Умрял домашен любимец?

[Stoi]

Леле , като идвам в София вече ще имам чувството, че постоянно ходя върху бившия домашен любимец на някой . При толкова много животни и малко място за копане около блоковете. Защо не си ги кремирате ? Не вярвам да е чак толкова скъпо.

[Petrolhead]

просто закарайте заека в най-близката ветеринарна клининка. те ще се погрижат както си му е реда. третира се като биологичен отпадък и се кара на екерисаж. кремация чиста работа

[nurv]

Както са казали колегите преди мен изобилие от места. Аз искам само да обърна внимание да го закопаеш дълбоко понеже на мен кучето ми го изровиха и явно изяли себеподобни и като му ходих на 40 дена гледката не ме зарадва.

[joker]

За всички,които ненужно вулгаризирате темата:Обичта е нещо,което толкова много ни липсва на този свят.И ние горещо я търсим.Онази чистата и искрена обич,която стопля сърцето,когато то е премръзнало от леденото бездушие на нашия свят.И когато получиш тази обич дори и от една животинка...повярвайте ми това е нещо,което няма с какво да се сравни.А когато по природните закони я загубиш....усещането не се различава от загубата на близък човек.Самотата и мрачната пустош на празните стаи ...там където си се радвал на нежните докосвания на влажното и топло носле,там където си усещал топлината на предано сгушеното до теб телце...те са ужасни.Всяко живо същество живяло с нас и обиочано от нас оставя незабравим спомен.
Аз погребах моят Бъки Първи на брега на морето.Там където слънцето първо огрява с лъчите си тъжните мокри камъни.8 години там ние заедно посрещахме изгрева....сега той тихичко му се наслаждава сам....и ме чака ...на Моста на дъгата.
МОСТ НА ДЪГАТА
На самия край на небосклона има място наречено Мост на Дъгата. Когато животното умира, особено ако то е било много любимо за някой в този живот, то попада на Моста на Дъгата. Там има безкрайни поля и хълмове, по които нашите приятели могат на тичат и да играят всички заедно. Там има изобилие от храна, вода и слънчева светлина и там на нашите любимци им е топло и комфортно.
На това място всички болни и стари животни се превръщат в млади и пълни с енергия; имащите травми и осакатявания отново стават здрави и силни. Времето за тях минава неусетно, ако само си спомним за тях в своите мечти и сънища. Животните там са щастливи и доволни от всичко освен едно - всяко от тях си е отишло рано и е оставило в този живот някой много скъп за него човек.
На Моста на Дъгата животните тичат и безгрижно играят всички заедно, но идва ден, когато някое от тях неочаквано се спира и гледа в далечината. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Неочаквано то напуска своите събратя, лети над изумрудено зелената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
То ви забелязва; и когато вие и вашия любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога няма да се разделите.
То ще бъде лудо от щастие, ще лиже вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в преданите очи на своя любимец, толкова за дълго напуснал вашия живот, но никога не напуснал вашето сърце.
Сега вие можете да пресечете Моста на Дъгата заедно..."

[bobocamaro]

joker,
Въпроса на Хулигана беше по-скоро технологичен, съобразено с околната инфраструктура и действащо законодателство.
Плашиш ме, честно. От поста ти добих желание за самоубийство.

[joromnt]

погребвах така две червенобузи костенурки, който се оказа че съм убил сам... бях пръскал вкъщи с препарат който се окача че не им понася, само дето на него не пишеше нищо такова... тежко е да се загуби нещо което е станало като част от семейството...
С две думи, никои няма да ти пречи да изкопаеш дупка в която да го заровиш/стига да не си в частен обект/. Но ако ще водиш с бившата стопанка, гледай е такова място дето тя не ходи често. При всеки следващ допир с това място, ще си спомня за животинката.

[Teogop]

Да го погребе в фурната

[joker]

joker,
Въпроса на Хулигана беше по-скоро технологичен, съобразено с околната инфраструктура и действащо законодателство.
Плашиш ме, честно. От поста ти добих желание за самоубийство.

Чисто технологично, обичта не се подчинява на инфраструктури и законодателства.И всеки може да я прехвърли във вечността така,че никога да не я забрави.Постът ми само показва как може да се направи това поне в съзнанието.А смъртта....ами Рей Бредбъри го е казал...."Смъртта е занимание самотно!"

[hooligans]

Да го погребе в фурната

Може ли да си такъв малоумник?

Темата е за ключ.