Преки впечатления от Петрохан, от събота 7 януари:
Вчера в ранния следобед тръгнах за Берковица, имах неотложна работа там. По радиото и в интернет преди това разбира се се наплаших от новините...
На табелата на околовръстното и Ломско шосе пишеше че Петрохан е затворен, ма аз нали съм си адвентурист

реших да продължа.. Докато стигна разклона за Годеч, се разминавахме само с коли от София и Софийска област,
и само с две с монтански номера - един Пасат Б 5.5 и една Ц-класа, които бяха като снегорини отпред.
Викам си щом са минали тия двамата има надежда.. Та пристигам на разклона за Годеч, при капанчето със стария Мерцедес и там катаджия спира колите. Няколко ентусиасти си слагаха веригите, други като мен, които нямат обръщат или влизат на топло за по чорба, барем мине време и отворят прохода. Спирам и слизам да питам как е нагоре. Той ми обяснява че пропускат само коли с вериги и с двойно предаване 4х4, и то на риск... Пътя бил затрупан с мокър тежък сняг и било ад нагоре.. Можело да пуснат нормално движението след 15 минути, но може и след 5 часа.. От Гинци до Бързия нямало ток, снегорините на върха били затрупани
Тамън се чудя на къде да хвана да заобиколя и един Пасат седан с монтански номер прави обратен и минавайки край мен вика: "хващам през Своге за Монтана

, ако си натам да караме заедно?" И след 10 секунди размисъл след него. Вместо 90 км, пътя ще ми излезе 150, но какво да правя, тръгнал съм, няма да се връщам..
Да ви кажа пътя през Своге понеже е край река и ниско, нямаше почти никакъв сняг, вали си, но просто не се задържа. Беше доста натоварено, а след гара Лакатник има невероятни дупки и кратери, просто е ужас. След Ребърково излизам на главния път, като преди т'ва се разминавам с колона от около 6-7 румънски коли, със ски отгоре на багажниците

(накъде сте тръгнали мамалигиии...) Там на разклона, на главния път двама катаджии отбиват движението от Враца за София през Своге, а на асфалта до тях с едно дървено колче имаше подпряна малка табелка със стрелка
"За София"... Няма да разказвам, колко тегав ми беше пътя след това през Враца, до Монтана, оттам през кръговото в началото на града за Берковица, цяла вечност... Във Врачанско имаше към 50 санта сняг, в Монтана почти никакъв.
На смрачаване бях В Берктаун. За около час свърших работа и дойде време да реша - магистрала Хемус е затворена - отпада като вариант. Остава обратно през Монтана-Враца-Своге-Костинброд-София, или да рискувам да тръгвам към Бързия и нагоре към Петрохан, пък каквото сабя покаже, така де.. На ОМВ-то в града реших да попитам някой ако има слязъл отгоре как е пътя. По радиото продължаваха да коментират че прохода е отворен за МПС само с вериги. Един единствен човек имаше на бензиностанцията с Рено Лагуна комби. Цялата предница на колата беше полепнала със сняг и по подкалниците имаше доста. Веднага отидох и го запитах - каза ми че пътя е пробит през преспите и е минал без вериги, нямало полиция да спира шоферите, но ме предупреди че е яко заснежено и на обратните завои е много тясно за разминаване и може да се закъса нагоре.. Предложи ми да си купя едни вериги за всеки случай.. Аз на моята кола с вериги? Неее, с 4 чисто нови Gislaved Euro Frost 3 съм, ще рискувам..
Прекръстих се и тръгнах нагоре. В Бързия нямаше ток и беше доста страшно и най-вече тъмно като в кучи гъз. Отгоре слизаха коли полека-лека. Ние след селото се заформихме малка колона от 4-5 коли, аз бях отпред. На една от правите нагоре, преди първите завои един нов Пасат седан ме изпревари, но с доста усилия.. Скоростта на движение беше 30-40км/ч, тук-там 50-60. Беше наистина адски заснежено, с дълбоки коловози, като усещах как долната част на колата опира в снега. С Фауве-то си зададохме темпо и скоро бяхме доста напред само двамата. Хареса ми стила на каране на човека и бяхме в пакет, другите коли изостанаха. Настигнахме един верижен снегори, който разширяваше платното. После още един пък дойде отгоре. Вършат си работата от Пътното явно..
Нагоре беше страшно, но и много красиво - от двете страни стени от преспи - над 1-2м., дърветата се надвесили над пътя от тежкия сняг... На един от обратните завои се наложи да минем в насрещната лента, защото нашата не беше разчистена, а отгоре идваше една Алфа. Пасата се мушна бързо и аз след него - на косъм от инцидент, все пак Алфиста успя да намали достатъчно за ди ни даде път

Падна и гъста мъгла.. Точно преди върха един Туарег с румънски табели на мръсна газ ни изряза (сигурно беше V6 дизеляк). Това чудовище как копае снега не е истина... Горе също нямаше ток, само две-три коли бяха отбили на самото платно, не беше разчистено острани дори.. Механата също беше затрупана и тъмна..
Надолу беше по-леко, а на Гинци един снегорин стържеше до асфалт.
След селото заваля обилен сняг и беше голям кеф да карам на такъв път - почти никакви коли пред и след мен, насреща също. Снегорините бяха минавали, но може би преди часове и имаше около 5см. нова пудра по платното.
Просто страхотно и никакви проблеми с проходимост и стабилност. Да не говорим за закъсване.
На раклона за Годеч, там където започна пътуването ми преди повече от 6 часа, имаше две-три коли и никакви катаджии.. Спрях да почистя леда от чистачките - леле какъв студ беше навън, сигурно беше -5 поне..
Към 20:00 влязох с София, на околовръстното табелата, че Петрохан е затворен още стоеше и сигурно връщаше много шофьори обратно. Имаше двама от Пътна полиция на караулката, много исках да им извикам от колата докато чакам на светофара на червено "кви ги държите тука нещастници, махнете поне табелата", но си затраях.
Живея в южната част на Мордор.. ъъъ София де и преминаването през целия град ми дойде в повече и се изнервих доста..
Пожелавам на всеки, който обича да кара на сняг такова пътуване, което макар и да започна несигурно и с риск, дори с намерение да се върна и да пътувам друг ден, все пак премина благополучно и без инциденти и проблеми!
Сега, докато пиша, чета че пак са въвели забрана за МПС без вериги през прохода. Имам чувство, че съм използвал някакъв "прозорец" след като тежкия сняг е стегнал късно следобяд и е можело да се мине без вериги, а буквално след мен като заваля наново, пътя отново е бил затрупан и са въвели забраната...
Извинявам се за Много дългия пост (не бях писал такъв досега), но се надявам да ви е било интересно!
офф: Колата ми е Форд Фиеста 1.3i, почти сток, само спортно окачване Koni, бензинова, с четири нови зимни гуми,
по-горе написах каква марка!
Извод на деня: Фолксваген Пасат 88-95г. е най-караната кола във Врачанско и Монтанско - ФАКТ!
