Сега ще ви запозная с една нестандартна дестинация. Бил съм в половин Европа и реших, че е време за нещо неизвестно. Всеки знае какво може да очаква в Париж, Берлин, Прага, но места като това за което ще пиша остават в периферията.
Как започна всичко? Преди една година дойдоха чуждестранни студенти в ТУ Габрово на които бях нещо като екскурзовод. От там завързахме приятелства с тях и тази година с един приятел ни се зароди идеята да им идем на гости. Планът начертахме около 20 юни. Пътуването беше планирано да бъде от 19 до 28 юни.
Маршрутът: След много изчетена информация, обмисляне на вариант със самолет, автобус и т.н. приключенския ми дух реши, че и този път ще е с колата. Пътувал съм няколко пъти до Германия дори и сам, така, че това не е нещо ново за мен. Вариантите бяха няколко:
1. България - Румъния - Унгария - Словакия - Полша - Литва - Латвия;
2. България - Сърбия- Унгария - Словакия - Полша - Литва - Латвия;
3. България - Румъния - Украйна - Полша - Литва - Латвия.
Втория се очакваше да бъде абсолютно безпроблемен, разбира се само не се знаеше за пътищата от Словакия на север, но по информацията, която получих от тук-там не се очертаваха проблеми. За сметка на това е най-дълъг.
Първия изглеждаше най-приемлив от всяка гледна точка - разстояние и бързина на пътуване, която е съизмерна със втория като часове, дори по-малко.
Третия се яви черешката на тортата. Най-кратък, най-бърз, но с притеснения относно качеството на пътищата. Прочетох всичката налична информация из интернет блогове, форуми и реших, че ще е от там. Разстоянието според картите е 2026 км.
Купих си онлайн винетки за Румъния, за да избегна ненужни спирания и разправии.
На 19 юли в 2:35 отпътувахме от Габрово с вярната ми Fabia. До Русе стигнахме за няма и два часа. Преди моста се плаща 4 лв. такса за преминаване. Българската част е ремонтирана, но румънската е с ограничение 5 км/ч и има страхотни неравности. Първоначално не взех знака сериозно и карах малко по-бързо след което ги видях и скочих на спирачката. След това следва гранична проверка: на къде отивате, като им казахме погледнаха багажа, провериха паспортите и талона на колата, след което по живо, по здраво. Около Гюргево имаше полиция. Пътя към Букурещ е с 4 платна, кара се бързо и за нула време бяхме в града, към 5:30 часа. Забелязах околовръстното, но не бях решил твърдо, че ще минаваме по него. Подминах го и все пак включих навигацията, след което реших, че ще карам през центъра, предвид ранния час. Движението не беше много натоварено. Доста светофари, но се пътуваше нормално. Само не разбрах трамваите по какви светофари се ръководят.
След не дълго време вече поехме посока на север към Сучеава. Табелите показваха 440 км. Пътя до Роман (без последните 100-тина километра до украинската граница е с 4 платна, като дясното е несъразмерно, на места дори моята кола не може да се събере в него! Но поне се изпреварва лесно, тъй като остава доста място в средата. Минава се през безброй села и градове, някои от които имат околовръстни пътища, но в повечето през центъра. По едно време казах на моя приятел: "Не виждам каруци" и след малко се появиха ;D
Пътя е изключително равен и икономичен, не пресича планини. Но е много, много, много натоварен. Разхода ми падна до 3,8/100 по борд. Поддържах доста добра средна скорост от около 77 км/ч. За дупки не може да става въпрос.
Да вметна, че тук се намира град Фокшани, който е в подножието на планината Вранча.
Тук виждате канафката покрай пътя. През селата основно е така, пред къщите има мостчета. През зимата това не е особено безопасно, тъй като при едно завъртане се пада много лесно. Това е моята забележка отностно него.
Ето и планината някъде там, в далечина:
След Роман влязохме в нормалния път. Тук вече имаше и полиция, присветваха от време на време, караше се бавно вече, доста села се прекосяват, дълги по няколко километра. Свършва едното и веднага табела за следващото!
Малко пейзажи по пътя:
Сучеава (дано не съм объркал снимката
):
В 13:00 часа вече бяхме на украинската граница от румънска страна опашка от 6-7 коли. Изчакахме 15-тина минути и ни пуснаха напред. От украинска страна първо една полицайка ви записва номера на колата върху талонче и ви го дава. След това спирате при граничен контрол. Пак ви питат къде отивате, слагат печати в паспортите. Записват нещо на талончето. След това ви пращат на митнически контрол. Поглеждат багажа. Тук митничарката изчезна на някъде и аз започнах да се чудя. Трябва сами да търчите напред-назад, които са минавали си знаят реда, но аз не. Взех да потеглям, но митничарката се върна, аз спрях и ме отпрати при друг митничар в една стая да впише нещо на талончето и пак ми поиска паспортите и талона на колата. След това тръгнах и на излизане подадох талончето на друг полицай преди последната порта. Тук чух някой да вика и си помислих, че нещо съм забравил. Ахаа, но не точно. Чейнджаджии предлагат хривни (местната валута), като са се събрали покрай пътя и викат на минаващите. Отказах им, тъй като бях решил да зареждам с карта. Първите впечатления: пътя до Черньовци беше с не много трафик, сравнено с румънския участък. Съвсем скоро бяхме в града. Първите впечатления: масово се карат руски коли, доста стари има, по междуградските пътища има стари камиони, които тук въобще не излизат от градовете, като цяло изглежда като доста години назад, в сравнение с България. Паважа беше отвратителен, такова задръстване имаше, че съм карал сигурно 5 км на първа предавка! Тролея едвам се влачеше, по-добре беше пътниците да тръгнат пеша с тази скорост, с която се движихме.
Следващите градове, покрай които трябваше да минем бяха Ивано-Франковск и Лвов. И двата имаха околовръстни пътища. Като цяло пътищата не са в цветущо състояние, но се ядват. Да речем нещо като пътя за Варна след Антоново. Може би защото не карахме през Тернопол. Последната отсечка от Лвов към границата беше перфектна, може би заради Европейското първенство по футбол. Полиция (ДПС) имаше на 1-2 места.
Тук спряхме да хапнем на бързо след цял ден път и да си починем малко:
На 20-тина километра преди границата дойде време да заредя: от Габрово до тук с един резервоар. Дадох мигача, лампата светна и зумера изпищя ;D Цената на дизела в Украйна е 1,90 лв. Платихме си карта без проблем. Веригата бензиностанции е WOG, има също Лукоил и разни други, но тези са най-надеждните, според колегите от украинските форуми.
В 19:40 бяхме на украинско-полската граница. Имаше голяма опашка, която бавно-бавно взе да се стопява. От полска страна обаче има портална врата, която се затваря, след като пропуснат определен брой коли за проверка. И така на може би третото отваряне дойде и нашия ред. Проверка на паспорти, багаж, алкохол, всичко нормално. Обаче тук стана интересно - поискаха ми талона на колата и ме питаха няма ли големия талон в себе си. Обясних, че си е в къщи и не трябва да го нося, защото се използва само при ГТП и продажба на колата. След което казаха, че ще проверят как стоят нещата с българските документи за регистрация. Минахме проверките и ни казаха, да чакаме след гишетата. Така се отвъртя до 22:40 часа. След им изнесох една лекция, че в големия талон не се бият печати за ГТП, показах им талончето с перфорацията, дори проявиха интерес и към застрахователната полица. И така по живо по здраво, след загубеното време. Карах до 00:00 часа и спряхме на една бензиностанция в градче преди Люблин да спим.
Изминати километри: около 1200.
На следващия ден се събудихме към 5:00 часа и потеглихме малко след това. В Полша пътищата са идеални, кара се бързо, в селата много-много не спазват ограниченията, няма и полиция на повече от 2-3 места. Изобщо това е една европейска държава като Германия. На връщане само имаше доста трактори, които бавеха движението. Към литовската граница трафика става по-натоварен, като се слее с този от Варшава.
Бялисток
Тук може да видите аналога на софийски панелни гета как изглежда, без коментар:
Около обяд бяхме на Сувалки.
След като прекосихме границата и веднага ни последва патрулка, която ни даде знак да отбием на първата бензиностанция. Провериха ни паспортите и продължихме по живо по здраво. Тук пътищата са изключително добри. Посрещна ни дъжд.
Веднага прави впечатление колко е равно тук, няма абсолютно никакви хълмове, като в Унгария, къщите са дървени:
Каунас
Крайната ни цел беше Резекне, Латвия, но решихме да посетим една приятелка, като за целта трябваше да се отклоним от прекия път. Не след дълго стигнахме границата.
Доста от пътищата между селата са насипани с чакъл, но спокойно се кара с 60-70 км/ч. Къщите са доста пръснати и е рядко населено. Главните пътища са в прилично състояние, неравни, на кръпки, но дупки няма. Градовете са малки: столицата Рига е 600000 души, останалите градове всичките са под 100000 души. Града, в който бяхме е около 30000 души. Има много красива природа, всичко е гористо, има много езера и блата, някак си диво.
Някои снимки от Резекне
Рига
Река Даугава
На връщане минахме през Словакия и Унгария. GPS-а искаше да ме приведе пак през Украйна и на излизане от Словакия вместо към Унгария ме натика там. Пътя започна да се стеснява и накрая двама полицаи от гранична полиция ми махаха да спра в тъмното. Упътиха ме на къде да карам и си настроих маршрута ръчно. Първия ден (от 5 сутринта до 1:30) с един стоп за презареждане в Полша стигнахме до румънската граница, около 1400 км., а втория (от 5 и малко до 16:30) прекосихме Румъния от Орадея до Зимнич 645 км. С ферибота за 8 евро общо преплавахме Дунава до Свищов. Към 19:30 се прибрахме.
Изминати километри: над 5200, разход 3,8/100 по борд, реален ~4,3. Имах само един дребен технически проблем: задна накладка се износи, без да ми е давала признаци преди това. Но това е бял кахър.
