Хубава тема...

Предизвика много спомени за далечните години,когато бях млад,неопитен и малко див селянин от Михайловград.
За 27год.шофьорски стаж сигурно имам премеждия и случки за 1-2 страници тук...

Една от първите случки е с колата на баща ми-Жигула/Лада 1300/ през далечната 1989г.Уволнил съм се от казармата преди седмица.Идва около обяд в къщи мой приятел,братовчед,с който сме израстнали заедно и който беше още в казармата.Удари едни молби-дай на баща ти колата,че е спешно...трябвало да се види с гаджето си...и работата не търпи отлагане..

Викам си-яко го е напънал хормона...И му дадох ключовете с уговорката да свърши работа за 2-3 часа и да прибере колата,където си е била в двора и все едно "ни лук яли-ни лук мирисали".Да,но става 17ч. и пича се не обажда,да върне ключовете...Почва мене да ме яде нещо под лъжичката...викам си ще отида до тях...може да си още в къщи.Излизам и под стъпката пред вратата,гледам се подава единият ключ от Ладата.Олекна ми!

Викам си:сега остава и колата да си е на мястото и вс.е О.К.Връщам се,поглеждам през терасата-колата си е на мястото.Викам си братчеда може да е звънял,пък аз да не съм го чул.

Въртя по тел.на моето гадже и се уговаряме,че ще мина да я взема с Ладата към 18ч.Прибира се бащата към 17,30-кефлия-взел заплата,почерпили се с колеги и с кеф ми даде 5 кинта да почерпа момата,естествено след като я повозя малко до околностите на Михайловград.Слизам в двора аз и доближавайки колата ми омекнаха коленете...буквално спрях и около 2 мин.не знаех къде се намирам...осъзнах се по едно време,но гледката си беше същата...Лявата част на Ладата смачкана-калник/след гумата,предна,задна врати,праг,заден калник задна броня-изскубана от ляво...абе сичко/без стъклата/-на млевина.Не знам къде ми е бил адреналина,но сигурно около час съм обикалял блока,където живея и двора с чуството за безсилие и вина.Ходих и до братовчеда-естествено го нямаше,прибрал се в София още на обяд/според майка му/...
Последвалите проблеми в семейството и роднините не са интересни.Но аз след това се запознах от близо с някои от тенекиджийските тънкости-чиракувах месец-два при майстора,който оправи Ладата-естествено по мое желание,в опит да изкупя вината си...и от тогава избягвам да давам колата си на друг.
