1. На 7 km след Златоград, в началото на първата махала на с. Термес (Като Термес) отбиваш в дясно до чешмата. Кратка пътека води до скално светилище на древноперсийският бог Митра. Представлява скала с изсечен барелеф и малко аязмо с извираща от процеп в скалата вода. Край селото има и топъл минерален извор, чиито води идват от България (района на с. Ерма река), но излизат на повърхността тук на гръцка територия. Въпреки силното въздействие на гръцката и турската пропагандни машини, лутайки се в търсене на своята идентичност, повечето от по-възрастните местни хора все още не са забравили българските си корени – общуват на т. нар. рупски диалект и разбират сравнително добре, когато им говориш на съвременен български. Някога селото се е наричало Лъджа.
Казват, че тук в околностите на селото, на 4 септември 1207 година е заловен и убит Бонифаций Монфератски, а главата му отрязана и пратена на цар Калоян в Търново. Според други, това се е случило на днешната територия на България, нейде край селата Бенковски и Фотиново.



2. Град Ксанти доста хора намират за безинтересен, но това не е така. Минавайки транзит на път за морето през новата му част, няма как да се усети атмосферата на добре поддържания стар квартал с романтичните калдаръмени улички, безчет кафенета и таверни, мюсюлмански и християнски храмове и не на последно място, изключително красивите къщи, чиято архитектура напомня нашата възрожденска. Преа XVIII-XIX в. градът просперира благодарение на производството и търговията на висококачествен тютюн. Последното обяснява машабите и красотата на доста от сградите в стария квартал.
В околностите на града могат да се видят и няколко археологически обекта. Ксанти (Царево) някога е бил столица на българския феодален владетел Момчил, по-известен като Момчил юнак.

















3. Слизаш надолу към езерото Вистонида (Буругьол). В северният му край има гора, която крие останките на античния град Анастасиополис, по-късно наречен Перитеорион, а още по-късно известен и с турското Буруград. Той също е свързан с българската история – през 1207 г. е превзет и разрушен от цар Калоян при едно от поредните му нахлувания в Беломорска Тракия, а на 7 юли 1345 г. в полето край града, в битка със селджуските турци на Умур бег и византийците водени от Йоан VI Кантакузин, е разбит и загива деспот Момчил. Ражда се легендата за Момчил юнак.
Пиле пее среде море,
в среде море на бял камен,
хем ми пее, хем казува:
"По турце ще мор да стане,
по христене плен да плени,
че ми няма Момчил юнак,
да разтвори Буру града,
Буру града, чорквицана,
да нафлязат христиене,
да ги турци не пленоват!"
Рада си му отромоне:
- Бре Момчиле, бре делио,
за теб няма фенер борна,
фенер борна, отключене,
я си ми ща сама отвори
Буру града шемшир порти,
поднячи ща христиене!
Ти си ходил в друга града
та си любил друго либе!
Момчила е гняв добило,
гняв добило, яд го било,
бутна конче да разтвори,
да разтвори Буру града,
пак затвори, пак не може.
На третьен пат кон продума:
- Бре Момчиле, мой стопане,
Буру са е наградила,
колконо бе, още толков!
Момчилу са набальнило,
набальчило, нажалило,
та си бутла барза коня,
та отиде накрай море,
и на море жално дума:
- Море, море, Бяло море,
ти си ма си изкутило,
изкутило, изхранило,
ти ще си ма и кярдосаш!
Родопска народна песенОстанките от града-крепост са внушителни.



Залез над езерото Вистонида

4. Слизаш още по-надолу към брега на морето. В околностите на днешното с. Авдира се намират останките от древния град Абдера – важен икономически център още от преди новата ера и роден град на Демокрит и Протагор. В селото има малък музей, в който са изложени по-ценните находки. Входът е безплатен.





5. На запад, малко преди Керамоти е делтата на река Места (Нестос на гр.) – територия с гъсти и влажни лонгозни гори, голямата част от които за съжаление са унищожени в миналото чрез преграждане на ръкавите и изсичане. Днес мястото е защитено със закон и е част от Натура 2000. Правят се опити за частично възстановяване.
Малко преди да се влее в Егейско море, Места е изваяла внушителен и изключително красив меандър, чрез който преодолява последните южни гънки на Родопите.






6. От Керомоти се взема ферибот за о. Тасос. За по-евтинко и кратко може и пешком – тогава обиколката се съсредоточава до Лименас Тасу (или само Лименас), главното селище на острова. Типична островна архитектура, тесни спускащи се към пристанището улички, осеяни с малки ресторантчета и магазини. Това обаче през активния туристически сезон, през зимата пускат кепенци.
В градчето има и малък археологически музей, а навред са експонирани останки от древния град: крепостни стени и порти, светилище на Дионисий, агората и др. Стръмна пътека нагоре по хълма, разположен югоизточно от Лименас води към други археологически обекти: крепостните стени на акропола, античен театър, основи от храма на Атина, скалното светилище на бог Пан.
Гледките отгоре са впечатляващи – кипарисови и маслинови горички, малки закътани заливчета със смайващ тюркоазено син цвят на морската вода, пристанището, о. Тасопула, Родопите на хоризонта…
Обиколката на острова с автомобил е около 100 km. На юг природата е по-сурова, защото са голи скали. Сега през зимата от морето често духат силни и относително студени ветрове и не е много за разходки. Освен това, при силно вълнение фериботите спират, което може сериозно да обърка плановете.
При окупацията на Гърция по времето на Втората световна война, о Тасос за кратко е бил под български контрол.





7. Погледнат отдалеч, може да се каже, че Кавала дължи своето обаяние на характерния си средиземноморски чар. Но тръгнеш ли по тесните и стръмни улички на стария град, който се намира на полуостров Панагия, освен къщи от средиземноморски тип, ще видиш и типичните двукатни къщи от т. нар. балкански възрожденски тип. Кавала е сблъсък на култури и стилове. Може да се види както преустроена от джамия църква („Св. Николай”), така и джамия, построена върху ранна християнска базилика (джамията на Халил Бей). В старата част, на високото до морския фар е и църквата „Успение на пресвета Богородица”.
На най-високото място доминира реставрираната крепост. Водоснабдяването на крепостта се е извършвало посредством специално построен аквадукт. Днес това внушително техническо съоръжение е реставрирано и въпреки допусканите грешки в някои туристически справочници относно античният му произход, истината е, че няма нищо „римско” в него, а е построен през XVI в., при управлението на Сюлейман Великолепни.
Кавала е родното място на Мохамед Али Паша, отцепил се от властта на султана владетел, който управлявал обширни области от днешен Египет и Судан. Издънки от неговата династия управляват Египет чак до средата на XX в. В Кавала може да се види къщата на Мохамед Али, неговия паметник, както и построения от него Имарет. Разположена върху склона над пристанището, тази внушителна сграда е шедьовър на късната отоманската архитектура. Днес е хотел с доста солени цени.
Високо горе по голите чукари северно от града има добре запазени участъци от древния римски път Via Egnatia, свързвал Адриатика и Константинопол. Негов наследник днес е магистралата Еgnatia Odos, преодоляваща трудния терен около Кавала с няколко внушителни виадукта и с която гърците основателно се гордеят (670 километра, 76 тунела и 1650 мостови съоръжения за 15 години).
Кавала също е бил български на няколко пъти, но за кратко – като се започне още от времето на хан Пресиян, мине се през Първата световна и Междусъюзническата войни, а за последно по време на Втората световна война е администриран от България.










8. Филипи.


9. Пещерата „Алистрати“ с красивия каньон на р. Агнити.


10. Пещерата "Агнити", която всъщност представлява подземна река и в миналото се е използвала за водоснабдяване на околните селища. През пролетния сезон реката е пълноводна и залива изградените мостчета. Тогава влизането на туристите е ограничено до 30-тина метра навътре.


11.
12.
13.
...........
Сам ще си избереш какво можеш да вместиш за един ден… Според мен, много малко от това, което може да се види. Що не оставиш тази разходка за лятото, когато денят е по-дълъг, морето топло и до… колене :).