) и никога не ме е предавал както и да съм се "отнасял" с него, беше истинската кола за мен и си я обичах страшно много, имал съм толкова много спомени с нея, че няма и на къде. А дизайна за мен беше... как да го нарека, като идилия - детайлите с ъгли от 90 градуса и само 2та кръгли фара - няма такова нещо! Най-любимия ми монент - когато зимата го запаля и започне да трака ммм музика за ушите. Когато го продадох и момчето, което го купи се качи и замина сякаш взе част от мен, а след 2 месеца си видях колата на снимка в една тема в "кой беше", че е хвърлена на морга 
Сега карам Мк3 определено пак ме радва и несъм съжалил дори и за момент, че съм избрал тази кола, въпреки, че последно време прекарвам малко повече преме в гаража под колата от колкото зад волана, във всеки един момент в който си карам колата удоволствието е несравнимо дори със див секс
Определено робувам само на една марка и това е VW
ПП: макар и да не е за хвалене но до сега карах една служебна астричка и след 1 година мъки накрая и строших двигателя с кеф и шефа ми купи за нова година едно слубно голфче
та и аз вече 2 години и по половина си карам моята кола и за сега не искам да я сменям. Но живот и здраве и да не казвам никога, че друга кола няма да карам следващата ми кола пак ще е Ауди или VW 
Аз така преди 4 години като си купих пьрвата ми кола- Ауди 80- 89 г. 1.8 и 90 коня, което си е Голф под ламарините.....каква радост беше....не сьм спал дни наред от радост....Колата беше много запазена, но и много време не беше карана. Кьде що имаше помпи ги смених, амортисьори и какво ли не....Мотор и скорости перфектни. За 1 година стана нова кола. Всеки който се е возил оставаше вьзхитен....
НемА по- убу от карбуратор и стькла на вратите с рьчки 
