Какъв ужас преживях туко що :( (с хубаво начало :) :) )

[bluefen]

vizor съжалявам за котето , но такъв е живота. Колкото и гадно да се чувстваш гледай напред, неможеш да върнеш времето а и ти направи всичко което ти е по силите .

[dan4o_golf2]

[Rabbit_TDI]

Ти ме разби с тая история Мисля че сега е времето някой с повече от една котка да я даде на нов стопанин.

[teo_ss]

Много съжалявам, приятельо. Неочаквах всичко да свърши така.

[Pichaga]

наистина ми стана много мъчно като прочетох за това...ще се оправиш, горе главата...
на мен също ми почина котето преди 10 години от нещо бъбречно, ходихме по лекари, не успяха да го спасят, помня, че 1 седмица не излизах и не се виждах с хора толкова бях свикнал с него и тъгувах, но всичко минава, вземи си друго и него ще обичаш...

[Nadya_]

Жалко..
Наистина си мислех, че ще се оправи..
Котето е било част от живота ти..няма как да не ти е мъчно..
Аз също /както и много други/ съм го преживяла, а и сега имам котка..
Но ще си позволя да цитирам Sara_Bold, послушай я!

Един съвет-след месец си вземи друго,колкото и сега да ти се струва невъзможно и да не искаш да виждаш и чуваш за друго коте!Послушай ме!

И колкото и неуместно да ти звучи сега, ще ти го кажа: Ставай и продължавай!!!...факт е, че когато човек се зарови дълбоко в собствените си мисли и проблеми започва да се чувства двойно по- зле. Не го допускай..по принцип- в живота!

[IvoG]

Много съжалявам колега Следях постоянно темата въпреки че не съм писал
Наистина мъката към котенцето ще е "по-малка" когато си вземеш нов домашен любимец. Трябва да се разсееш за да го преодолееш по леко.
Бъди силен и се дръж!

[many]

Жалко..
Наистина си мислех, че ще се оправи..
Котето е било част от живота ти..няма как да не ти е мъчно..
Аз също /както и много други/ съм го преживяла, а и сега имам котка..
Но ще си позволя да цитирам Sara_Bold, послушай я!

Един съвет-след месец си вземи друго,колкото и сега да ти се струва невъзможно и да не искаш да виждаш и чуваш за друго коте!Послушай ме!

И колкото и неуместно да ти звучи сега, ще ти го кажа: Ставай и продължавай!!!...факт е, че когато човек се зарови дълбоко в собствените си мисли и проблеми започва да се чувства двойно по- зле. Не го допускай..по принцип- в живота!

Напълно съм съгласна! Вземи си ново котенце! Когато умря моето кученце си взех друго и то ми беше утехата!

[Vizor]

И аз искам някой като се прибера да ме посрешне .. но определено вече няма да е котенце.. свикнах то да е умно.. да не драска .. да ме рзабира.. немога да си позволя вече такъв лукс да гледам животинче в къщи поне не скоро (близките години имах в предвид..)

Отново получих много съобщения .. за който отново искам да благодаря на хората пратили ми ги .. благодаря ви много .. подкрепата беше невероятна .. наистина с вас ми е доста по леко.. макар че продължавам много да плача..
Никси ще заключи темата по късно.. може и да я изтрие.. дано поне остане някакъв спомен в сърцата Ви.. защото това беше нещо голямо което направихте за мен.. много дълго време ще Ви помня.. .. немога повече да пишпа не съм в състояние съжалявам ако съм разтроил някой.. пак ви казвам темата я написах за да я изтрият .. просто исках да си излея мъката.. защото всички ми викат симулант.. че само съм се правил.. че само съм се оплаквал.. моля ви неискам да оставям такива мисли във Вас.. много ми помогнахте много ви благодаря за всичко . .и преди на рождения ми ден.. знам че имам тъжен живот но с хора като вас ще продължи дълго !!!

П.С. туко що се прибирам..
празно е
мрачно
мръсно
пълно с тъга.. и със спомени
мразя вече това място
мразя собствения си дом

немога да разбера .. в такова малко сърчице като моето как може да се побере толкова много болка и мъка..

[koki_folza]

vizor приеми и моите най - искрени съболезнования . Знам че твоето коте неможе да бъде заменено , но опитай вземи си друго , поне малко да разсее тъгата в теб . Опитай да превъзмогнеш загубата .
И аз съм с теб !

[Muncho]

Гадно.. много гадно.. знам какво е.. и моят котарак мина по същия път.. само дето се мъчи близо половин година ( няколко операции, периоди на оправяне последвани от влошаване и т.н. ). Но какво да се прави.. това е животът.. и смъртта е неизменна част от него.. колкото и да не искаме да я възприемем по този начин.
Какво да те посъветвам колега.. и аз не знам.. от личен опит ще ти кажа че само времето помага.

[wili98]

аз ще я заключа.
За съжаление неприятен завършек но и такива неща има в живота.

П.С. туко що се прибирам..
празно е
мрачно
мръсно
пълно с тъга.. и със спомени
мразя вече това място
мразя собствения си дом

За съжаление всеки има такива моменти. Всеки се е сблъсквал с загуба на нещо което цени.

По-добре да е с животинче, отколкото с близък човек.

Ставай и продължавай. Колкото и да ти е гадно, и на вид по-трудно.. живота е такъв.

Ще дойде друго, после ще си тръгне.. нещата просто отминават.

Всичко което не те убива те прави по-силен.

И за да я заключа с поезия..
Няма незабравими неща, има неща които не искаме да забравим.

[Vizor]

5 години по-късно...

Жалко, че не мога да го снимам. Сив с бяло. Още е на 3 месеца, а вече има косъм да си направя възглавница. НАЙ-красивата котка на света. Скоро ще има и снимки. До сега спа.. има наклонностите на батко си. Мина през клавиатурата и докато минаваше успя да ми смени езика, да затвори firefox-а и НЕ ЗНАМ КАК успя да логаутне freebsd-то, което беше точно след браузъра. След разходката легна и заспа. Всичко се преживява стига да имаш достатъчно време да го направиш. Надявам се това коте да е най-щастливото на света и предполагам знаете колко трудно ми е било да си взема отново особено след като туко що се нанесох отново в стария си апартамент. Имам странното чувство, че това коте ще го боли гърба от спане

Благодаря Ивчо, че отключи темата. Можете да заключвате Поздрави на всички!