Има ли и други планинари.
Правила на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
Натисни тук за да прочетеш Правилата на форума
Първо предложение от мен 
не е туризъм, а разходка за през деня - утре (събота) до Манастир Седемте престола.
http://area.bg/man.php?ID=R2&IDpage=1&zz=
Пътят е около час (65 км).
Мойта каручка е пълна и ще тръгнем 10:00 - 10:30. Който иска, да заповяда
.
Все пак може да превалява и оставихме ходене до Мусала за други почивни дни.
не е туризъм, а разходка за през деня - утре (събота) до Манастир Седемте престола.
http://area.bg/man.php?ID=R2&IDpage=1&zz=
Пътят е около час (65 км).
Мойта каручка е пълна и ще тръгнем 10:00 - 10:30. Който иска, да заповяда
.
Все пак може да превалява и оставихме ходене до Мусала за други почивни дни.
Последна промяна от rojo на Пет 29 сеп 2006 19:03, променено общо 1 път.
и утре ще съм крив!
А как е пътт до там? Някой ходил ли е скоро? Дали са го оправили? Последно като ходихме...преди повече от година май, пътят от Елисейна до Манастира не беше хич хубав... в началото го бяха асфалтирали, да примамва туристите явно
Иначе от къде тръгвате? Какви са ви плановете за разходка около манастира? Прибиране?
Иначе от къде тръгвате? Какви са ви плановете за разходка около манастира? Прибиране?
titon написа:А как е пътт до там? Някой ходил ли е скоро? Дали са го оправили? Последно като ходихме...преди повече от година май, пътят от Елисейна до Манастира не беше хич хубав... в началото го бяха асфалтирали, да примамва туристите явно
Иначе от къде тръгвате? Какви са ви плановете за разходка около манастира? Прибиране?
Ами по карата на bgmaps.com няма да мина през Елисейна. Мислим да тръгнем в 10 от бул. "Хр. Ботев". Май ще тябва да взема един приятел от гарата и продължаваме. Ще отидем, ще разгледаме, ако времето позволява и ще се разходим - има и туристически маршрути. Естесвено ще хапнем и привечер (19 часа някъде) би трябвало да сме в София. Ако искаш, да се присъединиш, ми звънни.
GSM: 0889 139557
-
stil
- Мнения: 534
- Регистриран на: Вто 13 юли 2004 9:04
- Автомобил: VW Polo 1991
- Двигател: NZ
- Местоположение: София
Пътят от гара Елисейна до манастира е в чудесно състояние, защото е наскоро ремонтиран. Ето и някои летни впечатления (със съкращения) за манастира и не само...
Между два етапа на ремонта
празен ден се появи на хоризонта.
Двамца с Джина яхнахме Фауве-то
и забихме се... във дефилето.
Познавах Искърското дефиле само от… прозореца на колата и влака.
Срам! Ето защо…
Спирка първа
Манастир “Седем престола”.
Намира се на 86 km източно от София. От главния път София – Мездра при Елисейна се отбива шосе за с. Осеновлаг, което се движи по живописното поречие на р. Габровница. Постепенно малко суровия скален пейзаж на дефилето с не съвсем чистия Искър започна да се сменя: долу в ниското с малки вирчета бистра вода, горе на високо – живописни планински поляни набодени с купи сено и тук таме разпиляни по две-по три къщички от плет и кал. Веднага познах Балкана. Него няма как да сбъркаш. С подобни пейзажи вече беше обсебвал съзнанието ми по нашия край – из Габровско, Тревненско, Елена.
Петнадесетина километра и след един завой манастирът изникна някак изведнъж. Снежнобелите стени на стегнатите манастирски сгради, подредените керемиди на покривите, чистите прозорци, поддържаните лехи с цветя говореха за добри стопани. Зад каменната ограда са манастирските сгради – на два и три етажа, част от които са преустроени в стаи за спане (8 лв. на легло) със санитарен възел и туристическа траперзария. Стори ми се, че духовното малко е отстъпило на светското в името на бизнеса, но всичко е толкова добре подредено и поддържано, че си струва да се види. А и ние дойдохме основно заради най-ниската от всички сграда – манастирската църква “Рождество Пресветия Богородица”. Уникална за нашите земи със своите седем параклиса, които са интегрирани в общата архитектура на църквата. Всеки от параклисите е посветен (носи името) на отделен светия и си има собствен престол (олтар), жертвеник и иконостас. Това дава възможност да се извършват едновременно седем богослужения.
Непосредствено до църквата има изградена и дървен камбанария, на която освен двете камбани са окачени и няколко дървени и едно метално клепало. Последното е изрязано от вратата на стара римска крепост, която се е намирала над манастира. Понеже заваля дъжд, а и разбрахме, че от крепостта са останали само 2-3 камъка, така и не отидохме да я видим.
Не се знае точно кога е възникнал манастира.
Има исторически данни, според които неговото начало трябва да се търси през Второто българско царство, някъде към XIV век. Според същите тези данни манастирът е построен от някой си княз Георги, брат на цар Петър II Делян.
Съществува и легенда според която манастирът е основан от 7 славянски боляри (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името му. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през XI век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.
Спирка втора
Лъкатнишки скали
Живописна скали надвесени над р. Искър. Откъдето и да ги гледаш, отдолу или отгоре – спират дъха. Има изградена екопътека по която можеш да се изкачиш чак на върха, откъдето единствено можеш да видиш Искърското дефиле от птичи поглед, без да си птица. В района има и много пещери.
Спирка трета
Водопадът Скакля
Водопадът Скакля (този при гара Бов, щото има и други) е на едноименната река, ляв приток на Искър. Състои се от три скока, най-високият от които е 80 m. Казват, че с обща височина от 100 m е вторият по височина в България, ама аз не съм го мерил. Ние обаче закъсняхме малко с излета и не беше толкова внушителен. Най-добре е да се посети през ранна пролет при пълноводие.
По пътеката за водопада се минава и през т. нар. Вазов кът, откъдето се открива величествена и красива гледка към дефилето. Сигурно от тези места дядо Йоцо е “гледал”. Вазов често е обикалял Искърското дефиле и Понор за да търси сред природата вдъхновение за творбите си. Например след посещението си в манастира “Седемте престола” се ражда баладата “Клепалото бие” от стихосбирката “Скитнишки песни”:
“В глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.
И всяка неделя там старец пречестни
клепалото биел за служба в зори…
Ехтели долове от глас благовестни,
отпращали ека гори, канари.”
…………………………………..
Злите езици обаче твърдят, че, той съвсем не се е скитал сам из пущинаците. За което говори едно друго стихотворение от същата стихосбирка – “Върхът”:
“Величье, шир и върхове зелени!
Стоя в захлас пред радостни картини,
С окото - и душата фърка в поенье
по чуките и райските долини
Къде погледнеш- вид красив, чудесен
простори светли- хубости чаровни-
в друг свят по чудо гаче съм донесен!
Под мен зей пропаст- скок шуми гръмовен.
И спомен стар ума ми озарява:
бях млад, и тя тъй, и балкан друг беше.
Седяхме пак на висота такава
и нейний смях над бездната звънеше.
И спомените сладостни не рачат
да бягат... А пък слънцето ще зайде
зад чуката и трети път водачът ми
кротко дума "Господине, хайде!"
По тези места от край време са бродили и някой от легендарните български воеводи, като поп Мартин, Страхил, Чавдар, Вълчан… От тук е минавал пътят от Видин за Цариград и турската хазна неведнъж е “сменяла” собственика си. Легендата разказва, че именно тук някъде в пещерите около водопада е скрито прочутото съкровище на Вълчан воевода. Може би заради това хайдуци са се срещали тъдява и в по-нови времена. Разказва се за следната случка, която има претенциите за историческа достоверност.
Веднъж по време на обиколките си тъдява, Вазов срещнал човек, който го взел за иманяр.
– Какъв сте, ваша милост? – подозрително запитал местният.
– Аз съм поет – отвърнал Вазов.
– Поет-моет, аз съм на Заселе кмет! – троснал се държавният чиновник и го арестувал (тогава след Освобождението кметовете са имали големи правомощия), след което го отвел в общината. Спешна депеша до София обаче изяснила кой е странния скитник, кметът се извинил на Вазов и от тогава станали много добри приятели.
И в наше време продължават набезите на съвременните хайдуци-иманяри, които оборудвани с модерна техника са оставили грозните си следи до всяко по-старо дърво, дълбока дупка или по-голям камък в района.
Спирка четвърта (и последна)
Кътински пирамиди
Тука малко се поизложихме. Вече изморени (загубили сме форма), а и дъждът отново заръми ситно, ситно… Но от друга страна добре направихме, че се отбихме, защото този природен феномен постепенно се топи и не е далече времето, когато ще изчезне от лицето на земята. Пирамидите толкова са се смалили, че почти не се виждат от гъстата растителност. А през 60-те години са достигали 30 m височина!
Все пак успяхме да видим 2-3 композиции. Представляват земни образувания в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Разположени са в землището на с. Кътина (15 km от София) и са резултат на ерозия в делувиалните наслаги, свлечени от планината.
Като всяко природно чудо и пирамидите край Кътина са родили легенди и предания, които местните с охота разказват. Според най-популярната легенда в Кътина имало война между двата най-големи и богати рода. Те трябвало да спазват правилото – да не се обръщат назад, защото в противен случай цялата им войска щяла да се превърне в камък. Жената на предводителя от единия род го повикала. Воден от любовта си към нея той забравил заклинанието и се обърнал. Оттогава съществуват пирамидите. Във всяка може да се различи каменна човешка фигура. За съжаление днес човек трябва да има доста добре развито въображение.
Между два етапа на ремонта
празен ден се появи на хоризонта.
Двамца с Джина яхнахме Фауве-то
и забихме се... във дефилето.
Познавах Искърското дефиле само от… прозореца на колата и влака.
Срам! Ето защо…
Спирка първа
Манастир “Седем престола”.
Намира се на 86 km източно от София. От главния път София – Мездра при Елисейна се отбива шосе за с. Осеновлаг, което се движи по живописното поречие на р. Габровница. Постепенно малко суровия скален пейзаж на дефилето с не съвсем чистия Искър започна да се сменя: долу в ниското с малки вирчета бистра вода, горе на високо – живописни планински поляни набодени с купи сено и тук таме разпиляни по две-по три къщички от плет и кал. Веднага познах Балкана. Него няма как да сбъркаш. С подобни пейзажи вече беше обсебвал съзнанието ми по нашия край – из Габровско, Тревненско, Елена.
Петнадесетина километра и след един завой манастирът изникна някак изведнъж. Снежнобелите стени на стегнатите манастирски сгради, подредените керемиди на покривите, чистите прозорци, поддържаните лехи с цветя говореха за добри стопани. Зад каменната ограда са манастирските сгради – на два и три етажа, част от които са преустроени в стаи за спане (8 лв. на легло) със санитарен възел и туристическа траперзария. Стори ми се, че духовното малко е отстъпило на светското в името на бизнеса, но всичко е толкова добре подредено и поддържано, че си струва да се види. А и ние дойдохме основно заради най-ниската от всички сграда – манастирската църква “Рождество Пресветия Богородица”. Уникална за нашите земи със своите седем параклиса, които са интегрирани в общата архитектура на църквата. Всеки от параклисите е посветен (носи името) на отделен светия и си има собствен престол (олтар), жертвеник и иконостас. Това дава възможност да се извършват едновременно седем богослужения.
Непосредствено до църквата има изградена и дървен камбанария, на която освен двете камбани са окачени и няколко дървени и едно метално клепало. Последното е изрязано от вратата на стара римска крепост, която се е намирала над манастира. Понеже заваля дъжд, а и разбрахме, че от крепостта са останали само 2-3 камъка, така и не отидохме да я видим.
Не се знае точно кога е възникнал манастира.
Има исторически данни, според които неговото начало трябва да се търси през Второто българско царство, някъде към XIV век. Според същите тези данни манастирът е построен от някой си княз Георги, брат на цар Петър II Делян.
Съществува и легенда според която манастирът е основан от 7 славянски боляри (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името му. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през XI век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.
Спирка втора
Лъкатнишки скали
Живописна скали надвесени над р. Искър. Откъдето и да ги гледаш, отдолу или отгоре – спират дъха. Има изградена екопътека по която можеш да се изкачиш чак на върха, откъдето единствено можеш да видиш Искърското дефиле от птичи поглед, без да си птица.
В района има и много пещери.
Спирка трета
Водопадът Скакля
Водопадът Скакля (този при гара Бов, щото има и други) е на едноименната река, ляв приток на Искър. Състои се от три скока, най-високият от които е 80 m. Казват, че с обща височина от 100 m е вторият по височина в България, ама аз не съм го мерил. Ние обаче закъсняхме малко с излета и не беше толкова внушителен. Най-добре е да се посети през ранна пролет при пълноводие.
По пътеката за водопада се минава и през т. нар. Вазов кът, откъдето се открива величествена и красива гледка към дефилето. Сигурно от тези места дядо Йоцо е “гледал”. Вазов често е обикалял Искърското дефиле и Понор за да търси сред природата вдъхновение за творбите си. Например след посещението си в манастира “Седемте престола” се ражда баладата “Клепалото бие” от стихосбирката “Скитнишки песни”:
“В глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.
И всяка неделя там старец пречестни
клепалото биел за служба в зори…
Ехтели долове от глас благовестни,
отпращали ека гори, канари.”
…………………………………..
Злите езици обаче твърдят, че, той съвсем не се е скитал сам из пущинаците. За което говори едно друго стихотворение от същата стихосбирка – “Върхът”:
“Величье, шир и върхове зелени!
Стоя в захлас пред радостни картини,
С окото - и душата фърка в поенье
по чуките и райските долини
Къде погледнеш- вид красив, чудесен
простори светли- хубости чаровни-
в друг свят по чудо гаче съм донесен!
Под мен зей пропаст- скок шуми гръмовен.
И спомен стар ума ми озарява:
бях млад, и тя тъй, и балкан друг беше.
Седяхме пак на висота такава
и нейний смях над бездната звънеше.
И спомените сладостни не рачат
да бягат... А пък слънцето ще зайде
зад чуката и трети път водачът ми
кротко дума "Господине, хайде!"
По тези места от край време са бродили и някой от легендарните български воеводи, като поп Мартин, Страхил, Чавдар, Вълчан… От тук е минавал пътят от Видин за Цариград и турската хазна неведнъж е “сменяла” собственика си. Легендата разказва, че именно тук някъде в пещерите около водопада е скрито прочутото съкровище на Вълчан воевода. Може би заради това хайдуци са се срещали тъдява и в по-нови времена. Разказва се за следната случка, която има претенциите за историческа достоверност.
Веднъж по време на обиколките си тъдява, Вазов срещнал човек, който го взел за иманяр.
– Какъв сте, ваша милост? – подозрително запитал местният.
– Аз съм поет – отвърнал Вазов.
– Поет-моет, аз съм на Заселе кмет! – троснал се държавният чиновник и го арестувал (тогава след Освобождението кметовете са имали големи правомощия), след което го отвел в общината. Спешна депеша до София обаче изяснила кой е странния скитник, кметът се извинил на Вазов и от тогава станали много добри приятели.
И в наше време продължават набезите на съвременните хайдуци-иманяри, които оборудвани с модерна техника са оставили грозните си следи до всяко по-старо дърво, дълбока дупка или по-голям камък в района.
Спирка четвърта (и последна)
Кътински пирамиди
Тука малко се поизложихме. Вече изморени (загубили сме форма), а и дъждът отново заръми ситно, ситно… Но от друга страна добре направихме, че се отбихме, защото този природен феномен постепенно се топи и не е далече времето, когато ще изчезне от лицето на земята. Пирамидите толкова са се смалили, че почти не се виждат от гъстата растителност. А през 60-те години са достигали 30 m височина!
Все пак успяхме да видим 2-3 композиции. Представляват земни образувания в южното подножие на Софийска планина от Западна Стара планина. Разположени са в землището на с. Кътина (15 km от София) и са резултат на ерозия в делувиалните наслаги, свлечени от планината.
Като всяко природно чудо и пирамидите край Кътина са родили легенди и предания, които местните с охота разказват. Според най-популярната легенда в Кътина имало война между двата най-големи и богати рода. Те трябвало да спазват правилото – да не се обръщат назад, защото в противен случай цялата им войска щяла да се превърне в камък. Жената на предводителя от единия род го повикала. Воден от любовта си към нея той забравил заклинанието и се обърнал. Оттогава съществуват пирамидите. Във всяка може да се различи каменна човешка фигура. За съжаление днес човек трябва да има доста добре развито въображение.
Върни се в “ОФФ-Топик - други”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 28 госта