Будят се една сутрин Космите, Гъза и Путката. По-точно се опитват да се събудят, ама не могат да отворят очи – целите в сперма. На Гъза започнала да се спича, космите станали на фандъци, Путката, е, Путката знаете как е. Гъзът, като всеки уважаващ себе си гъз, се разпсувал:
- Мамка му мръсна на тоя Кур!!! Пак е идвал снощи!
- Мамка муууу, мааамммкааа му! – проточвали Космите.
- Гад такава! – включила се срамливо Путката.
- Не се търпи повече – бунтувал се Гъзът – Трябва да се направи нещо! Ето, аз, като дойде пак Курът ще стискам с всичка сила сфинктера и няма да го пусна вътре!!!!
- Ние пък ще се оплетем като къпинак и той няма да може да мине през нас! – обещали Космите.
- Ми ти ма, Путко, ти какво ще направиш?
- Ами аз ще стискам устни и няма да го пусна.
Дошла вечерта, пристигнал Курът, натопорчен, див, неустоим, горд, величав и, незабелязвайки пуча, наебал всичко що ставало за ебане. Будят се заранта Космите, Гъза и Путката отново целите в сперма.
- Абе, Косми – рекъл Гъзът – вие нали щяхте да се оплетете и нямаше да пуснете злодея злосторен?!!!!
- Нямаше, нямаше, ама той мина през нас като балистична ракета в стратосфера! Ами ти бе, Гъз, нали щеше да стискаш сфинктера и да не го пускаш!
- Аз стисках, стисках, ама на края не устоях – много е яко копелето! Ами ти бе Путко?
- Ми аз кво – рекла срамежливо-доволно Путката – ми аз се разлигавих нещо.
