110afn написа:Какво да чета пак? Що се опитваш да ми втълпиш ,че черното е бяло
Ти ако си бил на въпросната случка с Апашо щеше да си траеш или....
Да не изчепваме темата, но трябва да минат поне 50-60г от падането на комунизма, две поколения поне, за да почне да се променя мисленето
Oт зад на пред .
Дори в близките няколко години е трудно да се прогнозира какво ще е по нашите земи, просто динамиката на процесите е твърде различна от преди 20г. и по назад.
Дали ще си трая... за конкретна случка или ... не знам, това се решава от множество фактори на място.
Не съм от хората които си траят, многократно съм го показвал в живота, из между студентите с които учех, може да се каже, че бях най борбен, тук може би е мястото да спомена аз как реагирах при подобен случай по време на следването ми.Може да е полезно по един или друг начин, на колегата отворил темата.
2 курс явявам се на изпит, доколкото си спомням по математически анализ, през годината не посещавах редовно лекциите и упражненията по въпросния предмет, не бе и нужно според мен имах знанията които трябваше да придобия.Та да се върна на самия изпит. Влезнахме около 40 човека (2 курса), разпределиха ни задачи и изпита започна, аз бях един от първите готови, задачите бяха 5, съответно реших и 5-те съответно с доказателства, предадох задачите, след около минута ме извика изпитващия и ми връчи двойка с допълнения ще се явите на... За което поисках обяснение, което не получих, в отговор отказах да излезна, поисках да се прегледа трудът ми на ново и да се преоцени, кото ми бе отказано, по груб начин, като ми бе заявено да напусна изпита - повторно отказах, като в този момент изпита стана фиаско, за учудване на изпитващия множеството от хората заеха моята позиция, явно за да покаже сила въпросния преподавател реши да повика полиция (oгромна грешка - университетът е автономна институция), разбира се след малко бях изкаран от полицайте, тъй като бях наясно, че ми се нарушават гражданските права, в управлението реших да пусна жалба, за мое учудване обаче местната полиция показа по-скоро мутренско поведение отколкото на мироопазваща институция, бе ми заявено - „Искаш да пуснеш жалба, ми влезни, ама ако знаеш как ще излезнаш„ ,като в това време полицая който ми казваше тези думи извика няколко свои колеги които ме наобиколиха.Това ме отказа да подам жалба, за което съжелявам и до днес.Следващия ден се видях с колеги, които ми описаха случката погледнато отстрани, разбира се за тях бях герой и ... ,герой на който му се гарантираше, че няма да вземе този изпит и след 100 години, а завършването е мисия неизпълнима, въпросния преподавател бе с висок ценз, уважавано име в математическите среди, същия бил причина много други преди мен да не завършат, колкото и да знаели и да учели, това допълнително ме амбицира.Вчерта реших да подам жалба,в която да опиша подробно случката, след обмисляне на ситуацията реших да опиша и нарушенията на правилника от самия преподавател, получи се много добре систематизирана, обоснована и грамотно написана жалба, беше ми ясно, че само една жалба няма да свърши работа, като в последствие се потрудих да придам гласност за случая в университета (не бе особенно сложно, все пак доколкото знам бях единствения студент изкаран с белезници от изпит в университета). Много преподаватели застанха „зад мен„ , но ми обясниха ,че моята жалба далеч не е първата, дадоха ми пример за едно момиче което 7 години се е опитвало да вземе този изпит при въпросния преподавал, и тнт.Бях твърдо решен да не се отказвам, която твърдост в позицията си отстоявах. Резултатът последва около месец и половина-два по-късно (имаше дори преподаватели кото се оплакаха, че са си прекратили почивката, за да се съберат извънредно, дали нашега или ... незнам), преподавателя бе изгонен от университета.При започване на следващия семестър много хора ме поздравиха за начина по който съм отстоявал правата си и пр., имаше и такива които ме предупредиха, въпросния изпит взех година по-късно при друг преподавател с 5 (защо 5 и до ден днешен не ми е ясно).Друг е въпроса, че в 4-ти курс след изкарани стажове и пр. стигнах до изпит в които малко или много събитията повлияха и ... Вече обаче бяха минали 2 години, за които се бях ожени и имах малко дете, като докато учех трябваше и да си изкарвам прехраната, т.е. прецених, че нямам сили за още едно евентуално фиаско ... това е и един от малкото случай в които се отказах да се боря, отново за което съжелявам.
Да отговоря и на първата част.Не втълпявам на никой, че черното е бяло.Просто казвам, че 19век са живяли достойни Българи, а ако проследим историята по-подробно ще видим и защо е така, друго което ще видим е и ,че тези които са днешната политическа и икономическа върхушка са именно техните потомци, дали е било социализъм, фашизъм или демокрация то политико-икономическите кръгове се запазват.Докато това не се промени, както и да си мени мисленето обикновенния човечец, то все ще сме на края на опашката.
Иначе и Терминал 2 е решение, но е такова решение което обезсмисля миналото ни, т.е. живота на тези които са ни създали.
така или иначе така,че всичко си идва на място!
Първите години от живота на човек са най-важни, а когато точно тогава ти насядят всичката тази злоба и отчаяние, цял живот оставаш безличен.
