Детските столчета - сигурност за децата или мъка за тях?

[PyMu]

Едно време нито колите бяха толкова много, нито движението такова натоварено, всички бързат, карат като луди и статистиките не са като едно време... Освен това се е оцелявало по чудо. В една катастрофа приятелско семейство така оцеляха, жената изхвърча през прозореца, преди да започне колата да се преобръща по таван, детето на 2г. по чудо се заклещва между предните седалки и не е пострадало.. е аз не искам да разчитам на късмет обаче...

[drmilendd]

Деца нямам, нито возя такива... ама като ви чета направо се чудя как по дяволите ние сме оцеляли на времето в автомобилите на родителите си, дето детско столче сигурно и на картинка не са виждали

То едно време и колани е нямало (жигула от 1972) и после ги слагат допълнително. НО
кой беше разправял - едно време с москвича тръгнеш за морето, спреш в сливен да спиш и на другия ден стигаш бургас. А сега отивам сутринта върша си работата и вечерта съм си вкъщи. И междувременно дваесе олигофрена са ми присветнали и изпреварили с 230 по магистралата и със 150 в насрещното между ст з и карнобат

[Muncho]

Когато съм бил на 5 години, е било '89та година миналия век. Честно казано не съм чел тогавашния ЗДП, но мога спокойно да кажа, че никой в НРБГ не е ползвал такива столчета. Единствените мерки за безопасност спрямо децата бяха да се возят на задната седалка.
Тогава дори и коланите са били пожелателни ( май са били задължителни по закон, ама милицайте не ги е интересувало чак толкова ).

Идеята ми е че като цяло гледате на децата като на писани яйца ( не знам ако дойде и моя ред на какъв акъл ще съм ). Някой каза - ще падне и ще си удари главата в предната седалка, после кръв ала-бала.. е не че нещо ама какво от това? Аз като малък колко пъти съм се прибирал от игра със смъкната кожа от колене, лакти, с цицини, с цепната кожа на главата от падане от дървета, катерушки ( от тия металните върху асфалт.. дето отдавна ги анатемосаха ).. естествено вкъщи вместо да припадат като ме видят и да викат линейки, първо отнасях някой шамар и чак после промивки с йод и т.н. ( сега като се замисля явно шамарът е бил за анестезия преди йодът ). И в края на краищата - жив съм! Работя, изкарвам пари, плащам данъци.. явно съм успял да се превърна в пълноценен гражданин


Наистина сега трафикът е много по-натоварен и има повече катастрофи, но все си мисля че трябва да се търси златната среда между престараването и пълното безхаберие

[stan4o_mc]

Столче, столче и пак столче. Племеника отказвам да го возя, ако не мога да взема столчето. На детето малко му трябва! Никакви разкопчавания, никакви лягания! Малкия е научен, че в кола се седи на столчето и толкова. Ако не му е спокойно - спиране, разходка, раздвижване, столче и пак на път. Аз като малък летях из москвето при лек удар и изобщо не знам как стигнах под жабката. В днешното натоварено движение подобни леки удари и подпирания са ежедневие.

Не мисля, че бих направил компромис с мое дете някой ден. Не сме средата на 70-те, когато месечния поток през кръстовище е колкото днес сутрешния час пик.

[mely]

[quote="Muncho"][/quote]
Абе така е ама колегите по горе са прави.Аз на 5 години- далечната 81г пред блока спираха 5 коли а паркинга беше за 50 и го използвахме за площадка за игра....нямаше коли и да се скриеш зад дях като играем на криеница.Ама сега вече виждаш как ...колите са много и по бързи, малоумниците повече ....ама дай боже като имаш деца- ще го разбереш .Сега както и да гледаш на нещата не можеш го разбра.

[DundyTheCroc]

Моя е на 2.5 години, така съм го свикнал със столчето, че като го пъхна вътре и сам си слага коланите. Да, на дълъг път почва да недоволства ако не заспи, тогава спирам, правим 15 минути разходка и пак в колата. Никога не бих го возил без да е стабилно закопчан, то сакатлъка веднъж става, ама после не виждам родител, който би живял с мисълта, че е наранил или нещо по-лошо детето си....

[110afn]

Столче обезателно. Малкия ми син на 3г си сяда сам в него. Имах неблагоразумието да пребутам колата около 500-600м без детето да е с колан. По закона на Мърфи се наложи екстремно спиране. Винаги всичко става светкавично. Беше паднало на пода и просто не знаеше къде се намира. Представете си ако спреш принудително в нещо за какво става въпрос. Децата не могат да следят движението и реакциите и са почти никакви. Майтап с това не бива. Както казаха преди мен, ако спи на дълъг път-добре, ако не спи- спиране по-често. Друг е въпроса, че тъкмо си изпреварил някоя голяма колона и трябва да спираш, но две добри няма

[bnick]

И така, понеже съм дядо и редовно разхождам внучето с колата, мога да кажа, че;
> Столчето е отлично средство да застопориш детето в градско каране и на къси разтояния, майка му да го закара на градина. За тази работа е направо незаменимо.
> Столчето е мъка за детето на дълги разтояния. Само аз ли разхождам внучето на разтояния повече от 500 -1000км?

Най-обикновена ситуация > детето спи. Колкото и да правя на легло столчето, то детето си е горе-долу седнало. Главичката му е клюмнала, отпусната. Мятка се наляво-надясно по завойте. Имам чувството, че ако натисна рязко спирачката, главичката му ще излети през предният прозорец.

Търси се оптимален вариант на столчето, да има позиции и за доста полегнало. Внимава се с карането, спирачките също, скорости над 110 трябва да се избягват

При мене стана практика, когато детето заспи (само когато заспи), да го сложа да се опъне добре на задната седалка, с малката възглавничка за спане и леко покрито, под орловият поглед на баба му, също на задната седалка, а детското сточе да го преместя на предната пасажерска седалка.

Абсолютно нелогично и опасно. Под орловия поглед на баба му, при евентуално рязко спиране хубаво ще го изгледа

И още един въпрос,да попитам и да уточним:

Може ли дете на 3.5 (три и половина) годинки, сложено в детска седалка, захваната надеждно с коланите, да се вози на предна седалка?

1.> В градски условия, докато се кара на детска градина, в България.
(Дъщерята в Австрия така го кара на детска градина.)

2.> А на път извън града?
(Там скоростите са високи (90-130км/ч))

И къде го пише (тълкува) в ЗДП? Да го видят очите ми.

На предната седалка е възможно само по изключение, когато човек е сам с детето и с изключен еърбег. Лично аз моите ги возя само отзад по отделно или заедно, дори когато съм сам. Отпред никога не съм ги слагал

[group®]

не знам ако дойде и моя ред на какъв акъл ще съм

Що даваш акъл тогава, не вдявам

А примера ти как си падал (както всички) и сравнението с темата е просто безумно.
Един родител (няма как да го знаеш чувството, очевидно) не може да ограничи детето си от игри и да влияе на здравото му развитие. Рискове има хиляди, милиони...
Но да си играе със съдбата на детето и да го вози как му падне, защото трябвало да бъде 'кораво' и видиш ли преди 100 години яздели кон от 2 годишни - това вече е безумие.

Има неща, които зависят от нас и такива, които не - детското столче е най-елементарната грижа за безопасност при возене на дете!


п.с.

Идеята ми е че като цяло гледате на децата като на писани яйца ( не знам ако дойде и моя ред на какъв акъл ще съм ). Някой каза - ще падне и ще си удари главата в предната седалка, после кръв ала-бала.. е не че нещо ама какво от това?

Поста ми е провокиран основно от цитираното.
Нито знаеш как се гледат деца, още по-малко знаеш как ние/аз си гледам/е децата!
Ще 'пораснеш' и видиш, че да тече кръв от главата на детето ти не е толкова 'какво от това', а ако и ти си виновен ...

[katcko]

Столчето е задължително иначе и най-лекото спиране си е риск за детето.Когато се роди малкия доста време се чудехме какво столче да вземем,тъй като доста често пътуваме на дълъг път,пък да не говорим за из града.Взехме столче на известна марка за доста пари със сертификати за краш тестове с възможност когато детето спи да се премести на легнала позиция и т.н.Като на всяко дете не му беше приятно,че трябва да седи вързан с колани,но сега като седне сам си ги слага(въпрос на време и усилия),обикновено се вози отзад,няколко пъти когато съм бил сам с него съм го слагал отпред,естествено с изкл.айрбег,но това е изключение.В града понякога на къси разстояния някой на задната седалка го държи на ръце,но и това са редки случаи.
Има елементарни неща с които можем да предпазим децата си и столчетата за кола са едно от тях.

[myrshavija]

Когато съм бил на 5 години, е било '89та година миналия век. Честно казано не съм чел тогавашния ЗДП, но мога спокойно да кажа, че никой в НРБГ не е ползвал такива столчета. Единствените мерки за безопасност спрямо децата бяха да се возят на задната седалка.
Тогава дори и коланите са били пожелателни ( май са били задължителни по закон, ама милицайте не ги е интересувало чак толкова ).

Идеята ми е че като цяло гледате на децата като на писани яйца ( не знам ако дойде и моя ред на какъв акъл ще съм ). Някой каза - ще падне и ще си удари главата в предната седалка, после кръв ала-бала.. е не че нещо ама какво от това? Аз като малък колко пъти съм се прибирал от игра със смъкната кожа от колене, лакти, с цицини, с цепната кожа на главата от падане от дървета, катерушки ( от тия металните върху асфалт.. дето отдавна ги анатемосаха ).. естествено вкъщи вместо да припадат като ме видят и да викат линейки, първо отнасях някой шамар и чак после промивки с йод и т.н. ( сега като се замисля явно шамарът е бил за анестезия преди йодът ). И в края на краищата - жив съм! Работя, изкарвам пари, плащам данъци.. явно съм успял да се превърна в пълноценен гражданин


Наистина сега трафикът е много по-натоварен и има повече катастрофи, но все си мисля че трябва да се търси златната среда между престараването и пълното безхаберие

Разсъждаваш много ограничено и глупаво. group® го каза много добре и няма какво повече да добавя, освен да ти споделя от какво най-много се страхувам - да гледаш как детето ти пищи от болка или ужас е почти най-страшното нещо на света. Най-страшното е когато си го причинил ти. Пожелавам ти никога да не го разбереш сам!

[dlug]

Хора, не си експериментирайте със здравето (да не казвам друго...) на децата си. Това дали се вози в столчето зависи само от родителите. Колкото и да е неудобно за детето със сигурност е по-безопасно, което във всички случаи е на първо място. Ако говоря от опит-ако детето ми реве в столчето карам докато мога да издържа или докато не е вече наудържимо. След това спираме и стоим колкото е нужно за да се успокои или за да му се доспи и после ртъгваме пак. И отново задължително в столчето. Това е абсолютно правило.
Това че ние не сме се возили в столче е глупава (меко казано) причина да не обезопасим нашите деца след като е във възможностите ни.
Да не говорим, че лично за нашето дете попрочетохме тук-там и не избрахме просто столче, а такова което има по-добри показатели за безопасност при тестове

[Varbona]

Готини пантофки.

[dlug]

Ми...жена, ко да я праиш

[nosex]

Заслужава ли си според вас това столче за 150лв. втора ръка?
Детето кара 8 месеца, около 9кг. е, колата е поло 91г.
http://prodavalnik.com/stolche-za-kola- ... o-i3337395