Как да разкараме Майстора за 10 дни?
Преди да започнем, само да ти кажа, че не можеш. Да. Факт. Можеш да опиташ, но никога няма да спечелиш, важен е олимпийският принцип в крайна сметка. И така...
Ден Първи
Майсторът пристига. Той е от племето на Плочкаджиите и носи характерните за клана и ранга си атрибути - мистрия, голяма кофа и чувал с теракол. Оглежда терена изпод свъсените си вежди, тръсва багажа в един ъгъл, пали цигара и кимва утвърдително на плахия ти въпрос "Ама ще стане ли такова това за 10 дена?"
Ден Втори
Майсторът идва по обяд. Около час разглежда стените и заключава, че са много криви. Слушаш със свито сърце. Захваща се за работа, налепя един ред плочки, изпушвайки междувременно кутия цигари. На края на деня доволен оглежда свършеното и си тръгва.
Ден Трети
Майсторът не идва. Леко притеснен му звъниш и все попадаш на гласова поща. Привечер все пак вдига и надълго ти обяснява за някакъв заплетен проблем, включващ щайги с домати, волгата на съседа и майките на неколцина непознати. Обещава, че ще навакса с работата.
Ден Четвърти
Майсторът идва малко преди обяд и веднага се залавя за работа, тоест изпушва половин пакет цигари. Нарежда още един ред плочки, а после с ръце на гърба тръгва да се разхожда из жилището. Възмущава се от лошо - според него - боядисана стая и пита кой некадърник си е оставил ръцете. В името на мира и разбирателството премълчаваш, че самият ти си отговорен и смотолевяш, че това е само първа ръка боя. Майсторът кимва разбиращо и отива да реди втори ред плочки. Работата го изморява и той си тръгва.
Ден Пети
Майсторът решава, че една тръба му пречи и че временно ще я махне. Спира всички възможни кранове и с отработено движение хваща ключа... миг по-късно установяваш, че водопадите Виктория са се настанили в банятата ти и с огромно удоволствие я наводняват, заедно с цялото жилище и особено наскоро поставения паркет в съседната стая. Докато едновремено мъкнеш кофи, подсушаваш с парцали и се молиш паркета да не се подуе, дочуваш реплика "А, тоя кран съм го бил забравил". Майсторът си заминава вкъщи да се суши и не се връща.
Ден Шести
Паркетът все пак се подува, но Майсторът те успокоява, че с времето ще си слегне. Малко гузен от случката предния ден той е истинско олицетворение на трудовия гений - успява да нареди цяла стена! Може стената да е най-малката възможна, но гледайки размаха на мистрията му, ти си истински обнадежден, че ще спази срока. Съседът отдолу идва да пита дали и при тебе тече, защото тапетите в кухнята му са паднали. Ти го успокояваш, че и при тебе е така и му показваш надутия паркет. Двамата псувате строителите.
Ден Седми
Малко след като Майсторът се появява, токът мистериозно спира. Той обръща кофата наобратно и сяда да пуши цигара. Обяснява, че не може да си разбърка разтвора. Токът идва след 10 минути. Майсторът е убеден, че токът отново ще спре и невъзмутимо пуши цигари. Токът наистина спира пак. След час. Майсторът се усмихва победеносно "аз нали ти казах" и си тръгва, заявявайки, че така не може да се работи. Токът идва тъкмо когато той прекрачва прага, но това не го възпира.
Ден Осми
Съседите също имат Майстори. Твоят Майстор отива да ги види и се връща след обяд. Нарежда половин ред плочки и пак отива при съседите. Връща се, залепва още една плочка и си тръгва.
Ден Девети
Майсторът не идва днес. Затова пък Майсторите на съседите идват да питат за него. Съседите са оптимисти, имат все пак двама майстори и срока е 20 дни. Не се отчайваш лесно по принцип, но при дадените обстоятелства е напълно разбираемо, че купуваш бутилка коняк и отиваш да наблюдаваш какво става отсреща.
Ден Десети
Сериозен разговор с Майстора, припомняш му обещания и срокове. Той ти обяснява за кривите стени половин ден. Нарежда два реда плочки и отива при съседите за да си бърка там разтвора и да не цапа при теб. Връща се привечер леко ухилен и нарежда още един ред плочки.
Ден Единадесети
Цял ден маха последния ред плочки, защото са криви.
Ден Дванадесети
Майсторът вече преполовява втората стена. Ти майсториш упорито вуду-кукла.
Ден Тринадесети
Майсторът замислено гледа третата стена. Според него е твърде крива. Набучваш вуду-куклата с 40 карфици, Майсторът сяда на кофата и замислено пуши.
Ден Четиринадесети
Привечер открадваш мистрията на Майстора и я носиш на врачка. Тя лее куршум и ти обещава, че всичко ще е наред.
Ден Петнадесети
Майсториш упорито вуду-кукла на врачката и я набождаш с голям гвоздей. Майсторът все още се бори с третата стена.
Ден Шестнадесети
Събуждаш се сутринта и усещаш лявата си половина странно изтръпнала. С половин уста поздравяваш Майстора и с полу-усмивка наблюдаваш подозрителния му трудов ентусиазъм. В лявото ти полукълбо се заражда ужасяваща мисъл - може би Майсторът е вградил сянката ти в банята и сега вехнеш досущ като героиня на Елин Пелин. Не чакаш съмненията ти да се потвърдят, набързо измайсторяваш сложна система от огледала, така че никога да не хвърляш сянка, където и да се намираш в жилището. Това ти напомня за египетските пирамиди и с носталгия си мислиш за времето, когато на някои хора са им изкормвали вътрешностите. Майсторът весело си свирука.
Ден Седемнадесети
Левият ти крак е все още схванат, но като цяло се чувстваш по-добре. Денят започва обещаващо, Майсторът е пристигнал рано и вече е успял да си прочете дежурния вестник заедно с рекламите и то два пъти. Пропуснал си да забележиш, че той си е донесъл малко котлонче и е решил да си вари боб - нямал време да си сготви нещо, защото се претрепвал да ти работи. Бобът увира бавно, много бавно, още повече, че котлонът дава накъсо няколко пъти и спира тока на целия блок. Привечер всичко е готово - яденето е сготвено и третата стена е довършена.
Ден Осемнадесети
Пробуждаш се от веселото почукване на кълвач. Всъщност това е Майсторът, който се е затворил в банята и лепи плочки, та пушек се вдига. Пушекът обаче носи издайническата миризма на боб. Излизаш в коридора и заедно със съседите псувате електрическата инсталация, защото главният бушон на блока пада през пет минути.
Ден Деветнадесети
Майсторът отново се е залостил в банята и единствения звук, който долита оттам, е звукът на мистрия разсичаща решително въздуха. В късния следобед се намесва нов звук - настоятелно тропане. С изненада установяваш, че тропането долита от собствената ти баня! Очевидно Майсторът дотолкова се е ентусиазирал, че е налепил плочки и по вратата и сам се е зазидал. Доволно потриваш ръце, мислиш да го държиш заключен докато не си свърши работата и да му подхвърляш кексчета през отдушника, за да не умре от глад.
Ден Двадесети
Майсторът уморено почуква и по обяд съвсем заглъхва. Чувстваш се леко гузен и за всеки случай му подхвърляш и бутилка бира през отдушника. Тропането се възобновява след близо час и с изумление установяваш, че в него се забелязва някаква схема. Записваш звука и го пускаш на компютъра си за анализ. Оказва се, че Майсторът използва морзова азбука за да ти рецитира сонети на Шекспир на два гласа, а в стърженето на мистрията се доловя мелодия наподобяваща Лунната соната. Трогнат отваряш вратата и Майсторът се измъква, изглежда унил и посърнал.
Ден Двадесет и първи
Чудиш се какво да правиш вратата, облепена с плочки. Майсторът - вече по-свеж и уверен - те успокоява, че сега така било модерно. Допълва, че така била и банята на Лили Иванова, един негов братовчед я е правил. Ти изпитваш смесени чувства към Лили Иванова и банята й, но се примиряваш. Майсторът се захваща с пода.
Ден Двадесети и втори
Банята ти харесва. Любуваш й се всеки миг, когато имаш възможност. Обаче те гложди мисълта, че нещо не е наред. Привечер установяваш какво те мъчи - Майсторът е зазидал всички стърчащи преди това кабели и сега няма как дори една крушка да вържеш. Това те съкрушава и ти се разридаваш като малко дете. Майсторът бащински те успокоява, че сега така е модерно, и в банята на Лили Иванова няма крушки. Препоръчва ти да се къпеш на отворена врата или да си купиш миньорска каска с лампичка. Излизаш да обикаляш магазините за работно облекло за миньори.
Ден Двадесет и трети
Късметът ти се усмихва - приятели ти препоръчват да си купиш челник, което е фенер за глава. Доволен го показваш на Майстора, но той е скептичен, според него каската е по-добра. Може да ти предпази главата, ако някоя плочка внезапно се отлепи и падне. Купуваш си миньорска каска.
Ден Двадесет и четвърти
Майсторът е готов с пода на банята и е доволен. Ти също. Започва да фугира, но установява, че му липсва материал за фуги. Изпраща те да намериш точно определена марка, защото само с нея може да работи качествено. Обикаляш всички големи магазини за строителни материали в радиус от 4 километра, намираш всякакви марки, но не и желаната. Привечер накрая я откриваш забутана на най-високия рафт в кварталната железария. Според продавача такава не произвеждат от поне пет години.
Ден Двадесет и пети
Майсторът успява да фугира цели две стени. През това време ти построяваш импровизиран мини-параклис от парчета от плочки. Палиш свещ и се молиш за успешния завършек на начинанието. Приятел ти е обещал икона на светец, покровител на зидаро-мазачите.
Ден Двадесет и шести
Майсторът приключва с фугирането. На тръгване небрежно ти съобщава, че намазаните с фуга плочки трябва да се изчистят максимум 15 минути след като са зацапани. Успяваш да спасиш само половин стена. До сутринта успяваш да почистиш още няколко плочки като стържеш, мажеш с оцет, палиш с горелка и прилагаш всякакви методи прочетени във форумите от вече препатили.
Ден Двадесет и седми
Майсторът те успокоява, че Лили Иванова си е чистила фугите цяла година. Просветва ти защо тя напоследък не е издавала нов албум. Време е да се монтират "уредите" - мивка, душ, тоалетна. Даваш на Майстора стриктни указания кое къде трябва да се сложи. Начертаваш му схема. Разпечатваш му триизмерно изображение на банята. Маркираш стените със светещ маркер. Смяташ да наблюдаваш съвсем отблизо монтажа, но Майсторът те изпраща за специални дюбели, които така и не можеш да откриеш.
Ден Двадесет и осми
Всичко вече е готово. За да си миеш ръцете се налага да подскачаш за да стигнеш чешмата, Майсторът обяснява, че така е по шведския стандарт. Успокояващо е, че поне тоалетната е на достижима височина. Душът тече по диагонал, но Майсторът те уверява, че така е модерно. Решаваш да си вземеш един душ, нахлупваш миньорската каска и смело завърташ крановете. От крана за студената вода тече гореща, но бързо се ориентираш и завърташ другия. Оттам потича още по-гореща вода. Изскачаш с ощавена кожа навън и искаш обяснение. Майсторът замислено се почесва и взима големия чук.
Ден Двадесет и девети
Душът е наред. Отново нахлупваш каската и решаваш да се насладиш на едно хубаво къпане в новата баня. Завърташ крановете и подлагаш изтерзаното си тяло на водните струи. Кеф! Но нещо не е наред. Водата се излива в коридора вместо да тече към сифона. Майсторът ти предлага да монтира сифон и в коридора. Разгневен тряскаш вратата на банята и един ред плочки се откъртва и се изсипва на главата ти. Единствено каската ти спасява живота. С омекнали колене се подпираш на мивката, тя се отскубва от стената и на нейно място бликва гейзер. Горещ. Майсторът бързешком си събира инструментите, а ти припадаш.
Ден тридесети
Идва нов Майстор...
