




Pichaga написа:batmilko написа:от какъв резултат нагоре се брои за разгром???
2:0- стабилна победа
3:0-класическа победа
4:0 и 5:0-гранични положения
6:0 и повече пълен разгром![]()
1988-89 КНК
1/2 финали
4 април 1989 г. – 1/2 финал
Барселона (Испания) – ЦСКА 4:2Съдия: Киршен (ГДР)
Стадион: Ноу Камп – 30000 зрители
Този мач остава знаменателен в кариерата на Христо Стоичков, защото променя изцяло неговата футболна съдба.
Състав на Барселона: Субисарета, Алойзио, Серна, Амор, Х. Алберто, Бакеро, Линекер, Еусебио (76-Алесанко), Салинас, Роберто, Бегиристайн (82-Караско).
Състав на ЦСКА: Ил. Вълов (79-Апостолов), Н. Младенов, Тр. Иванов, Кр. Безински, Г. Димитров, Ив. Киров, Ем. Костадинов, Хр. Стоичков, П. Витанов, Л. Танев (77-Георгиев), Ст. Бачев.
Голмайстори: 0:1 Стоичков (24), 1:1 Линкер (36), 2:1 Амор (37), 3:1 Бакеро (49), 3:2 Стоичков (66-дузпа), 4:2 Салинас (71).
В 24-ата минута Стоичков поема топката малко след центъра, напредва и когато вижда, че Субисарета е излязъл напред, с прецизен удар го прехвърля изящно, като топката се нежно попада в мрежата. Преднината на армейците обаче бързо е стопена и то още до почивката. Въпреки че Стоичков връща надеждите с отбялязания от дузпа свой втори гол, то това 4:2 за Барселона е колкото примамливо, толкова и съмнително. Треньорът и играчите са оптимисти и смятат, е имат шанс да надвият испанския отбор на реваша.
19 април 1989 г. – 1/2 финал, реванш
ЦСКА – Барселона 1:2Съдия: Шмидтхубер (ФРГ)
Стадион: Васил Левски – 50000 зрители
Армейците полагат максимални усилия да отстранят от пътя си към финала испанската Барселона, но силите им не достигат. Нещо повече – доста от играчите ни просто прегарят в битката и на терена не съумяват да покажат това, на което са способни. Единствен Стоичков е на необходимото равнищв, но остава сам воин.
Състав на ЦСКА: Ил. Вълов, Н. Младенов, П. Витанов, Кр. Безински, Г. Димитров, К. Янчев, Ем. Костадинов, Хр. Стоичков, Г. Георгиев (81-Р. Стоянов), Л. Танев (79-Д. Донев), Ив. Киров.
Състав на Барселона: Субисарета, Рекарте, Алойзио, Мила (77-Солер), Серна, Амор, Линекер, Еусебио, Салинас, Роберто, Бегиристайн.
Голмайстори: 0:1 Линекер (25), 1:1 Стоичков (65), 1:2 Амор (81).
Червените са равностойни до 25-ата минута, когато Г. Димитров прави груба грешка и подарява топката на Линекер и анличанинът се възползва от подаръка. Надеждата е запалена отново в 65-ата минута, когато Стои1ков е неудържим и с диагонален удар изравнява резултата. Това е неговият трети гол в испанската врата в два мача. Барса приема играта в своята половина и изпитва трудни мигове, но домакините не успяват да се възползват. Уви, вместо голът да падне в испанската врата, той попада в тази на Вълов, като Амор девет минути преди края отбелязва. Може да се отбележат проявите на нашия вратар, който отново е на Висота – той спасиява битата от Линекер дузпа, като и след втория опит на нападателя да промуши топката във вратата, Вълов отново му попречва при добавката. И така – Барса е финалист.
Ангел Иванов написа:Може би повечето от вас снощи си запълниха два часа от живота с едно на пръв поглед не особено полезно занимание – гледането на футболен мач. Нали точно този мач имаше голямо значение, имаше значението на символ за това как българите пробиха, влязоха в някаква Европа, за която уж бяха мечтали почти толкова време, колкото измина от онова мътно време на Беров и Виденов. Снощи в моя квартал се хвърляха бомбички и се стреляше на поразия, стреляше се от радост, че един български отбор катастрофира в първата си крачка в европейската компания.
Въобще не искам и няма да говоря за футбол, дори не е важно дали можеше да си спестим някой и друг гол от петте, дали ако беше станало нещо си тази загуба нямаше да бъде точно такава, дали ако „Левски” беше „забъркал бетон” и играеше с 11 „опълченци” в защита можеше да бъде 0:3 или защо не дори 0:1. Дали ако австрийският съдия, в свободното си време подвизаващ се по съмнителни театрални сцени като актьор-аматьор, та дали ако този Конрад беше дал дузпа, когато тъмнокожият французин Тюрам сгази Станислав Ангелов... дали щеше да е по-достоен краят на тази история. Това въобще не е важно – много по-важни са празничните салюти в българските градове при всеки гол в българската врата и радостната канонада след края на драмата. Що за хора живеем на това малко парче земя и накъде сме тръгнали? Що за комплекси тресат българите, които били тръгнали към някакъв Европейски съюз? За какъв 1 януари 2007-а ще ми говорят разни политици – истинският 1 януари ще настъпи, когато българите застават зад други българи навсякъде и във всичко. Когато българите излизат по улиците и се радват при победи на други българи или пък кротко си наливат по едно питие за утешение при неуспех и имат волята и духа следващия път да са по-добри.
Навсякъде – и на футболния терен, и на масата за преговори с еврочиновници. Снощи ме беше срам от салютите на комплексарщина, защото половин България стискаше палци за българския отбор „Левски”, другата половина си мечтаеше за 0:10. Както утре ролите ще се сменят – едните ще реват с пълно гърло за ЦСКА, другите сигурно ще се подсмихват с тайната надежда турците от „Бешикташ” да се подиграят с българския отбор ЦСКА. Това е истинска духовна перверзия, направо манифестация на класическото чувство за малоценност и нищожност, да не кажа селяния, която е по-скоро манталитет, а не родно място... Не искам това да е моята България – по-добре моята България да се напива от мъка, когато падне, вместо да пуца от балконите. За да ни останат повече патрони за времето, когато ще започнем по-често да бием. Навсякъде – и на стадиона, и в Евросъюза.
Върни се в “ОФФ-Топик - други”
Потребители, разглеждащи този форум: alpinab, milench0, nikolay_ss и 33 госта