ви толкова много жени.
- Това са мои енориаши, - скромно сведе очи пасторът, - по-точно, енориашки...
- А на колко сте години?
- Зимата ще стана на петдесет и две.
- И защо още не сте се оженили?
Пасторът смутено почервеня.
- Аз още съм млад за да мисля за жени.
Щирлиц повъртя в ръката си пропуска и го подписа.
- Свободен сте. Когато ми потрябвате, ще ви намеря. Ако някой ви досажда, обърнете се към мене, те си ме знаят, мутричките ще им разбия.
Пасторът дълго благодари на Щирлиц и не вярвайки все още, че най-накрая е свободен, си тръгна.
Щирлиц се протегна, прозя се и се просна на леглото. В главата му съзряваше колосален план. Той задряма.
Изведнъж в кабинета му се втурна Айсман.
- Ти какво, пусна ли го?
- Кого?- сънено попита Щирлиц.
- Оня смрадлив пастор...
- Той се предаде,- скучаейки, каза великолепният Щирлиц,- и даже се съгласи да ми стане агент.
Айсман c уважение погледна Щирлиц и поправи черната превръзка на окото си.
- Да-а-а, Щирлиц, умееш ти да работиш с хората !
Те пиха чай. Айсман разказа за няколко нови гадории на Борман и посъветва да не сяда на втората от вратата тоалетна чиния. Така дочакаха края на работния ден.
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
6.
Щирлиц бе роден през януари, но рождения си ден отбелязваше на Първи май, за да покаже своята солидарност с международната работническа класа. Миналата година той покани само Мюлер, но по гнусната инициатива на Химлер при него се появи цялата върхушка на райха, която считаше за свой дълг да го поздрави с празника и всеки все едно че се подиграваше, като му подаряваше или портрет на Сталин, или войнишки ботуши, или пълното събрание на съчиненията на Карл Маркс на китайски език, а Борман даже успя да му подари старата си секретарка. Това Щирлиц не можа да му прости. Секретарката той тутакси връчи на Шеленберг, който за благодарност сипа в минералната вода на Борман слабително. Само добрият и интелигентен Мюлер му подари подшивка с френска порнография за 1917 година.
Но дори и това би било нищо, ако офицерите не се насвиниха и не разтрошиха цялата квартира. На Щирлиц не му се свидеше разбития кристален полюлей, сервиза, строшените мебели, но това беше принципна работа и този път Щирлиц не покани никого. Той премисли своето положение от всички страни и хитро реши да празнува рождения си ден на вилата в обществото на пастор Шлаг и неговите жени, скрит по такъв начин от неочаквани посещения.
Масите поставиха във вид на буквата "Щ". Доволният Щирлиц щедро даваше указания и, въпреки, че никой не го слушаше, се чувстваше като голям началник. Агентурата на пастор Шлаг, облечена в бели престилчици, работеше в кухнята, слагаше масата и с нескрит възторг ловеше всяка дума на щандартенфюрера.
Английският агент, гримиран като жена и също с бяла престилчица, бързо маскираше микрофоните по ъглите. Сърцето му пееше. Най-накрая той беше попаднал на самия Щирлиц.
Автобусът с жените беше пристигнал само преди три часа. Любопитни женски лица поглеждаха от прозорците на автобуса към излезлия да ги посрещне Щирлиц. Той беше в халат, разтворен на косматите му гърди. На главата си беше сложил мрежичка, за какво той не знаеше, но беше видял точно такава при Шеленбрег.
Днес Щирлиц пак се изкъпа.
Пастор Шлаг излезе от кабината и козирува.
- Колко? - попита Щирлиц, хвърляйки бърз поглед към автобуса.
- Двадесет и една.
- Бройка- зарадва се Щирлиц.
- Двадесет проверени агенти и една новичка,- каза пастор Шлаг, усмихвайки се.
- Командвайте,- разреши Щирлиц.
Пасторът пое дълбоко въздух и с противен глас закрещя:
- В редица по един, строй се!
- Строй се, строй се... - отговори ехото, и в храстите нещо зашумя.
Жените, кискайки се и приказвайки, излязоха от автобуса и след двадесет минути на пастора му се удаде да ги построи.
- На първи, втори преброй се! Първите номера - в кухнята, вторите - да слагат масата.
Жените се размотаваха насам-натам, а Щирлиц и пастор Шлаг играеха на карти. Когато всичко беше готово, Щирлиц седна начело на масата, а пасторът оправи бялата си якичка и вдигна бокала с шампанско.
Внезапно в двора изрева мотор. Щирлиц погледна през прозореца. От спрелия бронетранспортьор излизаше Борман.
Вилата беше обкръжена от есесовци. Есесовците седяха по дърветата, в храстите, на покрива и на всички други по-интересни места. Практичният Шеленбрег искаше да завари Щирлиц неподготвен и още преди седмица заповяда да обкръжат вилата.
От бронетранспортьора изпълзяха Химлер и Гьобелс и Щирлиц мръсно се изхрачи на току-що измития под. Химлер, вече доста добре пийнал (по пътя се бяха отбили в женски концлагер и комендантът ги почерпи с домашна), убеждаваше Гьобелс, че на Щирлиц ще му бъде три пъти по-приятно, ако бронетранспортьорът влезе направо в къщата.
Но Щирлиц умееше да си сдържа чувствата.
- Копелета!!!
Той хвана бутилка с шампанско и я метна през балкона, посипаха се парчетии.
- Аз също не обичам шампанско,- отбеляза влезлият Мюлер.
Офицерите весело насядаха на масата, прегръщайки жените на пастор Шлаг. Борман се протегна към гъската с ябълки и обърна каната с квас. Винаги изисканият Мюлер поднесе на Щирлиц букет червени рози.
- Предлагам,- закрещя Гьобелс,- да пием за истинския патриот на райха, щандартенфюрера от СС фон Щирлиц.
- Хайл Щирлиц!- Завикаха гостите.
Мрачният Щирлиц ядеше пелмени от големия сребърен съд. Шеленберг се надигна и се протегна за парче торта. В това време Борман му подложи голямо кабърче. Шеленберг подскочи до тавана и се приземи на масата, преобръщайки върху Химлер трилитров буркан с майонеза. Нищо неразбиращият Химлер цапна седящия до него Гьоринг и той се преобърна заедно с креслото. Падналият Гьоринг допълзя до масата и се опита да стане. Ставайки, той хвана крака на Гьобелс, който произнасяше тост и го вдигна над масата. Гьобелс, който също нищо не разбираше, закрещя "На помощ!" и падна на масата. Жените изпопадаха от смях.
Мюлер наливаше на Щирлиц поредната чаша с коняк. Гьобелс, който беше попаднал с лице в блюдото от омари, се опитваше да докаже на нищо не разбиращите раци превъзходството на арийската раса над всички други и ги агитираше да се запишат в "Хитлерюгенд".
Налоканият адютант на Химлер, енергично клатейки се, стигна до Щирлиц и започна да го поздравява с рождения му ден.
- Аз се възхищавам от вас, господин щандартенфюрер! Вие сте моят идеал на контраразузнавач!
Те пийнаха на брудершафт.
Мюлер, на който му хареса седящата до него блондинка, погледна часовника си и каза:
- Мисля, че е време за лягане.
Химлер стана и поклати пред Щирлиц показалеца си:
- И все пак, Щирлиц, вие сте голяма свиня, опитахте се да се скриете от нас на вилата си...
- Извинете се!- възмути се адютантът и му плесна шамар.
- Извинете ме, Щирлиц,- каза Химлер.
Пияния Борман обикаляше масата и поред се опитваше да се запознае с жените. От него вонеше на водка и чесън и жените с отвращение го отблъскваха. Английският агент се скри от Борман под масата.
Вече прекалено пиян, Борман седна до пастор Шлаг.
- Б-Борман,- каза Борман, протягайки потна длан.
Те се запознаха и пийнаха. Хапнаха. Пак пийнаха. Скоро пастор Шлаг, подхващайки дует с Борман, запя:
- "От Москва до Британските морета..."
Волф, Холтоф и фон Шварцкопфман играеха на преферанс. Куршумът рисуваха с тебешир на пода. Фон Шварцкопфман губеше и псуваше. Около тях се събраха болшинството от жените. Те хазартно наблюдаваха играта и подсказваха на нещастния фон Шварцкопфман.
На Химлер му стана лошо, той се пъхна под масата и заспа, избутвайки английския агент.
Щирлиц си спомни, че има рожден ден. Той с отвращение огледа залата и разбра, че празникът е развален.
"Ах, да ги събера някъде... само не на моята си вила... да запаля фитила на бурето с динамит..."- уморено си помисли Щирлиц.
Той заплю Гьоринг, взе бутилка с портвайн и се отправи към тоалетната да си почине от вулгарния шум.
Изпод масата излезе английският агент и на четири крака запълзя в същата посока.
Клозетът на Щирлиц беше облицован с югославски плочки. До басейна имаше синя тоалетна чиния. Щирлиц приклекна, подпря бузата с юмрук и се замисли, гледайки репродукцията на Левитан "Руска есен". Щирлиц си спомни родното село, балата със сено, момичето с бенката на лявата гръд...
"Дявол да го вземе,- помисли си Щирлиц,- наоколо само гадове!"
В този момент му дойде мисълта да поздрави Центъра със своя рожден ден. Щирлиц се опитваше да си спомни къде последния път скри радиостанцията. Нито под умивалника, нито в коша той не я намери. Затова пък в самата тоалетна чиния намери нещо подобно. В края на краищата, това нещо имаше знак за качество.
“На Феликс от Юстас. Съвършено секретно,- предаваше той с открит текст,- поздравявам ви с рождения си ден, желая щастие в труда и личния живот. Юстас."
Центърът не отговаряше.
“Заспали ли са там тия?"- помисли си Щирлиц и повтори съобщението.
Изглеждаше, че в Центъра са отпразнували рождения му ден, напоркали са се и спят. Щирлиц се огорчи, че там са се напоркали без него. И изключи радиостанцията.
“Изпозакачиха се тука!”- той дръпна въженцето, казанчето зашумя.
Английският агент зад вратата смени касетата. Недоволният Щирлиц ритна вратата с крак. Вратата удари агента по носа, а Щирлиц, забравяйки бутилката с портвайн, се отправи към масата.
Агентът, потривайки ударения нос, влезе в клозета.
“Къде ли крие радиостанцията?"
Агентът започна да търси и намери бутилката портвайн.
Борман, напивайки пастора така, че той падна под масата, завърза връзките на обувките му за крачето на стола, и потривайки ръце, по навик се отправи към тоалетната. В клозета английският агент пиеше портвайн.
- П-пардон, мадам,- каза Борман, затвори вратата и тъпо се загледа в буквата "М". "Щирлиц е сбъркал табелките на вратите. На женската тоалетна виси табелка с буквата "М". Трябва да се помисли. Какво ли ще каже по този повод Калтенбрунер?"
Замислено Борман прецени всичките "за" и "против", сви три пръста и смени табелките. След това помисли, че е направил добро дело и върна табелките по местата им.
- Обичам реда,- каза той гласно и влезе в другата врата.
Раздаде се писък, и Борман излезе с отпечатък от длан на дясната буза.
"Левак,- помисли си Борман,- нищо не разбирам!"
И обиденият Борман отиде в градината.
В залата вече всички спяха. Генерал фон Шварцкопфман на сън си мърмореше:
"Шест пики - Сталинград. Къде сте вие с купите, вашите не влизат..."
И само Щирлиц седеше в ъгъла и на светлината на нощната лампа четеше Есенин..
Щирлиц бе роден през януари, но рождения си ден отбелязваше на Първи май, за да покаже своята солидарност с международната работническа класа. Миналата година той покани само Мюлер, но по гнусната инициатива на Химлер при него се появи цялата върхушка на райха, която считаше за свой дълг да го поздрави с празника и всеки все едно че се подиграваше, като му подаряваше или портрет на Сталин, или войнишки ботуши, или пълното събрание на съчиненията на Карл Маркс на китайски език, а Борман даже успя да му подари старата си секретарка. Това Щирлиц не можа да му прости. Секретарката той тутакси връчи на Шеленберг, който за благодарност сипа в минералната вода на Борман слабително. Само добрият и интелигентен Мюлер му подари подшивка с френска порнография за 1917 година.
Но дори и това би било нищо, ако офицерите не се насвиниха и не разтрошиха цялата квартира. На Щирлиц не му се свидеше разбития кристален полюлей, сервиза, строшените мебели, но това беше принципна работа и този път Щирлиц не покани никого. Той премисли своето положение от всички страни и хитро реши да празнува рождения си ден на вилата в обществото на пастор Шлаг и неговите жени, скрит по такъв начин от неочаквани посещения.
Масите поставиха във вид на буквата "Щ". Доволният Щирлиц щедро даваше указания и, въпреки, че никой не го слушаше, се чувстваше като голям началник. Агентурата на пастор Шлаг, облечена в бели престилчици, работеше в кухнята, слагаше масата и с нескрит възторг ловеше всяка дума на щандартенфюрера.
Английският агент, гримиран като жена и също с бяла престилчица, бързо маскираше микрофоните по ъглите. Сърцето му пееше. Най-накрая той беше попаднал на самия Щирлиц.
Автобусът с жените беше пристигнал само преди три часа. Любопитни женски лица поглеждаха от прозорците на автобуса към излезлия да ги посрещне Щирлиц. Той беше в халат, разтворен на косматите му гърди. На главата си беше сложил мрежичка, за какво той не знаеше, но беше видял точно такава при Шеленбрег.
Днес Щирлиц пак се изкъпа.
Пастор Шлаг излезе от кабината и козирува.
- Колко? - попита Щирлиц, хвърляйки бърз поглед към автобуса.
- Двадесет и една.
- Бройка- зарадва се Щирлиц.
- Двадесет проверени агенти и една новичка,- каза пастор Шлаг, усмихвайки се.
- Командвайте,- разреши Щирлиц.
Пасторът пое дълбоко въздух и с противен глас закрещя:
- В редица по един, строй се!
- Строй се, строй се... - отговори ехото, и в храстите нещо зашумя.
Жените, кискайки се и приказвайки, излязоха от автобуса и след двадесет минути на пастора му се удаде да ги построи.
- На първи, втори преброй се! Първите номера - в кухнята, вторите - да слагат масата.
Жените се размотаваха насам-натам, а Щирлиц и пастор Шлаг играеха на карти. Когато всичко беше готово, Щирлиц седна начело на масата, а пасторът оправи бялата си якичка и вдигна бокала с шампанско.
Внезапно в двора изрева мотор. Щирлиц погледна през прозореца. От спрелия бронетранспортьор излизаше Борман.
Вилата беше обкръжена от есесовци. Есесовците седяха по дърветата, в храстите, на покрива и на всички други по-интересни места. Практичният Шеленбрег искаше да завари Щирлиц неподготвен и още преди седмица заповяда да обкръжат вилата.
От бронетранспортьора изпълзяха Химлер и Гьобелс и Щирлиц мръсно се изхрачи на току-що измития под. Химлер, вече доста добре пийнал (по пътя се бяха отбили в женски концлагер и комендантът ги почерпи с домашна), убеждаваше Гьобелс, че на Щирлиц ще му бъде три пъти по-приятно, ако бронетранспортьорът влезе направо в къщата.
Но Щирлиц умееше да си сдържа чувствата.
- Копелета!!!
Той хвана бутилка с шампанско и я метна през балкона, посипаха се парчетии.
- Аз също не обичам шампанско,- отбеляза влезлият Мюлер.
Офицерите весело насядаха на масата, прегръщайки жените на пастор Шлаг. Борман се протегна към гъската с ябълки и обърна каната с квас. Винаги изисканият Мюлер поднесе на Щирлиц букет червени рози.
- Предлагам,- закрещя Гьобелс,- да пием за истинския патриот на райха, щандартенфюрера от СС фон Щирлиц.
- Хайл Щирлиц!- Завикаха гостите.
Мрачният Щирлиц ядеше пелмени от големия сребърен съд. Шеленберг се надигна и се протегна за парче торта. В това време Борман му подложи голямо кабърче. Шеленберг подскочи до тавана и се приземи на масата, преобръщайки върху Химлер трилитров буркан с майонеза. Нищо неразбиращият Химлер цапна седящия до него Гьоринг и той се преобърна заедно с креслото. Падналият Гьоринг допълзя до масата и се опита да стане. Ставайки, той хвана крака на Гьобелс, който произнасяше тост и го вдигна над масата. Гьобелс, който също нищо не разбираше, закрещя "На помощ!" и падна на масата. Жените изпопадаха от смях.
Мюлер наливаше на Щирлиц поредната чаша с коняк. Гьобелс, който беше попаднал с лице в блюдото от омари, се опитваше да докаже на нищо не разбиращите раци превъзходството на арийската раса над всички други и ги агитираше да се запишат в "Хитлерюгенд".
Налоканият адютант на Химлер, енергично клатейки се, стигна до Щирлиц и започна да го поздравява с рождения му ден.
- Аз се възхищавам от вас, господин щандартенфюрер! Вие сте моят идеал на контраразузнавач!
Те пийнаха на брудершафт.
Мюлер, на който му хареса седящата до него блондинка, погледна часовника си и каза:
- Мисля, че е време за лягане.
Химлер стана и поклати пред Щирлиц показалеца си:
- И все пак, Щирлиц, вие сте голяма свиня, опитахте се да се скриете от нас на вилата си...
- Извинете се!- възмути се адютантът и му плесна шамар.
- Извинете ме, Щирлиц,- каза Химлер.
Пияния Борман обикаляше масата и поред се опитваше да се запознае с жените. От него вонеше на водка и чесън и жените с отвращение го отблъскваха. Английският агент се скри от Борман под масата.
Вече прекалено пиян, Борман седна до пастор Шлаг.
- Б-Борман,- каза Борман, протягайки потна длан.
Те се запознаха и пийнаха. Хапнаха. Пак пийнаха. Скоро пастор Шлаг, подхващайки дует с Борман, запя:
- "От Москва до Британските морета..."
Волф, Холтоф и фон Шварцкопфман играеха на преферанс. Куршумът рисуваха с тебешир на пода. Фон Шварцкопфман губеше и псуваше. Около тях се събраха болшинството от жените. Те хазартно наблюдаваха играта и подсказваха на нещастния фон Шварцкопфман.
На Химлер му стана лошо, той се пъхна под масата и заспа, избутвайки английския агент.
Щирлиц си спомни, че има рожден ден. Той с отвращение огледа залата и разбра, че празникът е развален.
"Ах, да ги събера някъде... само не на моята си вила... да запаля фитила на бурето с динамит..."- уморено си помисли Щирлиц.
Той заплю Гьоринг, взе бутилка с портвайн и се отправи към тоалетната да си почине от вулгарния шум.
Изпод масата излезе английският агент и на четири крака запълзя в същата посока.
Клозетът на Щирлиц беше облицован с югославски плочки. До басейна имаше синя тоалетна чиния. Щирлиц приклекна, подпря бузата с юмрук и се замисли, гледайки репродукцията на Левитан "Руска есен". Щирлиц си спомни родното село, балата със сено, момичето с бенката на лявата гръд...
"Дявол да го вземе,- помисли си Щирлиц,- наоколо само гадове!"
В този момент му дойде мисълта да поздрави Центъра със своя рожден ден. Щирлиц се опитваше да си спомни къде последния път скри радиостанцията. Нито под умивалника, нито в коша той не я намери. Затова пък в самата тоалетна чиния намери нещо подобно. В края на краищата, това нещо имаше знак за качество.
“На Феликс от Юстас. Съвършено секретно,- предаваше той с открит текст,- поздравявам ви с рождения си ден, желая щастие в труда и личния живот. Юстас."
Центърът не отговаряше.
“Заспали ли са там тия?"- помисли си Щирлиц и повтори съобщението.
Изглеждаше, че в Центъра са отпразнували рождения му ден, напоркали са се и спят. Щирлиц се огорчи, че там са се напоркали без него. И изключи радиостанцията.
“Изпозакачиха се тука!”- той дръпна въженцето, казанчето зашумя.
Английският агент зад вратата смени касетата. Недоволният Щирлиц ритна вратата с крак. Вратата удари агента по носа, а Щирлиц, забравяйки бутилката с портвайн, се отправи към масата.
Агентът, потривайки ударения нос, влезе в клозета.
“Къде ли крие радиостанцията?"
Агентът започна да търси и намери бутилката портвайн.
Борман, напивайки пастора така, че той падна под масата, завърза връзките на обувките му за крачето на стола, и потривайки ръце, по навик се отправи към тоалетната. В клозета английският агент пиеше портвайн.
- П-пардон, мадам,- каза Борман, затвори вратата и тъпо се загледа в буквата "М". "Щирлиц е сбъркал табелките на вратите. На женската тоалетна виси табелка с буквата "М". Трябва да се помисли. Какво ли ще каже по този повод Калтенбрунер?"
Замислено Борман прецени всичките "за" и "против", сви три пръста и смени табелките. След това помисли, че е направил добро дело и върна табелките по местата им.
- Обичам реда,- каза той гласно и влезе в другата врата.
Раздаде се писък, и Борман излезе с отпечатък от длан на дясната буза.
"Левак,- помисли си Борман,- нищо не разбирам!"
И обиденият Борман отиде в градината.
В залата вече всички спяха. Генерал фон Шварцкопфман на сън си мърмореше:
"Шест пики - Сталинград. Къде сте вие с купите, вашите не влизат..."
И само Щирлиц седеше в ъгъла и на светлината на нощната лампа четеше Есенин..
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
7.
Срещата с новата радистка беше определена на плажа. Предишната радистка на Щирлиц неочаквано забременя и се наложи да я върнат на Голямата земя. На Щирлиц много му липсваше радистка и в Центъра решиха да му изпратят нова.
За да не привлича вниманието, Щирлиц не тръгна да се разхожда по плажа в униформа, а се съблече и реши да се изкъпе. Горещото слънце поливаше земята с лъчите си като кипяща вода и само от мисълта за къпане вече ставаше леко и приятно на душата. Затискайки с два пръста носа си, Щирлиц се гмурна във водата. Водата беше топла, прозрачна и той си позволи няколко минути почивка. Щирлиц лежеше по гръб и леко мърдаше с пръсти. След час, поглеждайки часовника, той излезе от водата. Влезе в кабинката, изстиска семейните си слипове и се среса.
Както беше условено с Центъра, той ходеше по плажа подсвирквайки си "Интернационала" и между многото момичета се опитваше да намери руската радистка, базирайки се на интуицията си. А интуицията на Щирлиц никога не му изменяше.
Руската радистка стоеше до капанчето за бира в ярко-червен бански и звезда на лявата гърда. В едната си ръка държеше вестник "Правда", а в другата - куфарчето с радиостанцията и карирана рокля.
Щирлиц три пъти обиколи около капанчето. Не го следяха. Той не можеше да рискува новия си агент.
Радистката се хареса на Щирлиц.
- Прощавайте, колко ви е часа?- попита той. Това беше паролата.
- Забравих си часовника в Москва,- с готовност отговори радистката.
Щирлиц я хвана под ръка и те се поразходиха по плажа.
- Ще се попечем ли?
Радистката кимна.
Те доплуваха до шамандурата, попекоха се на слънце, поговориха за времето в Москва, изпратиха радиограма в Центъра за успешното пристигане на радистката и Щирлиц разказа няколко твърде пикантни вица. Тя деликатно се посмя и Щирлиц я покани на ресторант.
- Mинутка само, да се преоблека.
Щирлиц мина през къщи и точно след минута излезе в черен, току що изпран фрак. Такова нещо с него не се бе случвало от 39-та година.
Когато цивилният Щирлиц с радистката влязоха в ресторанта, всички въздъхнаха шокирано. Веднага дотърча разпуснат келнер с еврейска физиономия.
- На вас както винаги, господин щандартенфюрер? Бутилка водка и консерва свинско?
Щирлиц се наклони към радистката:
- Искаш ли свинско?
Тя отрицателно поклати глава.
- Наглец,- кипна Щирлиц,- ти какво, говедо, не виждаш ли, че съм с дама?
За да поправи грешката келнерът подмазвачески се захили и с мазен глас попита:
- Какво, пак ли новичка?
- Да. Нова радистка,- каза Щирлиц. Той взе от дамата менюто и с мръсния си изгризан нокът зачерта повече от половината.- Дай от това... и още...
- Разбирам,- виновно се ухили келнерът и побягна към кухнята.
- Какво разбираш ти, мерзавец?- закрещя след него Щирлиц,- коняк за мене и шампанско за дамата! И по-бързо!- той се обърна към радистката,- Келнерите в Германия са такива свине, извинете го, моля Ви.
И Щирлиц целуна ръка на радистката.
Цялата зала седеше с отворени уста. Пакистанският шпионин снимаше това невиждано събитие с камера. Гестаповският агент ровеше с пръст в носа:
"А какво ли ще каже по този повод Калтенбрунер?"
Двама есесовци в очакване на въргала извадиха неотдавна направените боксове. Всички очакваха нещо да се случи.
Щирлиц поръча валса "Амурски вълни" и покани радистката на танц.
"Е, сега вече че почне!"- потриха ръце есесовците. Вече всичко им беше ясно.
Но валсът свърши, Щирлиц изпрати дамата до мястото и, а бой още нямаше. Клиентите бяха съвсем шокирани, когато Щирлиц заплати сметката и, подавайки ръка на дамата, се отправи към изхода.
Есесовецът каза, че това не Щирлиц, а някой друг. Агентът на гестапо му възрази и след минута започна боя.
Колата на Щирлиц спря пред къщата, в която Щирлиц беше запазил апартамент за новата си сътрудничка. Щирлиц помогна на дамата да излезе и те се качиха на третия етаж.
- Къде да дяна това нещо,- попита радистката, повдигайки тежкото куфарче с радиостанцията.
- Сложете го в антрето,- нежно каза Щирлиц,- а аз ще сваря кафе.
Радистката отиде в стаята, преоблече се в униформата на лейтенант-свързочник, седна на масата, извади пистолета си, разглоби го и започна да го чисти.
Носейки поднос с кафе, влезе Щирлиц и седна отсреща и.
Когато изпиха кафето, те послушаха Чайковски.
- Е, аз трябва да тръгвам,- забърза Щирлиц. Не му се тръгваше и той бавеше времето.
- Е, аз тръгвам.
Радистката въздъхна.
- А, може би, още кафе?- попита Щирлиц срамежливо, като ученик.
Радистката кимна и Щирлиц остана.
- Как се казвате,- поинтересува се Щирлиц.
- Катя.
- Катенце, значи! Хубаво име. Чисто руско. А аз съм Щирлиц.
И той отиде да прави кафе.
Срещата с новата радистка беше определена на плажа. Предишната радистка на Щирлиц неочаквано забременя и се наложи да я върнат на Голямата земя. На Щирлиц много му липсваше радистка и в Центъра решиха да му изпратят нова.
За да не привлича вниманието, Щирлиц не тръгна да се разхожда по плажа в униформа, а се съблече и реши да се изкъпе. Горещото слънце поливаше земята с лъчите си като кипяща вода и само от мисълта за къпане вече ставаше леко и приятно на душата. Затискайки с два пръста носа си, Щирлиц се гмурна във водата. Водата беше топла, прозрачна и той си позволи няколко минути почивка. Щирлиц лежеше по гръб и леко мърдаше с пръсти. След час, поглеждайки часовника, той излезе от водата. Влезе в кабинката, изстиска семейните си слипове и се среса.
Както беше условено с Центъра, той ходеше по плажа подсвирквайки си "Интернационала" и между многото момичета се опитваше да намери руската радистка, базирайки се на интуицията си. А интуицията на Щирлиц никога не му изменяше.
Руската радистка стоеше до капанчето за бира в ярко-червен бански и звезда на лявата гърда. В едната си ръка държеше вестник "Правда", а в другата - куфарчето с радиостанцията и карирана рокля.
Щирлиц три пъти обиколи около капанчето. Не го следяха. Той не можеше да рискува новия си агент.
Радистката се хареса на Щирлиц.
- Прощавайте, колко ви е часа?- попита той. Това беше паролата.
- Забравих си часовника в Москва,- с готовност отговори радистката.
Щирлиц я хвана под ръка и те се поразходиха по плажа.
- Ще се попечем ли?
Радистката кимна.
Те доплуваха до шамандурата, попекоха се на слънце, поговориха за времето в Москва, изпратиха радиограма в Центъра за успешното пристигане на радистката и Щирлиц разказа няколко твърде пикантни вица. Тя деликатно се посмя и Щирлиц я покани на ресторант.
- Mинутка само, да се преоблека.
Щирлиц мина през къщи и точно след минута излезе в черен, току що изпран фрак. Такова нещо с него не се бе случвало от 39-та година.
Когато цивилният Щирлиц с радистката влязоха в ресторанта, всички въздъхнаха шокирано. Веднага дотърча разпуснат келнер с еврейска физиономия.
- На вас както винаги, господин щандартенфюрер? Бутилка водка и консерва свинско?
Щирлиц се наклони към радистката:
- Искаш ли свинско?
Тя отрицателно поклати глава.
- Наглец,- кипна Щирлиц,- ти какво, говедо, не виждаш ли, че съм с дама?
За да поправи грешката келнерът подмазвачески се захили и с мазен глас попита:
- Какво, пак ли новичка?
- Да. Нова радистка,- каза Щирлиц. Той взе от дамата менюто и с мръсния си изгризан нокът зачерта повече от половината.- Дай от това... и още...
- Разбирам,- виновно се ухили келнерът и побягна към кухнята.
- Какво разбираш ти, мерзавец?- закрещя след него Щирлиц,- коняк за мене и шампанско за дамата! И по-бързо!- той се обърна към радистката,- Келнерите в Германия са такива свине, извинете го, моля Ви.
И Щирлиц целуна ръка на радистката.
Цялата зала седеше с отворени уста. Пакистанският шпионин снимаше това невиждано събитие с камера. Гестаповският агент ровеше с пръст в носа:
"А какво ли ще каже по този повод Калтенбрунер?"
Двама есесовци в очакване на въргала извадиха неотдавна направените боксове. Всички очакваха нещо да се случи.
Щирлиц поръча валса "Амурски вълни" и покани радистката на танц.
"Е, сега вече че почне!"- потриха ръце есесовците. Вече всичко им беше ясно.
Но валсът свърши, Щирлиц изпрати дамата до мястото и, а бой още нямаше. Клиентите бяха съвсем шокирани, когато Щирлиц заплати сметката и, подавайки ръка на дамата, се отправи към изхода.
Есесовецът каза, че това не Щирлиц, а някой друг. Агентът на гестапо му възрази и след минута започна боя.
Колата на Щирлиц спря пред къщата, в която Щирлиц беше запазил апартамент за новата си сътрудничка. Щирлиц помогна на дамата да излезе и те се качиха на третия етаж.
- Къде да дяна това нещо,- попита радистката, повдигайки тежкото куфарче с радиостанцията.
- Сложете го в антрето,- нежно каза Щирлиц,- а аз ще сваря кафе.
Радистката отиде в стаята, преоблече се в униформата на лейтенант-свързочник, седна на масата, извади пистолета си, разглоби го и започна да го чисти.
Носейки поднос с кафе, влезе Щирлиц и седна отсреща и.
Когато изпиха кафето, те послушаха Чайковски.
- Е, аз трябва да тръгвам,- забърза Щирлиц. Не му се тръгваше и той бавеше времето.
- Е, аз тръгвам.
Радистката въздъхна.
- А, може би, още кафе?- попита Щирлиц срамежливо, като ученик.
Радистката кимна и Щирлиц остана.
- Как се казвате,- поинтересува се Щирлиц.
- Катя.
- Катенце, значи! Хубаво име. Чисто руско. А аз съм Щирлиц.
И той отиде да прави кафе.
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
8=
“Операция “Игелс". Какво, по дяволите, имаха предвид? Какво са замислили тези мръсни гадове?"
Щирлиц седеше вкъщи, до камината и пушеше лула. На коленете му лежеше томче на Сталин, отворено на 57 страница. Щирлиц за конспирация се правеше, че чете. Никой не трябваше да разбере, че сега той е потънал в мисли.
"А какво, ако във войната трябва да встъпи Япония или Уругвай?" Щирлиц напълни нова лула, взе от камината въгленче и като запали, почна да прави кръгчета. Той знаеше, че без неговото участие на Родината ще бъде трудно.
"Тези негодници са замислили нещо и го крият от мене. Даже Мюлер мълчи. Всички трябва да ви избият и тогава ще настане ред. А затова трябва да събере цялата върхушка на райха на едно място. Например, в църквата при Шлаг. Да се примамят от многото жени и водка и да се взривят. Динамит поне имам..."
В главата на Щирлиц израстваше точен план. Сега той знаеше какво да прави.
"А след това ще разбера, какво е това операция "Игелс" и ще доложа на Центъра."
На вратата се позвъни.
- Кой е?
- Свой.
"Айсман,"- помисли си Щирлиц. Прислужничката отвори вратата.
- Здрасти, миличка,- каза Айсман и, като я потупа по бузата, се устреми към клозета. От клозета се донесе облекчения му глас:
- Между впрочем, чухте ли Щирлиц, че Борман налял в мастилницата на Гьоринг сярна киселина и той е развалил доклада си до фюрера!
Айсман влезе в стаята, поправяйки презрамките.
- Направиха гадовете платени тоалетни за по 10 пфенинга и си помислих, дай да мина към Щирлиц. Къде държиш "Беломора"?
Щирлиц кимна към шкафа. Айсман отвори чекмеджето, сложи пакетче "Беломор" в джоба си и си взе цигара от отворения вече пакет. Прислужничката, прекрасно знаейки навиците на господин щандартенфюрера, донесе поднос с кафе.
- Айсман,- попита Щирлиц.- Как се отнасяте към жените?
- Аз към тях не се отнасям,- пошегува се Айсман.- А кога?
- Например, в четвъртък.
- А къде?
- В църквата на моя пастор.
- В църква?- със съмнение попита Айсман,
- Е, какво пък толкова?- Щирлиц беше заклет атеист,- до четвъртък той ще я преоборудва. Ще поканим още някого за да няма клюки.
- Ще поканим ли Борман.
- Обезателно, без него ще бъде съвсем скучно.
Айсман състави списъците кого да поканят, а кого не. Щирлиц одобри и двата списъка, прекрасно знаейки, че тези, които не поканят, сами ще дойдат.
Когато Айсман си тръгна, Щирлиц отново се протегна към томчето на Сталин.
"Интересно, какво ли ще каже по този повод Калтенбрунер?"
Часовникът удари дванадесет. След пет минути почука прислужницата, добре знаейки навиците на Щирлиц.
“Операция “Игелс". Какво, по дяволите, имаха предвид? Какво са замислили тези мръсни гадове?"
Щирлиц седеше вкъщи, до камината и пушеше лула. На коленете му лежеше томче на Сталин, отворено на 57 страница. Щирлиц за конспирация се правеше, че чете. Никой не трябваше да разбере, че сега той е потънал в мисли.
"А какво, ако във войната трябва да встъпи Япония или Уругвай?" Щирлиц напълни нова лула, взе от камината въгленче и като запали, почна да прави кръгчета. Той знаеше, че без неговото участие на Родината ще бъде трудно.
"Тези негодници са замислили нещо и го крият от мене. Даже Мюлер мълчи. Всички трябва да ви избият и тогава ще настане ред. А затова трябва да събере цялата върхушка на райха на едно място. Например, в църквата при Шлаг. Да се примамят от многото жени и водка и да се взривят. Динамит поне имам..."
В главата на Щирлиц израстваше точен план. Сега той знаеше какво да прави.
"А след това ще разбера, какво е това операция "Игелс" и ще доложа на Центъра."
На вратата се позвъни.
- Кой е?
- Свой.
"Айсман,"- помисли си Щирлиц. Прислужничката отвори вратата.
- Здрасти, миличка,- каза Айсман и, като я потупа по бузата, се устреми към клозета. От клозета се донесе облекчения му глас:
- Между впрочем, чухте ли Щирлиц, че Борман налял в мастилницата на Гьоринг сярна киселина и той е развалил доклада си до фюрера!
Айсман влезе в стаята, поправяйки презрамките.
- Направиха гадовете платени тоалетни за по 10 пфенинга и си помислих, дай да мина към Щирлиц. Къде държиш "Беломора"?
Щирлиц кимна към шкафа. Айсман отвори чекмеджето, сложи пакетче "Беломор" в джоба си и си взе цигара от отворения вече пакет. Прислужничката, прекрасно знаейки навиците на господин щандартенфюрера, донесе поднос с кафе.
- Айсман,- попита Щирлиц.- Как се отнасяте към жените?
- Аз към тях не се отнасям,- пошегува се Айсман.- А кога?
- Например, в четвъртък.
- А къде?
- В църквата на моя пастор.
- В църква?- със съмнение попита Айсман,
- Е, какво пък толкова?- Щирлиц беше заклет атеист,- до четвъртък той ще я преоборудва. Ще поканим още някого за да няма клюки.
- Ще поканим ли Борман.
- Обезателно, без него ще бъде съвсем скучно.
Айсман състави списъците кого да поканят, а кого не. Щирлиц одобри и двата списъка, прекрасно знаейки, че тези, които не поканят, сами ще дойдат.
Когато Айсман си тръгна, Щирлиц отново се протегна към томчето на Сталин.
"Интересно, какво ли ще каже по този повод Калтенбрунер?"
Часовникът удари дванадесет. След пет минути почука прислужницата, добре знаейки навиците на Щирлиц.
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
9.
Хитроумния Борман плюнчеше химическия молив и с почерка на Ева Браун пишеше послание към Щирлиц.
"Драги Щирлиц!
Много се интересувам от Вас. Елате днес на адрес "Щандарт-щрасе", 15. Нетърпеливо чакам.
Е. Б."
- Краткостта е сестра на таланта,- радваше се Борман и, сумтейки от възторг, написа на плика "На Щирлиц".
Борман сериозно обмисли всичко. Тази шега трябваше да отбележи върха на творческата му дейност, неговата лебедова песен. На указания адрес всичко бе устроено така, че обратно Щирлиц да го изнесат на носилка.
Борман тихо изсумтя и си представи картинката.
Гладко сресаният Щирлиц с букет с рози в ръка и с фрак влиза в дома на номер 15. Вратата след него се затваря. Щирлиц с нежен глас зове: "Евенце!!!"... и пада, подхлъзвайки се на полетия с машинно маcло под. При падането той закача въженцето и на него пада неголям десет килограмов топуз. По-голям Борман не можа да намери. Двадесет килограмов той видя при Гьоринг, но той, обиден от номера с мастилницата, изгони Борман от кабинета.
И така, топузът пада на Щирлиц, вратата автоматически се заключва, но затова пък се включва часовников механизъм и се отваря газова камера...
- Ха, ха!- преви се от смях Борман и изведнъж спря.- А ако Щирлиц не разбере какво е "Е. Б."?
Борман се замисли.
- Щирлиц никога няма да отиде на този адрес и си представи, как в къщата никой не влиза, топузът не пада, газовата камера изстива. А за нейното изпитание Борман погуби половината от състава на 6-та барака на концлагера "Равенсбрук"!
От досада Борман се чеса по плешивината докато не се сети.
Той отново наплюнчи молива, задраска надписа "На Щирлиц" и написа "На Щирлиц от Ева Браун".
- Сега всичко е наред!
Да, това трябваше да стане най-веселата шега на Борман. Той стана и си погледна часовника. Време беше да отива на купона, организиран от Щирлиц.
Борман седна в колата и с шут даде на шофьора да разбере, че трябва да тръгва. Колата потегли.
Пристигайки в църквата, Борман отвори вратата и, стъпил вече с единия крак на тротоара, си спомни, че е забравил писмото на масата.
"Навреме си спомних,- похвали себе си той,- грях е вече да се оплаквам от паметта".
Наложи се да се върне за писмото и затова закъсня.
Щирлиц нервничеше, обезпокояваше го отсъствието на Борман, който му беше необходим за началото на замислената операция. До замисления Щирлиц седеше Мюлер, проверявайки на светлината халбата с бира.
- Каквото и да говорите Щирлиц, - каза той скептически, - обаче баварската бира е три пъти по-хубава от жигульовската.
- Много ясно, - промърмори Щирлиц, - но къде е Борман? Да не би пак да подготвя някоя гадост!
- И на таралежа е известно, - съгласи се Мюлер, - той без това не може.
"Какво общо има таралежът тука?"- замисли се Щирлиц. Вече беше чувал някъде тази дума. И веднага се сети. Та нали "таралеж" на немски е "игел", а "таралежи" - "игелс"! А именно така се казваше тайнствената операция на Вермахта, за разгадаването на която той толкова дълго се мъчи. Щирлиц го обърка множественото число.
"Нещо свързано с таралежите! Е, сега всичко ще стане ясно."
- Таралеж?- попита Щирлиц.
- Да де, да, този с игличките...
- Между впрочем, Мюлер, как тогава се размножават таралежите?
- Попитайте Калтенбрунер.
- А той ще каже ли?
- Никой не знае какво ще каже Калтенбрунер!- философски изрече Мюлер,- И все пак, Щирлиц, каквото и да говорите, баварската бира е даже шест пъти по-добра от жигульовската.
- Много ясно,- промърмори Щирлиц и замълча.
Около Щирлиц бродеше възхитеният секретар на Химлер Фриц, старателно ловейки всяка дума на своя кумир.
- Много ясно,- конспектира той.
Английският агент зад амвона фотографираше страници от бележника на Фриц.
В залата имаше все пак малко офицери. На повечето от тях им се прииска да изпробват ролята на изповедници и се отделиха по стаите заедно с жените на пастор Шлаг. Останалите се развличаха както можеха.
Гьоринг и Гьобелс, хванали за ръцете Шеленберг, го люлееха, а Химлер броеше:
- Айн, цвай, драй!
Недоволният от нещо Шеленберг, крещейки, че е готов и живота си да даде за великия фюрер, прелетя през амвона и оседла английския агент.
- Н-но!!!- завика Шеленберг,- Ескадрон, след мен!
Английският агент за конспирация се направи, че нищо не забелязва. Гьоринг и Гьобелс отцепиха Шеленберг от агента и отново се чу:
- Айн, цвай, драйн!
Агентът се шмугна зад вратичката.
Айсман и Холтоф поглъщаха огромната торта, запивайки я с коняк.
- А!!!- раздаде се над ухото на Щирлиц. Нито едно мускулче не трепна по лицето на руския разузнавач. Е, разбира се, че това беше Борман.
"Време е да изчезвам,"- помисли си Щирлиц. Оставаше да измъкне Мюлер и пастор Шлаг и можеше да взривява.
Бъркайки в зъбите си, Борман го повика:
- Щирлиц, трябва да ви кажа нещо интересно...
- Борман, а как се размножават таралежите?
Борман се обърка.
- Ами, така... - той направи неопределен жест с ръце, - таралежът отива при таралежката и така... - Борман повтори жеста си.
- Разбирам, - кимна Щирлиц, - вие също не знаете. А как мислите, къде по бързо се размножават, в Русия или в Германия?
- Е, не се вълнувайте, Щирлиц! Ще ги изнесем всичките от Русия! Ешелонът вече пътува.
Щирлиц рухна в креслото.
"Ешелон! Изнасят ги от Русия! Да, но тогава в Русия ще се наруши биологичното равновесие и ние, руснаците, ще умрем от глад!"
- Щирлиц,- не преставаше Борман,- елате, трябва да ви кажа нещо важно...
- Разкарай се, - махна с ръка Щирлиц.
В главата му течеше огромен мисловен процес. Щирлиц разбра, че да спаси таралежите е много по-важно, отколкото да унищожи купчината пияни офицери, които така или иначе някога ще умрат.
Борман, виждайки, че Щирлиц не му обръща внимание, се огледа и видя Фриц.
"Адютантът на Химлер."- помисли си той и го повика.
- Фриц! Елате за малко!
И, хващайки адютанта за медното копче на униформата, горещо зашепна:
- Фриц! Искате ли да помогнете на Щирлиц?
- Много ясно! Това е най-добрият ми приятел. Аз даже пих с него на брудершафт.
- Разбирате ли, Щирлиц има връзка с Ева Браун...
- Разбирам,- кимна Фриц.
- А затова е разбрал самият Калтенбрунер. Може да стане беда. Трябва да спасим Щирлиц!
- Аз съм готов,- изправи се Фриц.
- Предайте на Щирлиц това писмо.
Борман откъсна копчето от униформата на Фриц и тайно пъхна плика в пазвата му.
Щирлиц се провираше към изхода.
Окриления Фриц го догони чак при вратата.
- Господин щандартенфюрер, аз съм длъжен...
- Нищо не ми дължите!- отблъсна го Щирлиц,- Пияна свиня.
Вече на улицата към Щирлиц се прилепи патрул.
- Може ли документите, господин офицер!- каза плешивият капрал.
- Я си...- Щирлиц нямаше никакво време.
Капралът отвори руско-немски разговорник.
- А, това е Щирлиц,- произнесе той, гледайки след отиващия си разузнавач.
"Аз - пияна свиня?"- удиви се Фриц, облягайки се на колоната. Мислите му започнаха да се заплитат.
Английският агент внимателно следеше текущите събития. Той излезе от амвона и, поправяйки престилчицата, кокетно го повика:
- Господин адютант на Химлер, може ли да ми отделите няколко минути.
- Извинявайте, фройлайн, трябва да спася Щирлиц.
С удар на професионален боксьор "фройлайн" свали адютанта на пода. Триейки ударения си юмрук, агентът приклекна до тялото и по навик пребърка джобовете. Освен писмото той взе двадесет пфенинга, кутия кибрит и гаечен ключ.
Като прочете писмото агентът се поздрави с повишението и удачно проведената операция в Берлин. Не напразно толкова дни беше преоблечен като жена.
На Щандартенщрасе агентът бързо намери номер 15.
- Ето, готово,- каза агентът и влезе в къщата. Вратата след него се затвори.
Това беше най-добрата шега на Борман...
10.
Щирлиц лежеше на насипа до железопътната линия и гледаше в бездънното синьо небе. Този ден можеше да стане последния ден в неговия живот. Но Щирлиц беше спокоен, защото знаеше, че изпълнява своя дълг - дълг не само пред Родината, но най-напред и най-вече пред самия себе си.
Щирлиц запали последната "Беломор", смачка пакета и почисти с него дулото на едрокалибрената картечница.
На хоризонта се показа ешалонът с таралежите.
- А аз така и не успях да спра да пуша,- въздъхна Щирлиц и зареди картечницата. Локомотивът се изравни с Щирлиц и тогава той хвърли първата граната...
От прозореца се виждаше сняг и рота червеноармейци.
Йосиф Висарионович се обърна и попита:
- Другарю Жуков, още ли не са ви разстреляли?
- Не, другарю Сталин.
- Дайте тогава да запалим.
Жуков покорно въздъхна, извади от десния си джоб кутия "Казбек" и я подаде на Сталин. Размачквайки няколко цигари, главнокомандуващият замислено запали от протегнатата клечка. След десет минути попита:
- А как вървят нещата на Западния фронт?
- Воюват, - просто отвърна Жуков.
- А как се чувствува другаря Исаев?
- Той пак извърши подвиг,- печално каза Жуков.
- Това е добре,- каза Сталин,- мисля, че трябва да го повишим.
- И аз съм на същото мнение, другарю главнокомандващ, - поддържа го Жуков,- струва ми се, че той е напълно достоен за званието групенфюрер от СС.
- Групенфюрер?- замисли се Сталин,- Това е добре. Аз имам за него нова задача...
А от прозореца се виждаше сняг и рота червеноармейци.
Хитроумния Борман плюнчеше химическия молив и с почерка на Ева Браун пишеше послание към Щирлиц.
"Драги Щирлиц!
Много се интересувам от Вас. Елате днес на адрес "Щандарт-щрасе", 15. Нетърпеливо чакам.
Е. Б."
- Краткостта е сестра на таланта,- радваше се Борман и, сумтейки от възторг, написа на плика "На Щирлиц".
Борман сериозно обмисли всичко. Тази шега трябваше да отбележи върха на творческата му дейност, неговата лебедова песен. На указания адрес всичко бе устроено така, че обратно Щирлиц да го изнесат на носилка.
Борман тихо изсумтя и си представи картинката.
Гладко сресаният Щирлиц с букет с рози в ръка и с фрак влиза в дома на номер 15. Вратата след него се затваря. Щирлиц с нежен глас зове: "Евенце!!!"... и пада, подхлъзвайки се на полетия с машинно маcло под. При падането той закача въженцето и на него пада неголям десет килограмов топуз. По-голям Борман не можа да намери. Двадесет килограмов той видя при Гьоринг, но той, обиден от номера с мастилницата, изгони Борман от кабинета.
И така, топузът пада на Щирлиц, вратата автоматически се заключва, но затова пък се включва часовников механизъм и се отваря газова камера...
- Ха, ха!- преви се от смях Борман и изведнъж спря.- А ако Щирлиц не разбере какво е "Е. Б."?
Борман се замисли.
- Щирлиц никога няма да отиде на този адрес и си представи, как в къщата никой не влиза, топузът не пада, газовата камера изстива. А за нейното изпитание Борман погуби половината от състава на 6-та барака на концлагера "Равенсбрук"!
От досада Борман се чеса по плешивината докато не се сети.
Той отново наплюнчи молива, задраска надписа "На Щирлиц" и написа "На Щирлиц от Ева Браун".
- Сега всичко е наред!
Да, това трябваше да стане най-веселата шега на Борман. Той стана и си погледна часовника. Време беше да отива на купона, организиран от Щирлиц.
Борман седна в колата и с шут даде на шофьора да разбере, че трябва да тръгва. Колата потегли.
Пристигайки в църквата, Борман отвори вратата и, стъпил вече с единия крак на тротоара, си спомни, че е забравил писмото на масата.
"Навреме си спомних,- похвали себе си той,- грях е вече да се оплаквам от паметта".
Наложи се да се върне за писмото и затова закъсня.
Щирлиц нервничеше, обезпокояваше го отсъствието на Борман, който му беше необходим за началото на замислената операция. До замисления Щирлиц седеше Мюлер, проверявайки на светлината халбата с бира.
- Каквото и да говорите Щирлиц, - каза той скептически, - обаче баварската бира е три пъти по-хубава от жигульовската.
- Много ясно, - промърмори Щирлиц, - но къде е Борман? Да не би пак да подготвя някоя гадост!
- И на таралежа е известно, - съгласи се Мюлер, - той без това не може.
"Какво общо има таралежът тука?"- замисли се Щирлиц. Вече беше чувал някъде тази дума. И веднага се сети. Та нали "таралеж" на немски е "игел", а "таралежи" - "игелс"! А именно така се казваше тайнствената операция на Вермахта, за разгадаването на която той толкова дълго се мъчи. Щирлиц го обърка множественото число.
"Нещо свързано с таралежите! Е, сега всичко ще стане ясно."
- Таралеж?- попита Щирлиц.
- Да де, да, този с игличките...
- Между впрочем, Мюлер, как тогава се размножават таралежите?
- Попитайте Калтенбрунер.
- А той ще каже ли?
- Никой не знае какво ще каже Калтенбрунер!- философски изрече Мюлер,- И все пак, Щирлиц, каквото и да говорите, баварската бира е даже шест пъти по-добра от жигульовската.
- Много ясно,- промърмори Щирлиц и замълча.
Около Щирлиц бродеше възхитеният секретар на Химлер Фриц, старателно ловейки всяка дума на своя кумир.
- Много ясно,- конспектира той.
Английският агент зад амвона фотографираше страници от бележника на Фриц.
В залата имаше все пак малко офицери. На повечето от тях им се прииска да изпробват ролята на изповедници и се отделиха по стаите заедно с жените на пастор Шлаг. Останалите се развличаха както можеха.
Гьоринг и Гьобелс, хванали за ръцете Шеленберг, го люлееха, а Химлер броеше:
- Айн, цвай, драй!
Недоволният от нещо Шеленберг, крещейки, че е готов и живота си да даде за великия фюрер, прелетя през амвона и оседла английския агент.
- Н-но!!!- завика Шеленберг,- Ескадрон, след мен!
Английският агент за конспирация се направи, че нищо не забелязва. Гьоринг и Гьобелс отцепиха Шеленберг от агента и отново се чу:
- Айн, цвай, драйн!
Агентът се шмугна зад вратичката.
Айсман и Холтоф поглъщаха огромната торта, запивайки я с коняк.
- А!!!- раздаде се над ухото на Щирлиц. Нито едно мускулче не трепна по лицето на руския разузнавач. Е, разбира се, че това беше Борман.
"Време е да изчезвам,"- помисли си Щирлиц. Оставаше да измъкне Мюлер и пастор Шлаг и можеше да взривява.
Бъркайки в зъбите си, Борман го повика:
- Щирлиц, трябва да ви кажа нещо интересно...
- Борман, а как се размножават таралежите?
Борман се обърка.
- Ами, така... - той направи неопределен жест с ръце, - таралежът отива при таралежката и така... - Борман повтори жеста си.
- Разбирам, - кимна Щирлиц, - вие също не знаете. А как мислите, къде по бързо се размножават, в Русия или в Германия?
- Е, не се вълнувайте, Щирлиц! Ще ги изнесем всичките от Русия! Ешелонът вече пътува.
Щирлиц рухна в креслото.
"Ешелон! Изнасят ги от Русия! Да, но тогава в Русия ще се наруши биологичното равновесие и ние, руснаците, ще умрем от глад!"
- Щирлиц,- не преставаше Борман,- елате, трябва да ви кажа нещо важно...
- Разкарай се, - махна с ръка Щирлиц.
В главата му течеше огромен мисловен процес. Щирлиц разбра, че да спаси таралежите е много по-важно, отколкото да унищожи купчината пияни офицери, които така или иначе някога ще умрат.
Борман, виждайки, че Щирлиц не му обръща внимание, се огледа и видя Фриц.
"Адютантът на Химлер."- помисли си той и го повика.
- Фриц! Елате за малко!
И, хващайки адютанта за медното копче на униформата, горещо зашепна:
- Фриц! Искате ли да помогнете на Щирлиц?
- Много ясно! Това е най-добрият ми приятел. Аз даже пих с него на брудершафт.
- Разбирате ли, Щирлиц има връзка с Ева Браун...
- Разбирам,- кимна Фриц.
- А затова е разбрал самият Калтенбрунер. Може да стане беда. Трябва да спасим Щирлиц!
- Аз съм готов,- изправи се Фриц.
- Предайте на Щирлиц това писмо.
Борман откъсна копчето от униформата на Фриц и тайно пъхна плика в пазвата му.
Щирлиц се провираше към изхода.
Окриления Фриц го догони чак при вратата.
- Господин щандартенфюрер, аз съм длъжен...
- Нищо не ми дължите!- отблъсна го Щирлиц,- Пияна свиня.
Вече на улицата към Щирлиц се прилепи патрул.
- Може ли документите, господин офицер!- каза плешивият капрал.
- Я си...- Щирлиц нямаше никакво време.
Капралът отвори руско-немски разговорник.
- А, това е Щирлиц,- произнесе той, гледайки след отиващия си разузнавач.
"Аз - пияна свиня?"- удиви се Фриц, облягайки се на колоната. Мислите му започнаха да се заплитат.
Английският агент внимателно следеше текущите събития. Той излезе от амвона и, поправяйки престилчицата, кокетно го повика:
- Господин адютант на Химлер, може ли да ми отделите няколко минути.
- Извинявайте, фройлайн, трябва да спася Щирлиц.
С удар на професионален боксьор "фройлайн" свали адютанта на пода. Триейки ударения си юмрук, агентът приклекна до тялото и по навик пребърка джобовете. Освен писмото той взе двадесет пфенинга, кутия кибрит и гаечен ключ.
Като прочете писмото агентът се поздрави с повишението и удачно проведената операция в Берлин. Не напразно толкова дни беше преоблечен като жена.
На Щандартенщрасе агентът бързо намери номер 15.
- Ето, готово,- каза агентът и влезе в къщата. Вратата след него се затвори.
Това беше най-добрата шега на Борман...
10.
Щирлиц лежеше на насипа до железопътната линия и гледаше в бездънното синьо небе. Този ден можеше да стане последния ден в неговия живот. Но Щирлиц беше спокоен, защото знаеше, че изпълнява своя дълг - дълг не само пред Родината, но най-напред и най-вече пред самия себе си.
Щирлиц запали последната "Беломор", смачка пакета и почисти с него дулото на едрокалибрената картечница.
На хоризонта се показа ешалонът с таралежите.
- А аз така и не успях да спра да пуша,- въздъхна Щирлиц и зареди картечницата. Локомотивът се изравни с Щирлиц и тогава той хвърли първата граната...
От прозореца се виждаше сняг и рота червеноармейци.
Йосиф Висарионович се обърна и попита:
- Другарю Жуков, още ли не са ви разстреляли?
- Не, другарю Сталин.
- Дайте тогава да запалим.
Жуков покорно въздъхна, извади от десния си джоб кутия "Казбек" и я подаде на Сталин. Размачквайки няколко цигари, главнокомандуващият замислено запали от протегнатата клечка. След десет минути попита:
- А как вървят нещата на Западния фронт?
- Воюват, - просто отвърна Жуков.
- А как се чувствува другаря Исаев?
- Той пак извърши подвиг,- печално каза Жуков.
- Това е добре,- каза Сталин,- мисля, че трябва да го повишим.
- И аз съм на същото мнение, другарю главнокомандващ, - поддържа го Жуков,- струва ми се, че той е напълно достоен за званието групенфюрер от СС.
- Групенфюрер?- замисли се Сталин,- Това е добре. Аз имам за него нова задача...
А от прозореца се виждаше сняг и рота червеноармейци.
-
Ото Кац
- Мнения: 910
- Регистриран на: Пет 09 юли 2004 16:52
- Автомобил:
- Двигател:
- Местоположение: София
Още малко по темата Щирлиц..
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата:
- Ще обеся лично всеки руски шпионин!
Всички присъстващи многозначително погледнаха Щирлиц.....
.....................
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре!
Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше...
.....................
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка:
"Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията.
Мюлер"
.....................
23 септември е - Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва.
Минава Мюлер и го сритва възмутен:
- Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер!
"Да," - мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм.
Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
.....................
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли:
"Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите..."
.....................
Върви Щирлиц и гледа - летят жерави.
- Ех, жерави - мисли Щирлиц.
- Ех, Щирлиц - мислят жеравите
.....................
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже...
.....................
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер...
...................
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
....................
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
"Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц.
...................
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- "Заключено е!" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
...................
Щирлиц дълго гледал в една точка.
След това в друга...
"Двуеточие!" - досетил се Щирлиц.
...................
Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.
..................
Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
- Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана:
- Айн шнапс, бите.
Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва:
- На-а-а-а-а-а!
..................
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
"Скиори." - помисли си Щирлиц.
"Щирлиц." - помислиха си рибарите.
.................
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа...
.................
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика:
- Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи!
Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
.................
Щирлиц сяда пред компютъра и пише:
- dir
- Command not found
- Аха, UNIX - досеща се Щирлиц.
- Аха, Щирлиц - досеща се UNIX-а.
................
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.
................
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо му се опря изотзад.
- Пистолет! - помисли си Мюлер.
- Близо си, сладур... - помисли си Щирлиц.
...............
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия.
Точка, тире... Точка, тире...
Другите клавиши на машината не работеха...
................
и два оффтопик, ама много любими:
Дължината на минутата зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната си.
Разликата между великото и смешното е само 20 сантиметра
- Ще обеся лично всеки руски шпионин!
Всички присъстващи многозначително погледнаха Щирлиц.....
.....................
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре!
Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше...
.....................
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка:
"Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията.
Мюлер"
.....................
23 септември е - Ден на Съветската армия. Щирлиц е дърво-пиян, търкаля се в някаква локва.
Минава Мюлер и го сритва възмутен:
- Засрамете се, Щирлиц! Вие сте немски офицер!
"Да," - мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм.
Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
.....................
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли:
"Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите..."
.....................
Върви Щирлиц и гледа - летят жерави.
- Ех, жерави - мисли Щирлиц.
- Ех, Щирлиц - мислят жеравите
.....................
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже...
.....................
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер...
...................
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
....................
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
"Сторило ми се е!" - помисли си Щирлиц.
...................
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- "Заключено е!" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
...................
Щирлиц дълго гледал в една точка.
След това в друга...
"Двуеточие!" - досетил се Щирлиц.
...................
Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.
..................
Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
- Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана:
- Айн шнапс, бите.
Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва:
- На-а-а-а-а-а!
..................
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
"Скиори." - помисли си Щирлиц.
"Щирлиц." - помислиха си рибарите.
.................
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа...
.................
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика:
- Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи!
Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
.................
Щирлиц сяда пред компютъра и пише:
- dir
- Command not found
- Аха, UNIX - досеща се Щирлиц.
- Аха, Щирлиц - досеща се UNIX-а.
................
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.
................
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо му се опря изотзад.
- Пистолет! - помисли си Мюлер.
- Близо си, сладур... - помисли си Щирлиц.
...............
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия.
Точка, тире... Точка, тире...
Другите клавиши на машината не работеха...
................
и два оффтопик, ама много любими:
Дължината на минутата зависи от това от коя страна на вратата на тоалетната си.
Разликата между великото и смешното е само 20 сантиметра
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно...
В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"...
Настава смут и объркване в залата... Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва:
- Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс...
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц... - помислиха си бейзболистите
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
"Следят ме!" - стресна се разузнавачът.
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
"Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.
Борман привиква Щирлиц:
- Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател...
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком...
На оживен берлински площад Щирлиц чакаше появата на таен руски агент. Въпреки че нямаше описанието му, веднага го позна:
"Да-а, явно в родината пак има недостиг на сапун".
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин?
- Не знам. - на свой ред се пошегувал Мюлер.
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
- Ало, Исаев... давам ви Ставката..., - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там... Върни ги, скъпичък... Безпокоят се хората, не е хубаво така...
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години...
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
"Рокери" - помисли си Щирлиц.
"Металист" - помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"...
Настава смут и объркване в залата... Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва:
- Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс...
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц... - помислиха си бейзболистите
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
"Следят ме!" - стресна се разузнавачът.
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва - Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци.
"Забравил съм да изключа ютията" - мисли си разузнавачът.
Борман привиква Щирлиц:
- Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател...
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком...
На оживен берлински площад Щирлиц чакаше появата на таен руски агент. Въпреки че нямаше описанието му, веднага го позна:
"Да-а, явно в родината пак има недостиг на сапун".
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
- Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин?
- Не знам. - на свой ред се пошегувал Мюлер.
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
- Ало, Исаев... давам ви Ставката..., - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там... Върни ги, скъпичък... Безпокоят се хората, не е хубаво така...
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години...
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
"Рокери" - помисли си Щирлиц.
"Металист" - помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Върни се в “ОФФ-Топик - други”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 37 госта