На 23.02.2013г., около 20.40 часа пътувах с Пасат-а от Мартен за Русе (бях на гости в родния си град). В автомобилът с мен пътуваха семейството ми – съпругата ми и двете ми деца. На излизане от разклона за Мартен на главния път за Русе, видях приближаващ се на около 300 метра автомобил и тъй като беше достатъчно далеч, се включих на главния път и постепенно ускорих до 80-90 км/ч. Тези които познават този участък знаят, че пътното платно за движение се състои от общо четири пътни ленти – две с посока на движение към град Русе и две с посока на движение от град Русе, разделени две по две с мантинела по средата. На споменатия разклон има уширение с размер на една пътна лента, което използвах, за да се включа в движението към град Русе. Заех и се движех в първата свободна дясна пътна лента за движение в посока към град Русе, като лявата лента беше и остана свободна.
С поглед в огледалата за обратно виждане установих, че посоченият по-горе автомобил продължава бързо да се приближава, очевидно движейки се с по-висока скорост едновременно в двете пътни ленти. Настигайки ме мина опасно близо, на не повече от 15 сантиметра, след което рязко ме засече, като сви в дясно. Виждайки това, рязко свих вдясно за да предотвратя евентуален сблъсък. Естествено подадох сигнал с дългите светлини, за да изразя недоволството си от подобно безразсъдно поведение на пътя. Точно в този момент, вече пред мен, водачът рязко наби спирачки. От своя страна намалих и минах в лявата лента, при което хубавецът също мина пред мен и при напълно натиснати спирачки, засичайки ме, почти спря до мантинелата. Свих в дясната лента и заобиколих почти спрелият в лявата Тойота Рав4. При това заобикаляне видях, че се отваря прозорецът от дясната му страна, като от вътре се показа млад мъж, подстриган 0 номер, който ръкомахаше и викаше (в последствие разбрах, че това е водачът, защото автомобилът е с десен волан). При разминаването, което стана при почти спряло положение, същият със сигурност видя, че возя на задната седалка две деца, или поне едното от тях, малката ми дъщеря, коята седеше в столчето си от лявата страна на автомобила ми.
При разминаването ми с него отворих на свой ред моя прозорец и вдигнах настрани лявата си ръка, изразявайки недоумение от това поведение. Ускорих отново. Тогава видях в огледалата за обратно виждане, че Тойотата ускорява зад мен като ми светка непрекъснато с дългите си светлини и се приближава опасно. Приближавайки на спускането по бул. Тутракан кръговото кръстовище за Безмитна зона и Гранична полиция, намалих скоростта, за да мога безпрепятствено да навляза в него. Именно там, малко преди самото кръстовище, бях застигнат и напълно умишлено ударен от автомобилът Тойота Рав4.
От удара автомобилите се отдалечиха един от друг. Тогава чух подаване на газ от намиращия се зад мен автомобил и бях отново, умишлено ударен за втори път. След това, автомобилът Тойота Рав4 ме изпревари и при пресичане на кръговото кръстовище на Дунав мост ускори бързо по Околовръстното шосе на Русе (т.нар. Международно шосе).Още при ударът съпругата ми позвъни на тел. 112, където съобщи за двата умишлени удара. Диспечерката попита за номера на автомобила, който ни е ударил, аз последвах нападателя за да мога да видя номера му, който не бях забелязал до този момент. Постепенно настигайки го видях регистрационния номер – Р 02 00 ВВ.
Междувременно малката ми дъщеря, която почти беше заспала, още при удара започна силно да плаче. Синът ми постоянно питаше с тревога в гласа си: „Тате, какво става?!” Съпругата ми също беше силно притеснена от нападението, което току що бяхме преживяли. Именно поради това ги откарах възможно най-бързо при майка ми, където отсядаме, когато се прибирам в град Русе. Именно там, около 10 минути след удара, дъщеря ми започна да повръща, да бъде дезориентирана, трудно да се концентрира. Силно притеснени за нейното здраве, съпругата ми отново звъня на 112, от където ни посъветваха да следим състоянието й, и ако искаме да изпратят линейка. Тогава пък се обадиха от КАТ и попитаха дали съм щял да отида!?
Естествено, че ще отида.Каква беше изненадата ми, когато там видях, че автомобилът, който ни удари, вече беше на паркинга на КАТ (както в последствие разбрах, явно някой му се е обадил). Поличаите бяха установили самоличността на водача – Емил Захариев Самуилов. Виждайки, че съм бесен, започнаха да ми обясняват, че бил ММА състезател и да съм се успокоял, защото се биел в клетки и т.н. Бил дошъл и казал, че съм напуснал местопроизшествието!!!
Естествено, на хубавецът беше съставен акт, а в последствие и предупредителен протокол във Второ РПУ за въздържане от противоправни действия.
След като се прибрах в къщи около 23.20 часа, заварих жена ми с дъщеря ми на ръце, която още не се беше успокоила – постоянно плачеше неутешимо. Отново позвънихме на 112, от където изпратиха лекар. По негова препоръка отидохме в спешно отделение, където след преглед беше поставена диагноза Повърхностна травма на главата и опасност от комоцио. Макар да настояваха за хоспитализация и наблюдение, ние отказахме и прибрахме детето в къщи, къде едва в 02.00 тя се успокои и заспа. И двете ми деца, както и съпругата ми, през следващите няколко дни бяха неспокойни и силно разстроени от случилото се. Не искаха да излизаме, а синът ми дори отказваше да се качи в колата.
Причината, поради която отидохме със семейството ми в Русе – да отпразнуваме седмия рожден ден на сина ми с близки и роднини в родния ми град, беше помрачена от безразсъдното, цинично и хулиганско поведение на един самозабравил се състезател по ММА, който счита, че може да прехвърля поведението си от ринга на улицата и безнаказано да върши подобни деяния.
Оставям на вас да прецените що за човек е Емил Захариев Самуилов. Това което знам за себе си със сигурност е, че ще предприема всички законови стъпки, за да го накарам да осмисля по-добре поведението си в обществото и да понесе предвидените за подобни деяния наказания. И ще направя всичко възможно максимален брой хора да разберат за случилото се.
Искам да използвам възможността да благодаря на znainainai, който дойде в КАТ веднага, след като разбра за случката. Петко, благодаря ти много!
