Привет, колеги, давам пореден отчет по развитието на голфарата. Вече е с черен таван, обезшумен и термоизолиран, обезшумени греди, и с изцяло променено интериорно осветление, червено, диодно. Направих снимки, проблемът е, че светят много силно и на снимка изглеждат оранжеви, а не червени. Явно с камерата на айфона няма да се получи читава снимка, ще мисля с какво да правя фотосесията, за да се добие реална представа за одървящия червен цвят.
Предстои - карбоново фолио за всички пластмасови елементи по таблото и за дръжките на четирите врати от вътре, плазмен километраж и "спортен" волан. Сега го издирвам, като си го харесам мигновено го купувам и забождам на колата.
Историята на един обикновен Голф Тройка
- vucata
- Мнения: 3610
- Регистриран на: Пон 28 сеп 2009 8:38
- Автомобил: Ford Mondeo MK2
- Двигател: 1.8TD 2000
- Местоположение: Bulgaria- Sofia
- Контакти:
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Ела на някоя сбирка и ще ти направят професионални, Деси ги може нещата.....аз не можах да си позная колата



- Stefan
- R.I.P Madcap
- Мнения: 18394
- Регистриран на: Пет 16 сеп 2005 8:50
- Автомобил: VW mk1 Cabrio VW mk2 Black Betty
- Двигател:
- Местоположение: Чепеларе/Пампорово
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Много ми харесва цвета на колата, станала е много добра
само джантите не ми се вписват на общата визия 


- madcap
- Кенанския лъв
- Мнения: 6685
- Регистриран на: Нед 06 фев 2005 11:56
- Автомобил: 1990 VW Golf 2
- Двигател: APP turbo
- Местоположение: Хасково
- Контакти:
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Мойте адмираций за хумора с който си служиш и за това как си правиш колата.
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Благодаря, колеги, за положителните мнения. Обещавам да пусна снимки възможно най-скоро, само да успея да ги направя читави, за да се добие реална представа за какво става въпрос.
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Колеги, малко развитие по темата. Благодарение на колегата Lubo93 се сдобих със спортен волан SIK. Воланът е като нов, мисля, си, че не е ползван никога, но ще претърпи някои съществени промени. Ще постна снимки след интервенцията, ето го в заводско състояние:
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Освен волана, сряда и четвъртък ще се "карбонизират" пластмасите по таблото и дръжките на вратите от интериора. Дано стане, както си го представям, ама да видим. Мисля, че намерих и долна жабка под жабката на мястото на еърбега на пасажерското място до шофьора, но като дойде ще видя дали е в добро състояние.
Поздрави и весели празници.
Поздрави и весели празници.
- microelement
- Мнения: 730
- Регистриран на: Сря 13 май 2009 10:57
- Автомобил: Audi B5
- Двигател: AFN
- Местоположение: Плевен
- Контакти:
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Изчетох темата на един дъх и съм на мнение че колегата си е сбъркал професията (освен ако не е писател-хуморист)
Сега сериозно,колата е станала доста добре!
Ама толко кинта си заровил в тая кола защо аджеба не й купи един истински волан а взе тоя??? Това се огъва като локум и не изглежда дори малко истинско...



Сега сериозно,колата е станала доста добре!
Ама толко кинта си заровил в тая кола защо аджеба не й купи един истински волан а взе тоя??? Това се огъва като локум и не изглежда дори малко истинско...


Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Веднага отговарям. Защото не знам дали спортен волан ще ми е удобен. Няма защо да наливам в МОМО или Sparco за 300 лева и да се окаже, че ми е най удобен големия геврек. Междувременно с новия волан съм и за сега е ОК. Иначе истински волан съм си избрал много отдавна.
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Майка му стара, колеги
С Голфа се случват чудни случки. Очаквайте горещи ъпдейти по темата, много смях и закачки и безплатна томбола "най-преебан голф на годината".
Ох, ша пукна от смях. Към неделя ще се посмеем заедно.
Аре

Ох, ша пукна от смях. Към неделя ще се посмеем заедно.
Аре

Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Дами и господа, както обещах, прилагам седмичния бюлетин за каръшкия ми голф.
Всичко започна в чудната новогодишна нощ.
Кокерката ми поднесе новогодишен подарък под формата на едно рядко лайно на килима /от пилешкото, като яде гранули ги прави едни твърди като погледа на Яне Янев/, а след това ми препика лявата обувка и така ме изпрати към ресторанта, в който фамилията трябваше да се наслади на чудна и уникална новогодишна програма, набивайки като за последно.
Докато отивах към колата снегът скърцаше под обувките ми /или би го правил, ако имаше сняг/, а аз през цялото време не можех да се отърся от едно особено чувство за предстоящи вълнуващи мигове от неприятния вид.
Таман паркирах пред ресторанта, че си намерих и място, и майка ми ми звъни да съм ги бил взел, щото нямало таксита. Пак ме жегна. Вътрешния ми глас, който наричам "ПЕДЕРАСТЧЕТО" ми нашепна:
"Бай хуй, не пали голфа, ще береш ядове".
"Трай бе, задник", викам си на акъла и паля голфа, но през цялото време докато карах към апартамента усещах едно стягане в гърдите /подобно на това като си влюбен, ама с обратен знак/. Честно казано ме тресеше параноята - я че ще ме спре полиция, я че ще ме ударят. Нъцка. Паркирам се пред блока и носа ми долавя една особена миризма. Викам си
"Внушаваш си, копили, тва е смрад от пиратките, съъъъвсем не е миризма на антифриз".
А педерастчето нашепва в отговор
"Ха ха, гъз, казах ли ти да не палиш смотания голф".
Точно преди да стигнем до тифанито и зоркия ми поглед фиксира грозна гледка - 100 градуса температура на чорбата. Въх мари майко, тоя голф не прави така - цепи 90 градуса и не мърда от там. Положението ми наподоби ситуацията от преди три лета, когато забравих лятото да завитня капачката на съда за антифриза и един ден съм въртял така в 35 градусова жега. Тогава за пръв път изкривих главата на двигателя.
Паркирах се пред ресторанта, а голфа вече пушеше. Вдигаме с баща ми капака - грозна работа. Съскане, пушък, еректира Везувий.
Викам си "маркуч пукнат", нищо особено.
А педерастчето напява "Ха ха, надявах се, стой ся и глей сеир".
Криво ляво изкарахме новогодишната нощ. Пълна тъпня. Програмата започна с един малолетен фокусник с асистентка - МАЙКА МУ, който правеше най-тъпите фокуси на света. Само дето не извади член от устата си в усилието си да забавлява публиката. После водещия пускаше тъпи шеги, после някакви младежи танцуваха някви неща, а пред погледа ми само основен ремонт на двигателя.
В първия работен ден отидох към колата, викнах пътна помощ /в такива моменти човек се радва, че има златна карта на СБА/. Колата я бях паркирал на едно особено място под наклон, че да не мятат пиратки по нея в новогодишнат лудост. Мързеливия водач на спасителния автомобил ми вика
"Алоу, колега, мръдни колата назад до равното, че да ми е по-лесно"
А присмехулния глас на педерастчето отеква в черпната ми кутия
"Ха ха, назад ли бе, олигофрен, че да ти изпуснат спирачките и да метнеш колата през онуй там високото"
Стиснах зъби и запуших мислено устата на интуицията си.
Давам аз назад, по стръмното, ама не паля колата, че да не прееба съвсем двигателя.
И познайте. Смотаното педерастче триумфално изкрещя, защото спирачките верно изпуснаха. И направих ето това:
Всичко започна в чудната новогодишна нощ.
Кокерката ми поднесе новогодишен подарък под формата на едно рядко лайно на килима /от пилешкото, като яде гранули ги прави едни твърди като погледа на Яне Янев/, а след това ми препика лявата обувка и така ме изпрати към ресторанта, в който фамилията трябваше да се наслади на чудна и уникална новогодишна програма, набивайки като за последно.
Докато отивах към колата снегът скърцаше под обувките ми /или би го правил, ако имаше сняг/, а аз през цялото време не можех да се отърся от едно особено чувство за предстоящи вълнуващи мигове от неприятния вид.
Таман паркирах пред ресторанта, че си намерих и място, и майка ми ми звъни да съм ги бил взел, щото нямало таксита. Пак ме жегна. Вътрешния ми глас, който наричам "ПЕДЕРАСТЧЕТО" ми нашепна:
"Бай хуй, не пали голфа, ще береш ядове".
"Трай бе, задник", викам си на акъла и паля голфа, но през цялото време докато карах към апартамента усещах едно стягане в гърдите /подобно на това като си влюбен, ама с обратен знак/. Честно казано ме тресеше параноята - я че ще ме спре полиция, я че ще ме ударят. Нъцка. Паркирам се пред блока и носа ми долавя една особена миризма. Викам си
"Внушаваш си, копили, тва е смрад от пиратките, съъъъвсем не е миризма на антифриз".
А педерастчето нашепва в отговор
"Ха ха, гъз, казах ли ти да не палиш смотания голф".
Точно преди да стигнем до тифанито и зоркия ми поглед фиксира грозна гледка - 100 градуса температура на чорбата. Въх мари майко, тоя голф не прави така - цепи 90 градуса и не мърда от там. Положението ми наподоби ситуацията от преди три лета, когато забравих лятото да завитня капачката на съда за антифриза и един ден съм въртял така в 35 градусова жега. Тогава за пръв път изкривих главата на двигателя.
Паркирах се пред ресторанта, а голфа вече пушеше. Вдигаме с баща ми капака - грозна работа. Съскане, пушък, еректира Везувий.
Викам си "маркуч пукнат", нищо особено.
А педерастчето напява "Ха ха, надявах се, стой ся и глей сеир".
Криво ляво изкарахме новогодишната нощ. Пълна тъпня. Програмата започна с един малолетен фокусник с асистентка - МАЙКА МУ, който правеше най-тъпите фокуси на света. Само дето не извади член от устата си в усилието си да забавлява публиката. После водещия пускаше тъпи шеги, после някакви младежи танцуваха някви неща, а пред погледа ми само основен ремонт на двигателя.
В първия работен ден отидох към колата, викнах пътна помощ /в такива моменти човек се радва, че има златна карта на СБА/. Колата я бях паркирал на едно особено място под наклон, че да не мятат пиратки по нея в новогодишнат лудост. Мързеливия водач на спасителния автомобил ми вика
"Алоу, колега, мръдни колата назад до равното, че да ми е по-лесно"
А присмехулния глас на педерастчето отеква в черпната ми кутия
"Ха ха, назад ли бе, олигофрен, че да ти изпуснат спирачките и да метнеш колата през онуй там високото"
Стиснах зъби и запуших мислено устата на интуицията си.
Давам аз назад, по стръмното, ама не паля колата, че да не прееба съвсем двигателя.
И познайте. Смотаното педерастче триумфално изкрещя, защото спирачките верно изпуснаха. И направих ето това:
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Мама му стара! Вкарахме се в приключение. Оня с пътната помощ ня няколко пъти се опита да ме изтегли и само влоши положението. Криво ляво се оправихме, само дето ми счупи широкия нож. На, снимка ... Щото отказа да ми върже колата за скобата, ами върза въжето за предния мост, покрай което ми извади и реактивната щанга за разкош, но това се разбра по-късно.
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Закарахме колата при моя бояджия, великия Радо, който има богат опит с голфове. Спасителят с жълтата нива мълча кат насран през цялото време. Оставих колата, след половин час Радо звъни и вика - маркуч. Сменям го и си готов. А аз изкрещях триумфално на педерастчето, което ме мъчи три дни с депресивните си предположения:
"Видя ли бе, смотан, маркуч. Няма да има основен ремонт на двигател".
А оня ми показва среден пръст и съска злобно
"Шшшшшша видиш ти, сссся от тоя маркучччч къв проблем ще ти ссссссссе отвори, дет не ме слушшшшаш и палиш колата кат ти казвам да не го правишшшш"
И верно. След един час ми звъни Радо и вика
"Не моа я обезвдуша тая кола".
Почна се.
Водихме колата при майстор, оня вика, че всичко и било наред, трябвало да може да се обезвъздуши. Да ама не. Парното идва и си отива, колата гасне кат падне под 1000 оборота, температурата отива на майната си и така след два дни се оказа, че верно май главата крива се оказа.
За мой късмет Радо се оказа, че има точно моя двигател, на 70 000 километра от удряната джета на баща му и ми го хариза. Вчера водим двигателя при майстора, а оня да вземе да се опита да го запали с все стария ремък. Познайте. Познахте. Скъса ремъка и клапаните избили през капака. Прееба новия двигател.
Ся се мъчи от моя двигател и двигателя на Радо да направи един двигател и доколкото знам ще се сменят клапани, гарнитури, ремъци и си еба п**** майчина.
Най-тъпото е, че по принцип ще сменям двигател с по-мощен, а на тоя явно сега му правим основен ремонт. А още по-тъпото е, че смотаното педерастче, тая пуста моя интуиция се оказа права. За пореден път.
Поне положителното е, е вече колата има и долна жабка. Човек като е карал без жабка никъде пет години иска да закачи жабка и на гъза си ако може.
Имам си и спортен волан за трийспет лева. Временен. Подозирам, че е дал толкова много коне на двигателя, че за тва е изкривил главата.
От преди един час си имам и дълго мечтаните хела фарове благодарение на колегата Guru.
Двигател няма, ама тунинга продължава. Смех.
Ето снимки, но ще се правят и те матово черни:
"Видя ли бе, смотан, маркуч. Няма да има основен ремонт на двигател".
А оня ми показва среден пръст и съска злобно
"Шшшшшша видиш ти, сссся от тоя маркучччч къв проблем ще ти ссссссссе отвори, дет не ме слушшшшаш и палиш колата кат ти казвам да не го правишшшш"
И верно. След един час ми звъни Радо и вика
"Не моа я обезвдуша тая кола".
Почна се.
Водихме колата при майстор, оня вика, че всичко и било наред, трябвало да може да се обезвъздуши. Да ама не. Парното идва и си отива, колата гасне кат падне под 1000 оборота, температурата отива на майната си и така след два дни се оказа, че верно май главата крива се оказа.
За мой късмет Радо се оказа, че има точно моя двигател, на 70 000 километра от удряната джета на баща му и ми го хариза. Вчера водим двигателя при майстора, а оня да вземе да се опита да го запали с все стария ремък. Познайте. Познахте. Скъса ремъка и клапаните избили през капака. Прееба новия двигател.
Ся се мъчи от моя двигател и двигателя на Радо да направи един двигател и доколкото знам ще се сменят клапани, гарнитури, ремъци и си еба п**** майчина.
Най-тъпото е, че по принцип ще сменям двигател с по-мощен, а на тоя явно сега му правим основен ремонт. А още по-тъпото е, че смотаното педерастче, тая пуста моя интуиция се оказа права. За пореден път.
Поне положителното е, е вече колата има и долна жабка. Човек като е карал без жабка никъде пет години иска да закачи жабка и на гъза си ако може.
Имам си и спортен волан за трийспет лева. Временен. Подозирам, че е дал толкова много коне на двигателя, че за тва е изкривил главата.
От преди един час си имам и дълго мечтаните хела фарове благодарение на колегата Guru.
Двигател няма, ама тунинга продължава. Смех.
Ето снимки, но ще се правят и те матово черни:
- ZeroCool
- Мнения: 1840
- Регистриран на: Сря 26 апр 2006 23:23
- Автомобил: ImamDa
- Двигател: sVatreshnoGorene
- Местоположение: Горна Оряховица
- Контакти:
Re: Историята на един обикновен Голф Тройка
Бате имал си филмче и ти 
Сакън недей да пръскаш тея капаци.....знаеш ли кво рядко е се намерат толкова запазени и не боядисани...или ги слагай така.....или ги дай на некой да им анправи стъклопластови копия и боядисай тях.

Сакън недей да пръскаш тея капаци.....знаеш ли кво рядко е се намерат толкова запазени и не боядисани...или ги слагай така.....или ги дай на некой да им анправи стъклопластови копия и боядисай тях.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта