За да ви е по-лесно да проследите исторята си отворете ето този линк в съседен прозорец - ще ви трябват никовете и линковете.В тазвечершната история, мили деца, Сънчо ще ви разкаже за едно малко китно и топло градче в Южна България, наречено Пловдив, както и за младите хора, живеещи там.
Градчето било толкова хубаво, че възрастни хора, обиколили половин Европа, все още с радост се прибирали, защото градът имал рядка магия и душа, която не се срещала из иностранските географски ширини.
Та в това градче обикновено било много топло през лятото и пролетта. Толкова топло, че на всички млади юноши и девойки им се правило всичко друго, но не и да работят. По цял ден по кафетата, бермуди и флип флопи, бройкане, телефони, цайси, коли, лафове и пощипвания. Вечер пък дискотека и така ден за ден не оставало време да се работи.
Не и нормална работа по 8 часа на ден. Та в тази безизходица било станало мода сред младото население да са куул и да не трябва да работят, а да "правят далаверки" или 
ако се хванели да търсят работа, то единствените обяви, които били в ранга им, били от рода на "фирма си търси шефче"
Та в тази микроструктура 2ма (или може би и повече) герои на нашия разказ не правели изключение. Те се познавали от малки и имали едно хоби - да бръмчат с колите си.

Както ви казах вече, още от малки те почнали да снимат колите си и да ги качват в интернета


И докато единия имал време да се занимава с колата си, то другия трябвало да ходи бачкаторче (което обаче в Пловдив не е куул, ама хич)

Та общите кафета те прекарвали в мисли как да направят бърз лев...В един ден по случайност по-предприемчивия от тях решил да пробва нещо...

И така в един момент се оказало, че аверчетата можели да си бъдат полезни един на друг - единия прави на работата "часпром", а другия пласира стоката му

...и ествествено взаимопомощта не е еднопосочна, девиза е "едната мие другата"

Работата потръгнала и скоро се включили други пловдивски помагачи и 
адаши   
 
....ествествено всички работили в тийм и по едно и също време, за да могат след това и да се веселят заедно...







Нещата потръгнали много добре, момчетата почнали да правят 
истинските неща за 
големите кинти, макар и тук таме още занаятлъка да им куцал, например при боядисването гладките части ги можели, но около ръбовете и вдлъбнатините все пак се искало сериозна техника, пък те още нямали...зли езици твърдели, че даже ползвали спрей-флакони (бел. разказвача: всички деца тук уплашени: "...аууууууууу.... 

 ")




И така до един ден, в който един човек се оплакал, че не е доволен от стоката, а на момчетата им куцал кризисния мениджмънт, все пак те можели да знаят всичко...последните им години били минали в коли, джанти и унги-дунги. И така те направили най-голямата си грешка - не показали биг балс, което пък издразнило други хора, които мислели, че все пак си имат работа с големие хора....при което след малко търсене почнали да излизат различни никове и разни форуми, където били пускали момчетата обяви, например


...което от своя страна много притеснило шефчето на момчетата и то почнало да заличава следите си наред


но не само той, ами и неговите момчета били заети с промените

И така шефчето твърдяло, че с оплакването на недоволния купувач той нямал нищо общо....Глупавото в цялата история е, че твърдейки, че той само бил "виждал дефектите и затова не ги взимал за продажба" и нямал 
нищо общо с конкретните снимки, всъщност се оказало, че през целите тези 4 години, през който той имал "много добра репутация със синия си ник", всичките джанти, въртящи се от този своебразен френчайз, били снимани само с неговата камерка







И така мили деца, поуката от днешната приказка е, че на лъжата краката са къси и че дори и в райски кътчета като Пловдив трябва да си пазите честта и да седите зад постъпките си. А не да разчитате на 157897 ника в интернет, където обаче не ви е ясно кой откъде ще ви хване спатиите.
Айде сега да заспивате, мили деца.... Ето тука за лека нощ ще ви покажа още няколко импресии на местата, които момчетата искали да ползват под прикритие:


