Това е цитат от един друг форум. Автора на мнението е
"Postman"Темата е страхотна поради това, че тук биха могли да стават страхотни спекулации с рекламна цел. Затова, както и поради факта че моят интернет приятел © ме провокира, ще си позволя да споделя с вас едно кратко теоретично изследване на проблема със спортните филтри. Аз няма да вземам страна в тази дискусия, а просто ще споделя изненадващия резултат (за мен е наистина изненадващ), който получих. Това което направих е една на пръв поглед проста сметка, която обаче би могла да има претенции за известна минимална достоверност. Аз естествено не съм напълно съгласен с този метод, но предвид сложността на реалния модел съм склонен да допусна, че има известна логика в крайния резултат. Става дума за следното: опитах се да намеря връзка между влиянието на филтриращия елемент (нормален филтър или спортен такъв) и мощността на двигателя (теоретично). Тази връзка вие ще я видите по-надолу в таблицата. Сега, за да няма въпроси какво точно съм направил и защо съм получил точно това, ще го кажа предварително. Предварително ще кажа и защо самият аз не съм съгласен с тази таблица (въпреки че сам я сметнах) и в този смисъл евентуалните грешки на какви физични явления се дължат. Започнах от един математичен модел за термодинамично изчисление на бензинови двигатели с вътрешно горене (на MathCAD). Двигателят е със степен на сгъстяване 10 и това, което направих е вариране в широки граници на външните за двигателя условия на работа – температура и налягане на въздуха, постъпващ в пълнителния колектор. При тези допускания, приемам че двигателят развива 150 к.с. при външна температура 20 градуса Целзий и налягане в пълнителния колектор 0,97 бара. За прототип съм използвал двигателят на BMW-то на ©, който е с такава мощност, тъй като именно © ме провокира да изкажа мнението си. В този смисъл този пост е за него, но съм сигурен че той би искал да сподели това с всеки почитател на марката. Не съм сигурен дали на този двигател степента на сгъстяване е 10, но това не би се отразило много съществено. Тази таблица би могла да се получи и чрез директно изчисление плътността на въздуха при различни условия, но за по-голяма достоверност (за самия мен) аз прекарах данните през математичния модел. Основното ми допускане в случая е това, какво е налягането след филтъра. Аз съм го приел 0,97 бара, което означава, че при дебита на въздух който двигателят консумира при максимална мощност, филтъра създава хидравлично съпротивление на постъпващия въздух 0,03 бара. Ако нямаше изобщо филтър, налягането би било равно точно на атмосферното (непосредствено след мястото на което стои филтъра, а не в колектора) или с други думи точно 1 бар. Естествено по дължина на колектора налягането намалява линейно (средното налягане) поради хидравличните загуби в тръбопровода. Казвам средното налягане, тъй като пулсациите на налягането в ражимите на максимален въртящ момент (резонансно пълнене) са значителни и поради това оценката на хидравличното съпротивление се прави по средната стойност на налягането в колектора, която е средноинтегрална стойност от функцията на закона за промяна на налягането в колектора. Аз съм избрал точно числото 0,97 бара, тъй като от собствен опит (собствено измерване) на това налягане съм получавал различни стойности (за нов хартиен филтър най-често 0,96 бара). Тъй като вероятно всички почитатели на BMW биха казали че марката е по-добра, аз съм избрал число доказващо по-съвършенното пречистване на въздуха в тези двигатели и съм намалил с малко хидравличното съпротивление на оригиналния филтър на BMW. Тъй като разликата в добрите хартиени филтри и лошите хартиени филтри е огромна (аз смятах до налягания 0,85 бара), изобщо не се спирам на случаите със замърсени филтри преди периодичната ин смяна. Тъй като аз по правило не съм яростен привърженик на спортните филтри, си позволявам да ги съпостявам с най-добрите оригинални хартиени такива, като естествено не очаквам че спортния филтър е панацея за двигателя. При направеното в тази доста тясна зона на промяна на външните условия теоретично изследване, си мисля че въпроса за достоверността не е силно актуален, тъй като в такива тесни граници линейността на модела не води до съществени отклонения и грешки. Въпреки това, аз си мисля че той е доста примитивен защото не отчита толкова съществени неща като влиянието на температурата и налягането върху смесообразуването и горенето в цилиндрите, а оттам и показателите на двигателя. Например при работа на двигателя в температурния интервал 10...40 градуса Целзий външна температура може да се окаже, че мощността не е линейно променяща се, ами има максимум. Освен това, колкото е по-висока температурата на постъпващия в колектора въздух, толкова по-малко е неговото подгряване от стените на колектора, поради по-малката температурна разлика и оттам не толкова интензивен топлообмен. Т.е. при по-ниска температура на постъпващия въздух, подгряването му ще е по-значително и мощността, която би следвало да се очаква ще е малко по-ниска отколкото се получава при изчислението. Това е така, защото математичния модел не отчита топлообмена, както и не отчита процеса на изпарение на горивото във въздуха и следващото от това намаляване на температурата на цялата смес. Но все пак по-добре с него, отколкото без него.
Тази таблица не дава отговор на това кой филтър е по-добър, докато всеки не направи сам измерване на разреждането след филтъра за своята кола както с чисто нов хартиен, така и със спортен филтър. Това, което прави впечатление обаче, е че ако се махне филтъра теоретично мощността се повишава с 4% (ако е вярно допускането ми за това, че филтъра прави съпротивление от 0,03 бара при дебитите на максимална мощност). Освен това, ако се сложи спортен филтър и не се осигури “топлинен щит” на постъпващия въздух, веднага се вижда какъв е ефекта (вертикалните колонки). Тук разбира се има куп усовности, като например тези: какво е съпротивлението на оригиналния филтър; каква би била температурата на въздуха, постъпващ в двигателя със спортен филтър ако не му се осигури “топлинен щит” и т.н. Затова най-точния отговор е: ИЗМЕРВАНЕ!!! Как да стане обаче това измерване е най-логичния въпрос. Кой както може. Налягането с вакуумметър, а температурата с термометър (термодвойките на дигиталните мултимери са доста подходящи според мен). Това може да стане при един най-обикновен пътен тест. Налягането би следвало да се премери последователно (задължително в един и същи ден с минимална разлика във времето) за единия и другия филтър. Въпроса с температурата е доста по-сложен. Тя зависи от много неща като: каква е температурата на двигателя в момента на измерване; колко време преди това тази температура е била такава (т.е. измерването не бива да се прави в процеса на загряване на самия двигател); каква е скоростта на движение (от нея зависи циркулацията на въздуха в двигателното отделение и съответно общата температура под капака); работния режим на двигателя (обороти и положение на педала за газ). Така че, тази температура не може да е особено решаващ критерии, тъй като през цялата година и за всеки конкретен случай тя зависи от редица фактори от предходния момент и още толкова от следващия.
Ако някои има желание и възможност да направи едно такова приблизително измерване и да постне резултатите, всеки би се ориентирал дали има смисъл от спортен филтър и какъв резултат би могъл да очаква.
Ето и таблицата:
http://www.geocities.com/postman_bg/Col ... 7421481171
RESPECT